РЕШЕНИЕ
№ 19211
гр. С, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110113423 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от „А К П З" ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул.„П В” № 29, етаж 3, представлявано от Я Б Я, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Н. Ц. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Е Й“ № ..., че
последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 63355/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 2
800.00 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № .../24.09.2020 г., сключен
между ответника и "И А М" АД, погасена от "Ф Б" ЕООД въз основа на договор за
предоставяне на поръчителство № .../24.09.2020 г., като последното е прехвърлило
възникналото в тази връзка вземане от ответника, на ищеца с Приложение № 1/02.08.2021 г.
към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от
17.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 426.86 лв., представляваща договорна лихва
за период от 09.10.2020 г. до 04.06.2021 г., и сумата 879.57 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 10.10.2020 г. до 27.10.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 24.09.2020 г. между ответника и "И А М" АД е
сключен договор за паричен заем, по който е предоставена на ответника сумата от 2800.00
лв., като с част от нея е рефинансирано старо задължение на Ж.. В изпълнение на
задължения по договора за кредит, на 24.09.2020 г. заемателят е сключил и договор за
поръчителство с „Ф Б“ ЕООД.
В исковата молба са описани подробно последиците от неизпълнението на процесния
договор за кредит, с които се обосновават претенциите за лихви и за неустойки. Сочи се, че
падежът на заема е 04.06.2021 г., до който момент, както и към настоящия ответникът не е
извършил плащане.
Обяснява се, че с оглед на това, заемателят "И А М" АД, е отправил искане до гаранта
„Ф Б“ ЕООД за изплащане на всички изискуеми задължения по процесния договор за
кредит. Според ищеца, на това основание „Ф Б“ ЕООД е платило на кредитора сумата от
1
3420.06 лв.
Поддържа се, че ищецът е закупил от „Ф Б“ ЕООД възникналото в тази връзка
вземане от ответника с приложение от 02.06.2022 г. към рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от дата 02.08.2021 г.
В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, взема писмено
становище по съществото на спора. Ответникът се представлява от пълномощник, който
оспорва предявените искове.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.143
от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на присъдени в предходно проведено
заповедно дело суми.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 63355/2023 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 2 800.00 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № .../24.09.2020 г., сключен между ответника и "И А
М" АД, погасена от "Ф Б" ЕООД въз основа на договор за предоставяне на поръчителство №
.../24.09.2020 г., като последното е прехвърлило възникналото в тази връзка вземане от
ответника, на ищеца с Приложение № 1/02.08.2021 г. към рамков договор за цесия от
02.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 426.86 лв., представляваща договорна лихва за период от 09.10.2020 г. до 04.06.2021
г., и сумата 879.57 лв., представляваща мораторна лихва за период от 10.10.2020 г. до
27.10.2023 г.
С възражение от 26.01.2024 г., длъжникът е оспорил вземанията с мотиви, че за
цедента не е възникнало вземане към ответника, следователно цесионерът не се
легитимирал като надлежен кредитор на ответника. Излага още, че с изтичане на срока по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителството се прекратявало, поради което и изпълнението на
задълженията от страна на поръчителя след този срок не представлявало основание за
встъпване в правата на удовлетворения кредитор. Твърди, че процесният договор за
поръчителство е нищожен, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави. Излага още, че договорът за кредит също бил
недействителен като съдържащ нищожни и неравноправни клаузи. Твърди, че договорът за
кредит не съдържал задължителните реквизити, предвидени в ЗПК, както и че ГПР не
включвал допусканията по договора и имало скрито оскъпяване с възнаграждението по
договора за поръчителство.
Установява се, че исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
Доколкото ищецът черпи права от сключен договор за цесия с „Ф Б“ ЕООД, а именно
Приложение 1 от 02.08.2021 г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 02.03.2020 г., с който са прехвърлени права, възникнали от изплатени въз основа на
договор за поръчителство № .../24.09.2020 г. от „Ф Б“ ЕООД задължения на Н. Ц. Ж. към „И
А М“ АД по договор за паричен заем №.../24.09.2020 г., по делото следва да се установи
съществуването на облигационно правоотношение между ответника и кредитната
институция „И А М“ АД, валидно учредено поръчителство по това правоотношение,
изплащане на задълженията на длъжника по договора от страна на кредитора и прехвърляне
на възникналото в тази връзка вземане към ищеца.
2
Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с
основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е
идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е
функция на другото, главно правоотношение. Престацията е предварително определена,
известна и договорът е комутативен.
Самото поръчителство поражда имуществено право - вземане в полза на кредитора.
Според чл.138, ал.1 ЗЗД, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговоря за изпълнението на негово задължение, затова поръчителят отговоря по
самостоятелно правоотношение с кредитора и плаща свой, а не чужд дълг. Поръчител, който
заплати дълга, придобива вземания срещу длъжника, като регресното му вземане от
длъжника по главния дълг възниква с първото извършено плащане. От този момент той
става кредитор на длъжника на лично основание за свое вземане.
В случая с възражението по чл. 414 ГПК ответникът е навел възражения срещу
действителността на договора за кредит, които следва да бъдат разгледани от съда при
преценка основателността на заявените претенции.
Безспорно от представените писмени доказателства се установява, че между
ответника /в качеството на заемополучател/ и "И А М" АД с ЕИК... /заемодател/ е сключен
представения с исковата молба договор за паричен заем № ... от 24.09.2020 г., по силата на
който "И А М" АД е предоставило на ответника заем в размер на 2800 лв., като последният
се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва при фиксиран
годишен лихвен процент от 40 %. Видно от посоченото в договора, уговорената
възнаградителна лихва e в общ размер за срока на договора – 426,86 лева /изчислена като
разлика на общата дължима сума по т. 7 – 3226,86 лв. и главницата от 2800 лв./. Ответникът
се е задължил да върне главницата, ведно с възнаградителната лихва на 18 равни
двуседмични погасителни вноски, всяка в размер от 179,27 лв. или общо сумата от 3226,86
лв. с падеж на първата вноска – 09.10.2020 г. и на последната – 04.06.2021 г.
Съгласно чл.3 от договора за заем с подписване на договора, страните се съгласяват да
се рефинансира текущия заем на заемополучателя, като същият заявява, че желае да погаси
изцяло задълженията си, възникнали по повод договор за паричен заем № 3814259, в размер
на 1885,17 лв. Направено е изрично изявление от страна на страните за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по договора заемодателят е
прихванал задължението на заемателя по договор за паричен заем №3814259, като след
извършеното прихващане, задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят
изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по процесния договор, като договорът има
силата на разписка за това обстоятелство.
Предвид посоченото установено по делото е наличието на валидно облигационно
отношение, възникнало първоначално между ответника и „И А М" АД по договор за заем.
Съдът, след служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договорните
разпоредби, сочени като основание на претендираните вземания за главница и
възнаградителна лихва, не установява такива. В случая договорът отговаря на изискванията
за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на
сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия
размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния лихвен процент,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите
изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, неразделна част от договора с
вписани 18 бр. двуседмични погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни
дати за погасяване на отделните вноски. В случая в погасителния план е направена разбивка
3
какво точно включва всяка вноска, без това да е безусловно необходимо, съобразно
утвърдената съдебна практика. В същото време клаузите на договора са написани с четлив
шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК. Извод в тази насока
съдът прави без помощта на експерт, притежаващ специални знания в оформлението на
печатни текстове, доколкото шрифт с размер 12 се използва ежедневно в съда при изготвяне
на съдебни актове.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва съдът намира следното: С
ал.4 на чл.19 от ЗПК се въвежда ограничение на размера на годишния процент на разходите
по потребителски кредити до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая съдът намира, че следва да съобрази именно ограничението
на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в годишния процент на разходите се включват както
дължимите лихви /вкл. и договорна възнаградителна такава/, така и други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. Идеята на законодателя е да ограничи общите
разходи по кредита до определен размер, без да се интересува от съотношението на всеки
един от тях в общия им размер. Именно при този подход се защитават в най-пълна степен
интересите на потребителя, доколкото в противен случай е възможно при ниска
възнаградителна лихва, да бъдат предвидени в договора други разходи, които да оскъпят
повече кредита, отколкото ако лихвата е в по-висок размер.
В случая годишният процент на разходите по процесния кредит е 48,42 %, който е в
рамките на допустимия, съобразно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /изм.с ДВ
бр. 35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ и предвиденото в ПМС № 426/18.12.2014 г.
Ето защо съдът приема, че клаузата, с която е уговорена възнаградителната лихва по
кредита не е нищожна и кредитополучателят дължи уговорената с нея лихва за периода от
09.10.2020 г. до 04.06.2021 г. в размер на 426,86 лева.
Ответникът дължи заплащането и на мораторна лихва, чийто размер, изчислен по
реда на чл. 162 възлиза на сумата от 914,54 лв., но доколкото ищецът претендира сума в по-
нисък размер от 879,57 лв. за исковия период от 10.10.2020 г. до 27.10.2023 г., то и за
последната се явява задължен ответника.
В същото време от приетите по делото писмени доказателства се установява, че „Ф
Б“ ЕООД заплатило на "И А М" АД с приложеното към исковата молба платежно нареждане
от 03.08.2021 г. сумата в размер на 3420,06 лева за изпълнение на задълженията на
ответника по процесния договор за заем. Доколкото вземанията по договора за заем се
основават на валидни договорни клаузи, то при изпълнението им в полза на „И А М" АД от
„Ф Б“ ЕООД, последното е встъпило в правата на кредитора спрямо длъжника до размера на
изпълнените негови задължения.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно релевираното възражение за
прекратяване на поръчителството въз основа на разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД, доколкото
се установява, че последната погасителна вноска е с падеж 04.06.2021 г., а извършеното от
поръчителя плащане е на 03.08.2021 г., т.е преди изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1
ЗЗД, следователно към момента на изпълнението предвиденият в закона преклузивен срок
не е бил изтекъл.
По отношение договора за цесия се установява, че „Ф Б“ ЕООД изрично
упълномощил с приложеното към исковата молба пълномощно цесионера да уведоми от
негово име длъжниците за прехвърляне на вземанията по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Приложено
към исковата молба като доказателство по делото е и уведомление от „Ф Б“ ЕООД чрез „А К
П З“ ООД до ответника за извършеното прехвърляне. Уведомлението не е получено преди
образуване на делото, но исковата молба, ведно с него, е връчена лично на ответника,
поради което ответникът е редовно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията
4
най-късно с получаване на исковата молба, поради което и прехвърлянето на вземането
поражда действие за него в качеството на длъжник на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Тези изводи
са в съответствие с трайно установената съдебна практика по въпроса за надлежното
уведомяване на извършено прехвърляне на вземания, с която е прието, че няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД. /в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III
г. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о на ВКС и др./. В
случая са налице доказателства както за предоставено право на цесионера да извърши
уведомяване на длъжниците, така и за извършеното уведомяване. Получаването на
уведомлението ведно с исковата молба съставлява редовно уведомяване на длъжника за
настъпилото прехвърляне на вземанията към него и като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право в полза на ищеца, следва да бъде
съобразен от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3
ГПК /в този смисъл - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о./. Изложеното налага извод, че
ищцовото дружество се легитимира като надлежен кредитор на вземанията към ответника.
В същото време ответникът не твърди, а и не установява да е изпълнил задълженията
си по договора за заем нито на заемодателя, нито на дружеството изпълнило вместо него.
Ето защо изплатените от „Ф Б“ ЕООД задължения на ответника, за чиито размер
страните нямат спор, подлежат на възстановяване от длъжника на поръчителя /респ. на
цесионера „А К П З“ АД/, който е встъпил в правата на кредитора, като неоснователни се
явяват възраженията на ответника за липсата на това право у цедента, съответно у
цесионера.
С оглед на това исковете следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер.
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.60 от делото, вписаните в
който разноски са реално извършени. Видно от данните по делото, ищецът е заплатил
държавна такса от общо 212.00 лв., юрисконсултско възнаграждение от общо 400.00 лв.,
определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приложила на основание
чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, срещу което не е направено
възражение за прекомерност, следва да бъдат поставени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ц. Ж., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.“Е Й“ № ..., че дължи на „А К П З" ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул.„П В” № 29, етаж 3, представлявано от Я Б Я, следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
63355/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 2 800.00 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем № .../24.09.2020 г., сключен между ответника и "И А М" АД,
погасена от "Ф Б" ЕООД въз основа на договор за предоставяне на поръчителство №
.../24.09.2020 г., като последното е прехвърлило възникналото в тази връзка вземане от
ответника, на ищеца с Приложение № 1/02.08.2021 г. към рамков договор за цесия от
02.03.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 426.86 лв., представляваща договорна лихва за период от 09.10.2020 г. до 04.06.2021
5
г., и сумата 879.57 лв., представляваща мораторна лихва за период от 10.10.2020 г. до
27.10.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Ц. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Е Й“ № ..., да заплати на „А К
П З" ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.„П В” № 29, етаж 3,
представлявано от Я Б Я, сумата от 612.00 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 63355/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода
на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
63355/2023 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6