Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 29.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав,
в
открито публично заседание на първи юни
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова
сложи за разглеждане гр. дело № 9127 по описа за 2017 година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е висящо по
иска /предявен като насрещен и останал като основен/ на П.Д.Г.,
ЕГН:**********, с адрес *** и служебен адрес: гр. ******- III РУП - Варна против
Д.С.Х. ЕГН:**********,***, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на причинени
леки телесни повреди, изразяващи се в: болки, причинени от силен ритник в
десния крак, стрес от действията на Х., изразяващи се в поставяне в опасност на
ищеца, в качеството му на пътник в автобус на градския транспорт, стрес и
уплаха от нападение, унижение в качеството му на полицейски служител, на когото
е отказано изпълнение на разпорежданията.
По предявения от него иск твърди, че 30.05.2016 г. около 12:30 участвал в ситуация на
бул. ******в посока изход от гр. Варна. Такси_"Рено Клио" с per. № ******,
управлявано от ответника, попречило на автобус на градския транспорт, в който
ищецът се возел, да се престрои в неговата лента. Твърди, че в разположението на двете МПС в
лентите за движение на право по бул. ******, след кръстовището с бул******, още
с потеглянето от джоба на авт. спирка „******" -
бившата авт. спирка "******", автобусът по
линия «**» се бил престоил
в дясна лента за направо, а таксито "Рено Клио"
с per. № ****** в лява лента за направо, втора кола.
След това таксито рязко спряло безпричинно в началото на джоба на авт. спирка "******", като принудило автобуса на
градския транспорт да спре също рязко, за да избегне ПТП с таксито, като
Автобуса останал в дясната активна лента за движение на право. В последствие не
изместил таксиметровия си автомобил
"Рено Клио" с per.
№ ****** от автобусната спирка, за да се прибере Автобуса в джоба на авт. спирка, като за пореден път поставил в опасност и риск
живота и здравето на пътниците в автобуса.
След
това ответникът започнал самоуправни и хулигански действия,
изразяващи се в показване на среден пръст на шофьора, саморазправа с шофьора на
автобуса, като Х. подскочил до левият прозорец на автобуса и с юмрук се опитал
да удари г-н Ч.. След това г-н Х. извадил от левият си джоб на панталона телефона
си и започнал да снима през предно панорамно стъкло шофьора и Г. в автобуса.
Сочи,
че неговата намеса в ситуацията като полицейски служител в почивка била
наложителна. Със слизането си от автобуса се лигтимирал
два пъти по надлежния ред с показване на необходимите документи - полицейска
карта, знак и е назовал трите си имена и структурно звено.
Г-н Х.
не изпълнил правомерно полицейско разпореждане да си даде документите за
самоличност, а тръгнал да бяга с цел да се укрие в автомобила си. Телефонът, с
който правил снимки, бил в него, а не в колата му, а там просто искал да се
скрие и избяга. Г. го настигнал, а Х. го нападнал. Поради това се наложило да
използва в защита правомерна физическа сила за самозащита, възпиране и задържане
на лицето, която се изразявала в захват с две ръце за
тениската му. Поради указаната от Х. яростна съпротива при задържането му,
изразяваща се в силно дърпане назад, замахвайки и удряйки ответника с юмруци и
ритници в дясната ръка и десния крак, и възможността да разкъса тениската и да
избяга, се наложило същият да промени захвата си. С
дясната си ръка с вътрешността на лакатната си става
направил ключ на врата на Х., като влязъл близо до тялото му, за да избегне
силата на ударите му, като същевременно пазел живота и здравето на агресора Х..
След
това с тялото си го притиснал на пода на автобуса, тъй като бил много
агресивен, а той нямал в себе си белезници. Виждайки че е в безизходица, г-н Х.
започнал да се прави на жертва, като викал неистово за помощ и че повече никога
нямало да прави така. Някои от пътниците в автобуса се обадили да го пусне и П.Г.,
за да не накърнява имиджа на полицията, го пуснал, като му отправил полицейско
разпореждане да отиде веднага в КАТ-Варна. Но след като Г. ***, Х. го нямало
там. П.Д.Г. уведомил началника си и съставил Докладна Записка с УРИ
819р-11104/31.05.16 г.
