Решение по дело №100/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на девети февруари 2022г.,

в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян

           при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №100  по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по постъпила жалба от А.А.Б. срещу Решение на директора на ТП - Варна на НОИ № 2153-03-170 от 30.12.2021г., с което е отхвърлена жалбата на А.А.Б. срещу разпореждане № **********/01.10.2021г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се сочи, че производството по което е издадено оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. Варна е започнало по заявление вх.№ Ц2113-03-1535/15.06.2021г. от г-н Б.. Поискано е отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. По заявлението е издадено разпореждане № **********/01.10.2021г. на Ръководител по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Варна, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание чл.68, ал.3 от КСО, поради липсата на предпоставки за отпускане на исканата пенсия – действителен осигурителен стаж от 15 години. Към заявлението си, г-н Б. е представил военна книжка, видно от която в периода 15.09.1973г. до 15.09.1975г. е отбивал редовна наборна военна служба. В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че г-н Б. към дата на подаване на заявлението има придобит 16г., 09м. и 26дни общ осигурителен стаж от трета категория, в т.ч. и времето на наборната военна служба. Компетентният орган е приел, че действителния стаж на г-н Б. е 14г., 09м. и 25дни и е посочил, че е недостатъчен за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. В този действителен стаж компетентния орган не е включил времето на редовна военна служба. Този извод за начина на формиране на действителния стаж оспорва г-н Б. и намира, че при формирането на стажа му за пенсия по чл.68, ал.3 от КСО следва да бъде включен и времето на редовна военна служба. Жалбоподателят релевира доводи относно приложимите разпоредби, цитира практика на ВАС и моли за отмяна оспорения съдебен акт.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител г-н Б. поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Моли за присъждане на направените по производството разноски.

 

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Варна, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли. Релевира довод, че в ПЗР на КСО е дадено определение на действителен стаж и съгласно това определение – това е действително отработеното време. Сочи, че военната служба се приема за осигурителен стаж при определяне на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред, но разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО изисква 15 години действителен стаж. Намира, че при военната служба времето на отслужването й е приравнено на осигурителен стаж, но не било действително прослужено време и поради това пенсионният орган не го е взел предвид при зачитането на стажа на жалбоподателя. Намира, че в конкретния случай правилно е приложен материалния закон.

 

Съдът намери за установено от фактическа и правна страна от доводите и писмените доказателства следното:

С оспорения акт решаващият орган е отхвърлил жалбата на А.А.Б. срещу разпореждане  № **********/01.10.2021г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП – Варна на НОИ. С разпореждането при зачетен осигурителен стаж към датата на заявлението:14год. 09 месеца 25 дни от втора категория, 02 години 00месеца 01дни от трета категория, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 20 години 06 месеца 10 дни, общ осигурителен стаж за преценка на право за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО - 16 години 09 месеца 26 дни, от който действителен осигурителен стаж за право на пенсия 14 години 09 месеца 25 дни и навършена възраст 67 год. 00 месеца 13 дни, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като при изискуем за мъжете за 2021г. осигурителен стаж 39 години по чл.68, ал.1-2 КСО има 20 години 06 месеца и 10 дни и при изискуем по чл.68, ал.3 от КСО действителен осигурителен стаж 15 години, има 14 години 09 месеца и 25 дни.

Решаващият орган е констатирал, че спорът пред него е относно правилното зачитане на действителния осигурителен стаж на г-н Б. за правото му на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО вр.  с §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и чл.15, ал.4 от НПОС.

За да издаде оспореното решение, директора на ТП – Варна на НОИ е констатирал, че съгласно действащата към момента на преценката на правото на пенсия разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по общия ред по чл.68, ал.1 и 2 до 31.12.2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Решаващият орган е цитирал разпоредбата на § 9 от Постановление № 60 на Министерския съвет от 30.03.2017г. за изменение на НПОС, с който е направено изменение на чл.15, ал.4 от НПОС, в сила от 07.04.2017г., според което при преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО осигурителния стаж не се превръща в трета категория. Решаващият орган констатирал, че към дата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия г-н Б. е навършил 67години 00месеца и 13 дни, както и че към тази дата има зачетен 14 години 09 месеца и 25 дни втора категория труд и 02 години 00 месеца и 01 ден трета категория труд общ осигурителен стаж, от който действителен бил 14 години 09 месеца и 25 дни, поради което на основание чл.15, ал.4 от НПОС вр. чл.68, ал.3 от КСО вр. §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО направил извод, че ръководителя на ПО при ТП Варна на НОИ правилно е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на г-н Б..

При тези констатации и изводи решаващият орган постановил оспорения в настоящото производство акт.

 

Спорът пред съда не е по фактите, поради което съдът ги възприема както са констатирани от решаващия орган. Спорът е правен и е за това – следва ли времето на наборна военна служба да бъде включено при формирането на действителния трудов стаж на г-н Б. и в този аспект, налице ли са предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на г-н Б.?

Като съобрази фактите по спора, относимите разпоредби на чл.68, ал.3 от КСО; §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и даденото тълкуване на цитираните норми при сходни на установените в настоящото производство факти в Решение № 1733/09.02.2022г. постановено от състав на Шесто отделение на Върховният административен съд на Република България по адм.д. 9956/2021г. с докладчик съдия Р.В.[1], Решение №1052 /04.02.2022г. постановено от състав на Шесто отделение на Върховният административен съд на Република България по адм.д. 8684/2021г. с докладчик съдия Д.С. [2], Решение №9933 /01.10.2021г. постановено от състав на Шесто отделение на Върховният административен съд на Република България по адм.д. 4479/2021г. с докладчик съдия Р.П.[3], съдът намира че неправилно ръководителят „ПО“ към ТП – Варна на НОИ е формирал осигурителния стаж на г-н Б. по чл.68, ал.3 КСО и, че в противоречие със закона (КСО и предходната нормативна уредба на същите отношения) е издал отказа за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Правилни са изводите на решаващият орган, че действителният стаж по арг. от чл.68, ал.1 и 2 вр. ал.3 и §1, ал.1, т.12 от КСО е осигурителен стаж, към който са поставени допълнителни изисквания. Тези изисквания не са включени в разпоредбата на чл.68, ал. 3 от КСО (съгласно която „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.“), а са разписани в §1, ал.1, т.12 от КСО по следния начин: “ "Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.“

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че при формирането на действителния осигурителен стаж не е поставено условие да се сумират периодите само на доказан осигурителният стаж (доколкото това е сравнително нов правен институт), като към тях могат да се включват периодите на изслуженото време по трудовият стаж, както и времето през което лицето е работило и по друго правоотношение. Освен това за трудовият стаж не е поставено изискване да е придобит само в една или само в конкретна категория труд. Налага се извод, че при формирането на действителния осигурителен стаж могат да се сумират различни по вид (трудов с осигурителен) периоди и категории (първа категория с трета) стаж като общ сбор, без преобразуването им от един вид стаж в друг и от една категория труд в друга. Формирането на този стаж е само чрез сумирането на периодите на полаган труд.

Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в приложимата към настоящия момент редакция „За осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.“

            Съгласно чл.2, ал.2.  (Изм. - Изв., бр. 51 от 1961 г.) от Закон за пенсиите (отм. 01.01.2000 г.) Обн., Изв., бр. 91 от 12.11.1957 г., в сила от 1.01.1958 г. „Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда, както и условията, сроковете и реда за признаване на трудов стаж за пенсиониране.  Министерският съвет може да определя и друга възраст и трудов стаж за пенсиониране на отделни категории работници и служители, заети при специфични условия на труда.“

Видно от чл. 81.  (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1967 г.) от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм. 01.01.2000 г.)   утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., „ Зачита се за трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи редовната си военна или трудова служба след 9 септември 1944 г., се зачита за трудов стаж от съответната категория.“

            От цитираните разпоредби и факта, че от 11.08.1973г. – 10.12.1975г. г-н Б. е полагал наборна военна служба (не по свое желание, а по задължение – арг. от чл.1 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България) при действието на Закона за пенсиите и Правилника за прилагането му, се налага извод, че времето на полагане на военна служба е зачетено за трета категория труд ( в какъвто смисъл е и действащата към момента разпоредба на чл.44 от НПОС) още към момента на отслужването на военната служба. Това е вече придобито право от лицето, което не може да му бъде отречено на един по-късен етап чрез поправително и стеснително тълкуване на разпоредбите на чл.68, ал.3 вр. §1, ал.1, т.12 от КСО.

            На горните основания съдът намира, че периода от 11.08.1973г. – 10.12.1975г. (през който лицето е изпълнявало наборна военна служба) следва да бъде включен при формирането на действителния осигурителен стаж на жалбоподателя. Изпълнени са предпоставките на чл.68, ал.3 КСО по отношение на г-н А.А.Б., поради което отказът за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст се явява в противоречие с цитираната норма.

            Като е отхвърлил жалбата на г-н Б. срещу отказа за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст решаващият орган е постановил материално-незаконосъобразно решение. Решението следва да бъде отменено ведно с отказа на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Варна и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр. Варна за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 500лв.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение на директора на ТП - Варна на НОИ № 2153-03-170 от 30.12.2021г. и потвърденото с него разпореждане № **********/01.10.2021г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО на А.А.Б. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Варна за ново произнасяне по подаденото от с което е отхвърлена жалбата на А.А.Б. заявление с вх. № Ц2113-03-1535/15.06.2021г.  при ТП на НОИ - Варна, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Варна да заплати на А.А.Б., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 500. 00 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

Съдия: