Р Е Ш Е Н И Е
№557/5.8.2020г.
гр.
Пазарджик, 05.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 444 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 АПК, вр чл.40, ал.1 ЗДОИ и е образувано по жалба на Н.С.Г.,*** против
Решение рег. № 312000-5224 от 27.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР
Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното решение,
като издадено в противоречие с материалния закон и съдебно решение по адм. дело
№ 1402/2019 г. по описа на Административен Съд Пазарджик, поради което се иска
да бъде отменено.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата,
моли за отмяна на решението и присъждане на сторените разноски.
Ответната
страна - Директора
на ОД на МВР Пазарджик, чрез процесуалния си представител застъпва
становище, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено, като
им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспореното решение е подадена от активно легитимирана страна – адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
От
фактическа страна се установи следното:
В ОД на
МВР-Пазарджик е постъпило заявление с вх. № 312004-11 от 12.11.2019 г. по описа
на ОД на МВР-Пазарджик от Н.С.Г., с адрес ***, за предоставяне на достъп до
следната информация: 1. На хартиен носител да ми бъдат издадени копия от
докладните полицаи, а не електронен носител записа от камерата. Директорът на
ОД на МВР- Пазарджик, след като е разгледал заявлението, подадено по реда на
чл. 25 от ЗДОИ е уведомил заявителя Г. с уведомление № 312000-16388/12.11.2019 г.,
че исканата информация не съставлява обществена информация по реда на чл.2 от
ЗДОИ. Г. по съдебен ред е обжалвал мълчалив отказ на директора на ОД на МВР-Пазарджик,
тъй като до датата на завеждане на жалбата не е получил исканата със заявление
312000-14569/14.10.2019г. информация. За което пред Административен съд
Пазарджик против мълчалив отказ на Директора на ОД на МВР-Пазарджик е
образувано адм. дело № 1402/2019 г. С решение № 195/12.03.2020 г. постановено
по Адм. дело № 1402/2019г. по описа на АС Пазарджик е отменен мълчалив отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация на началника на ОД на МВР-Пазарджик,
постановен по заявление на Н.С.Г. № 312000-14569/14.10.2019г., а именно- отказ
за предоставяне на хартиен носител на копия от докладни записки на двама
полицаи, участвали в проверка на 13.10.2019 г. около 16,00 часа в с. Мокрище,
инициирана от жалбоподателя с обаждането му на тел. 112 и отказ- за
предоставяне на електронен носител на запис от камерата, поставено на
полицейския автомобил, като е върната преписката на директора на ОД на МВР-Пазарджик
за произнасяне при спазване на указанията и срока, посочени в мотивите на това
решение, със задължително указание „да се произнесе в 14-дневен срок от
получаване на преписката с решение за предоставяне или отказ от предоставяне на
достъп до исканата обществена информация, след което да уведоми писмено
заявителя за своето решение“. Решението е получено от ОД на МВР- Пазарджик на
13.03.2020 г. с вх. № 312000-4394/13.03.2020 г. Във връзка с дадените от съда
указания, директора на ОД на МВР Пазарджик е издал атакуваното Решение рег. № 312000-5224 от
27.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик, в което е приел следното:
По т.
1, предложение първо от заявлението, а именно - на хартиен носител копия от
докладните на двамата полицаи - по правило достъпът до официална и служебна
обществена информация бил свободен, но в случая търсената информация нямала
характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. По
никакъв начин поисканата информацията не се отнасяла до обществения живот в
България, а била свързана със засегнати права на конкретни граждани. От
заявлението не ставало ясно какви сведения относно обществения живот иска да
узнае заявителя и как, като получи търсената информация, тя би помогнала да си
състави собствено мнение относно дейността на ОД на МВР-Пазарджик. В настоящия
случай, направеното със заявлението искане за предоставяне на конкретен
документ, без да е уточнено за каква цел е нужен, нямало никаква връзка с
обществения живот в страната и засяга само и единствено лицето. На следващо
място съгласно чл. 4, ал.1 от ЗДОИ право на достъп до информация при условията
и по реда на ЗДОИ имал всеки гражданин на Република България, освен в случаите
на предвиден в друг закон специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация (уреден в АПК, ГПК, НПК и др.), предвид
заявеното, че документите са необходими за образуване на дело от частен
характер.
Ето
защо ответникът приел, че исканата информация не съставлява обществена
информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Друго основание, на което следвало да
бъде отказано предоставянето на исканата информация било, че докладните са
съставени във връзка с осъществена административна дейност от служителите и
съставени протоколи за предупреждение на установените на място лица, предвид
разпоредбата на чл.37, ал.1, т. 1 , предложение последно „както и в случаите по
чл. 13, ал. 2" от ЗДОИ във връзка с чл.13, ал.2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като
издаването на докладна записка било свързано с оперативната подготовка на
актовете на органите и нямала самостоятелно значение (изготвена е по повод осъществена
правоохранителна дейност по повод конкретна задача и с нея се докладва изпълнението
на възложената задача и предприетите действия и няма самостоятелно значение).
По т.
1, предложение второ от искането, Директор на ОД на МВР Пазарджик посочил, че
на основание чл. 33 от ЗДОИ „Когато органът не разполага с исканата информация
и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това
заявителя" и тъй като ОД на МВР-Пазарджик не разполагало с исканата
информация, указал на заявителя, че записите на всички радиостанциите и камери
на служебните автомобили, ползани от служители на МВР/ вкл. от служители на ОД
на МВР-Пазарджик/ се съхранявали за срок от 30 дни. В случай, че не бъде
поискано тяхното съхраняване, след изтичане на този срок, същите автоматично се
заличавали, като всички файлове с видеоинформация от Автоматизирана
информационна система „ВПК" не се поддържали от ОД на МВР-Пазарджик, а се
поддържали от Дирекция „Вътрешна сигурност"-МВР. Съгласно чл.10, ал.1,
ал.2 и ал. 3 от Заповед № 8121з-1154/01.09.2017 г. на министъра на вътрешните
работи се съхранявали за срок от 30 дни в централната компонента, в случай че
своевременно бъде поискано тяхното съхраняване или се преиндексират за срок от
2 години, когато са необходими за провеждане на наказателно или административно
производство. След изтичане на този срок автоматично се извършвало тяхното
заличаване. Тъй като в заявлението не било направено искане информацията да
бъде предоставена по електронен път и не бил посочен електронен адрес, не било налице
задължението по чл.34, ал.3 и чл.35, ал. 3 от ЗДОИ, решението и информацията
под формата на писмена информация да бъде предоставено на посочения в
заявлението адрес при спазване на правилата, предвидени в чл. 39 от ЗДОИ. С
оглед изложеното и като приел, че търсената информация не попадала в обхвата на
чл.2, ал. 1 от ЗДОИ и органът не разполагал с част от исканата информация, на
основание чл. 28, ал.2 във връзка с чл.5, ал.2 от Вътрешните правила за
организация на работата в МВР по ЗДОИ, утвърдени със Заповед рег. № 81213-73/28.01.2016
г. на министъра на вътрешните работи, чл.34, ал.1 от ЗДОИ, ответникът отказал
да предостави на Н.С.Г. достъп до информацията от заявлението по т. 1,
предложение първо, а именно на хартиен носител копия на докладните записки на двамата
полицаи, участвали в проверка на 13.10.2019 г. около 16:00 часа в с. Мокрище,
инициирана от заявителя Г. с обаждането му на тел. 112, на основание чл. 2,
ал.1 от ЗДОИ , чл.4, ал.1 от ЗДОИ и чл. чл.37, ал.1, т. 1 , предложение
последно „както и в случаите по чл. 13, ал. 2" от ЗДОИ във връзка с чл.13,
ал.2, т. 1 от ЗДОИ, а по т. 1, предложение второ от заявлението ОД на МВР-Пазарджик
не следвало да се произнася, тъй като не разполагало с исканата информация и
указвало на заявителя, че записите на всички радиостанциите и камери на
служебните автомобили, ползвани от служители на МВР /вкл. от служители на ОД на
МВР-Пазарджик/ се поддържали от Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР и се
съхранявали за срок от 30 дни. В законоустановения срок жалбоподателят атакувал
така постановеното решение.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че решението е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване. Оспореното решение
е издадено от административен орган с териториална, времева и материална
компетентност. Процесното решение отговаря на изискванията за форма, като са
описани и установените обстоятелства. Съдът счита, че оспорваното решение
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като в текста му са посочени фактите и обстоятелствата
по заявлението, както и материалноправното основание за издаването му.
При
издаването на решението не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
На
първо място следва да се отбележи, че постановеното решение не е в противоречие
със съдебното решение по адм. дело № 1402/2019 г. С решение № 195/12.03.2020 г.
постановено по адм. дело № 1402/2019 г. по описа на АС Пазарджик съдът е
отменил мълчалив отказ и е върнал делото с ясните указания директорът на ОД на МВР-Пазарджик „да се
произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката с решение за
предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация, след което да уведоми писмено заявителя за своето решение“, т.е.
съдът не е указал исканата информация да бъде предоставена на заявителя, а да
се извърши преценка и органът да се произнесе с решение. Нещо, което е сторено
с атакуваното такова.
Решението
е съобразено с материалния закон и неговата цел по отношение на постановения
отказ в частта по т. 1, предложение първо от заявлението, а именно да се предоставят
на хартиен носител копия на докладните записки на двамата полицаи, участвали в
проверка на 13.10.2019 г. около 16:00 часа в с. Мокрище, инициирана от
заявителя Г. с обаждането му на тел. 112, на основание чл. 2, ал.1 от ЗДОИ ,
чл.4, ал.1 от ЗДОИ и чл. чл.37, ал.1, т. 1 , предложение последно „както и в
случаите по чл. 13, ал. 2" от ЗДОИ във връзка с чл.13, ал.2, т. 1 от ЗДОИ.
В тази му част съдът напълно споделя доводите на административния орган. Разпоредбата
на чл. 2, ал.1
от ЗДОИ предвижда, че обществена информация по смисъла на този закон
е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Разпоредбата
на Чл. 11 ЗДОИ сочи, че служебна е информацията, която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и на техните администрации. Съгласно чл. 13, ал.1 ЗДОИ достъпът до
служебна обществена информация е свободен, но ал.2 на същия член сочи, че
достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя:
1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма
самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа,
становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или
предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения,
свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.
Анализът на горепосочените разпоредби сочи, че исканите копия на докладни
записки безспорно представляват служебна информация, а не официална такава,
съответно достъпът до тях може да бъде ограничен. Следва да бъдат споделени и
доводите, че съгласно чл. 4, ал.1 от ЗДОИ право на достъп до информация при
условията и по реда на ЗДОИ имал всеки гражданин на Република България, освен в
случаите на предвиден в друг закон специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация (уреден в АПК, ГПК, НПК и др.), предвид
заявеното, че документите са необходими за образуване на дело от частен
характер. В тази връзка в чл.83 от НПК е посочено, че пострадалият и
подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на
вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат. Това
съдействие обаче не следва да бъде търсено по реда на ЗДОИ. За да е налице
търсене на подобно съдействие, необходимо условие е образуването на наказателно
дело от частен характер. Исканото по реда на чл. 83 от НПК
съдействие от пострадал или подсъдим в образувано производство от частен
наказателен характер дело за събиране на сведения, които сами не могат да
съберат, съставлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б.
"в" от ДР на Закона за администрацията. Уредените в АПК производства
за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване се
прилагат и при извършването на административна услуга, както и при обжалването
на отказите за извършването ѝ съгласно § 8 ПЗР на
АПК. В заявлението на жалбоподателя са поставени въпроси и се искат
докладни записки, свързани с инцидент, в който е участвал заявителят. Поради
това следва да се приеме, че исканата информация не е обществена и отказът на
органа да удовлетвори направеното по реда на ЗДОИ
искане е законосъобразен. Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и
обстоятелството, че в случая разпоредбите на ЗДОИ
са неприложими, тъй като заявителят може да получи исканите данни по друг ред.
Като лице евентуално пострадало от престъпление, заявителят има право да се
информира за хода на наказателното производство по аргумент от чл. 75, ал. 1
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), да получи съдействие от
органите на МВР за събиране на сведения, които сам не може да събере (чл. 83 от НПК)
и да бъде информиран и за отказа да се образува досъдебно производство (чл. 213, ал.
1 от НПК). В този смисъл всички доводи на жалбоподателя, че исканата
информация следва да му бъде предоставена от полицейските органи са
основателни, но не водят до извод, че това следва да бъде направено по реда на ЗДОИ.
Напротив, всичко казано по-горе налага заключението, че е налице друг
процесуален ред за информиране на заявителя, което изключва приложението на ЗДОИ.
В този смисъл е и нормата на чл. 4, ал. 1
от ЗДОИ.
Атакуваното
решение обаче е незаконосъобразно по отношение т. 1, предложение второ от
заявлението ОД на МВР-Пазарджик. Правилно ответникът е посочил, че не следва да
се произнася по искането, тъй като не разполага с исканата информация.
Неправилно обаче той се е позовал на разпоредбата на чл.33 ЗДОИ. Последната
гласи: „Когато
органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното
местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя“. Видно е, че
така посочената разпоредба касае случаи, в които не само органът не разполага с
исканата информация, но и няма данни за нейното местонахождение. Видно от
изложеното от самия ответник в решението е, че записите на всички
радиостанциите и камери на служебните автомобили, ползвани от служители на МВР
/вкл. от служители на ОД на МВР-Пазарджик/ се поддържали от Дирекция „Вътрешна
сигурност" - МВР и се съхранявали за срок от 30 дни, т.е. ако информацията
е все още налична, то очевидно е, че е ясно нейното местонахождение. В тази
хипотеза следва да намери приложение нормата на чл. 32, ал.1 ЗДОИ: „Когато органът не
разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в
14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението,
като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват
наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице“. По делото,
нито в преписката се съдържат данни, че заявлението е препратено към
Дирекция „Вътрешна сигурност" – МВР, нито има подобно произнасяне за
изпращането на заявлението в атакуваното решение. Следователно в тази част
решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на нормата на чл.33
ЗДОИ, като следва да се отмени и да се върне с указание за правилното прилагане
на закона, а именно и съгласно чл.32, ал.1 ЗДОИ да се препрати заявлението в
тази му част на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна, поради
което решението следва да бъде отменено в частта по т. 1, предложение второ от
заявлението до ОД на МВР-Пазарджик, като се върне преписката на ответника с
указание да се приложи чл.32, ал.1 ЗДОИ и заявлението
в тази му част да бъде препратено към Дирекция „Вътрешна
сигурност" – МВР. В останалата част решението следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на делото и частичната основателност на жалбата, която обаче не отменя
изцяло атакувания административен акт, то сторените по делото разноски следва
да останат за всяка една от страните, така както са сторени, съгласно
разпоредбите на чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК, които намират субсидиарно
приложение на основание чл.144 АПК.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Решение рег. № 312000-5224 от 27.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик
в частта по
т. 1, предложение второ от заявлението в смисъл, че ОД на МВР-Пазарджик не
следва да се произнася, тъй като не разполага с исканата информация и указва на
заявителя, че записите на всички радиостанциите и камери на служебните
автомобили, ползвани от служители на МВР /вкл. от служители на ОД на МВР-Пазарджик/
се поддържат от Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР и се съхраняват за
срок от 30 дни, като
ВРЪЩА преписката на Директора на
ОД на МВР Пазарджик с указание за правилното прилагане на закона, а именно:
съгласно чл.32, ал.1 ЗДОИ да се препрати заявлението в тази му част на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ – МВР и да се уведоми заявителя.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Н.С.Г.,***
против Решение рег. № 312000-5224 от 27.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР
Пазарджик в останалата му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 40, ал. 3
от ЗДОИ.
СЪДИЯ:/П/