Твърди се,
че в следствие на неправомерните действия на Д.Х., П.Г. е получил болки от
ритника, нанесен с левия крак на ответника в десния крак на ищеца, стрес и
уплаха по време на нападението, както и в последствие загубил апетит, спял
лошо, стряскал се на сън и сънувал кошмари за ПТП в продължение на една година.
За претърпените
неимуществени вреди ищецът претендира обезщетение в посочения размер.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от Д.С.Х., в който се оспорва иска като неоснователен.
Оспорва
твърденията, отрича да е извършвал нарушение на правилата за движение по
пътищата, отрича да е показвал среден пръст и да се е държал агресивно като е
налитал на бой. Сочи, че е спрял единствено, за да обясни на водача на
автобуса, че трябва да е по-внимателен като вози хора, както и да намери свидетели
за неправомерното поведение на водача на автобуса. Отрича П.Г. да се е
легитимирал по надлежния ред.
Твърди, че на
30.05.2016 г. около 12:30 се движел се по бул. ******и навлязъл в кръстовището
с бул****** в посока към магистралата в дясната от двете ленти, предназначени
за движение направо. На кръстовището, до него имало автобус, който се бил
престроил в крайна дясна лента, от която движението е разрешено единствено
надясно по бул******. След светване на зелен сигнал за движение направо,
тръгнал, а автобусът, вместо да завие надясно, каквато е задължителната посока
на движение от същата лента, започнал да го избутва, за да навлезе в лентата,
предназначена за движение направо.
Веднага след
това изпреварил автобуса от лявата лента, в която бил изблъскан, с подходяща
скорост и продължил движението си в дясната лента, като започнал да намалявам
скоростта, с цел да спре на следващата автобусна спирка, за да говори с
шофьора. След като спрели на спирката се отправил към автобуса, за да говори с
шофьора, че подобно поведение е нередно и недопустимо, но той започнал да го
обижда и дори се опитал да го удари. Тогава му казал, че такова поведение е
недопустимо и ще пусне оплакване във фирмата, към която работи, за това. В последствие
отишъл пред автобуса и решил да направи снимка, в която да се вижда лицето на
шофьора, едновременно с това и номера на автобуса.
В този момент от
вътре излязъл едър мъж, видимо изнервен. Насочил се към него и взел да му
крещи, че няма право да прави снимки и какъв е той. Х. започнал да му обяснява
защо го прави, а той през това време размахал пред него калъф, който приличал
на калъф за лични документи. Съдържанието на калъфа нямало как да се види. За
това го помолил да го покаже отново, за да се убеди, че казва истината, но той
се развикал, че няма да ми показва нищо, да бил видял. През това време бил се
засилил към него с яростен поглед, като казал да се качва в автобуса и да го
води в КАТ. Когато правил снимките, този мъж стоял до шофьора изправен и до
него имало още един човек. Х. помислил, че има намерение да го качи в автобуса,
и да му нанесе побой. Докато идвал към него, го обзел страх и тръгнал към
колата, за да звънне на 112, тъй като телефонът му бил в колата. Когато стигнал
до колата той бил почти до него. Влязъл в колата и звъннал на 112. Тогава Г. го
попитал какво прави, а Х. отговорил, че звъни на 112, за да се убеди, че
наистина е полицай. Тогава той подивял и започнал да го дърпа от колата, като
телефонът му паднал между седалките и останал на линия с оператора на 112. Там
трябвало да се съхранява запис от инцидента. В последствие го издърпал от
колата и започнал да му прилага хватки, които по-скоро изглеждало като душене -
бил го хванал брутално за врата. Д.Х. се опитвал да се измъкна, опасявайки се
за здравето и живота си, а той замахвал към лицето му и успял да му нанесе
юмручен удар. После се опитал да го събори на предния капак на колата, като го
блъскал в него. От там той започнал да го дърпа и влачи към автобуса. Освен
всичко останало от суркането му се натъртили и
краката. Докато го влачил и дърпал, един мъж от автобуса се развикал да го
пусне и остави на мира. Тогава бил момента, в който се качил в колата и си
тръгнал, без Г. да го последва.
Треперейки се
качил в автомобила си и по някакъв начин, уплашен и стресиран, отишъл да си
изкара медицинско.
На
следващия ден отишъл в Трето РУП - Варна и подал жалба против този човек, а
седмица по-късно му връчили АУАН, от който разбрал, че този мъж действително е
полицейски служител.
В
съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител, моли за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявения
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е необходимо да е налице следния
фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45
ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. Въведената оборима презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на
оборване от ответника.
Следва да се посочи изрично /с оглед наведеното в
устните състезания на ищеца/, че горепосоченият фактически състав съставлява
единствените факти, които подлежат на доказване, а правната норма, която се
прилага е тази за непозволеното увреждане в ЗЗД, т.е. е налице гражданско-правен
фактически състав, и всички наказателно-правни
норми са неприложими от настоящия граждански състав на ВРС и наказателно
правните понятия не могат да намерят място в настоящото изложение на мотивите
на съда за уважаване или отхвърляне на иска по чл. 45 от ЗЗД.
В настоящото
производство ищецът на първо място като първа
предпоставка на иска, следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че са му нанесени вреди по вид и размер,
съгласно наведените от него твърдения – в случая ищецът П.Д.Г. следва да
докаже, че ответникът Д.С.Х. му е нанесъл следните вреди: силен ритник в десния
крак, стрес от поставяне в опасност на ищеца, в качеството му на пътник в
автобус на градския транспорт, стрес и уплаха от нападение, унижение в
качеството му на полицейски служител, на когото е отказано изпълнение на
разпорежданията.
По делото
са събрани писмени доказателства и са присъединени прокурорска преписка и НАХД. Разпитани са
свидетелите на ищеца С.Т.Ч. и Д.К.А. и свидетелите на ответната страна Д. П.Х.и
Н.С.Н..
Нито един
от свидетелите не свидетелства за наличие на физическо посегателство от страна
на Д.С.Х. по отношение на П.Д.Г.. Няма и събрани писмени доказателства в този
смисъл. Всички свидетели по един или друг начин описват непротиворечиво, че
физическите посегателства са били от страна на ищеца по отношение на ответника,
но никой не свидетелства за обратното. Съгласно показанията на св. Ч. /шофьор
на автобуса/ действията на ищеца се заключват в следното: „държейки го за
ръката се опита да го измъкне от колата“, „държеше го за ръката“, а Х. „се
дърпаше“, „се опита да избяга“, „се дърпаше и си скъса фланелката“, „се свлече
на земята“. Единствено активното действие, което описва от страна на Х. е „като
че ли се опитваше да го настъпи, за да избяга…но не успя да го настъпи“. Г. бил
в края на „борбата“, която била „с ръцете“, клекнал, като свидетелят счита, че
това било „от умората от самата схватка“. Св. А. сочи, че ищецът „извали
шофьора на таксито от там /таксито/, „държеше го за фланелката, защото той се
дърпаше и не искаше да излезе“, „искаше да се освободи“, „фланелката му се
скъса накрая“. Сочи изрично, че не е видял никой от двамата да удря другия.
Свидетелят Х. сочи фактическа обстановка, при която ищецът бил затиснал на
капака на таксито ответника. Удари не е видял нито от Г. към Х., нито обратно.
Св. Н. сочи, че ищецът Г. излязъл от автобуса и започнал да се разправя видимо
агресивен с шофьора на таксито и понеже бил по-едър изглеждал по-нападателен. Г.
хванал Х. за яката, дърпал го и го бутал. Подпрял го на капака на колата.
Свидетелят сочи, че видял душене, хващане с двете ръце отпред през врата, както
и дърпане на момчето /от таксито/ към автобуса. Като ответна реакция на Х.
сочи: „опитваше се да се отскубне“, „не се е опитвал да го ритне или удари“,
„опитваше се да се затвори в колата, за да се предпази“, „момчето се свлече
надолу по капака и успя да се отскубне“.
От всички
свидетелски показания се установява, че активна роля в инцидента е взел ищеца Г.,
а Х. е имал само пасивна отбранителна позиция. Дори и в тази пасивна отбранителна
позиция същият не е успял да нанесе удари или ритници на Г.. Един от
свидетелите сочи само за опит за настъпване и то безуспешен. Липсват и писмени
доказателства за нанесени каквито и да било телесни повреди. В този смисъл не
се установи да е имало физическо посегателство над ищеца и посочените вреди -
силен
ритник в десния крак, останаха недоказани.
