Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2/07.01.2020 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 11.12.2019 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 571/2019 год. по
описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното
:
Подадена е въззивна жалба от ЗД“Бул Инс“ АД,
представлявано от С.С.П. и К.Д. К. заедно, чрез упълномощения адвокат В.В.А. от САК срещу решение №
673/16.07.2019 год. по т.д. № 1532/2018 год. на Окръжен съд - Варна, т.о., в частта, с която са
уважени исковете, предявени на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетения за причинени на ищцата П.К.М. имуществени вреди за сумата 10637,32
лв; за причинени на същата ищца неимуществени вреди за сумата над 40 000
лв до присъдения размер от 126000 лв; за причинени на ищеца К.Д.М.
неимуществени вреди за сумата над 40000 лв до присъдения размер от 70000 лв,;
за причинени на ищеца С.Д.М. неимуществени вреди за сумата над 40000 до
присъдения размер от 70000 лв; в частта, с която е уважен иска с правно осн.
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от
10637,32 лв, считано от 05.04.2018 год ; в частта, с която са уважени
предявените искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главниците над 40000 лв, както и в частта за разноските, като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, като молят след отмяна на решението в
обжалваните части с новото решение по
същество исковете бъдат отхвърлени над посочените размери, както и да бъдат
присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По отношение предявения иск за причинени имуществени
вреди въззивникът, позовавайки се на чл. 498, ал.3 от КЗ твърди, че същият е
процесуално недопустим, поради липса на извънсъдебно предявяване на
претенцията, което се явява предпоставка за възникване на правото на иск. В
подкрепа на тезата си въззивникът сочи съдебна практика на ВКС на РБ, СГС и
ВОС. Наред с това счита, че този иск е останал недоказан, тъй като
представените доказателства за извършени разходи във връзка с лечението на
пострадалия са на негово име, което е индиция, че са направени именно от него,
а не от ищцата. Поради тези доводи въззивникът моли за отмяна на решението в
тази част и отхвърляне на иска изцяло.
По отношение предявените искове за неимуществени вреди са
изложени доводи, че от анализа на доказателствата не може да се направи извод
за изключителност на претърпените болки и страдания. Съдът не е изследвал достатъчно задълбочено
действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещите
обезщетения, на фона на събраните доказателства, че синовете му са живели от
години в чужбина и се завръщат за кратко един-два пъти в година, а за инцидента
са научили дълго време след настъпването му.
Изложени са доводи във връзка с приетата от съда степен
на съпричиняване, което според въззивника е по-висока от приетите 30%. Оспорена
е и причинната връзка с оглед заключението на СМЕ, че причинените травматични
увреждания обуславят трайно затруднение в движението на крайниците, но не и
летален изход.
В постъпилия отговор от П.К.М., К.Д.М. и С.Д.М. чрез
адвокат А.А. е изразено становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разглеждайки
я по същество, съдът намира следното:
Оплакването
на въззивника за недопустимост на решението в частта на присъденото обезщетение
за имуществени вреди, е основателно.
Както
се установява от заявената застрахователна претенция, с която е сложено начало
на процедурата по чл. 498 от КЗ, с нея е отправено искане до застрахователя само
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Следователно рекламационно
производство по отношение на претенцията за имуществени вреди не е проведено.
Разпоредбата
на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на
прекия иск срещу застрахователя с изискване преди предявяването му да е
проведена предварителна процедура за доброволно уреждане на претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение и да е изтекъл на тримесечен срок - чл. 496 ТЗ, от отправяне на претенцията пред застрахователя или негов представител.
Уреденият в чл.
496 КЗ срок е рекламационен и има за цел да предотврати предявяването на
неоснователни искове в случаите, когато застрахователят е съгласен да обезщети
доброволно претърпените в резултат на настъпило застрахователно събитие вреди.
Изтичането на срока е специална процесуална предпоставка за възникване на
правото на иск и за неговото надлежно упражняване пред съда, за която съдът
следи служебно. От вложената в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ цел и от значението на
срока по чл.
496 ТЗ на процесуална предпоставка за възникване на правото на иск срещу
застрахователя следва, че тази предпоставка трябва да е налице към момента на
предявяване на иска пред съда.
Поради
това настоящият състав намира, че в частта за присъденото обезщетение за
имуществени вреди съдът се е произнесъл по недопустим иск. Ето защо решението в
тази част следва да бъде обезсилено, а производството по него – прекратено.
По
отношение претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, съдът намира
следното:
С
влязла в сила присъда № 34/04.04.2018 год.
по НОХД № 334/2018 год. подсъдимият Н.П.М. е признат за виновен в това, че на 24.07.2016 год. в гр.Варна при управление на лек автомобил БМВ 525 с
ДК№ В 2711ВС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил
смъртта на пешеходеца Д.С.М. – наследодател на ищците. Установено е, че между
деликвента и ответното застрахователно дружество е сключен застрахователен
договор по риска „Гражданска отговорност“ по полица № BG\02\116000499983,
която към датата на настъпване на застрахователното събитие е била валидна.
На
осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско-правните последици от деянието, относно факта на извършването му,
неговата противоправност и виновността на дееца. Останалите обстоятелства от
значение за определяне вида и размера на причинените вреди, включително
евентуалния принос на пострадалия в настъпването им, подлежат да доказване в
гражданския процес.
За
установяване механизма на пътно-транспортното произшествие по делото е прието
заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Пътно-транспортното
произшествие е настъпило на 24.07.2016 год в 22,15 часа на кръстовището между
улиците „Пирин“ и „Цар Освободител“ в гр.Варна. Кръстовището е добре осветено и
регулирано със светофар. Уличното платно на ул.“Пирин“ е с три ленти за
движение – лява за ляв завой, средна – за движение направо и дясна – за десен
завой. Лекият автомобил се е движил в средната лента при зелен сигнал на
светофара, когато пешеходецът е предприел пресичане на улицата при червен за
него сигнал на светофара. При създалата се ситуация, усложнена от ограничената
видимост за водача от изчакващите в лявата лента автомобили, сблъсъкът е бил
неизбежен. Експертизата е определила, че лекият автомобил се е движил със
скорост около 70 км/ч., но ако водачът би спазил разрешената скорост от 50 км/ч,
е било възможно да предотврати удара.
При
така изяснената фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че вина за настъпване на ПТП имат и двамата участници в него. От една
страна пешеходецът е пресичал при червен сигнал на светофара, а от друга страна
водачът е управлявал лекия автомобил със скорост по-висока от допустимата.
Безспорно
е установено, че пострадалият е получил сериозни травматични увреждания, всяко
от които самостоятелно не води до
летален изход, според заключението на съдебно-медицинската експертиза,
но настъпилите усложнения са обусловили развитие на септични процеси, които в
крайна сметка са довели до смърт.
Ищците
са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение – първата е съпруга на
загиналия, а вторите двама – негови синове. За определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се приложи критерият за справедливост,
прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, който се преценява във всеки
конкретен случай. От събраните гласни доказателства се установява, че в
семейството на пострадалия са съществували изключително силни връзки на взаимна
привързаност, независимо от факта, че синовете му от години живеят в чужбина.
Особено тежко е преживяла загубата му неговата съпруга, която самата е след
претърпени няколко сърдечни операции и се е уповавала на подкрепата от съпруга
си. След трагичния инцидент той е бил на лечение около три месеца в болницата,
през което време ищцата въпреки влошеното си здраве е полагала грижи за него.
Осъзнаването, че състоянието му след катастрофата и получените наранявания не
дават шансове за живот, е било особено мъчително за нея. Макар и в по-малка
степен, засегнати от увреждането са и синовете на пострадалия. Въпреки, че и
двамата са вече пълнолетни и са се установили в чужбина, не е прекъсната
синовната връзка и отношенията с родителите им. След инцидента и двамата са се
отзовали незабавно, като са се завърнали, за да окажат помощ както на баща си
през последните два месеца от живота му, така и да подкрепят майка си в този
труден за нея момент.
С
оглед установените факти по делото, справедливостта изисква в полза на първата
ищца да бъде определено обезщетение в по-висок размер предвид по-голямата степен
на претърпените вреди, както правилно е преценил първоинстанционният съд, а
именно – 180 000 лв, а за другите двама ищци – по 100 000 лв. Този размер следва да бъде
намален съобразно с приноса на самия пострадал в настъпването на вредите,
какъвто очевидно е налице. Съобразявайки установените факти, че от една страна
водачът се е движил с превишена скорост, а пострадалият е преминавал при червен
сигнал на светофара, настоящият състав намира, че и двамата участници в ПТП в
еднаква степен са допринесли за резултата. Поради това, определените по-горе
размери на обезщетенията трябва да се редуцират съответно на 90 000 лв за
първата ищца и по 50 000 лв – за другите двама. По отношение определянето
на началния момент на задължението за законна лихва, първоинстанционното
решение е правилно – това е датата, на която е подадена застрахователната
претенция – 05.04.2018 год.
По
разноските съдът съобрази следното:
Първоинстанционният
съд е присъдил в тежест на ответника дължимата държавна такса на осн. чл. 78
ал.6 във вр. с чл. 83 ал.1 от ГПК в размер на 11 065,48 лв съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер 276 637,32 лв. При уважаване на
претенциите с настоящото решение в общ размер на 190 000 лв ответникът
дължи държавна такса в първоинстанционното производство в размер на 7600 лв.
С
решението са присъдени в полза на процесуалния представител на ищците разноски
на осн. чл. 38 от ЗА в размер на 7062,74 лв съразмерно с уважената част от
исковете. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция този размер следва да
бъде 5423,53 лв, като за разликата следва решението да бъде отменено.
Съразмерно
с отхвърлената, респ. прекратена част ищците дължат на ответника разноски в
първоинстанционното производство в размер на 11 613,28 лв, вместо
присъдената сума в размер на 8834,73 лв.
Предмет
на въззивното производство са присъдените обезщетения за имуществени вреди в
размер на 10637,32 лв и неимуществени вреди в размер на разликата над 146 000
лв до 266 000 лв общо на тримата ищци, или обжалваемият интерес е 156 637,32 лв. Жалбата е основателна до размер на
86 637 лв, който представлява и отхвърлената част от исковете. Съразмерно
с нея, в полза на въззивника следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на 4827,54 лв.
Ответниците
по жалбата също имат право на разноски, които следва да се присъдят в полза на
процесуалния им представител на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съразмерно с отхвърлената част от жалбата в размер на 70 000 лв,
адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди възлиза на 2083, 75 лв.
При
този изход на спора, следва да се преизчислят изцяло разноските, както следва:
в полза на ответника по иска – 11 613,28 лв, респ. в полза на процесуалния
представител на ищците на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата – 5 423,53
лв, дължими в първоинстанционното производство, съответно в размер на 2 083,75
лв, дължими от въззивника на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата на
процесуалния представител на въззиваемите в настоящото производство.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 673/16.07.2019 год по т.д. № 1532/2018 год на Окръжен
съд Варна, т.о., в частта, с която са уважени исковете, предявени на осн. чл.
432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за причинени на ищцата П.К.М. с ЕГН **********
имуществени вреди за сумата 10637,32 лв и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
ОТМЕНЯ решение № 673/16.07.2019 год, поправено с решение № 847/04.10.2019
год по гр.д. № 1532/2018 год на Окръжен съд Варна, т.о. в осъдителната му част
за разликата над 90 000 лв обезщетение за неимуществени вреди по иска на П.К.М.,
за разликата над 50 000 лв обезщетение за неимуществени вреди по иска на К.Д.М.
и за разликата над 50 000 лв обезщетение за неимуществени вреди по иска на
С.Д.М., ведно със законната лихва върху тях, считано от 05.04.2018 год, както и
изцяло в частта за разноските, включително присъдената държавна такса в полза
на ВОС по реда на чл. 78 ал.6 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, срещу ЗД“Бул Инс“АД София, ЕИК ********* както следва: От П.К.М. с
ЕГН ********** – за разликата над 90 000 лв до 126 000 лв, от К.Д.М.
с ЕГН ********** – за разликата над 50 000 до 70 000 лв и от С.Д.М. с
ЕГН ********** – за разликата над 50 000 до 70 000 лв, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 05.04.2018 год до окончателното им
изплащане, представляващи обезщетения за неимуществени вреди в резултат от ПТП,
настъпило на 24.07.2016 год, причинено от Н.М. при управление на лек автомобил БМВ 525 с ДК № В 2711 ВС в гр.Варна.
ОСЪЖДА
ЗД“Бул Инс“АД София, ЕИК ********* да заплати на адв. А.А.А. *** на осн. чл. 38
от Закона за адвокатурата и чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004 год, адвокатско
възнаграждение в размер на 5423,53 лв за осъществената защита по
първоинстанционното дело.
ОСЪЖДА
ЗД“Бул Инс“АД София, ЕИК ********* да заплати на адв. Сийка Христова от АК
Варна – процесуален представител на въззиваемите, дължимото й на осн. чл. 38 от
Закона за адвокатурата и чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004 год, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 083,75 лв за осъществената защита във
въззивното производство.
ОСЪЖДА П.К.М. с ЕГН **********, К.Д.М. с ЕГН ********** и С.Д.М. с ЕГН ********** ***“АД София, ЕИК
********* сумата 11 613,28 разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.К.М. с ЕГН **********, К.Д.М. с ЕГН ********** и С.Д.М. с ЕГН ********** ***“АД София, ЕИК
********* разноски за настоящата инстанция в размер на 4827,54 лв съразмерно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА
ЗД“Бул Инс“АД София, ЕИК ********* да заплати полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна държавна такса,
дължима на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК до размер на 7600 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част.
В необжалваната част в размер по 40 000 лв на присъдените обезщетения
на всеки от ищците решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)