П Р О Т О К О Л №
260284
24.02.2021
година Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХХІІ наказателен
състав
На двадесет и четвърти февруари година 2021
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.ИВАН АТАНАСОВ
2.ВАЛЯ ГОЛЕВА
СЕКРЕТАР: Елена Ралчева
ПРОКУРОР: Веселина Николова
Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯТА
НОХД № 5900 по описа за 2020 година.
На поименното повикване в 09:15 часа се явиха:
Заседанието се откри в 09:42
часа.
РП
ПЛОВДИВ - редовно призована, изпраща
представител.
ПОДСЪДИМИЯТ
Й.Н.И. – редовно призован, явява се лично и с адв. З.Т., с пълномощно по
делото.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Н.Н.Б.-М. - редовно уведомена, не се явява, за нея се явява адв.Д.Г., с пълномощно
по делото, редовно уведомен.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ.Т.: Да се даде ход на разпоредително заседание.
Съдът, след
съвещание, намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ
самоличността на подсъдимия:
Й.Н.И., роден на ***г***, …,
български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът
разясни на подсъдимия
правото му да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното
заседание, както и правата му по чл.55 от НПК.
ПОДС.И.: Разбирам правата си.
Съдът запита страните дали са
получили съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис
от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание /със
съобщенията по чл. 247б НПК и за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК/ преди повече от 7 дни преди датата
на съдебното заседание.
ПРОКУРОР:
Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК,
преди повече от 7 дни.
АДВ.Г.:
Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда, и съм уведомена за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК,
преди повече от 7 дни.
АДВ. Т.:
Запозната съм със съобщението за насрочване на разпоредително заседание, както
и с разпореждането на съда, и съм уведомена за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК,
преди повече от 7 дни.
Съдът запита подсъдимия дали е
получил препис от обвинителния акт, както и дали е получил съобщение за
насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на
съда за насрочване на разпоредително заседание /със съобщенията по чл. 247б НПК
и за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК/ преди повече от 7 дни преди
датата на съдебното заседание.
ПОДС.И.:
Получих препис от обвинителния акт, съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
Уведомен съм за въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.Съдът разясни на страните
правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОР:
Нямам искания за отводи.
АДВ.Г.:
Нямам искания за отводи.
АДВ.Т.:
Нямам искания за отводи.
ПОДС.И.:
Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ СЕ
към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОР:
Считам, че делото е подсъдно на съда и понастоящем няма основание за
прекратяване, нито за спиране на наказателното производство.
Отделно от
това на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия и на пострадалия.
Не са налице
основанията за разглеждане на делото по реда на някоя от диференцираните
процедури, не се прави такова искане.
Не са налице
основания за разглеждането на делото при закрити врати, нито за привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, както и за назначаването на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия
по делегация.
Липсват основания за изменение на
действащата понастоящем мярка за неотклонение „Подписка“, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства извън събраните в хода на досъдебното производство.
АДВ.Г.:
Поддържам казаното от прокурора по отношение на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Считам, че
делото е подсъдно на съда и понастоящем няма основание за прекратяване, нито за
спиране на наказателното производство.
Отделно от
това на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия, и на пострадалия.
Налице са
основанията за разглеждане на делото по реда на някоя от диференцираните
процедури, стига да се постигне съгласие за това.
Не са налице
основания за разглеждането на делото при закрити врати, нито за привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, както и за назначаването на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия
по делегация.
Липсват основания за изменение на
действащата понастоящем мярка за неотклонение „Подписка“, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства извън събраните в хода на досъдебното производство.
Моля доверителката ми да бъде конституирана
в качеството на частен обвинител в настоящото производство срещу подсъдимия Й.Н.И.
за престъплението, за което същият е предаден на съд от страна на държавното
обвинение, в която връзка представям и писмена молба.
АДВ.Т.: Считам, че
делото е подсъдно на съда и понастоящем няма основание за прекратяване, нито за
спиране на наказателното производство.
За мен има
допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо на досъдебно
производство, защото в постановлението за
привличане и предявяване на обвинението на моя подзащитен е записана дата
09.03.2020г., а в протокола за разпит на обвиняем, който следва да му бъде проведен
след предявяване на обвинението е с дата 09.06.2020г. Това разминаване на тези
дати за мен е съществено процесуално нарушение, съгласно разпоредбите на чл.221
и чл.249, ал.4, според които обвиняемият има право да бъде информиран в какво
обвинение е привлечен, има право да дава обяснение. Даването на обяснения
следва да бъде веднага след предявяване на обвинението. Разминаването в тези
дати, без да мога да гадая на какво се дължи, но очевидно с него се нарушават
разпоредбите на тези норми. Това е отстранимо нарушение, но на този етап без
неговото отстраняване се засягат правата на моя подзащитен и аз ще моля да прекратите
производството и да върнете делото във фаза на досъдебно производство, за да
бъде отстранено това нарушение. В случай, че не се уважи това мое искане, заявявам,
че на този етап нямам искане за това производството да се разглежда по някоя от
диференцираните процедури.
Не са налице основания за разглеждането на делото при
закрити врати, нито за привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
както и за назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Моля да се потвърди взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка“.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства извън събраните в хода на досъдебното производство но този етап.
Допустима е молбата за конституирането
на пострадалата като частен обвинител, тъй като е навременна и не считам, че би
затруднила процеса, така че не възразявам да бъде конституирана в това качество
в процеса.
ПОДС.И.: Поддържам казаното от
адвоката ми. На този етап няма какво да допълня.
ПРОКУРОР: Уважаема госпожо съдия,
категорично не съм съгласна с позицията на защитата за допуснато на досъдебно
производство съществено процесуално нарушение от категорията на отстранимите такива, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. Визираното разминаване в датата на протокола
за разпит на обвиняем, проведен непосредствено след привличане на лицето като
такъв по досъдебното производство е очевидна техническа грешка, допусната от
разследващия орган, вероятно поради недоглеждане или от невнимание. Видно от
същия протокол за разпит на обвиняемия, възниква въпросът на разследващия
орган, дали с предявяване на постановлението обвиняемият е разбрал за какво е
привлечен като такъв. Изрично е посочена коректната дата на предявяването,
което недвусмислено сочи, че е спазена
разпоредбата на чл.221 от НПК, а именно, че е пристъпено незабавно към разпита
на обвиняемия по реда на чл.138 от НПК, незабавно след предявяване на
постановлението за привличане на обвиняем. Още повече, че на това процесуално
действие са присъствали както обвиняемият, така и неговият защитник към онзи
момент и никой по никакъв начин не е възразил - нито обвиняемият, нито неговият
защитник, т.е. допуснатата грешка е явна техническа такава, която не е
направила впечатление на защитата на обвиняемия към онзи момент. На същия е
била дадена възможност да се запознае за какво престъпление е привлечен като
обвиняем, връчен му е и е получил препис и в присъствието на неговия защитник. Заявил
е, че разбира обвинението и в протокола за разпита не са обективирани, каквито
и да е и било възражения нито от негова страна, нито от страна на неговия
защитник по обсъждането на техническата грешка. Считам, че по никакъв начин
така допуснатата грешка не се е отразила на правото и възможността на обвиняемия
да разгърне в пълнота правото си на защита, което е видно от цялостното
протичане на досъдебното производство. Ето защо считам, че не са налице и
основанията за приложение на разпоредбите на чл.249, ал.4, т.1, вр. чл.248, ал,1
т.3 от НПК за прекратяване и връщане на делото на досъдебна фаза. В този смисъл
е и съдебната практика, като ще цитирам Определение на ПОС № 260361 по ВЧНД №2372
по описа на съда за 2020г., в което е била обсъждана сходна по своя характер
техническа грешка, която е допусната на досъдебна фаза, оставена без уважение,
като възражението от първоинстанционния
съд и потвърдена от въззивната инстанция цитирам с мотива, че съгласно
тълкувателната практика на ВКС, допуснатото на досъдебно производство нарушение
на процесуалните правила е съществено отстранимо такова, когато са нарушени
правата на обвиняемия – да научи за какво престъпление е обвинен, да дава или
да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник, и да получи писмен или устен
превод на разбираем за него език, когато не владее български език. Съдът е
приел, че констатираното несъответствие между протокол за разпит на обвиняем и
протокол за оглед на местопроизшествие, датиран един месец преди привличането,
като е приел че се касае за несъответствие, допуснато по технически причини,
което по никакъв начин не е нарушило правото на защита на обвиняемия. Въззивният
съд е счел, че същото представлява очевидна фактическа грешка, допусната на досъдебно
производство, която би могла да бъде отстранена в хода на съдебното следствие. Затова
считам, че настоящият случай е именно такъв. Констатираното несъответствие е
поправимо в съдебна фаза, тъй като не е съществено процесуално нарушение и по
никакъв начина не накърнява правото на защита на обвиняемия, не е било
засегнато от визирания технически порок, поради неговата маловажност. Намирам,
че молбата за конституирането на частен обвинител е основателна и допустима,
така че същата следва да бъде приета за съвместно разглеждане в настоящия
случай.
АДВ. Г.: Уважаема госпожо съдия, поддържам
изцяло становището от страна на представителя на държавното обвинение, относно
неоснователността на искането на защитата за прекратяването и връщането на производството.
Също считам, че е допусната техническа грешка, с оглед действията, които са извършили
представителите на държавното обвинение, най-вече при предявяване на материалите
по делото и последващият разпит на обвиняемия. Логически неоправдано е този
разпит да е бил извършен на дата, различна от тази, на която са били предявени
материалите за запознаване с обвинението и протокола за разпит. Обвиняемият към
този момент и бил със своя защитник, който също е имал възможност да се запознае
както с материалите по делото, така и с разпитите по делото и да констатира, че
има разлика в тази дата, а това не е
сторено в онзи момент. Съдът е господар на процеса и той трябва да прецени,
дали тези мои съждения са правилни и евентуално да върне или да не връща делото
за отстраняване и корекции, касаещи точно този момент.
АДВ.Т.: Госпожо съдия, протоколите
са писмени доказателствени средства за съответните действия, които се извършват
в хода на досъдебното производство и съдебното производство и съгласно
разпоредбите на чл.129 от НПК, те трябва да съдържат определени реквизити. На първо
място, това е датата и на второ място, това мястото, където са извършени тези действия.
Явно представителят на държавното обвинение се впусна да цитира съдържанието на
самия протокол и да обяснява, че датата била техническа грешка. На какво се
дължи различната датата в протокола за разпит на обвиняемия от постановлението
за привличане и предявяване на обвинение, аз мога само да предполагам. Това,
което казах и преди малко. Няма как, ако има дори и техническа грешка в този протокол
за разпит на обвиняемия, относно датата, да не приемем, че с нищо не нарушава
правата на обвиняемия, защото няма как да се убедим, че протоколът за разпит е
следвал преди или след предявяване на обвинението. Предявяване на обвинението,
т.е. да се запознае в какво се състоят обвиненията и непосредственият разпит след него, са едни
от основните права на обвиняемия. Аз ще моля да не вземете предвид тук цитираната
практика на ПОС, първо, защото тя не е задължителна за приложение на съдилищата,
знаем, ако има такива, то те са на върховния
съд със задължително приложение за съда и на второ място сбърканата дата на
огледа и на разпита не са относими към нашия случай, в който действително
смятам, че са засегнати правата на обвиняемото лице. Защото огледът е
самостоятелно действие и способ за доказване на престъплението, а самият
протокол за оглед няма как да наруши правата на обвиняемото лице. Затова аз
считам и поддържам становището си за прекратяване на съдебното производство и
за връщане на делото в досъдебна фаза за отстраняване на таза грешка или невнимание,
или каквото щете, защото само това може да гарантира, че са спазени правата на
обвиняемото лице. Особено според НПК са безусловни. Отделно, че законът не третира
допускане на някаква техническа грешка, допуска се да има поправка на
протокола, но тава става по съответния ред, предвиден в разпоредбите на чл.130
от НПК, но в случая не сме изправени
пред тази хипотеза.
ПРОКУРОР: В отговор на репликата на защитата,
държа да подчертая, че всички изискуеми от закона реквизити на протокола за
разпит на обвиняем са налице. Протоколът е в изискуемата от НПК процесуална
форма и законодателят не е предвидил подобно отстраняване на явни технически грешки,
затова защото по своя характер се предполага, че същите са несъществени, те не влияят
по какъвто и да е било начин накърняване правото на защита на обвиняемия в това
производство.
АДВ.Т.: Аз госпожо съдия, винаги съм
казвала че, наказателното право и наказателните процеси са математическо точни
и всяко тълкуване - разширително или стеснително, на материални или процесуални
закони просто не се допуска, а уважаемата представителка на прокуратурата иска
да се тълкува разширително или по някаква житейска логика или не знам точно как.