Що се
отнася за следващите твърдени вреди – стрес от поставяне на ищеца в опасност,
те също останаха недоказани. Нито един от свидетелите не сочи, че създалата се
ситуация е била свързана с опасност на пътя. Нарушаването на правилата на
движение по пътищата не винаги води до създаване на реална опасност. В
конкретния случай е без значение нарушението на правилата на движение по
пътищата, доколкото настоящият съд не изследва тези факти – те са установени в
производството по издаване и оспорване на наказателното постановление на
ответника, като е прието, че действително Х. е нарушил същите. Релевантно за
доказване на вредите в производството по чл. 45 от ЗЗД е дали с това нарушение е
създадена реална опасност на пътя, която опасност реално да е причинила стрес
на ищеца. На първо място нито един от свидетелите не сочи, че спирането на
таксито пред автобуса е причинило ПТП или реална и непосредствена опасност от
ПТП. Сочи се само, че таксито пречело на шофьора на автобуса да се престрои в
лентата, за да влезе в спирката и преди спирката спяло пред автобуса /св. Ч./,
както и „едно такси спря пред автобуса в джоба на спирката“ и „автобуса спря по
средата на платното“ /св. А./. Никой не
сочи, че спирането е било рязко, или дори и да бъдат приети свидетелските
показания от прокурорската преписка, които сочат, че е било рязко, то да е било
с такава интензивност и опасност, че у пътниците да се създаде основателен страх
за собственото им здраве, т.е. че е
създадена ситуация, чиято завишена опасност да е в състояние действително да
причини твърдения стрес. Отделно от това не се събраха и доказателства това да
е образувало стрес у самия ищец, доколкото личността на ищеца също оказва
влияние върху това дали реалната опасност на ситуацията ще му причини стрес или
не. Стресът у ищеца е самата вреда, която подлежи на доказване. Не е достатъчно
да има хипотетична възможност такава да бъде нанесена. Следва да бъдат събрани
доказателства за реалното й настъпване, а такива липсват. Липсват доказателства
за проявленията на стреса съгласно твърденията му, а именно че е изгубил
апетит, спял лошо и по малко, че сънувал кошмари.
Вредата „стрес
и уплаха от нападение“: От събраните по делото гласни доказателства безпротиворечиво се установява, че в случай, че е имало
„нападение“, то същото е било от страна на Г. по отношение на Х., но не и
обратното. Оттам няма как на същият да са причинени посочените вреди от „нападение“.
Отделно тук също важи казаното по-горе, че конкретните вреди подлежат на
самостоятелно доказване – пълно и главно, т.е. че са се осъществили в
действителност – че Г. действително се е уплашил от „нападението“ и че е
преживял стрес, който му се е отразил по определен начин. Освен нападение,
липсват доказателства за уплахата, както и за реално причинен стрес.
Последните
вреди - унижение в качеството му на полицейски служител, на когото е отказано
изпълнение на разпорежданията. Отново липсват доказателства, че отказа на
таксиметровия шофьор да изпълни указанията на полицейския служител е причинило
на ищеца унижение.
Унижението е накърняване и
оскърбяване на човешката гордост и достойнство, свързва се с оскърбление,
обида, срам. Не се събраха доказателства Х. да е оскърбили или обидил Г., или
да е извършил действия, накърняващи достойнството му, нито Г. да се е
почувствал засрамен.
Предвид изводите на съда, че
по делото липсва доказване на първата предпоставка, а именно липсват вреди, то
обсъждането на останалите предпоставки по иска става безпредметно.
Предвид изхода на
спора на ответника Х.
се следват разноските, които същият е сторил за производството по предявения
първоначално като насрещен иск и останал като главен такъв от Г.. В този смисъл разноските за държавна такса по
първоначално завения от Х. като главен иск не следва да се присъждат, тъй като
това производство е прекратено поради оттегляне на иска. Макар да е налице
искане за присъждане на разноски в отговора на НИ, то няма представени
доказателства за извършени разноски по същия иск, поради което съдът не следва
да присъжда разноски по делото.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на П.Д.Г.,
ЕГН:**********, с адрес *** и служебен адрес: гр. ******- III РУП - Варна против
Д.С.Х. ЕГН:**********,***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на причинени
леки телесни повреди, изразяващи се в: болки, причинени от силен ритник в
десния крак, стрес от действията на Х., изразяващи се в поставяне в опасност на
ищеца, в качеството му на пътник в автобус на градския транспорт, стрес и
уплаха от нападение, унижение в качеството му на полицейски служител, на когото
е отказано изпълнение на разпорежданията, на основание чл.
45 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от .На
страните да се връчат преписи
от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: