Р Е Ш Е Н И
Е
град София, 11.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
като
разгледа докладваното от
съдия Александрова ч. гр. дело № 4972 по
описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „У.Б.“ АД срещу отказ на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на
действие СГС, да прекрати изп. дело № 20218380402548/2021г.,
както и да намали размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното
дело.
В жалбата се сочат подробно оплаквания за
неправилност и противоречение със
законовите разпоредби на атакуваните откази, като жалбоподателят моли съда да
прекрати изпълнителното дело, алтернативно да намали адвокатския хонорар по
него до размера на 200 лв.
В жалбата се съдържа и особено искане, а именно: да се
допусне спиране на изпълнителното производство, на основание чл. 438 от ГПК, като
се твърди, че са налице всички предпоставки за допускане на спирането, а именно
жалбата да е допустима, вероятно основателна и да е налице обезпечителна нужда.
Заявена е претенция за присъждане на разноски в
настоящото производство в размер на 313,00 лева, представляващи 240,00 лева с
ДДС адвокатски хонорар, 25 лева за държавна такса и 48 лева такса за
администриране на изп. дела
Постъпило е възражение от адв. В.В., процесуален
представител на взискателя, с което моли съда да остави жалбата срещу отказите
на ЧСИ без уважение, като неоснователна. Твърди, че ЧСИ не е компетентен да
извършва прихващане по изпълнителните дела.
Моли да бъдат
присъдени сторените разноски по настоящото производство, изразяващо се в
заплатено адвокатско възнаграждение.
В представени мотиви ЧСИ подробно излага, че частният
съдебен изпълнител няма правомощието да извършва или зачита извършено от
страните прихващане, тъй като липсва изричен процесуален ред по правилата на
ГПК за това.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело №
20218380402548 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действие – Софийски
градски съд, е образувано по молба от 16.02.2021 г. на Т.Д.А., ЕГН **********, срещу
„У.Б." АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.01.2021 г. по т. дело № 2098/2020 г., по описа на САС, ТО, 6-ти състав, по т. д.
2056/2018 г. на Софийски градски съд, VI-3
състав.
На 16.02.2021 г. е изготвено
Постановление за разноски. Изпратена е покана за доброволно изпълнение с изх. №
13745/16.02.2021 г. която е връчена по надлежния ред на длъжника „У.Б." АД
на 17.02.2021 г.
На
18.02.2021 г. адв. Г.Х., процесуален представител на „У.Б." АД, е
депозирала възражение с вх. № 11573/18.02.2021 г. срещу начисления адвокатски
хонорар в размер на 400 лв., а на 22.02.2021 г. е депозирала молба с вх. №
12295/22.02.2021 г., към която е приложено препис от изявление за прихващане до
Т.Д.А. и изявление до ЕТ „АППА - А.А., които са връчени чрез ЧСИ С.П., решение
на САС, ТО, VI-3 състав по т. дело 2098/2020 г., решение на СГС по т. д.
2056/2018 г.
На
02.03.2021 г. длъжникът е уведомен по електронната поща, че във връзка с
постъпили молби за частично прекратяване на изпълнителни дела, сред които и
изпълнително дело № 2548/21 г., приложено се изпращат същите с разпореждания за
отказ, както и че същият е постановен и на възраженията за прекомерност на адв.
хонорар.
От ЧСИ С.Л.е
наложен запор на взискателя Т.Д.А.. Запорното съобщение е постъпило по описа на
ЧСИ М.Б. на 04.03.2021 г. с вх. № 14586.
На
04.03.2021 г. от адв. Г.Х., процесуален представител на „У.Б.“ АД, е пъстъпила жалба с вх.
№14746/04.03.2021 г., към която са приложени препис от жалбата на насрещната
страна.
Адв. В.В., в
качеството си на процесуален представител на взискателя Т.Д.А., е депозирала в
деловодството на ЧСИ М.Б. на 30.03.2021 г. възражение с вх. № 23066 относно
жалба с вх. №14746/04.03.2021 г. от длъжника „У.Б.“ АД.
На
01.04.2021 г. от адв. Г.Х., процесуален представител на „У.Б." АД, е
постъпила по описа на ЧСИ М.Б. молба за спиране на изпълнението над сумата от 2162,10 лв. Към нея е приложена Обезпечителна заповед от
01.04.2021 г. на СГС, ТО, по т. д. 533/2021 г.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Релевираните доводи в
жалбата са неоснователни. На
първо място съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнася по
извънсъдебно заявено от длъжника възражение за прихващане, поради което само на
това основание жалбата е неоснователна. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка
от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; когато
взискателят е поискал това писмено; когато изпълнителният лист бъде обезсилен;
когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е
издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; когато посоченото от взискателя имущество не може да
бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; когато
не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в
случаите на чл. 83; когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 или 440; когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Видно от цитираната разпоредба, в същата не е предвидено като основание за прекратяване на изпълнителното производство чрез релевирано възражение за прихващане.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, длъжникът
разполага с възможност по
исков път да релевира възражение за прихващане, в който случай постановеното и влязло в сила решение по отрицателен установителен иск за вземане /чл. 124, ал. 1 от ГПК/, чл. 439 от
ГПК или 440 от ГПК, ще бъде основание за прекратяване на изпълнителното дело.
Следва да се има предвид, че съдебният изпълнител, като орган на
принудително изпълнение, на когото държавата е делегирала публична функция да
извършва принудително събиране на частни притезания /чл. 2 от ЗЧСИ, чл. 264.
ал. 2 ЗСВ/ може да упражнява този прерогатив единствено и само чрез
изпълнителните способи, предвидени в ГПК. Законът не му е предоставил
компетентност да извършва или да констатира осъществяването на прихващане.
По изложените съображения жалбата на „У.Б.“ АД срещу отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело се явява неоснователна.
Настоящият съд намира за
неоснователна и жалбата в частта ѝ срещу отказа на ЧСИ за намаляване на приетите
по делото адвокатски хонорари до размера от 200 лв. В случая не са налице данни
длъжникът да е изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение.
Взискателят е упълномощил адвокат за образуване на изпълнителното дело,
като с оглед поведението на длъжника по делото са извършени от упълномощения
адвокат на взискателя и други действия, освен подаване на молбата за образуване
на изпълнителното дело, каквото е и депозираното възражението по разглежданата
в настоящото частно гражданско дело жалба. В случая възнаграждението за
адвокатски хонорар не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като е очевидно, че се налага представителство и във връзка с извършване
на последващи действия по принудително събиране на вземанията, които не са
платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
По изложените по-горе съображения
разглежданата жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
С оглед
изхода на делото, неоснователно се явява и искането по чл. 438 от ГПК за
спиране за спиране на действията по изпълнението.
По
разноските: Относно претенцията
за разноски настоящият съдебен състав съобразява и изцяло възприема формираната
съдебна практика на Върховния касационен съд, според която в производството по
разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство -
относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, а разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в
този случай (Определение №
489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 393 от 17.09.2018 г.
по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV г.о.).
Действително в случая
подадената жалба се отнася и до обжалване отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, но в представения договор за правна
защита и съдействие от 30.03.2021 г. липсва диференциация относно заплатената
сума, както по отношение клиентите по този договор /посочени са три лица/, така
и по отношение на конкретното изпълнително дело, по което е оказана правна
защита и съдействие, поради което е налице неизвестност за договореното и
заплатено възнаграждение по повод оказаната правна помощ и съдействие конкретно
във връзка с изп. дело № 20218380402548/2021г. на взискателя по
това дело – Т.Д.А..
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, жалба вх. № 14746/04.03.2021 г. по описа на ЧСИ М.Б., депозирана от „У.Б.“ АД, ЕИК ******, срещу действията на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действие Софийски
градски съд, по изпълнително дело № 20218380402548/2021г.,
с които отказва прекратяване на изпълнителното дело по искане на длъжника и
намаляване на претендираните от взискателя разноски.
ОСТАВЯ
без уважение особено искане на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, за спиране на действията
по изпълнението, на основание чл. 438 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.