№ 338
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110131553 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от Г. Х. Д., ЕГН **********, адрес
град София, ж. к. „Разсадник Коньовица“, бл. ... (ищец). Ищецът твърди, че с
наказателно постановление са му били наложени две глоби за това, че е управлявал
моторно превозно средство без контролен талон към свидетелството за управление,
както и че е управлявал моторното превозно средство по пътя между град Брезник и
град Трън без да е заплатена винетна такса. Той обжалвал така издаденото наказателно
постановление, но след обжалването спрямо него била приложена принудителна
административна мярка за отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до заплащането на глобите. Тогава ищецът заплатил в полза на
ответника сумата на двете глоби в размер на 310 лева. След като ответникът получил
сумата, съдебното производство приключило с окончателната отмяна на наказателното
постановление. Иска от съда да осъди ответника да му възстанови сумата в размер на
310 лева като дадена на отпаднало основание, а евентуално – като получена без
основание – ведно със законната лихва от 16. 11. 2020 г. (датата на отпадането на
основанието) или евентуално от 26. 10. 2019 г. (датата на превода на сумата).
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ... (МВР), адрес град София, ул. „6-ти септември“ ..., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Т. Ц.. Според него ищецът претендира обезщетение за
вреди от отменен акт, който е бил издаден не от служител на МВР, а от служител на
Областната дирекция на МВР – Перник (ОДМВР – Перник). Излага доводи, че ОДМВР
– Перник е юридическо лице и се оглавява от второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, във връзка с което прави извода, че искът неправилно е насочен срещу МВР.
Твърди, че МВР не носи отговорност за задълженията на своите структури. Ако съдът
приеме иска за допустим, то намира същия за неоснователен, защото към момента на
плащането сумата е била дължима и няма данни да е била предявена за връщане след
окончателното съдебно решение. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен и
1
недоказан. Претендира разноски. Прави възражения във връзка с разноските на ищеца
за адвокатско възнаграждение.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Съдът квалифицира предявените искове въз основа на твърдените в исковата
молба фактически обстоятелства и формулираните от ищеца във връзка с тях
доказателствени искания. В разглеждания случай ищецът твърди, че е превел сумата в
размер на 310 лева по платежна сметка на МВР, от което иска и връщането й поради
липса на основание или поради последващо отпадане на основанието. Ищецът не
твърди сумата 310 лева да съставлява претърпени от него имуществени вреди, за които
да иска присъждането на обезщетение. При това положение предмет на настоящото
дело са два евентуално съединени осъдителни иска за връщане на дадената сума без
основание, съответно на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо, съответно
предл. трето от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а не осъдителен иск за
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни
действия на служители на ответника или на негова териториална структура. Наред с
това съдът държи сметка, че ответникът и ОДМВР – Перник са отделни юридически
лица. В дадения случай ищецът твърди, че е превел парична сума на отпаднало
основание или без основание по платежна сметка на ответника, тоест че паричната
сума е постъпила в патримониума на ответника, а не в този на ОДМВР – Перник.
Следователно ответникът е надлежно пасивно процесуално легитимиран по
предявените искове.
По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че към 26. 10. 2019 г.
е било налице основание за заплащането на сумата в размер на 310 лева в полза на
ответника, че на същата дата е превел сумата по негова платежна сметка, както и че
впоследствие основанието е отпаднало с обратна сила. По евентуалния иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че на 26. 10. 2019 г. е превел по платежна
сметка на ответника сумата в размер на 310 лева, а в тежест на ответника е да докаже
наличието на основание за получаването на сумата.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
на 14. 02. 2016 г. ищецът е управлявал моторно превозно средство „Фолксваген Поло“
с рег. номер СА 08-02 МХ на път II-63 с посока на движение от град Брезник към град
Трън. Към 15, 20 часа бил спрян за проверка от полицейски служители към ОДМВР –
Перник, които констатирали и съставили акт за установяването на следните две
административни нарушения: управляване на моторно превозно средство без
контролен талон към свидетелството за управление; и управляване на моторно
превозно средство по републиканските пътища без да е заплатена съответната такса
(чл. 100, ал. 1, т. 1, съответно чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по пътищата -
ЗДвП). Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение, който ищецът подписал без възражения, на 19. 02. 2016 г. началникът на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник издал наказателно постановление №
16-0361-000022, с което наложил на ищеца административно наказание глоба в размер
на 10 лева (за това, че не е носил контролния талон към свидетелството за управление)
и още едно административно наказание глоба в размер на 300 лева (за движение по път
от платената пътна мрежа без да са изпълнени съответните задължения). Ищецът
своевременно обжалвал така издаденото наказателно постановление, при което с
2
решение № 21 от 16. 05. 2018 г., постановено от Брезнишкия районен съд по а. н. х.
дело № 152 по описа за 2017 г., наказателното постановление било потвърдено.
Ищецът своевременно обжалвал така постановеното решение, при което през 2019 г.
било образувано к. а. н. дело № 685 по описа на Пернишкия административен съд.
Успоредно с това обаче през същата година на 20. 10. 2019 г. ищецът управлявал
друго моторно средство, при което бил спрян от автоконтрольор от Отдел „Пътна
полиция“ към Столичната дирекция на вътрешните работи. Длъжностното лице
констатирало, че ищецът управлява моторно превозно средство, докато му е
„наложено“ административно наказание – глоба, което не е било заплатено в срока за
доброволно изпълнение. При това положение със заповед № 6078 то му наложило
„принудителна административна мярка“ – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба. Ищецът
получил препис от заповедта и се запознал със съдържанието й, след което на 26. 10.
2019 г. наредил паричен превод чрез доставчика на платежни услуги „Изипей“ АД в
полза на ответника. Платежната сметка на ответника била заверена. След това обаче с
решение № 514, постановено на 16. 01. 2020 г., Пернишкият административен съд
отменил решението на първата инстанция и също така отменил обжалваното
наказателно постановление. Решаващите мотиви на касационната инстанция били
свързани с изтичането на абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс.
При така установената фактическа и правна обстановка Софийският районен съд
приема следното. Наказателното постановление подлежи на изпълнение след
влизането му в сила (чл. 74 от Закона за административните нарушения и наказания –
ЗАНН). Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият Наказателнопроцесуален кодекс
предвиждат основание за предварително принудително изпълнение на наказателно
постановление, което е подлежало на обжалване и не е било влязло в сила. За публично
държавно вземане се признава само глобата по влязло в сила наказателно
постановление (в този смисъл изрично чл. 162, ал. 2, т. 7 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс). Двете глоби, които са били наложени на ищеца, не е следвало да
бъдат заплащани преди приключването на съдебното производство по обжалването на
наказателното постановление и евентуалното му влизане в сила. При това положение
невлязлото в сила наказателно постановление не може да се приеме за основание, на
което са били заплатени глобите. Що се отнася до наложената на ищеца „принудителна
административна мярка“ и дали тя би могла да съставлява основание за заплащането на
сумата 310 лева, съдът приема следното. Според нормата на чл. 171, б. „д“ ЗДвП
временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатено в срока за доброволно плащане, до заплащането й. Под „наложено
наказание глоба“ предвид езиковата формулировка на правната норма следва да се
разбира влизането в сила на наказателно постановление за налагане на глоба. При това
положение и доколкото ищецът все още не е бил с наложено наказание глоба, то
незаконосъобразно и при липса на правно основание е било отнето свидетелството му
за управление на моторно превозно средство, за да бъде принуден да заплати глоби,
които всъщност още не са му били наложени. Отделно от това съдът отчита, че
нормата на чл. 171, б. „д“ ЗДвП не съдържа същинска принудителна административна
мярка, насочена към превенирането на административни нарушения и/или
отстраняването на вредните им последици, а по същество е съставлявала
непропорционална мярка на държавна принуда, целяща да улесни изпълнението на
3
парични вземания на държавата, санкция за несъществуващо административно
нарушение, поради което е била и обявена за противоконституционна (Решение на
Конституционния съд № 3 от 2021 г.). Решението на Конституционния съд за
установяването на противоконституционността на чл. 171, б. „д“ ЗДвП действа
занапред (чл. 151, ал. 2 от Конституцията), но от него се обуславя извод, че спрямо
ищеца не е била приложена същинска принудителна административна мярка, а
непропорционална мярка за държавна принуда, която също не може да се приеме за
годно основание за заплащането на сумата 310 лева.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е било налице
основание за заплащането на сумата 310 лева още към момента на заплащането й.
Следователно главният иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД трябва да бъде отхвърлен,
а трябва да бъде уважен евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Що се
отнася до претенцията за лихва от деня на плащането 26. 10. 2019 г., съдът намира, че
следва да присъди само лихвата от деня на исковата молба. Това е така, защото
задължението по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД няма определен ден за изпълнение и
ответникът изпада в забава едва след покана. Такава покана съставлява исковата молба
(в сходен смисъл решение № 115 от 18. 01. 1980 г. по гр. дело № 1877/79 г., I г. о. на
Върховния съд).
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди в полза на ищеца
сторените от него разноски. Те възлизат на 50 лева заплатена държавна такса и
уговореното и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, което не превишава нормативно установения минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Х. Д., ЕГН **********, адрес град София, ж. к.
„Разсадник Коньовица“, бл. ..., с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от Закона
за задължението и договорите срещу ответника ..., адрес град София, ул. „6-ти
септември“ ..., за присъждането на сумата 310 лева, получена на 26. 10. 2019 г. от
ответника на отпаднало основание – наказателно постановление № 16-0361-000022,
издадено на 19. 02. 2016 г. от началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областната
дирекция на ... – Перник – ведно със законовата лихва от датата на отменяването на
наказателното постановление 16. 11. 2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите ответника ..., адрес град София, ул. „6-ти септември“ ..., да заплати в полза
на ищеца Г. Х. Д., ЕГН **********, адрес град София, ж. к. „Разсадник Коньовица“,
бл. ..., сумата 310 лева, получена на 26. 10. 2019 г. от ответника без основание, ведно
със законовата лихва от 03. 06. 2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
искането за заплащането на законовата лихва върху същата сума за периода 26. 10.
2019 г. – 02. 06. 2021 г.
ОСЪЖДА ответника ..., адрес град София, ул. „6-ти септември“ ..., да заплати в
полза на ищеца Г. Х. Д., ЕГН **********, адрес град София, ж. к. „Разсадник
Коньовица“, бл. ..., сумата в размер на 350 лева, представляваща разноски в
4
първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5