Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 20.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, V гр.състав в публично заседание проведено на 20.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5689
по описа на съда за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Ищците
Е.Ц.С. и Ц.С. ***, са предявили срещу И.С.С. и Л.К.С. от с.гр., иск за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в ***на ***, до размер на 5/6 идеални части, от
които 4/6 ид. части - за първата ищца и 1/6 ид.част - за втория ищец. Твърди
се, че на 16.05.2008г. първата ищца и С.И.С. поч. на 21.03.2016г. - наследодател на ищците, прехвърлили на двамата
ответници недвижим имот, находящ се в ***, предсталяващ ВТОРИ ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 100 кв.м., построена в ***по плана на град П., целият
с площ от 370 кв.м., описани в ***срещу задължение за гледане и издръжка,
докато прехвърлителите са живи, като последните си запазили ползването на имота
пожизнено и безвъзмездно. Твърдят, че след прехвърлянето на имота,
прехвърлителите останали да живеят в с. О., тъй като приобретателите им
обещали, че ще си идват всяка седмица да помагат с грижи - пране, приготвяне на
храна за през седмицата, почистване на дома, носене на лекарства, но такива
грижи не били полагани. Сочат, че първия ответник заминал за И.в средата на
2009г., и прехвърлителите загубили връзка и с втората ответница, която идвала
при тях само когато ответникът се връщал за няколко дена от чужбина, като грижи
не били полагани. Твърдят, че през 2014г., здравословното състояние на
прехвърлителите се влошило и те се прибрали в П., като очаквали, че ответницата
ще започне да полага грижи за тях, но тя също заминала за И., където
понастоящем живеят и двамата ответници. Твърди се, че след като на 21.03.2016г.
починал наследодателят С.И.С. ответниците преместили първата ищца да живее в
мазата, без да има право на достъп до етажа, за който имала учредено право на
ползване. Твърди се, че животът на прехвърлителката се влошил, т.к. условията в
тази маза били изключително лоши и не отговаряли на елементарни условия за
живот. Ищците считат, че не е налице точно изпълнение на задълженията от страна
на ответниците, което поражда правото им да развалят на целия договор. Твърдят,
че не е допустимо задължението да се дели на периоди, а трябва да се извършва
цялостно и да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество, като не търпи
забава. Сочи се, че ищцата е майка на втория ищец и първия ответник, а
починалият прехвърлител – техен баща, който прехвърлил на ответниците своите
1/2 ид.ч. от недвижимия имот, поради което те са легитимирани да предявят и иск
по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение, до
размера на наследствения си дял, или 2/6 ид.ч. от недвижимия имот, прехвърлен с
договора. Твърди се, че първата ищца и наследодателят на ищците са имали нужда
от помощ в ежедневието си,
прехвърлителят след определен период от време не е можел сам да се
обгрижва, поради което е бил подпомаган от ищцата и понякога от семейството на
втория ищец. Твърди се, че към настоящия момент грижи за първата ищца полагат
приятелки и съседи, че тя е трудно подвижна, и те ѝ подсигуряват храна и
лекарства, които заплаща тя, заплатила е и ремонт на повредения единствен
прозорец на мазата, вкл. и със заети средства. Моли се съда, да развали по
отношение на ответниците алеаторния договор до общ размер от 5/6 ид.ч.,
претендират се разноски.
Ответниците
оспорват претенциите, твърдят, че изложените обстоятелства в исковата молба са
неверни. Твърдят, че са изпълнявали договора според нуждите и изискванията на
прехвърлителите и в пълен обем, а прехвърлителите от своя страна са изразявали
задоволство и одобрение на грижите им. Твърдят, че чрез ***са изпращали през
периода от сключване на процесния договор до настоящата година, парични преводи
към ищцата и нейния покоен съпруг, и към техни роднини и близки, вкл. техния
внук, с ангажимент парите да им бъдат предадени. Молят съда да отхвърли иска.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства,
намира за установено следното: Видно от ***на ***, на 16.05.2008г., с договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, ищцата
Е.Ц.С.
