Решение по дело №3931/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 41
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 10 януари 2020 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20195530103931
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                          10.01.2020 година      град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На десети януари                                             2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело № 3931 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.79 във вр. чл.99  ЗЗД.

Ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София твърди в исковата си молба, че на 24.11.2014г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и П.И.Г. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР, съгласно който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Ищецът заявява, че процедурата по сключване на договора е следната: кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус" предоставя Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Съгласно т.3.1 от Общите условия договорът за кредит се считал за сключен и влизал в сила на датата на потвърждаването му по ел.поща от кредитодателя и извършването на паричния превод.

Ищецът сочи, че в процесния случай на 24.11.2014г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се трети по ред договор за кредит между тях. В заявката си П.И.Г. заявила желание да й бъде отпусната сума в размер 200,00 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 24.12.2014г., към която дата ответника е следвало да плати сума в общ размер 206,73лв., от които 200лв. главница и 6,73лв. договорна лихва.

На 09.12.2014г. и във връзка с т. 8.1. и 8.2. от Общите условия, П.Г. подала заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер 450,00лв. Съгласно т.8.2. „Страните се съгласяват, че получаването на Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл.3.1 по-горе, като всички параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по Кредита остават непроменени". На 09.12.2014г. сумата била отпусната на ответницата чрез паричен превод в „Алианц Банк България" АД. Доколкото падежната дата оставала непроменена, към 24.12.2014г., кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 664,28 лв., от които 650,00  главница и 664,28 лв. договорна лихва за периода на отпускане на кредита.

С настъпване на падежа по договора – 24.12.2014г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 25.12.2014г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,03% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус" изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксували по 10.00 лева за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил гореописаните вземания.

На 01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентьт прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер 1727,13лв., от които: главница - 650,00 лева, наказателна лихва – 1032,85 лева; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение №1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която била получена лично на 15.03.2018г. Ищецът прилага уведомление към исковата молба за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99 ал.4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставило на „Кредитреформ България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.И.Г. да заплати на ищеца „Кредитреформ България" ЕООД общо сумата от 650,00 лв. неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът П.И.Г. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба, не ангажира доказателства и не се явява в съдебно заседание.

Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От представените по делото съобщение и призовка се установява, че на същия са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

От изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че предявения иск се явява вероятно основателен.

От представения по делото Договор за кредит № ********** от 24.11.2014г. се установява, че на 24.11.2014г. между „4финанс“ ЕООД София и ответника П.И.Г. е сключен договор, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 200,00 лв., която сума тя се задължила да върне в 30 дневен срок – до 24.12.2014г., като страните договорили годишен лихвен процент по заема – 40,94 % и ГПР – 49,6 %, така към датата на падежа 24.12.2014г. задължението на ответницата е било в размер на 206,73лв. Заемната сума е предоставена на ответника с преводно нареждане от 24.11.2014г. Няма данни ответницата да е изпълнила задължението си по този договор.

От представения Договор за кредит № ********** от 09.12.2014г.  се установява, че  на 09.12.2014г. между „4финанс“ ЕООД София и ответника П.И.Г. е сключен нов договор, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 650,00 лв., която сума ответникът се задължил да върне в същия 30 дневен срок – до 24.12.2014г., като страните договорили годишен лихвен процент по заема – 40,83 % и ГПР – 49,9 %. Представено е преводно нареждане от 09.12.2014г., от което е видно, че в изпълнение на този договор ответницата е получила сумата от 450лв. Така задължението й към датата на падежа 24.11.2014г. е в размер на 664,28лв.

Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са представени. 

Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г. От същия е видно че „4финанс" ЕООД е прехвърлило възмездно на цесионера „Кредитреформ България” ЕООД София свои ликвидни и изискуеми вземания, между които и процесното вземане – Приложение №1/2018г. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. На основание направеното упълномощаване ищецът, като пълномощник на кредитора на ответника е изпратил на П.И.Г. Уведомление за прехвърляне на вземания изх.№4076/14.02.2018г., получено от ответника лично на 15.03.2018г. /известие за доставяне/.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски общо в размер на 150,00лв. /50,00лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шандор Петьофи №10, представлявано от Радослав Велчев, сумата от 650,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит № ********** от 09.12.2014г., ведно със законната лихва от 29.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 150,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :