Р Е Ш Е Н И Е
№ 1100 13.05.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд пети граждански състав
в публично заседание
На дванадесети март през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 634 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ град София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представлявано от Изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С., съдебен адрес:***, адв. П.Ч., против В.А.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 9 823, 68 лева, представляваща платено обезщетение за имуществени вреди за увреден от ПТП, настъпило на 11.09.2012 година, в град Р., Ф., лек автомобил „Р..“ с ДКН №…….. с водач и собственик М. – Т., възстановени от Гаранционния фонд на НББАЗ, за изплатеното от тях на Националното бюро на Франция обезщетение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Фактическите твърдения изложени в исковата молба са следните
Процесуалният представител на ищеца, излага, че на основание чл. 288а, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховане (отм.) Гаранционен фонд възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по щета № 120125 от 20.03.2013 година за изплатеното от тях на Националното бюро на Франция BUREAU CENTRAL FRANCAIS обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 823, 68 лева за уврежданията, причинени от посоченото по – горе ПТП, тъй като е прието, че е налице хипотезата на чл.259 от КЗ /отм./. Прието е в този смисъл, че ответникът е управлявал лекия автомобил, без да има сключена застраховка „Гражданско отговорност“. От името на ищеца до него била отправена покана за заплащане на сумата, но до датата на подаване на исковата молба обезщетението не е платено.
Ищецът е приложил писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител, дава писмен отговор на предявения иск, в която излага доводи за неоснователността му.
На първо място посочва, че в исковата молба липсва описание на щетите, за които ищецът твърди, че са причинени от ответника при ПТП. На следващо място посочва, че няма как по категоричен начин да се установи, че уврежданията, за които е платено обезщетението, са причинени от описаното в представения двустранен констативен протокол. Оспорва авторството, съдържанието и истинността на документа. Твърди, че не може по категоричен начин да се установи, че е подписан от ответника. На следващо място посочва, че в документа са правени дописвания, които опорочават неговото съдържание, а и той съдържа противоречива информация относно механизма на ПТП. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва истинността на приложения доклад от експертиза. Счита, че описаните в него щети не са в резултат на индивидуализираното в исковата молба ПТП. Оспорва и стойността на описаните в доклада щети като счита, че са завишени и търсеното обезщетение е прекомерно. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва и останалите приложени към исковата молба документи като твърди, че са частни документи и по съществото си представляват кореспонденция между Централното бюро на френските автомобилни застрахователи и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил с твърдението, че той е предприел внезапно спиране и е създал предпоставка за ПТП. Поради изложеното в писмения отговор е отправено искане за отхвърляне на предявения иск и алтернативно – за присъждане на обезщетение в по – нисък размер.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Ч., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателност и доказаност на предявения иск като доверителят й е изпълнил задължението си по чл.34, ал.3 от Правилника за дейността на Гаранционния фонд и с това се е суброгирал в правата на увреденото лице.
В съдебно заседание ответникът, представляван от особения представител – адвокат И., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, сочи доказателства. В заседание по същество на спора счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени по изложените съображения.
По отношение на материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД. Съгласно посочената норма Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да бъде определен застрахователят.
За доказване на претенцията си ищецът следва да установи фактите изложени в исковата молба и по – конкретно, че е изплатил по индивидуализираната в исковата молба щета сумата на посоченото основание – поради това, че лицето, което е причинило вредите е управлявало моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“. Следва да бъдат установени причинените вреди, механизмът на ПТП и причинно – следствената връзка между поведението на ответника и вредите. Ищецът трябва да докаже, че моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Ответникът може да провежда насрещно доказване.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Като писмено
доказателство е приет двустранен констативен протокол за ПТП от 11.09.2012
година, съставен в Р….. Документа е оспорен като неавтентичен от процесуалния
представител на ответника и оригинала му е изискан от Националното бюро на
френските автомобилни застрахователи. След постъпване на оригиналите по делото
оспорването на документа е оттеглено от ответната страна, поради което
настоящият състав приема, че се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно установените факти, тъй като следва да се приеме, че носи подписа
на ответника В.А.М..
