РЕШЕНИЕ
№ 77
гр.
Пловдив, 10 януари, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на дванадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора Ваня Христева, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно дело № 3289 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Н.М.К. обжалва Решение № 1720 от 26.09.2019 г., постановено по АНД
№ 4726/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 2 н.с. С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 442956-F482013
от 17.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
Пловдив, с което на ЕТ „м.- 89- Н.К.“, представляван от Н.К., е наложена
имуществена санкция от 500 лева на основание чл.180, ал.3, вр.
с ал.2, вр. с ал.1, вр. с
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС за нарушение по чл.180, ал.2, вр.
с ал.1, вр. с чл.86, ал.1 и ал.2, вр.
с чл.112 от ППЗДДС.
В
касационната жалба, както и в съдебно заседание, жалбоподателят моли за отмяна
на съдебното решение, съответно на наказателното постановление, като излага
становище за неправилно определяне от наказващия орган на приложимата санкционна
норма от ЗДДС.
Ответникът
по касационна жалба ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Пеева, е приложил писмен отговор по жалбата с подробно изложено
становище и искане решението на първоинстанционния
съд да се остави в сила. С допълнителна молба е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Христева,
моли решението на районния съд да се остави в сила.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря.
На базата на правилно установени въз основа на
събраните доказателства фактически положения, първоинстанционният
съд е направил и законосъобразния извод за наличието на осъществено от
едноличния търговец нарушение на разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, защото като данъчно задължено лице не е
начислил в срок ДДС, тъй като не е подал заявление за регистрация и не се е
регистрирал по този закон в срок.
Съдът, постановил обжалваното съдебно решение обаче, е пропуснал да констатира факта, че имуществената
санкция наказващият орган е определил в наказателното постановление на
основание чл.180, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС,
което смесване на санкционните разпоредби е недопустимо, доколкото с оглед
съдържанието на отделните разпоредби, невъзможно е с едно и също деяние да бъде
извършено нарушение както на чл.180, ал.3, така и на чл.180, ал.2 от ЗДДС, тъй
като ал.2 визира неначисляване въобще
на данък и то като резултат от неизпълнение на задължението за регистрация по
ЗДДС в срок, а ал.3 – късно начисляване
на данъка от регистрирано по ЗДДС лице. Именно в тази насока и в двете
разпоредби е предвиден и различен ред за изчисление на размера на имуществената
санкция, като по чл.180, ал.2, който препраща към ал.1, санкцията е в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, а по чл.180, ал.3 - имуществената санкция е в размер 5 на сто от данъка,
но не по-малко от 200 лева. Следователно, в случая е налице, от една страна, несъответствие
на приложената санкционна разпоредба с описаната фактическа обстановка,
доколкото в същата не се твърди обстоятелството, че жалбоподателят като
регистрирано лице е начислил дължимия данък в шестмесечен срок от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, а от друга страна,
определената като размер санкция от 500 лева съответства на предвиденото в
разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, но ако наказващият орган е искал да
наложи санкция на жалбоподателя по чл.180, ал.3 от ЗДДС, която разпоредба е
посочил изрично в наказателното постановление, то същата е следвало да бъде
определена в размер на пет процента от неначисления данък, като с оглед ниския
размер на неначисления данък, следваше да се приложи минимумът от 200 лева, под
който не може да се определя имуществената санкция. По начина, по който е
определено основанието за налагане на имуществената санкция обаче, наказващият
орган е създал съществена неяснота по отношение на това въз основа на коя
именно законова норма санкционира нарушителя, което пък се отразява пряко върху
адекватното упражняване правото му на защита и поради това съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Същото се явява основание за
отмяна на наказателното постановление и като не е съобразил това обстоятелство,
районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Впрочем, в отговора
по касационната жалба и ответникът сам е заявил изрично позицията си, че в
случая не е приложима санкционната норма на чл.180, ал.3 от ЗДДС, но въпреки
това, неправилно е основал наказателното постановление именно на нея.
С оглед на изложеното и съставът на административния
съд счита, че оспореното в настоящето производство съдебно решение следва да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова по същество, с
което да се отмени наказателното постановление. При този изход на
производството не следва да се уважава искането на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1720 от 26.09.2019 г.,
постановено по АНД № 4726/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 2
наказателен състав, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 442956-F482013
от 17.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
Пловдив, с което на ЕТ „Мима- 89- Н.К.“ с БУЛСТАТ *********, представляван от Н.К.,
е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.180, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС за нарушение по чл.180,
ал.2, вр. с ал.1, вр. с
чл.86, ал.1 и ал.2, вр. с чл.112 от ППЗДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.