Решение по дело №11225/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1502
Дата: 29 октомври 2021 г.
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20203110111225
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1502
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20203110111225 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основана на искова молба с вх. рег. № 57
283/10.09.2020 г., уточнена с писмена молба с вх.№ 58690/05.10.2020 г. и писмена молба с вх. №
59166/20.10.2020 г. Предявеният иск от ищцата П. В. К., ЕГН **********, с адрес * чрез адвокат
Н.С. от ВАК, със съдебен адрес: *, против ответницата Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: * е с
правно основание чл.30 ЗН. Отправеното с исковата молба искане (надлежно уточнено с
допълнителната искова молба) по главния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е да бъде
постановено Решение, по силата на което и на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за попълване на
запазената част на ищцата П. В. К., ЕГН **********, да бъде намалено с 1/4 идеална част,
извършеното с нотариален акт № * на нотариус А. А., рег. № * в нотариалната камара от К. П.
П., ЕГН **********, поч. 01.09.2019 г., дарение в полза на ответницата Д. Д. Ф., ЕГН
**********, с пост. адрес: *, на следния недвижим имот: а именно:ЗАСТРОЕНО МЯСТО с
площ от 840 /осемстотин и четиридесет/ кв.м., находящо се в *, съставляващо урегулиран
поземлен имот с № * * по устройствения план на селото, ведно с построената в същия имот
едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от две стаи, кухня и антре със застроена площ от
56 /петдесет и шест/ кв.м. и МАЗА с площ от 25 /двадесет и пет/ кв.м.; подобрения и насаждения в
двора, при граници на мястото: улица; имот № *; имот № *; имот № *.
Обективирано е искане и след като съдът уважи иска по чл.30, ал.1 ЗН да постанови
решение, по силата на което на основание чл. 36 от ЗН да осъди ответницата Д. Д. Ф., ЕГН
**********, с адрес: * да заплати на ищцата П. В. К., ЕГН **********, с адрес * а сумата от
4000.00 /четири хиляди/ лева, представляваща стойността на запазената част, която би
получила ищцата от дарението, извършено от К. П. П., ЕГН **********, поч. 01.09.2019 г.,
1
извършеното с нот. акт № * том *, per. № *, дело № * от * г. в полза на Д. Д. Ф..
Иска с правно основание чл. 30 ЗН е неоценяем а евентуалния е с цена 4000 лв. При
образуване на делото е внесена държавна такса 160 лв. Констатирайки редовността на исковата
молба, подлежаща на вписване, съдът с Определение № 10904/27.10.2020 г.е оставил „без ход“
производството по гр.д. № 20203110111225 по описа на ВРС за 2020 година и след вписване на
исковата молба в АВ СВ В. е постъпил в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: В
сезиращата ВРС искова молба ищцата П. К. сочи, че е наследник по закон на общият йм /с
ответницата/ наследодател К. П. П., ЕГН **********, починала на 1.9.2019 г.Твърди се, че с
нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *г. на нот.Ал. А., нот.с рег. № * по описа на НК,
общият на страните по спора наследодател К. П., заедно с В. И. П., ЕГН **********, поч. на
14.09.2006 г., дарили на внучката си и ответница по делото Д.Ф. собствения си придобит по
давностно владение в режим на СИО недвижим имот -застроено място с площ от 840 кв.м.,
находящо се в * , съставляващо УПИ * от кв.* по устройствения план на селото, ведно с
построената в имота едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА състояща се от 2 стаи, кухня и антре със
застроена площ от 56 кв.м. и МАЗА с площ от 25 кв.м., подобрения и насаждения в двора , при
граници на мястото :улица, имот № *, имот * , имот *. След придобиване на собствеността, сочи
ищцата, че ответницата се разпоредила с този имот , като с нотариален акт № *, т. *, дело № * от
* г. на нот. Ш. го продала на К. С. И. ЕГН ********** за сумата от 2093,00 лв . Ищцата се
позовава на нормата на чл. 28, ал. 1 ЗН, твърдейки, че когато наследодателят остави
низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява запазена част от наследството. В конкретния
случай, при откриване на наследството, пояснява още ищцата, наследодателката К. П. П. оставила
само низходящи наследници - три живи деца: Й. К. С., ЕГН **********, Я. В. П., ЕГН **********
и П. В. К., ЕГН **********, респективно според чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част от
наследството за всеки от наследниците на К.П. била от една четвърт идеални части. Като
наследник по закон, твърди ищцата в сезиращата съда молба, че и до момента не била получила
активи от наследството поради което и счита, че не е необходимо да се образува маса по чл.31 ЗН,
а намалението на дарственото разпореждане с процесния имот следвало да се извърши в дробна
част, съответстваща на запазената част на ищцата като наследник по закон. В настоящия случай,
според ищцата, била неприложима разпоредбата на чл.36 ЗН за връщане на процесния имот в
наследствената маса, т.к. било извършено последващо възмездно отчуждаване от ответницата,
респ. за ищцата бил налице правен интерес да бъде възмездена със сумата която би получила от
дарението което наследодателката извършила в полза на ответницата. Обективирано е искане и за
присъждане на разноските, сторени от ищцата. В подкрепа на твърденията си ищцата с исковата си
молба е представила заверени за вярност с оригинала копия на документи, които желае да бъдат
приобщени като доказателства. В уточнителната си молба от 5.10.2020 г. (л. 17) ищцата изрично е
заявила, че желае намаляване само на дарственото разпореждане извършено от К. П. като е
прецизирала исканията си до съда.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от отв. Д.Ф., чрез адв. Д. Г. от ВАК. На
първо място ответницата намира предявения иск по чл.30 ЗН за недопустим поради
неизпълнение на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН. В условията на евентуалност, ако ВРС приеме, че
искът е допустим ответницата оспорва иска като неоснователен.Съображенията наведени в
отговора на искова молба на ответницата за неоснователност на иска са следните:
Според ответницата по силата на чл. 29, ал. 1 ЗН П.К. притежавала 2/9 запазени части от
имуществото на наследодателя си а не както твърдяла в исковата молба 1/ 4. В тази връзка ищцата
въобще не уточнявала дали с описания имот се изчерпвало цялото наследство оставено от
наследодателката. Според ответницата не ставало ясно дали наследодателката оставила в
наследство и други имоти, движими вещи, ценности пари и т.н.
Твърди се, че когато безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено чрез
2
дарение или завет, изчисляването на размера на запазената и на разполагаемата част, се извършва
при спазване на поредността на действията, посочени в чл. 31 ЗН за определяне на размера на
наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя
по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да определи
чистия актив и мислено се прибави стойността на извършените безвъзмездни разпореждания -
завети и дарения. От така поучената цифрова стойност, пояснява ответницата, /т.е. от
наследствената маса/, че следва да се определи стойността на разполагаемата и запазената част по
правилата на чл.28 и чл.29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценявало
се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследство чист актив /без
заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на запазената част, която подлежи на
възстановяване. Ако това имущество било на по-малка стойност, то било налице накърнение на
запазената част, която подлежала на възстановяване. Възстановяването се извършвало в натура по
правилата на чл. 32 - чл. 35 ЗН, в зависимост от вида, броя и времето на извършване на
безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл.
36 ЗН. Следователно, обобщава ответницата, във всички случаи, когато с безвъзмездното
разпореждане /извършено с дарение или завет/ се изчерпвало цялото имущество на наследодателя,
преценката дали е накърнена запазената част, се извършвала след като се образува и остойности
наследствената маса по правилата на чл. 31 ЗН, а самото възстановяване - чрез намаляване на
дарението с парична сума, необходима за попълване на запазената част на наследника със запазена
част, предявил иска или възражението, а не чрез обикновена дроб посочена като размер на
запазената част в чл. 28 и чл. 29 ЗН /в този см. ответницата цитира и съдебна практика/.
Спирайки се на твърдението на ищцата, че липсва необходимост от образуване на
наследствена маса, ответницата сочи, че твърдението на ищцата за неприложимост на чл. 36 ЗН е
ирелевантно, т.к. не препятства парично оценяване на имота към момента на откриване на
наследството и включването му в наследствената маса.
Сочи се от ответница, че от направена справка в АВ СВ се откривали множество други
недвижими имоти, вкл. на стр. 4 под пореден номер осем било видно, че ищцата получила от
наследодателката си дарение поземлен имот НИВА от 7,351 дка. В този ред на мисли, тежестта на
доказване дали чрез разпореждане от наследодателя била накърнена запазената част на
ищеца,можело да се възложи на ответника само при универсално завещателно разпореждане
/случай, различен от настоящия/. В отговора се твърди още, че ищецът следва да установи в какъв
размер е засегнат запазената му част, кои са актовете на наследодателя / завещания, дарения /с
които това е направено и да конкретизира размера на актива от наследството, от който да се
преценява стойността на запазената му част, съответно с колко тя е накърнена и с колко следва
тези актове на наследодателя да бъдат намалени. Категорично не било достатъчно ищецът само да
заяви, че му е накърнена запазената част и да представи доказателства, че е призован да наследи по
закон, чрез удостоверение за наследници, а в случая бил длъжен да представи и доказателства за
приемане на наследството по опис.
Твърди се, че в случая е налице дарствено разпореждане, при което в тежест на ищеца било
при условията на пълно и главно доказване, да установи цялото имущество, включено в
наследствената маса, а не само конкретния недвижим имот, от чиято запазена част се иска. Само
при универсалните завещания не се правела наследствена маса по чл. 31 ЗН а разпореждания се
намалявали пропорциално до размера на запазената част, в останалите случаи - било недопустимо.
С оглед изложеното ответницата желае отхвърляне на предявения иск ведно с присъждане
на сторените от нея съдебно -деловодни разноски. В подкрепа на изложеното ответницата
представя справка от АВ СВ.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 1.10.2021 г. ищцата,
представлявана от адвокат Н.С. от ВАК моли съда да постанови Решение, с което предявения иск
да бъде уважен изцяло ведно с присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
3
В същото съдебно заседание ответницата, представлявана от адвокат Д.Г. от ВАК
поддържа становището си за неоснователност и недоказаност на иска, като желе иска да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан ведно с присъждане на сторените от ответницата
съдебно –деловодни разноски.
В рамките на предоставения от съда на ответната страна срок, на дата 08.10.2021 г. адв.Д.Г.
е депозирала писмени бележки, в които е изложила фактическите си и правни доводи за
неоснователност и недоказаност на иска .
Съдът, на осн. чл.235, чл.236 ГПК, след съвкупна преценка на доказателствата
по делото, и съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
С доклада по делото, съдът е приел, че е сезиран с главен иск, намиращ правното си
основание в нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗН , а обусловения от изхода по главния иск е искът по
чл.36 ЗН.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните , като
е било посочено, че съобразно правилото на чл.154 от ГПК всяка страна носи тежестта да докаже
фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.
В разглеждания случай, в тежест на ищцата е било възложено да установи своето
субективно потестативно право, с оглед обосноваване на исканата правна промяна, а
именно:качеството си на наследник, с право на запазена част, както и степента на родство с
наследодателя,размера на наследственото имущество, от което се изчислява запазената и
разполагаемата част от наследството.( В тази връзка съдът е указал на ищцата, че определяне
размера на наследствената маса включва установяване наличието на съответните активи и
пасиви и на извършени дарения, ако такива са правени и съответно могат да бъдат доказани,
както и остойностяване на активите, пасивите и даренията, за да се конкретизира точната
стойност в пари на наследствената маса, от която се изчислява размера на запазената част); размера
на запазената част от наследството във вид на дробна част, както и стойността й в парично
изражение;размера на накърняване на запазената част, т.е. стойността в пари на запазената част и
тази на реално получената от нея от наследството;направено разпореждане чрез дарение и
неговото остойностяване.