Въз основа на този документ, останалите доказателства по делото и съответните справка, е изготвено заключение на вещо лице по съдебно – техническа експертиза, изслушано в съдебно заседание. Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводи от фактическата страна на спора. Относно механизма на ПТП е посочено, че на 11.09.2012 година, около 19,15 часа, в град Р….., на бул. „Алберт I“ , на светофарно – регулирано кръстовище е изчаквал разрешаващ, зелен сигнал лек автомобил „Р..“ с ДКН …. По същото време в пътната лента зад него е приближавал лекият автомобил „Ф.“ с рег. №….. Водачът на този автомобил В.А.М., роден на *** година /индивидуализиран съгласно протокола за ПТП / по неясни причини не е спрял на дистанция зад спрелия пред него лек автомобил „Р..“, а с една сравнително ниска скорост, от порядъка на 10 -15 км./ч., се е ударил в него. Ударът е настъпил в предната част на лекия автомобил „Ф….“ и в задната част на лекия автомобил „Р….“. От този удар последният бива оттласнат напред и леко надясно, където влиза в ударно съприкосновение на десния ъгъл на предната броня с някакъв обект извън пътната лента, който не е упоменат в протокола. В следствие на сблъсъка на двете МПС настъпват материални щети. Експертът дава становище, че произшествието е в причинна връзка с действията на водача на лек автомобил марка „Ф….“. Той не съобразява скоростта и дистанцията на управлявания от него автомобил със спрелия пред кръстовището лек автомобил марка „Р….“ в резултат на което допуска сблъсък с него. Относно уврежданията от това ПТП вещото лице е посочил, че ремонтът на всички увреждания, така както са посочени в документите по делото, включително подмяна на авточасти, ремонт на авточасти, монтажи, възстановителни и бояджийски операции, следва да се поставят по вид и размер в пряка причинна връзка със станалото ПТП. В заключението е посочено, че от удара отзад са увредени: задна броня, напречна греда зад бронята, уплътнения на вратата и стъклото, а от удара от пред е увредена дясна лайсна на предна броня.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че от заключението на вещото лице и писмените доказателства по делото, може да бъде направен извод за това, че в резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в несъобразяване на скоростта и несъобразяване с дистанцията, предвид налично пред него на друго МПС, което е спряло на светофар, е настъпило ПТП, от което са произлезли щетите, описани в писмените доказателства по делото и в заключението на вещото лице.
Следва да бъде посочено, че от постъпилите оригинали документи на втората приложена схема към тях е отразено наличието на препятствие пред лекия автомобил, който е увреден в ПТП, в което се е ударил и в предната част, уточнена от вещото лице. Поради изложеното и предвид констатациите му настоящият състав приема, че всички увреждания са в резултат на настъпилото ПТП по вина на ответника и не се установява твърдението на процесуалния представител на ответника за съпричиняване.
По отношение на стойността на вредите настоящият състав взе предвид, че съгласно чл.285, ал. 6 от КЗ /отм./, но действащ материален закон към датата на настъпване на фактите и на която норма се позовава ответната страна в становище от 21.11.2018 година по повод отговора на ответника, функциите на Компенсационния орган се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Отказите за плащане по чл. 284 се мотивират.
Поради изложеното настоящият състав приема, че възражението от писмения отговор за това, че стойността на вредите не е доказана и е прекомерна, е неоснователно.
По отношение на останалите правнорелевантни факти за уважаване на предявения иск настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.1, т.4, б. „а“ от Директива 2009/103/ ЕО „територия, на която обичайно се намира превозното средство“ означава: територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали е временен или постоянен.
Видно от приложените по делото доказателства лекият автомобил марка „Фолксваген“, управляван от ответника при настъпване на ПТП, е с български регистрационен номер.
Видно от приложената
справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база
на подадените данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полицата за лекия автомобил, управляван от
ответника, сключена с „ДЗИ Общо застраховане“ АД, е подадена като прекратена на
ИЦ на ГФ, считано от 30.04.2012 година. Поради изложеното настоящият състав
приема, че към датата на настъпване на ПТП на 11.09.2012 година за лекия
автомобил не е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
чиито покрит риск съдържа и обезщетяване на вреди от настъпване на ПТП от
застраховател.
Съгласно чл.249, т. 1 от КЗ /отм/ застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по раздел II, буква "А", т. 10.1, е задължение, в какъвто смисъл е и нормативната уредба и понастоящем.
Като писмено доказателство е приета претенция от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи до Гаранционен фонд от 20.03.2013 година, в която е посочено, че на основание постъпила претенция от Националното бюро на френските автомобилни застрахователи са изплатени имуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП с виновно застраховано МПС с български регистрационен номер ….. на територията на Ф… и с одобрение на УС, НББАЗ, като е платена сума в общ размер от 5 022, 77 евро, от която: сума в размер 4 347,63 евро обезщетение, сума в размер от 652,14 евро по фактура от 01.03.2013 година /за обработка на щета/и сума в размер от 23 евро, представляваща банкови такси. А за искането по повод, което е направено това плащане е приложено писмо от 24.01.2013 година от Централното бюро на френските автомобилни застрахователи до Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в което са посочени фактическите основания за претенцията и е отправено искане за заплащане на сумата 4 999, 77 евро.
