Р Е Ш Е Н И Е № 85
Гр. София, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 239 по описа за 2019 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Т.В.Н. е предявил срещу „Б” АД обективно съединени
частични искове, както следва: иск за плащане на сумата от 150000 лева,
представляваща част от сумата от 300000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 12.05.2017 г., телесни увреждания; иск за плащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от 27.06.2018
г. – датата на изтичане на срока по чл. 496 КЗ, до окончателното плащане. В
исковата молба се твърди следното: На 12.05.2017 г. около 22.00 часа в с. С. по
главен път I-1 с посока на движение от с. С. към с. Н. М.Д.И. управлявал лек
автомобил марка „БМВ 320И“ с рег. № СА5125МР. В същото време ищецът Т.В.Н.
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СО4206ВН с посока на
движение от с. С. към гр. Б. по път без име. В автомобила, управляван от Т.В.Н.,
на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан пътувал В.М.К. В района
на 188-ми км. ищецът предприел маневра завой наляво с цел да се включи в
движението по главен път I-1 с посока обратна на водача М.Д.И. Поради движение
с несъобразена скорост М.Д.И. реализирал пътно - транспортно произшествие с
управлявания от ищеца автомобил. Вина за настъпилото произшествие имал водачът
М.Д.И., който нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за
настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на ищеца телесни
увреждания, подробно описани като вид и медико-биологичен характер в исковата
молба, вследствие на които ищецът търпял и продължавал да търпи болки и
страдания, също описани като интензитет в исковата молба. Във връзка с
произшествието било образувано досъдебно производство № 136/28.11.2017 г. по
описа на РУ - Ботевград, пр. пр. № 500/2017 г. на РП-Б. Към датата на ПТП
относно автомобила, управляван от М.Д.И.,
имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица № BG/02/116002615869
от 08.10.2016 г., валидна до 07.10.2017 г., съответно на 22.08.2017 г.
/погрешно - очевидно поради техническа грешка - в исковата молба е посочена
датата 22.01.2017 г./ ищецът депозирал претенция пред застрахователя с искане
за обезщетение, а на 26.03.2018 г. /погрешно - пак очевидно поради техническа
грешка - в исковата молба е посочена датата 26.03.2017 г./ представил пред застраховятеля и банкова сметка,
но до депозирането на исковата молба не било платено такова.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете изцяло. Не оспорва
наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва вида и
медико-биологичния характер на уврежданията, твърдени като получени от ищеца
при ПТП, като излага подробни доводи за това. Навежда при условията на
евентуалност възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е
пътувал без поставен обезопасителен колан и поради това, че е действал
противоправно като водач на МПС, като е отнел предимството на другия участник в
ПТП. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила /като необжалваемо/ протоколно
определение от 22.02.2019 г. по н. о. х. д. № 102/2019 г. по описа на РС – Б.,
с което е одобрено споразумение за решаване на същото, което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 383, ал. 1 вр. 413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд
относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност
и наказуемост и вината на дееца е установено, че М.Д.И. е виновен за това, че на
12.05.2017 г. около 22.21 ч. в с. С., Софийска област, на първокласен път I-1, в района на 188-ми км., с посока на движение от
гр. Ботевград към с. Н. при управление на МПС – л. а. „БМВ 320И“ с рег. №
СА5125МР при условията на независимо съпричиняване с Т.В.Н. нарушил правилата
за движение по пътищата, установени в ЗДвП и ППЗДвП, като докато се движел с
управлявания от него лек автомобил със скорост 117 км./ч. и несъобразявайки наличието
на предупредителните пътни знаци А26 и А40, пресякъл единичната непрекъсната
линия, отграничаваща дясното от лявото платно за движение, навлязъл в лентата
за насрещно движение, в резултат на което настъпил сблъсък между управлявания
от него автомобил и извършващия в този момент ляв зявой и намиращ се в лентата
за насещно движевие л. а. „Фолксваген Голф“ и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, сред които е и ищецът.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза се установява следното: Установява се следният
механизъм на ПТП: На 12.05.2017 г. около 22.30 ч. - тъмната част на денонощието,
в зоната иа населено място - с. Скравена, общниа Ботевград, преди кръстовище, регулирано
с пътни знаци, образувано между първокласен път № 1 от републиканската пътна
мрежа, в района на километър 188-ми и път, водещ към центъра на с. С., със
скорост 117 км./ч., в посока от гр. Б. към гр. В. се движел лек автомобил „БМВ”
с рег. № СА5125МР. В зоната на
кръстовището осовата разделителна линия била единична, прекъсната МЗ.
Кръстовището по първокласния път за посоката на движение на лек автомобил ..БМВ“,
непосредствено преди зоната на ПТП, било сигнализирано с пътни знаци А12 - „Неравности
по платното за движение” и А26 - „Кръстовище с път без предимство“, като в тази
зона в сила били и пътен знак Д11 - „Начало на населено място” с надпис на него
„Скравена” и пътен знак А40 - „Участък от пътя с концентрация на ПТП” с поставена
под него табела Т2 - „Дължина на” с надпис на нея „2000”. Кръстовището представлявало
своеобразно асфалтирано уширение, намиращо се в дясно от десния край на
асфалтовото покритие на ПП № 1 по отношение посоката на движение на лек
автомобил „БМВ” – Б. – В., в което в по-близката страна откъм гр. Ботевград се
намира изходът на пътя от с. Скравена и
в дясно на него се намира краят на тесен земен път, представляващ изход от
вилна зона „Паланката”, по който в посока към кръстовището се движел лек
автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СО4206ВН, управляван от Т.В.Н.
Този автомобил без да спира предприел маневра за извършване на ляв завой и
навлязъл в платното за движение по първокласния път, при което движещият се там
лек автомобил ..БМВ“ с челната си част се ударил в челната лява и лява
странична част на лек автомобил „Фолксваген Голф“. При удара силно са
деформирани контактуващите части на двата автомобила и кинетичната енергия на
лек автомобил „Фолксваген Голф” е изцяло преобразувана в енергия за пластични и
еластични деформации и му е придадена кинетична енергия от лек автомобил „БМВ”,
вследствие на което автомобилът е отхвърлен в посока към гр. В. /посоката на
ударния импулс/ и така, ротирайки около вертикалната си ос на около 120 градуса,
се установил на място. От техническа гледна точка причината за настъпване на
ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф” – Т.В.Н.,
който, излизайки от земен път на път с настилка, е бил длъжен да пропусне
движещия се по пътя с настилка л. а. „БМВ”, както и в субективните действия на
водача на л. а. „БМВ” – М.Д.И., който в зоната на ПТП при избиране скоростта на
движение не се съобразил с характера и интензивността на движението, за да бъде
в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, за което са указвали
действащите пътни знаци в зоната на ПТП /движел се със скорост над нормативно
допустимата за района от 50 км./ч. и към момента преди удара е извършвал неразрешена
/предвид пътната маркировка/ маневра за изпреварване/. Вещите лица не могат да
установят по категоричен начин дали ищецът е управлявал автомобила си с
поставен колан /следва да се има предвид, че всички седалки в автомобила
фабрично са оборудвани с триточкови предпазни колани/ поради липсата на данни
по делото в такава насока, но със степен на вероятност приемат, че е бил без
поставен предпазен колан /имайки предвид цялостния анализ на механизма на ПТП и
получените от ищеца травматични увреждания/. Същевременно обаче от заключението
се установява, че описаните травми биха могли да настъпят и при поставен
предпазен колан. Те са високоенергийни, а защитната функция на предпазния колан
се изчерпва при челен удар със сумарна скорост над 90-100 км./ч. В конкретния
случай /според деформациите по автомобилите и местата на окончателното им
установяване/ след момента на удара л. а. „Фолксваген” е започнал и ротационно
движение в посока на движение на часовниковата стрелка, при което ползването на
предпазен колан от ищеца би го предпазило от удари в интериора на автомобила,
но в същото време към момента на удара кинетичната енергия от движението му е
изцяло погасена и му е придадена такава, която го е върнала в посока назад и
вдясно по отношение първоначалната му посока на движение, при което телата на
пътниците в купето на автомобила придобиват за време около 0,1 до 0,2 секунди
ускорение, което е многократно по-високо от земното ускорение и което при
ползване на предпазен колан по-скоро би увредило силно вътрешните органи на
организма и е възможно да доведе до летален изход. Установява се още от
заключението, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: травматичен шок, политравма
- контузия на гръдния кош, корема и главата, мозъчна контузия, линейна фрактура
на черепа челно-теменно, контузия на лицето и главата, оток на корнеята и
склерата на двете очи, разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на
главата и над дясна вежда, разкъсно-контузна рана на езика, контузия и
разкъсно-контузна рана в дясна скулна област, разкъсна рана на езика, фрактура
на втори шиен прешлен /С2/, фрактура на напречните израстъци на първи и втори
поясен прешлен вляво /Л1 - Л2/, контузия
на гръдния кош, фрактура на 3-то до 10-то ребро вляво /по три фрактурни линии/,
хемопневмоторакс вляво, травматично разкъсване на диафрагмата в ляво, диафизарна
фрактура на лявото бедро, разкъсно-контузна рана на V-ти пръст на лява ръка,
разкъсно-контузни рани - 2 бр. отпред в областта на лява раменна става,
повърхностни рани - 7 бр. - дорзално горна трета лява предмишница. Описана е и трапецовидна
деформация на телата на Тх11 и Тх12, най-вероятно вследствие на травма, но подлежи
на уточняване. Мозъчиата контузия с линейна фрактура на черепа челно-теменно
реализира медико-биологичната характеристика разстройство на здравето, временно
опасно за живота, контузията на главата с мекотъканните наранявания са
причинила болки и страдания за срок до 10-15 дни, фрактурата на втори шиен
прешлен /С2/ е причинила трайно затруднение на движенията на врата за повече от
30 дни /в случая за срок до 6-8 месеца/, фрактурата на напречните израстъци на
първи и втори поясен прешлен вляво /Л1 - Л2/ е причинила трайно затруднение на
движенията на снагата за повече от 30 дни /до два месеца/, счупването на 3-то
до 10-то ребро /по предна, средна и задна аксиларни линии/ реализира
медико-биологичния критерий трайно затруднение в движението на снагата за
повече от 30 дни, травматичният хемо-пневмоторакс в ляво, наложил поставянето
на дрен в гръдната клетка с евакуация на около 500 мл. кръв, реализира
медико-биологичния критерии разстройство на здравето, временно опасно за живота,
травматичното разкъсване на диафрагмата, което е наложило и последващо
оперативно лечение реализира медико-биологичния критерий разстройство на
здравето, временно опасно за живота, счупването на лява бедрена кост е
причинило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни /около 6-8 месеца/, мекотъканните наранявания по крайниците са
предизвикали болки и страдания за около 12-15 дни. Механизмът на получаване на
травматичните увреждания е /както се посочи и по-горе/ високоенергийна
автомобилна травма при челен удар. Гръдната травма е резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия и добре отговаря да е
получена при описания механизъм на ПТП. Травматичната руптура /разкъсване/ на
левия диафрагмален купол е резултат на рязко покачване на вътрекоремното
налягане при притискане на предната коремна стена от удар с или върху твърд тъп
предмет с голяма кинетична енергия. Счупването на лявата бедрена кост е
резултат от контактуване на същата с детайли от интериора на купето. Предпрето
е следното лечение: Ищецът е приет по спешност в УМБАЛ „С” – С., клиника по
ортопедия и травматология /КОТ/за периода 13.05.2017 г. - 19.06.2017 г.
/според история на заболяване /ИЗ/ № 10369. След
постъпването е настанен в КАИЛ в тежко общо състояние, бил интубиран и поставен
на изкуствена белодробна вентилация, в последствие и трахеостомиран. На
14.05.2017 г. е опериран, като е извършена левостранна торакоцентеза с
евакуация на около 500 мл. тъмна кръв. Разкъсно-контузните рани са били зашити.
На 18.05.2017 г. отново е бил опериран по повод счупването в областта на лявата
бедрена кост - направено кръвно наместване и фиксация с интрамедуларен бедрен
пирон, със застопоряващи винтове проксимално и дистално. На 07.03.18 г. е
повторно хоспитализиран КОТ-УМБАЛ ”Св. Анна” и на 08.03.18 г опериран - отстраняване
от костта на имплантирани уреди - лява бедрена кост /отстранени дисталните
винтове/. Бил е временно нетрудоспособен още 30 дни. С оглед тежката
гръдно-коремна травма са правени множество контролни рентгенови снимки и КТ.
Проведено е и медикаментозно лечение с вливания на водно-солеви, глюкозни и
аминокиселинни разтвори антибиотици, обезболяващи, витамини, антикоагуланти,
бронходилататори и отхрачващи. Относно черепно-мозъчната травма е проведено
медикаментозно лечение в реанимационни условия, индицирани от тежестта на
съчетаната травма. Проведени са необходимите изследвания и консултации. На фона
на провежданото лечение не се диагностицира огнищна неврологична симптоматика,
а общомозъчната претърпява обратно развитие. Относно гръбначната травма - шиен
и поясен отдел, не са предприети специфични лечебни действия, освен
принудителния от общата травма постелен режим. Лечението е продължено в
домашно-амбулаторни условия под наблюдение и контрол от личен лекар, невролог,
неврохирург, ортопед, офталмолог, кардиолог. Извършени са допълнителни
невроизобразителнн и електрофизиологични изследвания. Установени са данни за
периферностволова увреда на н. перонеус двустранно - лека сегментна
демиелииизация вляво и лека аксонална дегенерация двустранно. Преднокоренчева
увреда на ПДН /периферен двигателен неврон/ Л5 двустранно. Описани са
оплаквания от дифузно главоболие без гадене и повръщане, всекидневно, с
продължителност 1-2 часа, появило се след преживяна политравма при ПТП с
мозъчна контузия. Пациентът е съобщил за болки в кръста и левия крак, към настоящия момент при интензивно
натоварване на ляв долен крайник също се оплаква от болка и дискомфорт в
мястото на счупването. Поставена е диагноза състояние след ЧМН, посттравматична
церебрастения, състояние след фрактура Л1, Л2, радикулопатия в поясно-кръстов
отдел, изразен болков синдром. Назначена е терапия с невротоп 200 мг. Рентгенологично
е установена леко изразена трапецовидна деформация на телата на Тх11 и Тх12,
най-вероятно вследствие на травма. За периода 12.02. - 20.02.2020 г. е
проведено болнично лечение в УМБАЛСМ „Пирогов”, отделение по нервни болести
поради оплаквания от болка в гърба на шийно и гръдно ниво. Периодът на
възстановяване на увредите и периодът на
търпените болки и страдания е, както следва: Периодът на възстановяване относно
черепно-мозъчната травма е 6 до 8 месеца и е приключил без усложнения. В този
период ищецът е търпял болки и страдания в умерена степен. Периодът на
възстановяване на шийната гръбначната травма е до 12 месеца. В този период
ищецът е търпял болки и страдания, интензивни в първите 3 месеца, значителни до
шест месеца и умерени в следващия период. Възстановителният период относно
фрактурата на страничните израстъци на Л1 и Л2 е до два месеца, съпроводен със
значителни болки и страдания в първите 20 дни и умерени впоследствие. Периодът
на възстановяване на мекотъканните травми на главата и лицето е до 15-20 дни,
съпроводени с умерени болки. Периодът за възстановяване по отношение счупването
на 3-то до 10-то ребро вляво /по три фрактурни линии/ е до 2 месеца след
травмата. По отношение травматичната руптура /разкъсване/ на диафрагмата в
дясно - при първата хоспитализация в УМБАЛ „Света Анна“ за периода 13.05.2017
г. - 19.06.2017 г. тя не е била
разпозната /диагностицирана/. Поради множеството оплаквания след дехоспитализацията
/гадене, повръщане и др./ неколкократно ищецът е бил консултиран в лечебни
заведения, като е прилагано и медикаментозно лечение /вливания, спазмолитици и
др./. При направеното на 22.07.2017 г. отново по повод тези оплаквания рентгеново
изследване в УМБАЛСМ „Пирогов“ е поставена диагноза колика абдоминалис, но в
разчитането на рентгеновата снимка е отбелязано, че е възможно да се касае за
диафрагмална херния с хернииране в гръдната клетка в ляво на кух коремен орган
дебело черво и/или стомах. По повод същите оплаквания - болка в корема,
повръщане ищецът е приет за лечение /според ИЗ № 31978/04.11.2019 г. - на 10.11.2019 г. на
клиника по хирургия при УМБАЛ „Софиямед”/ с окончателна диагноза руптура
диафрагме травматика /травматично разкъсване на диафрагмата/ и придружаващи
заболявания: състояние след политравма /черен и бял дроб/ при ПТП /2017 г./. На
06.11.2019 г. е извършена оперативна интервенция - лапароскопия. торакоскопия. сутура
диафрагме /зашиване на диафрагмата/, дренаж № 2. По повод оплаквания от болки,
тежест и подуване на корема предимно в дясната коремна половина ищецът отново е
хоспитализиран в клиника по хирургия при УМБАЛ „Софиямед” /ИЗ №
36563/12.12.2019 г. - 17.12.2019 г./ с окончателна диагноза илеус механикус пер
адхезионем, херния ингвиналис декстра акрета /механична чревна непроходимост, срастнала
ингвинална херния в дясно./. На 13.12.2019 г. е опериран – лапароскопия, дебридмент,
сутура интестини тенуе, ТЕР декстра /лапароскопия, отпрепариране на сраствания,
шев на тьнко черво /което е било прираснало в херниалния сак и с малък участък
на десерозация, ТЕР - оперативна техника за лапароскопска операция на слабинна
херния/. В резултат на проведената оперативна интервенция по повод
травматичната руптура на диафрагмата се е получила следоперативна херния, което
е наложило оперативно лечение. Такова е извършено на 11.03.2020 г. в клиника по
хирургия при УМБАЛ „Софиямед” - лапароскопия, дебридман, сутура на тънко черво,
пластика на коремната стена с платно /двукомпонентно платно, фиксирано с такери
и трансфасциални шевове/. По отношение на счупването на лява бедрена кост
възстановяването е продължило около 6-8месеца. Разкъсно-контузните рани в
областта на ляво рамо, лява предмишница, пети пръст на лява ръка са отзвучали в
рамките на 12-15 дни. Към момента ищецът се намира в добро общо състояние, ясно
съзнание, адекватен, критичен, ориентиран. Работоспособността му е
възстановена, съобщаваните оплаквания не нарушават неговата трудова и социална
дейност. По отношение гръдно-коремната травма - гръдният кош е симетричен, а
двете гръдни половини вземат еднакво участие в дишането. От направената рентгенова
снимка на 10.03.2020 г. има данни за
стари фрактури в ляво, плоскостна ателектаза в ляво, базално на фона на висок
стоеж на диафрагмения купол /фиброзни изменения/, корем - на нивото на гръдния
кош, с меко-еластнчни стени, палпаторно неболезнен, черен дроб - на ребрената
дъга, слезка и жлъчен мехур - не се палпират. Липсват данни за дефект /херния/
по предна коремна стена и линеа алба. По отношение на ортопедичния статус към
настоящия момент пострадалият се движи самостоятелно, без функционален дефицит
в лява тазобедрена и лява колянна стави. При интензивно натоварване и промени
във времето се оплаква от болки и дискомфорт в мястото на счупването - остеосинтезния
бедрен пирон не е отстранен. От направената рентгенография на лява бедрена кост
на 13.05.20 г. се вижда застаряла консолидирала фрактура в средната част на
лява бедрена кост след метална остеосинтеза. Фрактурата на втори шиен прешлен е
зараснала със значително разместване /дислокация, предно прихлъзване/ между
втори и трети шиен прешлен - спондилолистеза с около 0.52 см. /около ¼ от
ширината на прешлена/. За момента това разместване не причинява доказани
анатомични и функционални увреждания, но прогнозата за в бъдеще е несигурна. За
в бъдеше са възможни усложнения от страна на високата шийна травма - фрактура
на С2 с антеролистеза първа-втора степен. Освен болките и ограничения при
движение на врата, усилващи се при физически натоварвания и неблагоприятни
климатични условия, с напредване на възрастта и развитие на дегенеративни
промени в областта са възможни неврологични и съдови усложнения. По отношение гръдно-коремната травма - на
базата на установените рентгенологично фиброзни изменения и по-висок стоеж на
левия диафрагмален купол са възможни в бъдеше дихателни проблеми като напр.
намален витален капацитет на белия дроб. По отношение на бедрената фрактура в
ляво при натоварване и промени във времето може да се оплаква от болка и
дискомфорт. И към момента ищецът се оплаква от затруднени движения във врата
със световъртеж при резки движения, затруднена походка за десния крак поради
перонеалната пареза. В лявата слепоочна област в окосмената част на главата се
виждат два успоредни, линейни белези с дължина 3.5 и 5 см. с разстояние между
тях около 1.5 см. Над лявата вежда се вижда белег с неправилна звездовидна
форма на площ около 2х3 см. енофталм вляво при запазени движения на очните
ябълки. В областта на гръдния мускул, отляво, в близост до раменната става, се
виждат два линейни косо и успоредно разположени белега, като по-високо
разположения е с дължина 6 см. и разтеглен по широчина до 2 см. По-ниско
разположеният е с неправилна форма, дължина 10 см. и широчина 4 см. Двата
белега дават значителен козметичен дефект. На ниво 5-6 междуребрие в ляво - два
белега с кръгловата форма и диаметър 2 см. На ниво 9-10 междуребрие фин кос
белег с дължина 20 см. Множество оперативни белези с дължина 1-2 см. по
предната коремна стена с груба пигментация. От външната страна на ЛТБ става и
ляво бедро се виждат 4 бр. оперативни белези, като този в областта на ставата -
7- 10 см., е по-груб.
От заключението по допуснатата съдебно-психологична
експертиза се установява следното: При
ищеца е налице травматичен стрес или т. нар. адаптационно разстройство. Непосредствено
след травмата той е изпаднал в шоково
състояние /остра стресова реакция/, характеризиращо се с първоначално състояние
на „зашеметеност” с известно стесняване на съзнанието, известна дезориентация,
невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Налице е непосредствена
и ясно изразена по време връзка между влиянието на стресора и началото на
описаната симптоматика, като симптомите са придобили хроничен ход: персистират
емоционалните нарушения, свързани с изживяване на анхедония и дистимеи тон на
настроението. В същото време се установяват белези на социална дисфункция и
промени в жизнените стереотипи. Били са налице и белези на дезорганизация на
личността, изразяваща се в свръхценностна фиксация върху психотравмата с мисли
за безперспективност и безнадеждност. Протрахираният ход на травматичния стрес
в резултат на ПТП, новото обостряне, е довело при ищеца до повишаване на
депресивитета и тревожността, резултиращи с паническите атаки. Към настоящия
момент при него персистират емоционалните нарушения, свързани с изживяване на
непълноценност и ненужност. Вследствие на влошеното здравословно състояние на
ищеца травматичният стрес придобива хроничен ход с персистиране на палитрата от
негативни емоции.
От показанията на свидетелите се
установява следното: Свид. Н. – майка на ищеца, установява, че синът й след ПТП
бил настанен в реанимация в УМБАЛ „Св. Анна“ за около двадесет дни, след това
бил преместен в ортопедия. Свидетелката го видяла за първи път в ортопедията и
състоянието му било недобро, изпитвал
болки. След излизането от реанимация той не можел сам да се обслужва, бил на
памперси, с катетър, после ги махнали и тя го обслужвала. След прибирането в
къщи отново тя му помагала, той бил с две патерици първоначално, после – с
една. Започнал да се оплаква от болки в кръста и му било трудно. Наложило се
отново ходене по болници, защото започнал да изпитва болки в корема и се оказало,
че има скъсана диафрагма, заради което бил опериран отново. Оплаквал се много
от болки в кръста и от шийните прешлени. След първоначалното изписване от
болница започнал да се храни нормално, но заради болките в корема започнал да
изпитва трудности при храненето. Към момента имал паник-атаки, получавал ги
най-много нощем, заспивал чак към 3-4 часа сутринта, после се будел, започвал
да се задушава, втрисало го и му било студено. Свид. М. дава показания относно
механизма на ПТП, които кореспондират с описания такъв и в заключението по
комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза. Свидетелят
установява, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан.
Не се спори по делото относно
наличието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника относно управляваното от М.Д.И.
МПС, действал към датата на ПТП.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен -
до размера от 100000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния му предявен размер от 150000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните
съображения:
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се
доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД –
установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили
болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е
извършено от М.Д.И. Установи се противоправността на това деяние и
причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели
до търпени болки и страдания. Установи се и вината на М.Д.И. /презумпцията за
вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства
установиха вината на водача/. Установи се също така, че към момента на
настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното
от М.Д.И. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира
отговорността на ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 200000 лв. /при сочен пълен размер на иска от 300000 лв./ би бил
справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, като има
предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се
имат предвид на първо място видът и характерът на получените травматични
увреждания – същите са многобройни, повечето – тежки, три от тях са били животозастрашаващи,
а четири от тях са довели до затруднение в движението на отделни части на
тялото за определен период /най-дългият – 6 до 8 месеца/. Следва също да се
вземе предвид, че в резултат на уврежданията ищецът е търпял болки и страдания с
различен интензитет за различните травми, но за продължителен период от време –
различен за различните увреждания, но
най дългият е 12 месеца. Следва също да се отчете, че лечението му е било
продължително и свързано с престой в болнично заведение и с множество сложни и
инвазивни медицински процедури, вкл. хирургични интервенции, а възстановяването
му не е протекло гладко. За част от уврежданията възстановяването е протекло
без усложнения /но въпреки това близо 10 месеца след ПТП ищецът е бил повторно хоспитализиран
и опериран за отстраняване от костта на имплантирани уреди/. Друга част от
уврежданията обаче са довели до
усложнения и до необходимост от ново лечение и престой в болница
/неколкократно/. Руптурата на диафрагмата в дясно при първата хоспитализация в
УМБАЛ „Света Анна“ не е била диагностицирана, но поради множеството оплаквания
след дехоспитализацията ищецът е бил консултиран в лечебни заведения, като е
прилагано и медикаментозно лечение, а при направеното на 22.07.2017 г. отново
по повод оплаквания рентгеново изследване в УМБАЛСМ „Пирогов“ е поставена
диагноза колика абдоминалис, но е прието, че е възможно да се касае за
диафрагмална херния с хернииране в гръдната клетка в ляво на кух коремен орган
дебело черво и/или стомах. По повод същите оплаквания /болка в корема,
повръщане/ ищецът е приет за лечение в клиника по хирургия при УМБАЛ „Софиямед”
с окончателна диагноза руптура диафрагме травматика /травматично разкъсване на
диафрагмата/ и придружаващи заболявания: състояние след политравма /черен и бял
дроб/ при ПТП, на 06.11.2019 г. е извършена оперативна интервенция. По повод отново
оплаквания от болки, тежест и подуване на корема предимно в дясната коремна
половина ищецът отново е хоспитализиран в клиника по хирургия при УМБАЛ
„Софиямед” с окончателна диагноза илеус механикус пер адхезионем, херния
ингвиналис декстра акрета /механична чревна непроходимост, срастнала ингвинална
херния в дясно/ и на 13.12.2019 г. отново е опериран, а в резултат на проведената оперативна интервенция
се е получила следоперативна херния, което също е наложило оперативно лечение -
извършено на 11.03.2020 г. Всичко това безспорно е довело до продължителни
болки, страдания, дискомфорт, влошаване на начина на живот на ищеца, лишения и
ограничения. За период от няколко месеца ищецът не е можел и да се обслужва
сам. Следва да се вземе предвид и че по тялото на ищеца са останали множество
белези - в лявата слепоочна област в окосмената част на главата, над лявата
вежда, в областта на гръдния мускул /два елега, които дават значителен
козметичен дефект/, на ниво 5-6 междуребрие в ляво, на ниво 9-10 междуребрие, множество
оперативни белези по предната коремна стена с груба пигментация, от външната
страна на ЛТБ става и ляво бедро. Следва да се отчете и отражението на травмите
и последствията от тях върху психиката на ищеца - непосредствено след травмата
той е изпаднал в шоково състояние /остра
стресова реакция/, а травматичният стрес
придобива хроничен ход с персистиране на негативни емоции. Всичко това,
отнесено и към възрастта на ищеца - 28 г. към датата на ПТП, налага извод, че е
понесъл сериозни физически болки и душевни страдания, които за продължителен
период от време са влошили значително качеството му на живот.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че сума от 200000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищеца за
търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни
увреждания.
Частично основателно е обаче възражението на ответника
за съпричиняване от страна на пострадалия – в частта, в която възражението се
основава на твърдение, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен
колан възражението е неоснователно, тъй като по делото не се установи надлежно
дали ищецът е управлявал л. а. с поставен предпазен колан /вещите лица приемат,
че по-скоро е управлявал автомобила без поставен колан, показанията на свид. М.обаче
са в обратна посока/, но дори да е бил с колан това не би довело до по-малко на
брой или по-леки увреждания, тъй като /според вещите лица/ описаните травми
биха могли да настъпят и при поставен предпазен колан /а дори коланът би могъл
да доведе до летален изход /. В частта обаче, в която възражението се основава
на твърдението, че ищецът е действал противоправно като водач на МПС - отнел е предимството на другия участник в
ПТП, който се е движел по път с предимство, същото /конкретизирано в о. с. з.
на 27.02.2020 г./ е основателно – установи се безспорно по делото /предвид обвързващото
настоящия съд определение на РС - Ботевград за одобряване на споразумение по н.
о. х. д. № 102/2019 г., а и заключението по допуснатата комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза е в същата насока/, че ПТП е
настъпило в резултат на независимо съпричиняване от страна на двамата водачи на
МПС /ищецът е отнел предимството на движещия се по път с предимство л. а.,
управляван от М.Д.И., а последният е управлявал с превишена скорост и е
навлязъл в лентата за насрещно движение/. Съдът намира, че съпричиняването от
страна на ищеца е в размер на 50 %, съответно горепосоченото обезщетение следва
да бъде намалено наполовина и на ищеца следва да се присъди обезщетение в
размер на 100000 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен и следва
да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода
на дължимост на обезщетението за забава – същото следва да се присъди от 27.06.2018 г., както се претендира. Срокът по чл.
496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 26.06.2018
г. предвид изложените от ищеца и неоспорени от ответника твърдения оносно: 1. Датата
на подаване на извънсъдебната претенция – действителната дата /видно от
доказателствата по делото/ е 22.08.2017 г., погрешно същата е отразена в
исковата молба като 22.01.2017 г., очевидно се касае за техническа грешка; 2. Датата
на представяне пред застраховятеля на банковата сметка на пострадалия – действителната
дата /видно от доказателствата по делото/ е 26.03.3018 г., погрешно същата
е отразена в исковата молба като 26.03.2017 г., очевидно отново се касае за
техническа грешка. Съответно от 27.06.2018 г. ответникът е в забава и дължи
обезщетение за това.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за
производството по делото, съответно претендира само разноски за възнаграждение
на адвокат, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по
реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата пълният размер на
възнаграждението при уважаване на исковете изцяло би бил 4530 лв., съответно съразмерно
с уважената част от исковете следва да се присъди възнаграждение в размер на
3020 лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. В.О., следва да
се присъди и ДДС съобразно направеното искане /представени са доказателства за
регистрация по ЗДДС/, при което общата сума, която следва да се присъди на адв.
О., е 3624 лв.
Ответникът е представил доказателства по делото за
реално направени разноски само за възнаграждения на вещи лица в размер на 600
лв., доказателства за платено адвокатско възнаграждение не са представени, не
са и искани такива разноски. Всъщност доколкото с молба от 20.05.2020 г. от
ответника е представено платежно нареждане за платения депозит за възнаграждения
на вещи лица и е поисакно молбата да бъде приета като списък на разноските,
съдът приема, че само тези разноски се претендират, тъй като това е единственото
формулирано /макар и не съсвсем прецизно/ по делото искане за присъждане на
разноски /и единствено то е подкрепено с доказателства за реално сторени
разноски/. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв. за възнаграждения на вещи
лица.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 4000 лв., както
и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 600 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Джеймс Баучър“ № 87, представлявано от изпълнителните директори С.П.
и К.К., да плати на Т.В.Н. с ЕГН, асрес: гр. Б., ж. к. „Васил Левски“, бл. 49,
вх. Б, ет. 7, ап. 20 сумата от 100000 /сто
хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени
при ПТП, настъпило на 12.05.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главния иск от 27.06.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.Н. с ЕГН, асрес: гр. Б., ж. к.
„Васил Левски“, бл. 49, вх. Б, ет. 7, ап. 20 срещу „Б” АД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучър“ № 87, представлявано от изпълнителните
директори С.П. и К.К., искове за
плащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 12.05.2017 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
главния иск от 27.06.2018 г. до окончателното плащане за разликата над уважения размер на главния иск от 100000 лв. /сто хиляди
лева/ до пълния предявен размер от 150000 лв. /предявен като частичен
от иск с пълен размер от 300000 лв./, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от
27.06.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Б” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучър“
№ 87, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., да плати на адв. В.В.О.
от САК с ЕГН сумата от 3624 лв. /три хиляди шестстотин двадесет и четири лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна
адвокатска помощ на Т.В.Н. по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Т.В.Н. с ЕГН да плати на „Б” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Джеймс Баучър“ № 87, представлявано от изпълнителните директори С.П.
и К.К., сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Б” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Джеймс Баучър“ № 87, представлявано от изпълнителните директори С.П.и
К.К., да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в
размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/ върху уважения размер на исковете,
както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 600 лв. /шестстотин
лева/ съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: