РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20241880100073 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с искова молба, подадена от
„Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, чрез юрк. А. Г., като
пълномощник на управителя Б. И. Н., против К. К. К., ЕГН **********, с
адрес: *****. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, като ищецът го е
инициирал, за да може установи съществуването на вземането си. Искът е
положителен установителен и се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК – 15.11.2023 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д.
№ 694/2023 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 423 от 16.11.2023 г.
за сумата от 2 200 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит №
364951 от 09.12.2021 г., заедно със законната лихва върху главницата считано
от 15.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 315,17 лева – лихва за
забава върху главницата за периода от 07.06.2022 г. до 15.09.2023 г., сумата от
254,01 лева договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
09.12.2021 г. до 07.06.2022 г., сумата от 646,56 лева – неустойка, както и
сумата от 121,35 лева разноски по делото, от които 50 лева юрисконсултско
възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и изчислено
според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 71,35 лева
1
заплатена държавна такса.
С исковата молба се иска от съда да бъде признато за установено, че
ответникът К. К. К., дължи на ищеца „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 100 лева
– главница, представляваща част от вноска за главница в общ размер 366,67
лева с падежна дата 08.01.2022 г., съгласно сключения между страните
Договор за предоставяне на кредит № 364951 от 09.12.2021 г., за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 694/2023 г. по описа на Районен съд Своге. Претендира се
присъждане на разноските, направени в заповедното и в настоящото
производство.
С писмена молба-становище от 27.11.2024 г. (л. 72 от делото) ищецът,
чрез пълномощника си, надлежно упълномощен за това (видно от
пълномощно на л. 42 от делото), e оттеглил исковата молба, освен за сумата от
50 лева представляваща част от вноска за главница в общ размер 366,67 лева с
падежна дата 08.01.2022 г., което оттегляне е допуснато с Определение от
11.12.2024 г. и производството по делото е прекратено в частта за горницата
над сумата от 50 лева до 100 лева.
За останалата част от сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, включително за законната лихва върху главницата считано от
15.11.2023 г. до изплащане на вземането, искове не са предявени, поради което
същата подлежи на обезсилване в тези й части, включително в частта, в която
производството по настоящото дело е прекратено поради оттегляне на част от
исковата претенция, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник.
Прави се възражение, че договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като при
сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК
и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави, с
оглед на което се излага становище за неоснователност на предявения иск.
При условията на евентуалност и съгласно уточнение, направено с молба от
09.12.2024 г. (л. 87 от делото) се прави възражение за прихващане с платени
при начална липса на основание суми от ответника по сключен между
страните договор за потребителски кредит с № 324733 (537 лева), тъй като се
твърди, че този договор е нищожен на основанията, изложени по отношение
на процесния договор.
По делото са приети писмени доказателства. Назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и съдът я възприема като
обективно и компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът е реален и се счита сключен при предаване на вещта, след
2
постигнатото съгласие на страните. Както е посочено в доклада по делото, за
уважаване на предявения в настоящото производство иск ищецът на първо
място следваше да установи обстоятелството, че сумата е предадена на
ответника. В заключението на вещото лице изрично е посочено, а и в съдебно
заседание при изслушването му то заяви, че в ищцовото дружество, няма
никакво доказателство за предоставяне на сумата от 2 200 лева от „Изи
Финанс“ ЕООД на К. К., съответно няма никакви плащания, извършени от К.
К. по този договор за кредит. Неправилно ищецът сочи, че този факт е
безспорен и като такъв не подлежи на доказване, доколкото той не е изрично
признат от ответника по делото. В Решение № 128 от 25.02.2015 г. по т.д. №
2611/2013 г. на II т.о. на ВКС (както и в цитираната в същото практика на
ВКС) е прието, че дори неподаването на отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 от ГПК, респ. чл. 367, ал. 1 от ГПК, само по себе си не прави иска
основателен, нито освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154,
ал. 1 от ГПК. По argumentum a fortiori липсата на възражение също не
освобождава ищеца от доказателствената му тежест по отношение на този
факт. Изрично в този смисъл е Определение № 730 от 31.12.2020 г. по т.д. №
1736/2020 г. на II т.о. на ВКС. В същото е прието, че правилото за
разпределение на доказателствената тежест, установено с чл. 154, ал. 1 от ГПК
означава, че ищецът всякога, освен при изрично признание от страна на
ответника на иска или на заявените с исковата молба факти, е длъжен да
докаже фактите, на които се основава исковата му претенция, т.е. фактите
визирани в хипотезиса на правната норма, от които се извежда правото, по
повод на което търси правна защита (правопроизводящите факти) – елементи
от фактическия състав на правната норма, която следва да се приложи. Затова
дори в хипотезата, когато ответникът било просто отрича твърдяното с
исковата молба, било не взема становище по иска, ищецът е длъжен да докаже
фактите, от които произтича правото, по повод на което той търси защита, ако
иска да не бъде отхвърлена исковата му претенция.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото липсва признание на
иска от страна на ответника, липсва съдебно признаване на коментирания
правопораждащ правото на ищеца факт, както и липсват доказателства за
осъществяването му. Касае се за документ – разписка за предаване на сумата,
предмет на договора, от ищеца на ответника, поради което същият следва да
разполага с нея или да установи този факт с предвидените способи за това, а
не да възлага на вещото лице да събира доказателства от трети лица,
доколкото то не се назначава с тази цел, а когато за изясняване на някои
възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта
на науката, изкуството, занаятите и други.
Отделен е въпросът, че дори да беше установен по делото
коментираният правопораждащ правото на ищеца факт, искът отново не би
могло да бъде уважен, доколкото последният създаде пречки за събиране на
допуснати доказателства, необходими за релевираното от ответника при
условията на евентуалност възражение за прихващане. На основание чл. 191,
ал. 1 от ГПК ищецът многократно е задължен да представи по делото справка
от счетоводството си за плащанията, извършени от ответника по сключения от
ищеца договор за потребителски кредит № 324733, както и препис от същия
договор, като е предупреден, че на основание чл. 190, ал. 2 от ГПК,
3
непредставянето на документите от страна на ищеца ще се преценява от съда
съгласно чл. 161 от ГПК, а именно: с оглед на обстоятелствата по делото съдът
може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства (напр л. 113 от делото).
Доказателствата за сключване на посочения договор се намират у ищеца и
същият следваше да ги представи, тъй като дружеството извършва тази
дейност по занятие и е задължено да съхранява цялата документация по
силата на Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции на
Българската народна банка (Наредбата). В чл. 15, ал. 4 от Наредбата е прието,
че финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции
(ЗКИ) съхраняват най-малко 5 години цялата информация относно
сключените договори. Ответникът е потребител и може да се снабди както с
исканата справка за извършените от него плащания по договора за
потребителски кредит, така и с копие от самия договор. Вместо ищецът да
представи исканите документи, видно от заявеното от вещото лице по ССЕ
при изслушването му, от страна на представителите на ищцовото дружество
му е отказан достъп до информацията, касаеща договор №324733,
включително да провери на място в счетоводната документация и клиентски
софтуер дали такъв съществува, поради което е бил в невъзможност да
отговори на част от поставените му задачи. Тези съображения се излгагат само
за пълнота на мотивите, доколкото искът подлежи на отхвърляне поради
липсата на доказателства за предаване на сумата от 2 200 лева от „Изи
Финанс“ ЕООД на К. К..
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
дължи на ответника, направените по делото разноски. От страна на ответника
в настоящото исково производство са направени и претендирани разноски,
както следва: 5 лева – платена държавна такса за снабдяване със съдебно
удостоверение и 200 лева – депозит за вещо лице за ССЕ или разноските на
ответника за исковото производство са общо в размер на 205 лева.
В настоящото производство ответната страна е представлявана от
адвокат, като се твърди, че са налице условията на безплатна адвокатска
помощ на материално затруднени лица, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна защита
и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда. Съдът безспорно е обвързан от
направено изявление за оказана безплатна адвокатска помощ и не дължи
служебна проверка за наличие на предпоставките за предоставяне на такава,
но в случай, че са налице предпоставките за това. В случая обаче, по делото
дори не е представен редовен от външна страна договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че договореното възнаграждение по
настоящото дело не е заплатено от К. К., а е безплатно. Договорът, представен
с писмения отговор (л. 82 – гръб от делото) е без посочена в него дата на
сключването му и никъде не е посочено, че се сключва с оглед правна защита
и съдействие по настоящото дело, като основанието, уговорено в раздел II от
договора е „правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и
4
депозиране на искова молба …“, каквато не е депозирана по настоящото дело
от ответника К. К., поради което съдът приема, че този договор дори не касае
настоящото производство. Поради изложеното не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД „Д. М.“.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от управителя Б. И. Н., за признаване за
установено по отношение на К. К. К., ЕГН **********, с адрес: *****, че
същият дължи на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 50 лева – главница,
представляваща част от вноска за главница в общ размер 366,67 лева с
падежна дата 08.01.2022 г., съгласно Договор за предоставяне на кредит №
364951 от 09.12.2021 г., за която е издадена Заповед № 423 от 16.11.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 694/2023 г.
по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1,
представлявано от управителя Б. И. Н., да заплати на К. К. К., ЕГН
**********, с адрес: *****, сумата от 205 лева, представляваща направени
разноски по гр.д. № 73/2024 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, Заповед № 423 от
16.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 694/2023 г. по описа на Районен съд Своге, в частта за
разликата над сумата в размер на 50 лева до сумата от 2 200 лева – главница
по Договор за предоставяне на кредит № 364951 от 09.12.2021 г., заедно със
законната лихва върху главницата считано от 15.11.2023 г. до изплащане на
вземането, за сумата от 315,17 лева – лихва за забава върху главницата за
периода от 07.06.2022 г. до 15.09.2023 г., за сумата от 254,01 лева договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.12.2021 г. до 07.06.2022 г. и
за сумата от 646,56 лева – неустойка.
Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на
обжалване, с частна жалба, пред Софийския окръжен съд – в едноседмичен
срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 694/2023 на Районен съд Своге.
5
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6