Гр. Сливен, 17.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и с участие
на прокурор ХРИСТО КУКОВ като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 37 по описа за 2021 год. на
Административен съд Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба подадена от Я.В.Я. срещу Решение № 260162/01.12.2020 год. на Районен съд
– Сливен постановено по АНД № 1230/2020 год. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 22-0000198/06.08.2020 год.
от и. д. директор на Регионална дирекция "АА" Бургас, с което на Я.В.Я.
за нарушение на чл. 34, параграф 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. и на основание
чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП е определил на Я.В.Я. наказание
"глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева.
В касационната жалба се твърди, че решението
на съда е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Касаторът счита, че след като
съдът е приел, че АНО е приложил неправилна правна норма е следвало да отмени
НП, а не да го изменя. Прави си искане съдът да отмени решението на районния
съд и да отмени НП.
Ответната страна ИА "Автомобилна
администрация", РД "Автомобилна администрация" Бургас депозира
писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Претендира присъждане на съдебни разноски юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се
явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за
решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция след като
прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и
интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба
се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е постановено
при следната фактическа обстановка:
На 20.07.2020 год. свидетелите И. С. и Ц.
П.-служители в РД "АА" гр. Бургас извършили проверка на товарен
автомобил с влекач марка „ДАФ“ с рег. № *** с прикачено към него полуремарке. Проверката е извършена на главен път I-6, до надлез гр.Сливен-с.Самуилово, посока
гр.Гурково. по време на проверката е
установено, че автомобилът е собственост на „Севан“ ООД и е управляван от Я.В.Я.,
както и че извършва превоз за собствена сметка от гр.Бургас до с. Обнова, обл.Велико Търново. Проверяващите установи, че автомобилът
е оборудван с дигитален тахограф, от който направили
разпечатка в 08,19 ч. Установено било, че водачът е управлявал без поставена
карта на водача от гр.Бургас до момента на проверката.
Същият ден на 20.07.2020 год. във връзка с
констатираното административно нарушение свидетелят И. С. съставил АУАН № 265253
на водача Я.В.Я. за това, че на 20.07.2020 год. на главен път I-6, до надлез гр.Сливен-с.Самуилово, посока гр.Гурково
не е използвал карта на водача видно от разпечатката на тахографа.
Актосъставителят посочил, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 34, параграф 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014. Актът за установяване
на административно нарушение бил съставен в присъствието на лицето и бил
подписан от него без възражение.
Въз основа на така съставения акт и на
материалите съдържащи се в преписката било издадено процесното
наказателно постановление № 22-0000198/06.08.2020 год., с което на Я.В.Я. било
наложена административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание
чл.93в, ал.17, т.2 от ЗАвП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че актът е изготвен от надлежно оправомощени лица и при спазване на процесуалните срокове
визирани в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съдебният състав констатирал обаче
несъответствие между вписаната за нарушение норма от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите
в автомобилния транспорт и приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвП, която от своя страна въздига в състав на нарушение
друго по вид нарушение на водачите, изразяващо се в непредставяне на
контролните органи при проверка на документите, които са регистрирали времето
на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни, в частност на картата на водача /ако притежава
такава/, както и записите от нея. Неизползването на издадената на водача
дигитална карта според съда подлежи на санкциониране по реда на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП. Поради това съдът
приложил закон за по-леко наказуемо нарушение като определил размера на
наказанието "глоба" на основание чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП, доколкото всички съставомерни факти относно установеното от съда по-леко
наказуемо нарушение са били предявени на нарушителя чрез съставянето на АУАН и
НП, без при това правото на защита на наказаното лице да е било нарушено, тъй
като всички релевантни факти са му били предявени и то е могло да организира
защита си спрямо тях.
Решението е правилно.
Настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният
съд е извел законосъобразен правен извод, който се споделя от настоящата
инстанция. Установява се коментираното от районния съд противоречие между
описанието на нарушение вменено на водача и приложения от АНО санкционен
състав. Водачът действително е бил длъжен да съблюдава правилото на чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите
в автомобилния транспорт. Общностният акт не е
изписан с цялото си наименование в обстоятелствената част на НП, но този
пропуск в случая няма решаващо значение и не следва да се възприема като
основание за отмяна на НП. Вън от изложеното цитираната норма от регламента
визира задължението на водачите да използват тахографски
листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство,
считано от момента на поемането му, като забранява тахографският
лист или картата на водача да могат да бъдат изваждани преди края на дневното
работно време, освен ако има специално разрешение за това. Цитираната
разпоредба регламентира още, че тахографският лист
или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време
от този, за който са предназначени. Словесно АНО е описал деянието като
"неизползване на карта на водача", което припокрива следващото за
водача задължение, дефинирано в цитираното правило. Както правилно е отбелязал
и районният съд, неизпълнението на това задължение е въздигнато в състав на административно
нарушение с правилото на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП, а не с приложения от
АНО текст на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от закона, обезпечаващо изпълнението на
друго задължение на водачите, а именно регламентираното в с чл. 36 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. От тази позиция и
доколкото всички съставомерни факти относно
установеното от съда по-леко наказуемо нарушение са били предявени на
нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП, то законосъобразно въззивният съд е приложил закон за по-леко наказуемо
нарушение, определяйки размера на административното наказание "глоба"
въз основа на относимата санкционна повеля на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвП. Този решаващ извод на
районния съд касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен, а обективираната претенция на касатора
за отмяна на процесния съдебен акт и на наказателното
постановление за неоснователна.
При този изход на спора и с оглед отправената
претенция на ответната страна на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019 год./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр.
с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред
Административен съд – Сливен в минимален размер от 80 лв.
Водим от горното Административен съд
Сливен на основание чл.172, ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260162/01.12.2020 год. на Районен съд – Сливен постановено по АНД
№ 1230/2020 год. по описа на съда.
ОСЪЖДА Я.В.Я. ЕГН ********** да заплати на ИА "Автомобилна
администрация", РД "Автомобилна администрация" – Бургас сумата
от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: