Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2021
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично
съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа год., в
състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива Атанасова и в
присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №83 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
ОД на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Стоян Стоянов, чрез
пълномощника си юриск. М.А.против Решение №260005 от 15.12.2020 год.,
постановено по АНД №209/2020 год. по описа на Районен съд Раднево, с което е
отменено наказателно постановление №349а-367/01.09.2020 год., издадено от
Директора на ОДМВР – Стара Загора с наложено на ответника по касация
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение
на чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Оспорва се извода на въззивния съд е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН,
както и този за маловажност на нарушението. Изложени са съображения, че
отмяната на заповедта само указва че забраните не действат занапред, но тази
отмяна не може да се яви по-благоприятен закон. Същата е действала за периода,
в който е било санкционирано лицето, породило е правното си действие,
включително и за наказуемостта. Що се отнася до маловажността на нарушението,
факта, че е налице решение на Народното събрание за обявяване на извънредното
положение, не обосновава тази маловажност. Поддържа се, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно издадено, налице е твърдяното нарушение, поради което
съдебното решение следва да се отмени и да се постанови друго по същество, с
което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – К.М.М.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. Ч. изразява становище за неоснователност на подадената
касационна жалба. Твърди, че са налице обективни причини за не носенето на
предпазна маска, тъй като страда от кожно заболяване от години и носенето й
предполага раздразнение на кожата на лицето.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага
решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,
с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Районен съд
Раднево се е развило по жалба на К.М.М. против наказателно постановление №349а-367
от 01.09.2020 год. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора,
издадено въз основа АУАН №327а-290/18.04.2020 год., с което на К.М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, за нарушение на същата законова разпоредба. От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 18.04.2020 год. около 18.10 часа К.М.М. посещава
открито обществено място, като се намира на ул.“М. Станев“№4 - срещу магазин „Т маркет“
без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средства покриващо носа и устата, с което е нарушил т.9 от
Заповед №РД-01-124/13.03.2020 год., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020
год. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от
Закона за здравето, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити или
открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа или
устата.“, с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Раднево е отменил обжалваното наказателно постановление. За да
постанови решението си въззивният съд е приел, че в производството по
налагането на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
издаденото наказателно постановление притежава всички реквизити по чл.57 от ЗАНН. Нарушението е посочено ясно и конкретно. Приел е обаче, че тъй като със
Заповед №РД-263/14.05.2020 год. се отменят всички заповеди, е налице последваща
по-благоприятна разпоредба по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Приел е че е
налице формално осъществяване на фактическия състав на административното
нарушение, но е деянието представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на административни нарушения, доколкото по делото е установено наличието на
кожно заболяване – кожен дерматит и евентуалното носене на маската би усложнило
или предизвикало нова проява на заболяването. Това го е мотивирало да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението на Радневския районен съд
е постановено при правилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, който в
редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 34
от 2020 год., в сила от 09.04.2020 год./ предвижда административно наказание -
глоба от 300.00 до 1000.00 лв., за нарушаване или не изпълнение на въведени с
акт на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
не съставлява престъпление. Санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е
въведена с измененията на Закона за здравето, обнародвани в ДВ, бр.28 от 2020
год., в сила от 13.03.2020 год., като първоначално размера на санкцията е била
в размер на 5 000.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в
относимата редакция - ДВ, бр.28 от 2020 год., в сила от 13.03.2020 год./ при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион.
Въз основа на тази нормативна регламентация
не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд че е налице
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В конкретния случай,
към датата на извършване на административното нарушение 30.03.2020 год.,
санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е била такава, каквато е и към
настоящия момент. Не е променена и разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ,
предвиждаща правомощия на Министъра на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или отделен регион.
Следователно не е налице каквато и да е било последващо изменение на
нормативната уредба, която да обоснове приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Отмяната на заповедта на Министъра на здравеопазването не може да се приеме
като промяна на нормативните разпоредби по смисъла на ЗАНН. Заповедта е общ
административен акт, съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ и се издава по реда на чл.73
от АПК и в този смисъл тя е административен акт, но не е нормативна разпоредба.
Налице е обаче маловажност на
осъщественото деяние. Процесното нарушение е типично за вида си и се
характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид. Безспорно е че, в заповедта е конкретизирано задължението за
носенето на маска на обществено място, като не се допуска каквото и да е било
изключение. В конкретния случай обаче е установено по безспорен начин наличието
на кожно заболяване от което страда ответника по касация и което заболяване е
разпространено по цялото му тяло, включително и по лицето. В този смисъл съдът
споделя мотивите на районният съд за наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН по отношение на процесното административно нарушение. Налице са обективни
причини за неспазването на въведеното задължение за носене на маска.
Представени са множество медицински документи доказващи заболяването, което
датира още от 2018 год. /такива са приложени към възражението срещу съставеният
АУАН, като последният амбулаторен лист е от 07.01.2020 год./, като пред
касационната инстанция е представен амбулаторен лист от 10.03.2021 год. и с
който се доказва продължителността на заболяването и което е било налице и към
датата на извършване на административното нарушение.
Като е достигнал до правни изводи
за процесуална незаконосъобразност на процесното наказателно постановление и го
е отменил, районният съд е приложил правилно материалния закон, поради което
обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане от страна на ответника по касация пред
административния съд за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата 200.00 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 22.03.2021 год..
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260005 от 15.12.2020 год., постановено по АНД №209/2020 год. по описа
на Районен съд Раднево.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Стоян Стоянов, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.М., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата 200.00 /двеста/ лв., представляваща разноски касационната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.