Решение по дело №471/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20217260700471
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 163/01.07.2021г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет  първа година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                  2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №471 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.Т.С. *** против Решение №260058/18.03.2021г., постановено по анд №83/2021г. по описа на РС Свиленград. Твърди се, че така постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно. Съдът не бил приложил правилно материалния закон и не съобразил аргументите, изложени от жалбоподателя, както и установената практика на административните съдилища. Иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение, с което да бъде отменен електронния фиш. 

Ответната страна по касационната жалба – ОД МВР Хасково, не вземат становище по касационната жалба.

Окръжна Прокуратура - Хасково предлага решението на РС Свиленград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е потвърдил Електронен фиш, сер.К №4303772 на ОД МВР Хасково, с който на П.Т.С. за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева, като правилен и законосъобразен. Не са установени от съда допуснати процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и доказано. Приел е, че на 14.12.2020г. в 09,50ч. било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 642, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, движение на лек автомобил марка Хонда ЦР В, рег. №***, собственост на жалбоподателя С., на Автомагистрала Марица, км 110+100 посока на движение от гр.София към ГКПП Капитан Андреево, което се движело със скорост от 83 км/ч, която била над разрешената за движение и въведено с пътен знак ограничение от 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 23 км/ч, респективно наказуема 20км/ч след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч. Съдът е направил извод, че процедурата по издаване на ел.фиш била проведена правилно и съобразно изискванията на чл.189, ал.4, като безспорно били установени предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност, както и били налице изискуемите елементи в акта. Обосновал е и извод, че процесуалните изисквания относно съдържанието на наказателно постановление не са приложими са електронния фиш, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв. Въззивната инстанция приема, че посочването на дата на издаване на ЕФ, както и поставяне на печат на ЕФ, не е след задължителните реквизити на ЕФ, поради което възражението изложено в жалбата в тази му част,  е неоснователно. Обсъдено е и приложението на чл.34 от ЗАНН, като съдът счита, че разпоредбата не намира приложение относно електронните фишове, а и несъмнено било, че към датата на връчване е спазен общия давностен срок - една година от извършване на нарушението. Обсъдено е и че самото техническо средство е в достатъчна степен индивидуализирано, както и че е от одобрен тип и преминало последваща проверка за изправност и техническо съответствие с одобрения тип. Във връзка с авторството на деянието съдът е обсъдил разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, както и законовата презумпция на чл.189, ал.5 от ЗДвП. В конкретния случай представеният снимков материал съставлявал годно доказателство, а бил приложен като писмено доказателство и Протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, видно от които били мястото и времето на извършване на нарушението, с какво АТСС било заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и другите изисквания. Обсъдена е и приложената снимка на разположението на уреда съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата, като обосновано съдът е приел липсата на съществени процесуални нарушения. Като краен извод е прието, че нарушението е надлежно установено.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, като споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш. Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с мобилно по смисъла на пар.6, т.65, б.Б от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – индивидуализирано като TFR1-M 642. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Настоящата инстанция счита, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи – АТСС, за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представения по делото Протокол №5-52-20/15.04.2020г. за проверка на мобилна система със заключение, че съответства на одобрения тип.

Следва да бъде отбелязано, че правилно въззивната инстанция е счела, че с оглед на посочените реквизити в протокола, както и представеното изображение на автомобила при извършването на нарушението, последното се явява ясно и недвусмислено установено. При установеното правилно и пълно попълване на реквизитите в протокола по чл.10 от Наредбата, както и представената снимка от клип, която е и с изображение на номера на автомобила, няма обосновано съмнение относно извършеното нарушение. В Протокол за използване на АТСС, Приложение към чл.10, ал.1, с рег.№1253р-12939/15.12.2020г. се установява дата на използване – 14.12.2020г., а от попълнените в протокола данни по несъмнен начин се потвърждават данните за място за контрол, съответно началния и крайния час на работа, посока на движение на контролираните МПС, при което не се констатират непълноти в съдържанието на протокола. В снимката от заснетия клип освен автомобилът и неговият регистрационен номер са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост. Отбеляните номера за първо и последно статично изображение/видеозапис в протокола имат съответствие с автоматично посочения номер на представения клип, като на същия се установява и номера на АТСС, който също съвпада с посочения в протокола.  Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс от 3км/ч в полза на жалбоподателя. 

Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в пар.6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка и съгласно Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. по т.д.№1/2013г. на ВАС електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш и са свързани само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Именно от спецификата на електронния фиш се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл.34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на електронни фишове.

В този смисъл касационната споделя всички изводи на РС Свиленград и като намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото доказателства, то счита, че обжалваното решение, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260058/18.03.2021г., постановено по анд №83/2021г. по описа на РС Свиленград, с което е потвърден Електронен фиш, сер.К №4303772 на ОД МВР Хасково, с който на П.Т.С. за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                                                                                  

  Председател:

 

 

          Членове: 

 

1.  

 

           2.