и С.И.С.са прехвърлили на своя син И.С.С., към този момент безспорно между
страните - в брак с Л.К.С., следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, находящ се в ***, с площ от 100 кв.м.,
построена в ***по плана на град П., срещу задължение на приобретателя за
гледане и издръжката на двамата прехвърлители, докато са живи, като последните
са си запазили правото на ползване върху целия имот пожизнено и безвъзмездно.
Понастоящем, съгласно ***на самостоятелен обект в сграда на СГКК – гр. П., имотът
е с идентификатор ***с адрес ***, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор
***, с предназначение жилищна сграда –многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на 1 ниво,
с площ от 100.00 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - няма, под обекта - *** и над
обекта - няма. Данъчната оценка на имота към 04.09.2019г е в размер на
20 360.40лв., съгласно приета информация от Община П.. Приложеното Удостоверение
за наследници от 09.08.2019г. на Община П. установява, че прехвърлителят С.И.С.е
починал на 21.03.2016г., и е оставил за наследници своята съпруга – ищцата Е.Ц.С.
и своите синове – ищецът Ц.С.С. и ответникът И.С.С.. Ищците са представили
писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си, че ответниците са
били в чужбина и не са полагали грижи за прехвърлителите, както следва: От
разпечатките за задгранични пътувания на двамата ответници, издадени от ***с
посочване, че данните са непълни, се установява, че за периода 2009г.-2019г.
двамата ответници многократно са напускали и са се завръщали в страната –
обстоятелство, което не се спори по делото, а и се установява от гласните
доказателства – те са работили в чужбина. Водените от ищцата свидетели – Д. и А.,
потвърдиха, че жилището в гр. П. не се обитава от ответниците постоянно и те
живеят в чужбина. Св.Д., който живее на първия етаж в сградата посочи, че е в
лоши отношения с ответниците, в нормални с ищците, отначало не гледал с добро
око на ищцата, но в момента поддържали съседски отношения. През 2019г. имало
пожар на покрива и тогава виждал ответниците по-често. Посочи, че
прехвърлителите първоначално живеели на втория етаж, но когато стареца починал,
до месец –два установил, че ищцата живее в сутерена на сградата, защото я чувал
от спалнята си, че нощем плаче и нарежда оттам. Описа помещението като маза, но
с по-голяма квадратура, вкопано в земята, с прозорец, наполовина по-малък от
стандартните, което преди е било ползвано за парно. Посочи, че понастоящем не е
влизал в помещението, което се обитава от ищцата, но и той има такова помещение
в сградата, пускал е приятел да живее в неговото, но там било много влажно.
Посочи, че е виждал ищцата да приема чанти от съседка на име П., че е виждал
внук ѝ С., да взема от нея пари за да ѝ купи храна, и внук ѝ М.,
аптекар, който му казвал, че ѝ носи памперси и лекарства. Въпреки, че
няма ежедневни наблюдения в къщата, защото пътува, посочи, че ищцата обикновено
стои пред къщата на стол и като се видят му се е оплаквала, че ответниците не
се грижат за нея, казала му, че наскоро ответницата, когато си е била в Б., я
ударила по главата. Св. А. посочи, че живее в съседна къща, познава ищцата, не
познава ищеца и ответниците, видяла е последните през 2019г. Ищцата ѝ
споделяла, че е изритана в мазето от около 2016г., оплаквала се е че роднините
не се грижат за нея и не я пускат да се качи горе на етажа. Заяви, че е виждала
от 2-3 години, че внукът С. ѝ носи храна, а внукът М. /и
двамата деца на ищеца Ц.С./ ѝ носи лекарства, а също са говорили, че и
друга съседка ѝ носи храна. Посочи, че има наблюдения, т.к. има дете и
още от бебе го е извеждала по улицата и е виждала това, за което свидетелства.
Посочи, че през 2019г. имало пожар на покрива и тогава видяла ответниците за
пръв път там.
Във
връзка с доказателствената си тежест, ответниците също ангажираха гласни
доказателства – разпитани бяха св. Е.И.С.тяхна дъщеря, св. И.В.– техен внук, и
св. Т.М., съжител на св. Е.С.. Св.С. посочи, че през 2008г. ищцата и съпругът
ѝ са били изгонени от другия ищец Ц.С. от вилата, в която живеели в село О.и
между тях имало дела. Останали в друго жилище в с. О.и тогава нейните родители
полагали грижи за тях, тя ходила и им давала пари на ръка. Твърди че и преди да
почине дядо ѝ, и след това, майка ѝ е полагала грижи и са давани
пари, като понякога е било чрез сина ѝ – св. В.. Заяви, че не всеки път
са пращани пари лично на тях по ***, че тя лично е давала по 100-150 евро на
ръка, като ги обръщала в левове преди това. Посочи, че през месец или тя, или
синът ѝ са давали пари, но не и последните два месеца. Заяви, че тя също
плащала консумативи за ток, телефон и вода. Заяви, че е ходила през два месеца
в с.О.да види и обслужи прехвърлителите, т.к. родителите ѝ били в чужбина.
Твърди че са ходили сина ѝ и снаха ѝ. Посочи, че прехвърлителите
живели в селото 6 години, тогава тя не е плащала сметки, но носела продукти, но
не винаги виждала дядо си и баба си когато идвали в П. за пенсиите си. Заяви,
че от три години постоянно живее в с. Р., а преди това е пътувала, живяла и в П.,
работила и в И.. След като баща ѝ заминал за И.през 2009г., майка ѝ
полагала грижи за баба ѝ и дядо ѝ – с пране, чистене, готвене. Посочи,
че синът ѝ също ходил в с.О., и посочи случай, в който завел дядото в
болница, когато той си счупил ръка. Заяви, че не е била в гр. П. през 2014г.,
но знае, че тогава прехвърлителите се преместили, но не знае защо се влошило
състоянието на дядо ѝ. Тогава те били със сина ѝ и с майка ѝ
на втория етаж и тя е полагала грижи. Заяви, че стаята, в която живее сега баба
ѝ от декември 2017г., е стая за живеене, оборудвана, с подова настилка,
която не се уточни, изолация, отделна тоалетна, баня с вана, коридор с мивка,
печка и хладилник. Свидетелката даде противоречиви показания защо баба ѝ
не живее на втория етаж на сградата – веднъж посочи, че тя е създавала дрязги и
настройва семействата на синовете си, и затова те я свалили долу с посочените
удобства; после посочи, че ищцата се съгласила да слезе и искала това; накрая
заяви, че тя не е присъствала, когато ответниците са я изгонили. Заяви, че
ищцата имала достъп до втория етаж до 1 април 2019г., докато не изгорял покрива,
т.к. смятали, че тя е направила пожара и ѝ взели ключа за етажа. Твърди,
че искали много пъти да плащат на жена да я гледа, но ищцата отказвала,
казвала, че и е достатъчно една комшийка да ѝ вземе хляб. Имали връзка с
тази комшийка, но тя не искала да ѝ плащат. Твърди, че най-малко по 150
евро е давала на ищцата на два месеца, лично или чрез сина си, че ѝ е носила
памперси. Посочи конкретен случай през февруари, началото на март 2019г.,
когато отишла на приземния етаж, разговаряла с нея, дала и пари, като казала,
че са от родителите ѝ. Заяви, че
не е водила разговор с баба си от какви пари има нужда, но тя винаги вземала
парите и искала още. Заяви, че баба ѝ е „опакова жена“ и в момента не са
в добри отношения. Уточни, че ответницата отишла в И.през 2013г., когато
прехвърлителите били още в с.О.. Заяви, че знае, че баба ѝ има банкова
сметка ***, но не превеждали парите в нея. Още веднъж посочи, че родителите
ѝ свалили баба ѝ долу, защото постоянно ги тормозила, обичала да
пие, пиела и заради самата свидетелка, изпитвала злоба и говорила зад гърба на
другите. Св. Т.М., живеещ със св. С., посочи, че е в добри
отношения с ответниците и ищцата, а изрази лошо отношение към ищеца С.. Посочи,
че познава отв. И.С. от пет години, от И.,
той пращал пари за сметките, св. Е.С. ги плащала. Счита, че условията, в които
живее бабата са човешки, за 5-6 години е ходил 3-4 пъти, защото ѝ карал
дърва от Р.. Заяви, че до нейната стаичка има маза, където е складирал дървата
за печката на ищцата, а сега не знае с какво се отоплява. Този свидетел също
заяви, че знае, че ответниците, винаги са пращали пари когато ищцата е имала
нужда - за ток, за вода, за нейни нужди. Заяви, че е чувал ответницата да
говори с ищцата по телефона с добър тон. Посочи, че св. С. *** от десет години,
че отв. И.С. пращал пари на майка си не по ***а чрез него на ръка и че дъщеря
им получавала от тях пари да плаща ток и вода за П.. Знае за пожара, ответникът
казвал, че майка му е запалила пожара. Наблюдавал е добри отношения между
ответника и ищцата. Посочи, че ответниците направили покрива с него след пожара
и тези, които водят делото искат да вземат дома, въпреки че не го направили
докато стареца бил жив. Нарече ищцата „бабичка некадърна“ и „интригантка“. Св.И.Е.В.правнук
на ищцата и внук на ответниците, в добри отношения с тях и в лоши с ищеца - негов
чичо заяви, че чичо му навремето изгонил родителите си от с. О.от собствената
им вила в с.О., след което ответниците полагали грижи за тях - ходили всяка
седмица, грижили се, готвили, чистили и давали пари и на ръка. Когато ответника
бил в И., прадядо му си счупил ръката и самият той отишъл и го довел до гр. П.
в ортопедия. Твърди, че ищцата живее в
стая след ремонт, с изолация, измазана с отделна баня, тоалетна, чешма в
коридорчето без ограничения в достъпа до втория етаж, където понастоящем живее
той. Същевременно посочи, че тя не идва при него. Носил редовно на прабаба си
пари, изпратени от ответниците всеки месец от 2013 г., плащал сметки, давал на
баба си пари на ръка, колкото е пращал дядо му - по 50, по 100 евро на месец. Впоследствие
посочи, че давал парите в левове - по 50 лв., по 100 лв., но не помни кога за
последно. След като изгорял покрива през м. април 2019г. не е давал на ищцата пари,
но последната сума била 150 лв. Твърди, че предал парите ѝ казал, че са
от ответника, а ищцата се зарадвала и не коментирала, че не ѝ стигат. Посочи,
че я е питал дали ѝ стигат парите и тя отговаряла, че и стигат, даже „хартисват“.
Посочи, че е давал последно пари през май месец 2019г., преди да тръгне за А.. Посочи,
че и другите от семейството му са давали пари. Заяви, че ищцата и прадядо му
сами поискали да отидат да живеят долу, но не помни коя година, като прадядо му
живял в сутерена около година – две. След това заяви, че те били при тях на
втория етаж, когато дядото починал. Прабаба му имала ключ за втория етаж, но
откакто направили ремонта след пожара, нямала. На зададените въпроси по реда на
чл. 176 от ГПК, ищцата отговори пред съда, че ответницата уморила съпруга
ѝ, и че нищо друго не е видяла, освен 200 лв. в началото на 2019г., когато
тя дошла и ги хвърлила в стаята в мазата, където я изхвърлили като парцал. Заяви,
че не вижда човек от И.да ѝ носи пари и с пенсията 320 лв. плаща на съседката
си П. да ѝ взима и носи ядене.
По
делото бяха представени и приети множество писмени доказателства за заплатени
ток и вода за прехвърления имот за периода 2016-2019г., както от ищците, така и
от ответниците, но нито в тях, нито в удостоверението за плащане от ***, е
посочен платеца на сумите за консумативи, независимо, че като клиент в
разписките е посочен ответникът И.С., поради което тези писмени доказателства
не могат да се приемат като доказателства за изпълнение на задълженията по
сключения алеаторен договор. Като такива съдът не приема и информацията за
превеждани суми чрез *** за период 2013-2019г., доколкото в нея като получател
на сумите не е посочено нито името на прехвърлителя, нито на прехвърлителката,
а единствено името Е.С., без бащино име /за да се установи дали това е ищцата
или нейната внучка/, фигурира в един превод от 28.01.2013г. Получатели по
сумите са или свидетелите В.М.и Е.И.С.и други лица, или ответниците по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Активната
легитимация на ищците – първата ищца в лично качество, и като наследник на
починалия си съпруг С.И.С. поч. на 21.03.2016г., а вторият ищец – като наследник
– син на С.И.С. се установява както от
съдържанието на процесния алеаторен договор, така и от приетото удостоверение
за наследници на С.И.С.Съгласно ***по ***, когато е поето
неделимо задължение към повече от един кредитори по алеаторен договор,
преживелият прехвърлител, може да иска разваляне на договора поради пълно
неизпълнение спрямо двамата прехвърлители след смъртта на другия прехвърлител
за частта, отговаряща на правата му в съсобствеността /респ.прекратената със
смъртта СИО/, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на
последния. В този случай, ищцата има право в лично качество да иска разваляне
на договора до 1/ 2 ид.ч., а като наследник на С.И.С.– на още 1/6 ид.ч., или
общо – 4/6 ид.ч. Ищецът, като наследник на баща си С.И.С. има право по
наследство от него да претендира разваляне на договора до 1/6 ид.ч. По делото
безспорно се установи, че съществува валиден договор за гледане и издръжка, с
който ищцата и съпругът ѝ са прехвърлили собствения си недвижим имот в
гр. П. на сина си – отв. И.С., в брак с отв. Л.С., срещу задължение за
осигуряване на гледане и издръжка. Ответниците, в този
случай са придобили имота при условията
на съпружеска имуществена общност, но при това е възникнала също и общност и
солидарност на задълженията за издръжка и гледане между двамата ответници
спрямо прехвърлителите. С прехвърляне на собствеността, прехвърлителите са изпълнили
своето задължение по договора. По делото подлежи на доказване изпълнението на уговорените
в договора грижи - гледане и издръжка на прехвърлителите, докато са живи. Същността
на задълженията на приобретателите по договора за гледане и издръжка между
страните се изразява в постоянни грижи – ежедневни и непрекъснати, а не
спорадично - отвреме-навреме /***/. С оглед събраните по делото доказателства,
съдът счита, че твърдяното от ответниците пълно, точно и своевременно
изпълнение на задълженията по договора, не се доказа, въпреки, че при такова
оспорване от тях, именно тяхна е доказателствената тежест за установяване на
тези обстоятелства. Съдът приема, че ищцата, съгл. показанията на св. Д., живее
във влажно приземно помещение на сградата от 2016г., малко след смъртта на
съпруга си, доколкото неговите показания бяха конкретни относно начина, по
който е установил твърдяните от него факти. Показанията му за полагана грижа –
осигуряване на храна и лекарства от други лица, различни от приобретателите или
техни близки – от внуците от другия син на ищцата, се потвърждават без
противоречия от показанията на св. А., която се явява незаинтересован свидетел
от изхода на делото. Показанията на свидетелите В.М.и С., освен че са дадени от явно заинтересовани от изхода на
делото лица, понастоящем в лоши отношения с ищците, са както вътрешно
противоречиви, така и взаимно се опровергават. Св. С. посочи едновременно, че
ищцата е била свалена в мазата, защото създавала дрязги, защото сама пожелала,
и защото била изгонена. Тя посочи, че преместването станало през декември
2017г., докато синът и – св. В. твърдя, че още преди смъртта на прадядо му
/2016г./ – година-две, той бил живял долу. Св. С. заяви, че на ищцата парите
все не ѝ стигали и искала още, а св. В. – че тя му казвала, че ѝ
стигат и остават. Противоречие има и в показанията на св. С., която посочи, че
отношенията между ищцата и ответницата били постоянно лоши, а св. М. заяви, че
разговорите, които е чувал между тях са били с добър тон. Същевременно
свидетелите са били многократно извън страната в различни периоди от време,
поради което не могат да се приемат за достоверни показанията им, че на два
месеца /св. С./ или всеки месец /св. В./ са давали средства за издръжката
първоначално на двамата прехвърлители, а впоследствие на прехвърлителката.
Безспорно е, и от самия начин на изразяване на свидетелите, че отношенията
между страните по делото понастоящем са изключително влошени, че от април
2019г. ответниците не допускат ищцата, която има запазено право на ползване, до
втория жилищен етаж на сградата, поради съмнения, че тя е опожарила покрива, че
от този момент не ѝ дават средства, както и че не са поискали от съда да
трансформира задълженията им в парични, за да могат да продължат изпълнение на
договора. Дори и да би могло да се приеме, че те са заплащали ток и вода за
жилището, което след прехвърлянето логично е с абонат – ответника, то това не
би могло да се отчете за издръжка или гледане на ищцата, която трайно не живее
на този етаж, а дори и според показанията на св. М. – се е отоплявала не на
ток, а на дърва. Заплащането на консумативи за жилище, което - както се твърди
от св. В. - се ползва от него, не представлява изпълнение по алеаторния договор
по начина, по който са уговорени задълженията на приобретателите. Уговорката в
договора е за издръжка и гледане и на двамата приобретатели, и при неизпълнение
към който и да е от тях – каквото съдът приема за доказано поради посочените
по-горе изводи, то следва да се приравни на неизпълнение на целия договор, като
същият следва да бъде развален до размер на правата, които имат двамата ищци.
С
оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че ищцата е лице, освободено от
съда от разноски по чл. 83, ал. 1, предл. 2 от ГПК, то на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на съда
държавната такса, дължима от нея за производството, в размер на 135.74лв.
Направеното
искане за присъждане на разноски на ищците с оглед пълното уважаване на
предявените искове, се явява основателно. По направеното възражение от
ответниците за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира, че същото е
неоснователно. Двамата ищци са упълномощили един адвокат за водене на дело с
цена на иска 16 967лв. /5/6 от 20 360.40лв. – дан.оценка на имота/, и
при това положение минималния размер на адв. възнаграждение, изчислено по реда
на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/9 юли 2004 г. на ВАдв.С, е в размер на
1039.01лв., и заплатения хонорар от 1000лв. не се явява прекомерен. Поради
изложеното, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направени
разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер на
1125.36лв.
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, съдът следва да даде шестмесечен срок на ищците
да впишат решението в частта, в която се разваля договора, като им се укаже, че
след изтичане на този срок, вписването на исковата молба губи действието си.
Вoден
от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
до размер на 5/6 ид. части /4/6
ид.ч. за ищцата Е.Ц.С., ЕГН **********- лично и като наследник на С.И.С.
поч. на 21.03.2016г., и 1/6 ид.ч. за ищеца Ц.С.С., ЕГН ********** - като
наследник на С.И.С. поч. на 21.03.2016г.,/ Договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт ***на ***, с
който С.И.С. ЕГН **********, поч. на 21.03.2016г., и Е.Ц.С., ЕГН **********, са
прехвърлили на И.С.С., ЕГН **********, и Л.К.С., ЕГН **********, срещу
задължение за гледане и издръжката на двамата прехвърлители, докато са живи, собствеността
на следния имот:
ВТОРИ
ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находящ се в ***, с площ от 100 кв.м.,
построена в ***по плана на град П., а съгласно ***на самостоятелен обект в
сграда на СГКК – гр. П., САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** с
адрес ***, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, с предназначение
жилищна сграда –многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на 1 ниво, с площ
от 100.00 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
няма, под обекта - *** и над обекта -
няма;
ПОРАДИ
ВИНОВНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на договорните задължения от приобретателите.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
78 ал. 6 от ГПК, И.С.С.,
ЕГН **********, и Л.К.С., ЕГН **********, да заплатят по сметка на ПлРС, държавна
такса по делото в размер на 135.74лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал 1 от ГПК,
И.С.С., ЕГН **********, и Л.К.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.Ц.С., ЕГН **********
и Ц.С.С., ЕГН **********, разноски по делото в общ размер на 1125.36лв.
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 115, ал. 2 от
ЗС,
на Е.Ц.С., ЕГН ********** и Ц.С.С., ЕГН ********, шестмесечен срок след
влизането в сила на решението, за отбелязването му в частта, в която се разваля
договора, в Служба по вписванията гр. П., като ИМ УКАЗВА, че след изтичането на този срок, вписването на исковата
молба по делото губи действието си.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: