О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV - 1660 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На десети септември,
две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл. с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1342 по описа за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на Я.Н.Н. – ищец в първоинстанционното производство, чрез
адв. Г., срещу Решение №1578/20.06.19г., постановено по гр.д.№8253 по описа на
Бургаски районен съд за 2018г., с което съдът е отхвърлил предявените от
въззивницата, против С.Н.А. ***, искове за заплащане на сумата от общо 664 лв. представляваща обезщетение за пропуснатите
от нея ползи поради това, че през периода от 20.04.2018г. до 08.11.2018г. е
била лишена от ползването на собствените й по ½ идеална част от
подпокривното пространство /таванско помещение/, с площ от около 175 кв. м., и
от подземения сутеренен етаж, състоящ се от три помещения и стълбище, с площ от
около 40 кв. м., на жилищна сграда с идентификатор 81178.501.550.1 по КККР на
гр.Черноморец, с адм. адрес: гр.Черноморец, ул.“Иван Вазов“ № 15, ползвани през
това време изцяло и лично само от ответника, в качеството му на собственик на
другите по ½ ид. част от тях – по 50 лв. месечно или общо по 332 лв. за
тавана и за сутерена, както и на сумата от 664 лв. – обезщетение за
неоснователно обогатяване за същия период в размер на пазарния наем за
собствената й ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 81178.501.550
по КККР на гр.Черноморец, находящ се на същия адрес, ползвана от него, без
наличие на правно основание за това, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2018г., до
окончателното им изплащане, като е осъдил въззивницата да заплати на С.Н.А. сумата
от 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Въззивникът изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като го счита за неправилно и
необосновано. Претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с
което исковете бъдат уважени, с присъждане на направените съдебно - деловодни
разноски.
Изложени са основанията за предявяване на
претенциите – притежаване на всяка от страните на право собственост върху
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 81178.501.550.1; съсобственост
при равни квоти между страните, върху подпокривното пространство и приземния
етаж на сградата; използване от страна на ответника на дворното място, върху
което няма право на собственост; ограничаване от страна на ответника на
възможността ищцата да ползва тези обекти, чрез смяна на ключалките, поставяне
на оградна стена в общия коридор на партерния етаж, която след събарянето й по
надлежния ред е изградена отново.
Според въззивника, въпреки преговорите между
страните, достъп до сутерена и тавана не й бил предоставен; тавана бил
преустроен за ползване и в него били настанявани под наем работници и туристи.
На ответника била изпратена покана на 17.04.18г. с посочен срок: за провеждане
на процедура за узаконяване, преустройство и разпределение на ползването на
общите части; алтернативно – за реално разпределение чрез сключване на договор
между страните; за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от ползване;
за освобождаване на дворното място от временни постройки и вещи на ответника и заплащане
на обезщетение за лишаване на ищцата от ползване. След изтичане срока на
показана, достъп не бил осигурен. Ищцата получила писмен отговор, в изявленията
в който се съдържа признание на исковете – извършен е анализ в тази насока на
конкретните факти и обстоятелства. Оспорва се тълкуванието на съда досежно тези
факти – липса на съдействие от страна на ищцата за получаване на владението – и
се прави анализ в тази връзка.
Хронологически са изложени извършените от
страните, чрез процесуалните им представители фактически действия във връзка с
предаване на ключове и осигуряване на достъп на ищцата до помещенията, за да се
обоснове извод, че ищцата е била лишена от ползване, т.к. ключове са й били
предадени на 28.03.19г. Оспорват се изводите на съда, че ищцата не е доказала,
че ответникът ползва обектите, след като е установил, че ключове от тях е имал
само последния. Ищцата заявява, че претендира обезщетение за лично ползване от
ответника на съсобствените вещи, а не гражданските плодове от вещите – наеми –
твърденията в тази насока са били във връзка с твърденията й, че само
ответникът осъществява ползването. При обсъждане показанията на св.Петрова, се
оспорват изводите на съда, че свидетелката няма непосредствени впечатления от
ползването – извършен е анализ.
Изложени са фактически твърдения за факти и
обстоятелства, настъпили след постановяване на съдебно решение по
гр.д.№7992/18г. на БРС по чл.32, ал.2 Зсд за процесните имоти, сочещи на
продължаване на действията по ограничаване на достъпът на ищцата до тавана и
сутерена – монтиране на електроуреди, поставяне на вещи на ответника и на
предупредителни табели.
На последно място съображения са изложени във
връзка с ползване от страна на ответника на дворното място, върху което няма
право на собственост – изграждане на ограда, постройка, трайни насаждения – в
тази насока се обсъждат свидетелските показания и се обосновава извод, за
незаконосъобразност на ползването и лишаване на ищцата от него.
Към жалбата са приложени жалба до районна
прокуратура от 19.07.19г., 6 бр. снимки, Решение №962 по гр.д.№7992/18г. на
БРС, заключение на СТЕ по посоченото дело.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивника на 09.07.19г., чрез адв.Г.. Въззивната жалба е подадена на 23.07.19г.
- в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявените от него искове са отхвърлени.
Препис от въззивната жалба
на ищеца е връчен на ответника С.Н.А. на 19.08.19г. чрез адв. С.. В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на въззивната жалба. В него са
изложени съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемия, той е
придобил правото на ползване върху дворното място, предвид обстоятелството, че
парцелът е бил държавен, в последствие – частна общинска собственост. Върху
него е било отстъпено право на строеж, част от което е придобил при покупко –
продажбата от своя баща на жилище – втори етаж, гараж и складово помещение. От
доказателствата било видно, че има устна уговорка между страните за разделяне
на имота с телена ограда. Ответникът е собственик на страда в дъното на парцела
и има право на преминаване за достигане до нея.
Изложени са съображения за
липса на спор относно правото на ищцата да ползва общите части, както и
хронология на отношенията помежду им за предаване на ключовете, за де се
обоснове извод за забава на ищцата. Според въззиваемия, последната създава
пречки да й бъде предоставено ползването. В сутерена имало вещи на родителите и
следвало да се прецени как да се постъпи с тях. Предупредителните табели били
поставени, поради опасност от оголени електрически кабели.
Оспорват се представените
доказателства като неотносими и преклудирани.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговор намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Предвид обстоятелството, че към
въззивната жалба са приложени писмени доказателства, а в жалбата не се съдържа
искане за тяхното приемане, нито е обосновано наличие на предпоставките, поради
които тези доказателства се представят, на страната следва да бъдат дадени
указания най-късно в съдебно заседание да аргументира прилагането им към
жалбата.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1342/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 10.09.19г.
- на 04.11.2019г. от 13.40 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА НА ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА най-късно
в съдебно заседание да поясни дали прави искане приложените към жалбата
доказателства да бъдат приети и да се обоснове наличие на законовите предпоставки
предпоставките за това.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.