Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 10.05.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на единадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При
участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12524 по описа на ВРС за 2018 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба № РД1801521ВН/30.07.2018г.
от Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Заповед № 2594/11.07.2018 г., издадена от Кмета на Община Варна,
с която е отказано извършването на административна услуга №39049 – издаване на
заповед за възстановяване правото на собственост върху земя в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и е прекратено адм. производство по Заявление, с Peг. №
АУ 013484 ВН/22.01.2018
г., с което е поискано издаване на заповед за възстановяване право на
собственост върху земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имоти, както следва: част от
ПИ 36, ПИ 37 и част от ПИ 38 по ПНИ на м. „Боровец – Юг“ с обща площ от 7 дка,
собственост на И. Ж. К., както и 4 дка, находящи се в местността „Кевек чешме“ на „Боровец – Юг“, ІІ-ра категория, включени в блока на ДП на ТПС Комисия и
утвърдено от поземлен съвет при Министерство на земеделието с протокол №
116/20.11.1956 г. Обективираното искане е обжалваната
заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В
жалбата се излага, че административният орган неправилно е приел искането за
възстановяване на посочените земеделски земи за неоснователно, паради това, че
в ПНИ и Помощния план на местността не фигурира като собственик лицето – И. Ж.
(Ж.) К. В жалбата се излага още, че § 4к от ЗСПЗЗ не предвижда като
предпоставка за издаване на Заповед да е влязъл в сила преди това ПНИ. Твърди,
че именно исканата заповед им е необходима, за да бъдат вписани в ПНИ, поради
което не би следвало предпоставка за издаването да е именно целеното вписване.
Сочи, че изискването за заплащане на земята по влязла в сила оценка, на което
се позовава административния орган при отказа си е относимо само в хипотезата
на лица, които са бивши ползватели, а не на собственици, какъвто се твърди, че
е жалбоподателя спрямо процесните имоти. Отделно от горното твърди, че тъй като
в § 4к от ЗСПЗЗ не е предвидена отделна процедура следва по аналогия да се
приложи разпоредбата на чл. 15, ал.3 от ППЗСПЗЗ, съгласно която ако заявителя
не представи поисканите документи, органът се произнася на базата на наличните
такива по преписката, а не прекратява производството, както е постъпил Кмета на
Община Варна.
В ход по същество жалбоподателят моли
жалбата да бъде уважена, като бъде отменен обжалваната заповед, а ответникът
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и
чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление, с Peг. №
АУ 013484 ВН/22.01.2018
г., Д.К.Д., ЕГН ********** е поискал издаване на заповед за
възстановяване право на собственост върху земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имоти,
както следва: част от ПИ 36, ПИ 37 и част от ПИ 38 по ПНИ на м. „Боровец – Юг“
с обща площ от 7 дка, собственост на И. Ж. К., както и 4 дка, находящи се в
местността „Кевек чешме“ на
„Боровец – Юг“, ІІ-ра категория, включени в блока на
ДП на ТПС Комисия и утвърдено от поземлен съвет при Министерство на земеделието
с протокол № 116/20.11.1956 г.
Към заявлението са представени и
Протокол №1 от 12.ІІ.1957 г. на Комисия по ТПС – Селско стопанство при ГНС, с
който се извършва замяна на нивите, включени в блока на Д.П. „Угояване на
добитък“ – което се оземлява с 200 дка с протокол №8 от 29.10.1956 г. на ПС
Комисия и утвърдено от Поземления съвет
при Министерство на земеделието с протокол №116 от 20.11.1956 г., като след
категоризация и оценка на нивите,
включени в блока на местност „Кавак чешма“, землището на с Галата и замяна с
равностойни земи на държавния поземлен фонд И. Ж. К., с адрес: ул. „ХХХХ“ №3
отстъпва нива 4 дка, ІІ категория по 200,00 лв. общо за 800,00 лв. и получава
нива 4 дка по 200,00 лв. общо за 800,00 лв. от ДПС – бивша собственост на Ж Г.
при граници Д. Г., П. Ж. и път в местност Таушанлията.
Представено е удостоверение за
наследници №АУ094504АС/24.10.2016 г., от което е видно, че наследници на К. И.
Н., ЕГН ********** са Д.К.Д., ЕГН ********** - син и Д. К. Д., ЕГН ********** –
дъщеря и удостоверение за наследници №І-118/12.04.1993 г. , от което е видно,
че наследници на И. Ж. К., род. на *** г. са К. И. Ж., родена 1935 – дъщеря и С.
И. А., родена през 1924 – дъщеря, както и Декларация за идентичност на имената,
подписана от Д.К.Д., съгласно която лицето И. Ж. К. и лицето И. Ж. К. са едно и
също лице, но с различни бащини имена.
Представена е и Декларация за притежание
на непокрити земеделски имоти от И. Ж. К., предназначена за държавна планова
комисия, съгласно която деклараторът притежава нива Караагач,
Галата, Варна, по силата на покупка с площ от 7 дка.
С писмо Рег.№АУ013484_001ВН от
22.02.2018 г. от Община Варна, Дирекция
„ОСИСД“ на заявителя е указано, че във влезлия в сила ПНИ за местност
„Боровец-Юг“ не е налице отреден имот за наследниците на И. Ж. (Ж.) К., както и
че към заявлението липсва решение на ПК за признаване правото на собственост
върху имоти, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и удостоверение
за наследници на И. Ж. (Ж.) К., като го уведомяват в тридневен срок да
представи липсващите документи.
В молба с рег. №АУ013484ВН_003ВН от
13.03.2018 г. от Д.К.Д.,***, Дирекция „ОСИСД“ молителят заявява, че не
разполага с решение на ПК, тъй като намерил документите, приложени към
заявлението малко преди да го подаде в Община Варна, и не му е известно такова
решение да съществува.
С писмо Рег. №АУ013484_004ВН от
13.04.2018 г. от Община Варна до Д.Д., последният повторно е поканен в тридневен срок да
представи решение на ПК за възстановяване на процесните недвижими имоти.
Така преписката завършва с обжалваната
Заповед № 2594/11.07.2018 г., с която на заявителя е отказано извършването на
административна услуга № 09049 – издаване на заповед за възстановяване на
правото на собственост върху земя в терен по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и е прекратено
административното производство по Заявление с вх.№ АУ_013484ВН от 06.02.2018 г.
от Д.К.Д..
По делото от административния орган е
представена извадка от регистъра на ПНИ за местност „Боровец – Юг“ за имоти с
№0035, 0036, 0037 и 0038, от която е видно, че посочените имоти са възстановени
на наследници на Ефтим Николов Стоянов с решение на ПК №65/22.11.1998 г.
Представена е и таблица за изчисляване
на дължимото обезщетение на собствениците в „Боровец – Юг“, район 403, в която
не фигурира наследодателят И. Ж. (Ж.) К.
Представена е заповед № К-039/10.07.2018
г. на кмета на Община Варна – Иван Портних, с която
нарежда, на осн. чл. 39, ал.2 от ЗМСМА функциите му като кмет да се изпълняват
от П. Х. П.
В последствие е представена и
преписка по Заявление за изменение на ПНИ и придружаваща го документация с CAD формат по реда на ЗСПЗЗ от С. Г.
С. по отношение на ПИ с идентификатори: 10135.5403.35, 10135.5403.36 и
10135.5403.37, към което е приложил Нотариален акт № 26, том XI, нот.
дело №
4229/19ббг. за
собственост по обстоятелствена проверка на недвижим имот, представляващ лозе, с
площ от 1550 кв.м, находящо се в кв. Галата, местност „Карач
борун/Араб табия“ на Д. Д.
Г. по давностно владение; удостоверение за наследници на Д.
Д. Г., изх. № АУ102035АС/16.09.2013г.; Решение
№ 3323/25.06.2014г.
на ВРС, Гражданско отделение, XXXIV състав, постановено по гр.д.
№ 16183/2013г.,
вписано в СВ - гр. Варна на 15.07.2015г.
- вх.
per. № 16399, т.
XI, дв. вх. per. 16182; Определение № 11248/06.08.2014г. на ВРС, ГО, XXXIV състав, постановено по гр.д.
№ 16183/2013г.;
Решение № 268/18.02.2015г. на ВОС, Гражданско отделение,
постановено по в. гр. дело №
2432/2014г. по описа на съда; Нотариален акт № 68, том XVIII, дело 5589/1975г.;
Регистър на имотите към ПНИ на м. „Боровец-юг" в частта на НПИ
№ 37 – записан на Д.
Д. Г., Регистър на имотите към ПНИ на м. „Боровец-юг" в частта на НПИ
№ 36 – записан на С.
Г. С.
По делото е изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза на вещото лице Р.П., от която се установя, че имотът, претендиран като имот от 7 дка, находящ се в Кавак чешме и представляващ части от ПИ 36, ПИ 37 и част от ПИ 38 по ПНИ на м. „Боровец юг", посочени на място от жалбоподателя констатира, че имотът по заснемане с площ от 8.209 дка. попада извън обхвата на ПНИ на м. „Боровец юг", върху земи от картата на възстановената собственост и по - конкретно върху части от:
- ПИ с
идентификатор 10135.5043.36, записан на М. Д. В. и Д. Д. И..
-
ПИ
с идентификатор 10135.5043.37, записан на Л.
П. Н.
- ПИ с
идентификатор 10135.5043.38, записан на Г. В. К. и М. В. В.
Процесната нива от
4 дка не може да бъде идентифицирана по
наличните планове и карти за м. „Боровец-юг".
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие
с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Възстановяването на собствеността
върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските
служби по земеделие ОСЗ / ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС,
тези решения имат конститутивно действие – т.е. от
тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват
индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно
производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е
налице право на възстановяване на собствеността.
На първо място –
принцип както на ЗСПЗЗ, така и на другите реституционни закони е, че имотите се
възстановяват на лицата, от които са отнети. Този принцип е заложен както в
чл.3, ал.1 ЗВСОНИ, така и в чл.1, чл.2 и чл.3 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а също и в
чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, според който се възстановяват правата, притежавани преди
образуването на ТКЗС. Израз на този принцип е и облекченият режим на доказване
на притежаваните земеделски земи в административното производство пред ОСЗ
/ОСЗГ, ПК/. Заявителят може да представи както нотариални актове, които са
пълно доказателство за правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС
или ДЗС, така и косвени доказателства - делбени
протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни
регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и др., изброени в чл.12, ал.2
/предишна ал.3/, а също и нотариално заверени декларации, които бяха допустими
доказателства за собственост преди отмяната на чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ /ДВ
бр.13/2007г./. На базата на тези доказателства административният орган издава
решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което заедно с
приложената скица има силата на констативен нотариален акт. В исковото
производство, ако не се повдига спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съдът следва да
зачете това решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Той няма основание да изисква повторно
доказване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, при това
чрез пълно доказване по общите правила на гражданския процес.
Особеност на
административното производство по ЗСПЗЗ е провеждането на специални процедури
за установяване на старите реални граници на бившите имоти. Там преценката за
идентичност между бившите и новите имоти е комплексна, въз основа на информация
за цялата местност или части от нея. По силата на закона правото на ползване на
трети лица върху тези земи, учредено с актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, се прекратява - §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ. По изключение, по съображения за социална справедливост, в §4а и §4б ПЗР
на ЗСПЗЗ е предвидена възможността ползвателите да изкупят предоставената им
земя при определени условия, размери и срокове.
Осъществяването на правото на
възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд не е по
силата на закона, а е поставено в зависимост от извършването на определено
действие от страна на собственика или наследниците на същия - подаване на
заявление в общинската служба по земеделие и гори по местонахождението на
имотите в срока по чл. 11, ал..1 ЗСПЗЗ, респективно в чл. 13 ал.1 ЗВСГЗГФ. За
лицата, пропуснали да подадат заявление в този срок, законодателят е предвидил,
че правото на възстановяване следва да се упражни чрез иск по чл. 11, ал.2
ЗСПЗЗ, респективно чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ, предявяването на които също е
ограничено със срок. С разпоредбите на пар. 22 от ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 13/9.02.2007г.) и пар. 5б, ал. 1
от ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ (Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007
г.) крайният срок за това е определен на 3 месеца от влизането в сила на тези
норми и е изтекъл на 13.05.2007 г. Неупражняването на правото на иск в
определения законов срок погасява субективното материално право на
възстановяване на собствеността, т.е. тези норми имат материалноправен
характер и са императивни, а определения с тях краен срок за предявяване на иск
е преклузивен.
Законът не предвижда възможност тези
императивни норми, касаещи сроковете и реда за предявяване на заявления, респ.
искове да бъдат игнорирани чрез подаване на направо на заявление направо пред
кмета на общината за издаване на заповед по § 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ без преди това
да е изпълнена процедурата и извършена преценката по чл. 10-14 и § 4к, ал.1-6
от ЗСПЗЗ.
Заповедта на кмета на община по § 4к,
ал. 7 от ЗСПЗЗ се издава едва след влизане в сила на плана на новообразуваните
имоти и се основава на вписаните в ПНИ обстоятелства, които могат да бъдат
изменяни само при условията на § 4к, ал. 8 от ЗСПЗС. Именно поради тази причина
и не възможно да бъде издадена заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ, ако лицето не
фигурира в ПНИ. Същият следва да бъде първо изменен (разбира се при наличните
за това основания) и едва тогава въз основана на него да бъде издадена
заповедта за възстановяване.
Тъй като жалбоподателят сам заявява, че
не е заявил процесните имоти за възстановяване, то в конкретния случай няма
основание същите да бъдат включвани в ПНИ на негово име, поради неосъществяване
на задължително изискуемите от закона предпоставки.
По въпроса защо имотите не са записани в
разписния лист на негово име (неотносим към предмета
на спора) съдът намира, че с оглед заключението на вещото лице, по отношение на
имота от 7 дка, причината е, че този имот изобщо не е бил предмет на ПНИ, а е
включен в КВЗ, което е и обективната причина да не бъде включен в ПНИ. Що се
касае за имота от 4 дка, същият не може да бъде индивидуализиран към момента,
но с оглед на факта, че е бил включен в ТПС, то може да се заключи, че същият
също не е предмет на ПНИ, който план се изработва само по отношение на терени,
попадащи в § 4а от ЗЗСПЗ.
Правата на жалбоподателя да иска
възстановяване на правото си на собственост над процесните имоти, (независимо
от кой орган) е преклудирано и за него не съществува
към днешна дата законова възможност да възстанови собствеността над процесните
имоти.
Предвид
установените по делото релевантни факти и достигнатите въз основа на съвкупната
преценка на събраните доказателства правни изводи, съдът приема, че оспорената
заповед не страда от пороци, водещи до нейната нищожност или унищожаемост, същата представлява валиден и законосъобразен
индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу нея следва да се
отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода
на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника за
присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Община Варна разноски в размер на 100 /сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за плащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Районен съд –
Варна, 30 състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № РД1801521ВН/30.07.2018г. от Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Заповед № 2594/11.07.2018 г., издадена от Кмета на Община Варна,
с която е отказано извършването на административна услуга №39049 – издаване на
заповед за възстановяване правото на собственост върху земя в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и е прекратено адм. производство по Заявление, с Peг. № АУ
013484 ВН/22.01.2018 г.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Община Варна сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: