Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-115 16.11.2018
г.
град Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти граждански въззивен
състав,
На двадесет и втори октомври, две хиляди и
осемнадесета година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
Михова
Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова
гр.д. № 1201 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Г.Д. против Решение № 1156/01.06.2018 г., постановено по гр.д. № 7453/2017 г. по описа на PC - Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Гаранционен фонд (ГФ) сумата от 1 268,20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ГФ застрахователно обезщетение по щета № 11-0481/27.05.2011 г. на А.К.Г. – собственик на л.а. „БМВ“, модел 320, ДКН В 1810 КТ, за имуществени вреди, причинени от Д.Д. при настъпило на 16.05.2011 г. ПТП, като водач на л.а. „Мерцедес“ с ДКН А 7835 ВХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 250,73 лв., представляваща направените по делото разноски, като решението е постановено при участието на А.К.Г. в качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца. Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че искът е погасен с 5-годишна давност, както и че виновен за настъпване на ПТП е водачът на другия лек автомобил – А.Г., който се е движил с 90 км/ч при ограничение от 60 км/ч. Твърди също така, че протоколът за ПТП, съставен от органите на КАТ, не отразява правилно фактическа обстановка на местопроизшествието. Изложени са и други доводи по съществото на спора. Направено е доказателствено искане, което не е уважено от съда. В съдебно заседание въззивникът не се явява лично и не се представлява, не са ангажирани нови доказателства.
При проверката, извършена на
осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба е редовна и допустима,
като подадена в срока по чл. 259 от ГПК от лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна –
Гаранционен фонд - не е представила отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на въззиваемия, който
оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Въззиваемият - трето лице помагач
А.К.Г. не е изразил становище по въззивната жалба в предоставения му срок.
Същият не се явява в съдебно заседание, редовно призован, и не изпраща
процесуален представител, не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по предявен от Гаранционен
фонд против Д.Г.Д. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1268,20 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 11-0481/27.05.2011 г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски по делото. Твърди се, че на 16.05.2011 г. при управление на личното си
МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ответникът е
причинил ПТП, при което са били нанесени имуществени вреди на друг автомобил,
за които ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 1268,20 лв. Твърди се също така, че
ищецът е поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение, но това не
било сторено. Представени са доказателства.
Ответникът
е оспорил иска, като твърди, че вземането е погасено по давност. Оспорил е и механизма
на настъпване на ПТП, като твърди, че същият е различен от описания в протокола
за ПТП. Твърди също така, че вина за настъпването на произшествието има водачът
на другия автомобил. Ангажирал е
доказателства.
В хода на делото като трето
лице-помагач на страната на ищеца е конституиран А.К.Г., който не е изразил
становище по иска, не се е явил в съдебно заседание и не е ангажирал
доказателства.
С обжалваното решение БРС е
уважил предявения иск, като е приел, че са налице предпоставките за ангажиране
регресната отговорност на ответника, тъй като същият е причинил процесното ПТП,
вследствие на което са настъпили имуществени вреди за трето лице, за които ищецът
е платил застрахователно обезщетение, като към датата на произшествието за
управлявания от ответника лек автомобил не е била сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Съдът е приел, че механизмът на настъпване на ПТП е
доказан от ангажираната по делото експертиза, като е доказано и че вредите, за
които е платено обезщетението, са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото
по вина на ответника ПТП. Приел е също така, че искът е доказан и по размер,
тъй като установеният от вещото лице размер на щетите надхвърля предявения
размер на иска.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните,
Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от БРС решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззивният
съд счита, че първоинстанционният съд е
изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като БОС споделя изцяло
изложените от БРС мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
По направените във въззивната жалба оплаквания съдът
намира следното:
Неоснователно е твърдението на въззивника,
че вземането на ищеца е погасено по давност. В случая се касае за регресно
вземане на ищеца за изплатено от него застрахователно обезщетение на трето за
спора лице, а не за вземане по застрахователно правоотношение, поради което приложение
намира общата 5-годишна погасителна давност
по чл. 110 от ЗЗД, но същата започва да тече от момента на изплащане на застрахователното
обезщетение на правоимащото лице, а не от настъпването на ПТП (в този смисъл т.
14 от Постановление № 7/77
г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС). Видно от приложеното по
делото платежно нареждане, ищецът е изплатил обезщетението на увреденото лице
на 04.02.2013 г., от когато е започнала да тече 5-годишната погасителна
давност, а исковата молба е предявена на 03.10.2017 г., т.е. преди изтичането
на давността. Ето защо въззивният съд счита, че възражението на ответника за
погасяване на предявения иск по давност е неоснователно.
Неоснователни са и останалите оплаквания
на въззивника, които касаят правилността на първоинстанционното решение, тъй
като същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства - липсват
доказателства както за наличието или липсата на цитираните в жалбата пътни
знаци, така и за движение на другия автомобил с по-висока от разрешената
скорост. Неотносимо е твърдението за неправилност на изготвената от органите на
КАТ схема на ПТП, тъй като в хода на делото механизмът на ПТП е установен не
само въз основа на тази схема, а и на заключение на вещо лице, което не е било
оспорено от страните и липсват основания същото да не бъде кредитирано. Освен
това така наведеното възражение от въззивника е и неоснователно, тъй като в
схемата е описано началното положение на автомобилите и тяхното движение до
настъпването на ПТП, а не положението им след произшествието. Въззивният съд
намира, че първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, като правилно и
законосъобразно не е кредитирал показанията на водения от въззивника свидетел
Мирчев, които са в пълно противоречие с останалия доказателствен материал. В
резултат на това първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
Въззиваемите не претендират разноски за
настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските,
въпреки неоснователността на въззивната жалба.
С оглед цената на иска и на осн. чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1150/01.06.2018
г., постановено по гр.д. № 7453/2017 г. по описа на PC-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.