Старите римляни са казвали „уби лекс, сет лекс“, т.е. строг закон, но закон. Това
е смисълът на всичко казано до тук, за да се спазва закона.
Съдът,
след съвещание, след като взе предвид становищата на страните и като съобрази
въпросите, предвидени в чл. 248, ал.1 от НПК, намери следното:
Делото е
подсъдно на съда;
Няма
основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното производство;
На досъдебно
производство, обаче съдът намира, че са допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на правата на
обвиняемия, като съображения за това са следните:
На първо
място, от материалите по делото е видно, че подсъдимият И. е бил привлечен в качеството
на обвиняемия с постановление за привличане на обвиняем от дата 09.03.2020г. и
същото му е било предявено лично и в присъствието от упълномощен от него
защитник на същата дата 09.03.2020г. Същевременно протоколът за разпит на обвиняем
е от дата 09.06.2020г., а както се посочи и от защитата, разпоредбата на чл.221
от НПК относно разпита на обвиняем е императивна и същата изисква след предявяване
на постановлението за привличане на обвиняем, органът на досъдебно производство
незабавно да пристъпи към разпита на обвиняемия. Тази норма има задължителен
характер. Нейният смисъл се базира на виждането за правата на обвиняемия,
визирани в чл.55 от НПК и в частност правото да дава обяснения. Всяко обвиняемо
лице има право да даде обяснение относно обвинителната теза и това да бъде
сторено незабавно след встъпването му в качеството на обвиняем. Накърняването
на това право, съгласно разпоредбите на чл.249, ал.4, т.1 пр. 2 от НПК е съществено,
тъй като ограничаването му води до съществени нарушения на процесуалните права
затова, защото пряко рефлектира върху правото на защита, част от което е и
правото да даде обяснение. Изложените от страна на представителя на държавното
обвинение доводи, поддържани от страна на повереника, за наличие на техническа
грешка при отразяване на датите на протоколите са несъстоятелни, като аргументите
за това се съдържат изцяло в репликите на защитата, които аргументи се споделят
от съда. Създадена е процесуална ситуация, в която съдът, а и страните следва
да гадаят, кои са коректните дати, на които са извършени съответните
процесуално-следствени действия, а и след като върху протокола за разпит на обвиняем
няма извършени по надлежния ред поправки, то следва датата 09.06.2020г. да се
счита за обективна такава относно момента на провеждане на разпита на
обвиняемия И.
На следващо
място, съдът намира, че е налице съществено процесуално нарушение на
процесуалните правила, накърняващи правото на защита на обвиняемия И. и при проведения
разпит на неговия син – свид.Н. Й. И., извършен на 02.10.2019г., където на свид.
Н. И., едва навършил … възраст, са му били разяснявани правата по чл.119 от НПК,
както и разпоредбата на чл.121, ал.1 от НПК и макар същият да е подписал
надлежно протокола за разпит на свидетел, то никъде в него ясно и категорично не
е отразено становището на свидетеля дали желае да свидетелства в случая, в
който баща му е привлечен в качеството на обвиняем. Нещо повече - на разпита не
е присъствал нито родител, нито педагог и в този смисъл е неясна волята на свид.Н.
И. дали като син на обвиняемия желае да даде показания. Съдът намира, че така констатираните
процесуални нарушения освен, че са от категорията на съществените, са и отстраними,
поради което ще следва съдебното производство на основание чл.248, ал.5, т.1,
вр. чл.249, ал.4, т.1 от НПК да бъде прекратено и делото върнато на наблюдаващия
прокурор за отстраняването им чрез законосъобразно провеждане на разпити на
обвиняемия И. и на свид.Н. И..
Мотивиран от
горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ
Делото е
подсъдно на съда.
Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
КОНСТАТИРА
наличие на съществени процесуални нарушения на досъдебно производство, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
ПРЕКРТЯВА съдебното производство по НОХД №
5900/2020г. на ПРС, ХХІІ н.с.
ВРЪЩА делото
на Районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения съгласно мотивната част на настоящото определение.
Определението
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред ПОС по реда на
глава ХХІІ от НПК.
Протоколът
се изготви в СЗ.
Заседанието
се закри в 10:34 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. /п/
2. /п/
СЕКРЕТАР: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.