За яснота относно разпределението на тежестта на доказване, съдът e намерил за
необходимо да цитира част от съдебната практика. Съгласно Решение № 72 от 25.06.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1934/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева: цитат: „За да
се прецени основателността на обективно съединения иск с правно основание чл. 30 ЗН и дали е
налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН с извършеното дарение е необходимо да
се определи наследствената маса по чл. 31 ЗН като имущество и в стойностно изражение и
съответно стойността на запазените и разполагаемите части.... От стойността на
свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена
част получават по закон, следва да се определи тяхната част, като тази сума следва да се
съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена. ...Въззивният съд
следва да изследва какви права е притежавала наследодателката В. Т., да формира маса по
4
чл. 31 ЗН при изчисляване паричната стойност на правата, да прибави стойността на
дареното имущество, въз основа на наследствената маса да изчисли паричната стойност на
разполагаемата част и запазената част на наследниците и след съпоставяне да прецени
накърнена ли е запазената част на П. Д. Б., за да се произнесе по основателността на
предявения иск с правно основание чл. 30 ЗН. „
Съответно, в тежест на ответницата по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е било
възложено да установи какво имущество се включва в наследствената маса на наследодателя. В
нейна тежест също е било да докаже всички релевирани положителни възражения по иска - за
наличието и на други имоти на праводателя, които е оставил след смъртта си.
При така разпределената тежест на доказване, на база приобщените по делото писмени
доказателства ( ангажираните от ищцата с исковата молба заверени копия на: удостоверение за
наследници изх.№ 111/19.09.2019 г.; нотариален акт за придобиване на недвижим имот по
давностно владение № *, том *, рег.№ *, дело № */* г.; нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *, том *, рег.№ *, дело № */* г.; нотариален акт за покупо-продажба на недвижим имот №
*, том *, рег.№ *, дело № * г.; представените с уточнителна молба вх.рег.№ 59*/20.10.2020 г.
писмени доказателства, а именно: оригинал на скица № 566/15.10.2020 г. на УПИ * в кв. * по
плана на *; оригинал на удостоверение изх.№ **********/19.10.2020 г. за данъчна оценка по чл.
264, ал. 1 от ДОПК; заверено копие на удостоверение за наследници изх.№ 113/19.09.2019 г. ,
както и ангажираните от ответницата с отговора на искова молба : справка № 1780/04.01.2021 г.
чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за
вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1993 г. до 04.01.2021 г. за лицето К. П.
) и изготвената от в.л.Р.П. СТЕ, съдът приема за установено и доказано следното :
Ищцата П. В. К. е дъщеря на В. И. П., ЕГН **********, поч. на 14.09.2006 г., б.ж. на * и
К. П. П., ЕГН ********** , поч. на 1.9.2019 г. Този факт не е спорен между страните, а и е
установен на база приложеното на листи 25,26 по делото заверено за вярност с оригинала копие на
удостоверение за наследници на В. П.. Установено е също на база цитираното удостоверение за
наследници, че след откриване на наследството на В. П., към 14.09.2006 г. съгл. чл.1 ЗН призовани
към наследяване по закон са били преживялата съпруга К. П., дъщерята Я. В. П., ЕГН **********,
дъщерята П. В. К., ЕГН **********, сина З. В. П., ЕГН **********. Вписването във вече
посоченото удостоверение за наследници съдържа данни затова, че съпрузите П. са имали син И.
В. П., род. на 15.8.1957 г., починал преди родителите си, а именно на дата 16.7.1974 г. , без запис за
ЕГН и за негови наследници, а вторият син на В. и К. П. - З. В. П. е починал на 11.8.2019 г. или
почти месец преди смъртта на майка си, без данни за негови наследници .
Видно от приобщеното на лист 8,9 по делото заверено за вярност с оригинала копие на
удостоверение за наследници на К. П. П.,същата е била бивш жител на село *, като към датата на
откриване на наследството й – 01.09.2019 г. наследници по закон на К.П. са трите й дъщери Й. К.
С. ЕГН **********, Я. В. П., ЕГН ********** и П. В. К., ЕГН **********. Синовете на К.П. – И.
П. и З. П. е отразено, че са починали съответно на 16.7.1974 г.и на 11.8.2019 г.
Ответницата по делото Д. Д. Ф. не е сред лицата вписани като наследници по закон на
праводателя на ищцата К. П. .
Видно от лист 11 – ти , по силата на правна сделка, извършена на дата ** год., обективрана
в надлежната нотариална форма – нот.акт № *, т. III , рег.№ *, дело № */* г.,по описа на нот.
Ал.А. , нот. с рег. № * по описа на НК, акт вписан в АВ СВ с вх.рег.№ * от *.* г., акт № * , т. XLI ,
д.* г. , приживе В. И. П. и К. П. П., действащи чрез пълномощника си Ф. Н. Ф. , ЕГН **********
,са дарили на внучката си и ответница по делото Д. Д. Ф., ЕГН ********** следния свой
недвижим имот, придобит по давностно владение и притежаван в СИО , а именно : застроено
място с пространство 840,00 кв.м., находящо се село * ,община *, *, представляващо урегулиран
поземлен имот № * от кв.* по устройствения план на селото , ведно с построената в същия имот
5
едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и антре; подобрения и насаждения в
двора, при граници на мястото : улица, имот № *,имот № * и имот № *, при данъчна оценка на
имота 2480,70 лв.
Спор няма по делото,че В. и К. П. са били носители на вещното право на собственост върху
дворното място и построената в същото сграда, като този факт е бил установен от нотариуса при
извършване на дарението , както и от приложеното по делото на л. 10 –ти заверено за вярност с
оригинала копие на нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давностно владение № *,
том *, рег.№ *, дело № */* г.
Липсва спор между страните,че ответницата след дарствения акт е отчуждила имота, като
този факт се доказва от приложеното на лист 12 –ти заверено за вярност с оригинала копие на
нотариален акт за покупо-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № * г.От
вписаното в цитирания нотариален акт се доказва, че на дата 23.10.2006 г. пред нотариус О. Ш.,
нот. с рег. № * е била извършена възмездна правна сделка между ответницата в качеството й на
продавач и трето на спора лице К. С. И., по силата на която сделка,на 23.10.2006г. ответницата е
продала дарения й на ** г. имот на купувача К.И. за сумата от 2093,00 лева , при запазване на
правото на продавачката за ползва имота предмет на сделката – безсрочно , докато е жива .
Установено по делото е, че не само ответницата е била надарена, но също така и
ищцата,като затова свидетелства завереното за вярност с оригинала копие на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *, т.* , рег. № *, дело № * от * г. на нотариус В. П., нот. с рег.№ * ,
акт вписан в АВ СВ с вх. рег. № *, от *.* г., акт № *, т. * , дело № */* г. , приобщен на лист 110. От
вписаното в цитирания нотариален акт е видно, че на дата *.* г. приживе К. П. П., действаща чрез
пълномощника си /ищцата по делото /П. В. К. дарява на дъщеря си П. В. К. собствените си
недвижими имоти : НИВА с площ от 7.351 дка , местност „*“, парцел *, масив *, в землището на
*-*, община Д.Ч., при данъчна оценка на имота 756,40 лв.,НИВА с площ 3.901 дка . местност Ч.,
парцел *, масив *, в землището на *-*,община Д.Ч., при данъчна оценка на имота 419,40 лв. и
НИВА с площ 2.940 дка , местност * имот № *, в *, община Д.Ч., при данъчна оценка на имота
290,80 лв.
Спорът е по делото дали е накърнена запазената част на ищцата от наследството на К. П. .
За правилното изясняване на фактическата страна по спора ,по делото е допусната съдебно
- техническа експертиза , възложена на вещото лице Р.П., заключението по която експертиза е
приобщено на листи 95- 99. По същество от заключението на вещото лице инж. Р.П. се установява,
че пазарната стойност на ЗАСТРОЕНО МЯСТО с площ от 840 кв.м., находящо се в *,
община *, обл. В., ул. „Р.“, № *, съставляващо урегулиран поземлен имот с № * от кв. * по
устройствения план на селото към момента на подаряването възлиза на 17800 лв., а на
ЖИЛИЩНА СГРАДА , състояща се от две стаи, кухня и антре със застроена площ от 56
кв.м. и МАЗА с площ от 25 кв.м., 9 000 лв. - или общо 17800лв.+9000 лв. =26 800,00 лв. От
СТЕ се установява, че към момента на подаряването поземлените имоти имат следните
пазарни стойности: НИВА с площ от 7,350 дка, местност „*“, парцел *, масив *, трета
категория, в землището на * - *: 3 200 лв. НИВА с площ 3,901 дка, местност „Ч.“, парцел *,
масив *, четвърта категория, в землището на * - *: 1 500 лв. НИВА с площ 2,940 дка,
местност „*“, имот № 078002, четвърта категория, в *:1100 лв. или общо 3200
+1500+1100 = 5 800,00 лв. (пет хиляди и осемстотин лева ) . И на последно място, от
фактическа страна,правно релевантно писмено доказателство е приобщената на листи от 71
до 75 справка от АВ СВ № 1780/4.1.2021 г. чрез отдалечен достъп за вписвания,
отбелязвания и заличавания за периода от 1.1.1993 – 4.1.2021 г. за лицето К. П. П. ЕГН
********** с общо 8 броя записа .
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
6
На първо място съдът дължи произнасяне по въпроса за допустимостта на иска с
правно основание чл.30 ЗН .По този въпрос е налице съдебна практика, към която съдът се
придържа, за да се произнесе по същество. В мотивите на Решение № 4/23.03.2021 г. на ВКС ,
постановено по реда на чл.290 ГПК , по гражданско дело № 4538/2019 г. , второ г.о., ГК , с
докладчик съдията Снежанка Николова се съдържа отговора на въпроса дали искът предявен от
ищцата П.К. против отв.Д.Ф. с правно основание чл.30 ЗН е допустим при липса дори и на
твърдения ищцата да е приела по опис наследството на праводателя си К. П.. В цитирания акт,
ВКС излага мотивите затова, че правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството принадлежи на наследник с такава запазена част, който не може да
получи пълния й размер поради завещания и дарения - чл. 30, ал. 1 ЗН.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато това право се упражнява спрямо лица, които не са
наследници по закон /не са призовани към наследяване/, необходимо е той да е приел
наследството по опис. ВКС е пояснил, че съгласно ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. №
3/2013 г. на ОСГК на ВКС това изискване представлява материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството
спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.Ето защо и искът
на ищцата се явява допустим, т.к. материалната предпоставка за упражняване на
субективното право по чл.30 ЗН касае не допустимостта, а основателността на
предявения главен иск.
Приемайки иска на ищцата за допустим ВРС, следва да даде отговор дали иска
по чл.30, ал.1 ЗН е основателен и доказан и ако това е така, да бъде разгледан по
същество и иска по чл.36 ЗН.
Съгласно нормата на чл.30, ал.1 ЗН : наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като
прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Алинея втора на чл.30 ЗН гласи, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е
приел наследството по опис.
В случая, както бе посочено по-горе, ищцата не твърди да е приела по опис
наследството на своята възходяща праводателка, във връзка с което е заявено възражение в
срока по чл.131 ГПК. Липсата на доказателства затова ищцата П. В. К. да е приела по опис
наследството оставено от покойната й майка К. П., б.ж. на *, починала на 01.09.2019 г.
обуславя неоснователността и недоказаността на иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и
основателността на възражението на ответницата по реда на чл.30, ал.2 ЗН,поради което
искът следва да отхвърли изяло, без да се анализират в пълнота доказателствата по делото.
Безспорно е доказано по делото твърдението на ищцата, че след смъртта на К.П. - 01.09.2019
г.,съгласно чл.1 ЗН, ищцата като една от дъщерите на К.П. е призована към наследяване и
има качество наследник с право на запазена част. Доказано е също така, че приживе К.П.
7
заедно със съпруга й В. П. на дата ** г. са дарили на ответницата по делото и тяхна внучка
недвижимите имоти, подробно описани в нотариалния акт приложен на л. 11 –ти .
Отменяването обаче на дарственото разпореждане от ** г., извършено само от К.П.
към отв.Д.Ф., внучка на К.П., която не призована към наследяване, както сочи ВКС в
цитираното по-горе решение, е:(цитат)„предпоставено от изискването за приемане на
наследството по опис, при липса на данни да е налице последното, предявеното право по чл.
30, ал. 1 ЗН не може да се уважи. Без значение по този въпрос е правилото на чл. 33 ЗН,
което предвижда последователността в намалението на даренията само след изчерпване на
завещаните имущества, както и това по чл. 34 ЗН /каквато хипотеза не е налице в случая
поради липса на завети/. Предвидената в закона последователност на намаленията не
изключва наличието на предпоставките за реализиране на това право, в частност и тази по
чл. 30, ал. 2 ЗН. „.С оглед цитираната по-горе практика, съдът отхвърля иска по чл.30, ал.1
ЗН изцяло, без произнасяне по обусловения иск.Само за пълнота на мотивите ВРС намира за
необходимо да уточни, че по предходното цитирано от ищцата производство – гр.дело №
285/2007 г. по описа на РС Варна,развило се между същите страни, се е искала отмяна на
дарственото разпореждане извършено от съпруга на К.П.,искът е бил уважен, т.к. не е било
заявено тогава възражение по чл.30, ал.2 ЗН.Тези факти съдът установи чрез портала за
достъп до делата на РС Варна, чрез съдебно деловодната система САС , т.к. по делото
липсват каквито и да е доказателства за движението и изхода по гр.дело № 285/2007 г. При
този изход на спора, съдът присъжда в полза на ответницата сторените по делото съдебно –
деловодни разноски в пълен размер.Видно от лист 123 –ти в списъка по чл. 80 ГПК
ответницата е посочила два разхода - сумата от 500 лв. договорен и платен адвокатски
хонорар и 100 лв. за депозит за СТЕ. Тези два разхода като доказани и по основание и по
размер, възлизащи на общо сумата от 600,00 лв. съдът присъжда в полза на ответницата на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съгласно чл.235, 236 ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищцата П. В. К., ЕГН **********, с адрес * чрез
адвокат Н.С. от ВАК, със съдебен адрес: *, против ответницата Д. Д. Ф., ЕГН **********, с
адрес: * иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, с искане да бъде постановено Решение, по
силата на което и на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, за попълване на запазената част на ищцата П. В.
К., ЕГН **********, да бъде намалено с 1/4 идеална част, извършеното с нотариален акт № *
на нотариус А. А., рег. № * в нотариалната камара от К. П. П., ЕГН **********, поч. 01.09.2019
г., дарение в полза на ответницата Д. Д. Ф., ЕГН ********** , с пост. адрес: *, на следния
недвижим имот: а именно:ЗАСТРОЕНО МЯСТО с площ от 840 /осемстотин и четиридесет/
кв.м., находящо се в *, съставляващо урегулиран поземлен имот с № * * по устройствения план на
селото, ведно с построената в същия имот едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА , състояща се от
две стаи, кухня и антре със застроена площ от 56 /петдесет и шест/ кв.м. и МАЗА с площ от 25
8
/двадесет и пет/ кв.м.; подобрения и насаждения в двора, при граници на мястото: улица; имот №
*; имот № *; имот № *, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН **********, с адрес * ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Ф., ЕГН
**********, с адрес: * СУМАТА от общо 600,00 лева (шестстотин лева) представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски по делото от ответницата пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски
окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9