Като писмено доказателство е прието преводно нареждане в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи от Гаранционен фонд за заплащане на 04.04.2013 година на сумата 9 823, 68 лева по щета 12 – 0125/13. Посочената щета е образувана по повод плащане на обезщетението, видно от приетия като писмено доказателство доклад по щета на Гаранционен фонд.
Предвид изложеното
настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на
ответника, управлявал моторно превозно средство без валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за посочената дата и са били налице
предпоставките за заплащане на обезщетението на основание цитираните норми на
вътрешното и правото на ЕС, Споразумение между компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 година на основание чл.6 от Директива
2000/26 ЕЕС. Посоченото
споразумение и допълнение към него са приети като писмено доказателство по
делото.
Плащанията на задълженията от страна на Гаранционния фонд в полза на НББАЗ и от НББАЗ на Националното бюро на Франция са направени на основание чл.7, б. „а“ от Директива 2000/26/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000 година относно сближаване на законодателствата на държавите – членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използване на моторни превозни средства и изменение на Директива 73/239/ ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета /Четвърта директива за автомобилното застраховане/, както и предвид нормите на чл. 288, ал.12 и ал.14 от КЗ /отм./ и сега действащите норми - чл.561 от КЗ, и чл.559, ал.3 от КЗ, чл. 34, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.
На основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ ищецът е встъпил в правата срещу деликвента, посочен като ответник, до размера на платеното
обезщетение и за разноските, относно определянето му. Последните са в причинно
– следствена връзка с настъпилото увреждане.
На 22.11.2017 година от името на ищеца Гаранционен фонд до ответника В.А.М. е изпратена регресна покана за заплащане на задължението в едномесечен срок. Поканата е получена на 28.11.2017 година от роднина на адресата. По делото липсват твърдения и доказателства и твърдения за погасяване на задължението.
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата, индивидуализирана в исковата молба.
При този изход от спора
и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски, направени от ищеца по водене на делото.
В списъка на разноските
процесуалният представител на ищеца е поискал да бъде определено възнаграждение
за юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.
чл.37 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 от НЗПП за изготвяне на
исковата молба и завеждане на делото.
Към исковата молба е
приложено пълномощно от юрисконсулт, а пълномощните за осъществено процесуално
представителство в съдебно заседание от адвокат са представени в съдебно
заседание.
Предвид изложеното и с
оглед посочения приложим закона настоящият състав приема, че следва в полза на
ищеца да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
което определя в размер от 200 лева предвид нормативно определените размери и
предвид цената на иска и осъществените процесуални действия, за които е
поискано присъждането им.
Останалите направени по
водене на делото разноски са както следва: сумата 392, 95 лева, представляваща
платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата 150 лева
възнаграждение за вещо лице, както и внесени разноски за извършване на преводи
на документи от и на френски език и български език на което основание общо е платена сумата от
515 лева. От тях на посоченото основание и като възнаграждение за извършените
преводи са платени 417 лева, които следва да бъдат присъдени като дължими от
ответника, а разликата може да бъде възстановена на ищеца в случай на постъпило
искане.
Останалите разноски,
които е направил ищеца по водене на делото са за назначаване на особен
представител на ответника е те са в размер от
821,18 лева.
Поради изложеното
настоящият състав приема, че разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на ответника като дължими от ищеца са в
общ размер от 1 971, 13 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.А.М. с ЕГН **********, с
адрес: ***, да плати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“
град София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, представлявано от
Изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С., съдебен адрес:***, сумата от
9 823, 68 лева /девет хиляди осемстотин двадесет и три лева, шестдесет и
осем стотинки/, представляваща платено обезщетение за имуществени вреди за
увреден от ПТП, настъпило на 11.09.2012 година, в град Р…, лек автомобил „Р…“ с
ДКН №…, с водач и собственик М. – Т.т, възстановени от Гаранционния фонд на
НББАЗ, за изплатеното от тях на Националното бюро на Франция обезщетение, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба на
07.03.2018 година до окончателното й плащане, както и сумата 1 971, 13 лева /хиляда деветстотин седемдесет и един
лева и тринадесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ М.Маринова
Вярно с оригинала:
И.Г.