Решение по адм. дело №1135/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал.1 във вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Делото е образувано по жалба, подадена от В. Х. К., [ЕГН], чрез адвокат М. В., АК-Кюстендил, съдебен адрес - [населено място], [улица], ет.3, ап.5 против акт за установяване на задължения № 10302-1/14.02.2025 г. на главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) към О. С., потвърден с решение № 002 от 17.04.2025 г. на началник отдел „МДТ“ при Община Созопол.

В жалбата се сочи нищожност на оспорения АУЗД, като издаден при особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се наличие на вече влязъл в сила АУЗД № 7291-1/16.07.2021 г., издаден от главен инспектор в отдел „МДТ“ при Община Созопол, мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ“ при Община Созопол, изменен с решение № 70 от 30.01.2023 г. по адм.д. № 2650/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с който на жалбоподателя за същия имот и за същия период са установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ). В условията на евентуалност са изложени доводи и за незаконосъобразност. По същество се иска прогласяване на нищожността на акта, евентуално неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Иска се прогласяване на нищожността на АУЗД, евентуално неговата отмяна. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Созопол, редовно призован, не изпраща представител. Представя административната преписка. Депозира становище, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [населено място], минно селище /м.с./ Р., с площ от 10 272.00 кв.м., ведно с построената в него сграда-производствен обект, с площ от 586.00 кв.м., РЗП-1174 кв.м., съгласно постановление за възлагане на недвижим [имот номер]/2001/069487/15.03.2005 г.

За придобития имот жалбоподателят е подал декларация по чл.14 ЗМДТ, вх.№ 5409/22.03.2005 г., като е открита партида № 7504055300002, в която В.Камалиев е посочен като единствен собственик на имота.

Жалбоподателят е подал последващи коригиращи декларации за промяна в обстоятелствата, съответно на 29.12.2014 г. и на 16.07.2021 г. Вследствие на коригиращите декларации партида № 7504055300002 е закрита и е образувана партида № 5210Н7209. На 18.01.2021 г. от служители на община Созопол е съставен констативен протокол № 4, по повод извършена проверка на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], при която е констатирано, че двуетажната сграда в имота с РЗП от 1174.00 кв.м., представляваща производствен обект, не съществува.

С АУЗД № 7291-1/16.07.2021 г. на главен инспектор „Принудително събиране“ при Община Созопол на В. Х. К. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, по отношение на имот с партиден № 5210Н7209 са установени следните задължения: ДНИ за 2016 г. в размер на 277.62 лв. и лихва в размер на 137.30 лв.; ДНИ за 2017 г. в размер на 277.62 лв. и лихва в размер на 109.16 лв.; ДНИ за 2018 г. в размер на 277.62 лв. и лихва в размер на 81.01 лв.; ДНИ за 2019 г. в размер на размер на 277.62 лв. и лихва в размер на 52.86 лв.; ДНИ за 2020 г. в размер на 277.62 лв. и лихва в размер на 24.56 лв.; ДНИ за 2021 г. в размер на 138.81 лв. и лихва в размер на 0.62 лв.; Такси за битови отпадъци (ТБО) за 2016 г. в размер на 793.21 лв. и лихва в размер на 392.31 лв.; ТБО за 2017 г. в размер на 793.21 лв. и лихва в размер на 311.89 лв.; ТБО за 2018 г. в размер на 793.21 лв. и лихва в размер на 231.47 лв.; ТБО за 2019 г. в размер на 793.21 лв. и лихва в размер на 151.04 лв.; ТБО за 2020 г. в размер на 793.21 лв. и лихва в размер на 70.17 лв. и ТБО за 2021 г. в размер на 396.60 лв. и лихва в размер на 1.76 лв.

АУЗД бил оспорен по административен ред и мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ“ при О. С.. Същият бил оспорен и по съдебен ред пред Административен съд – Бургас, като е образувано адм. дело № 2650/2021 година по което е постановено решение № 70/30.01.2023 г., с което АУЗД № 7291-1/16.07.2021 г. на главен инспектор в отдел „МДТ“ при О. С. е обявен за нищожен, в частта в която са определени задължения за ТБО и ДНИ за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и изменен в частта в която са определени задължения за 2020 г. за ТБО в размер на 793.21 лв. главница и 70.17 лв. лихва и ДНИ в размер на 277.62 лв. главница и 24.56 лв. лихва и за 2021 г. за ТБО в размер на 396.60 лв. главница и 1.76 лв. лихва и ДНИ в размер на 138.81 лв. главница и 0.62 лв. лихва, като вместо тях са определени задължения за 2020 г. за ДНИ в размер на 89.98 лв. главница и 7.98 лв. лихва и за 2021 г. за ДНИ в размер на 44.99 лв. главница и 0.20 лв. лихва (л.36 – 39). Решението е влязло в сила на 21.02.2023 г.

На 18.06.2024 г. О. С. издала към тази дата на жалбоподателя справка за неплатени задължения по партида 5210Н7209, съгласно която задълженията му по партидата са както следва: за 2016 г. ДНИ 277.62 лв. главница и лихва – 231.03 лв. и ТБО 793.21 лв. главница и 660.09 лихва; за 2017 г. ДНИ 277.62 лв. главница и лихва – 202.88 лв. и ТБО 793.21 лв. главница и 579.67 лихва; за 2018 г. ДНИ 277.62 лв. главница и лихва – 174.74 лв. и ТБО 793.21 лв. главница и 499.24 лихва; за 2019 г. ДНИ 277.62 лв. главница и лихва – 146.58 лв. и ТБО 793.21 лв. главница и 418.82 лихва; за 2020 г. ДНИ 277.62 лв. главница и лихва – 118.28 лв. и ТБО 793.21 лв. главница и 337.96 лихва; за 2021 г. ДНИ 277.62 лв. главница и лихва – 90.18 лв. и ТБО 793.21 лв. главница и 257.64 лихва; за 2022 г. ДНИ 277.62 лв. главница и лихва – 62.06 лв. и ТБО 793.21 лв. главница и 177.33 лихва; за 2023 г. ДНИ 277.62 лв. главница и лихва – 30.46 лв. и ТБО 793.21 лв. главница и 87.05 лихва; за 2024 г. ДНИ 277.62 лв. главница и лихва – 0.00 лв. и ТБО 793.21 лв. главница и 0.00 лихва (л.61).

На 23.07.2024 г., във връзка с издадената справка В.Камалиев подал до органа по приходите при отдел „МДТ“ при Община Созопол молба/възражение, с искане да бъдат коректно отразени по партида 5210Н7209 неплатените задължения съобразно влязлото в сила решение № 70 от 30.01.2023 г. по адм. дело № 2650/2021 г. по описа на Административен съд Бургас за 2020 г. и за 2021 г. (л. 62 – 63).

По подадената молба/възражение, Камалиев не получил отговор, поради което приел, че е налице мълчалив отказ за произнасяне на компетентния орган и подал жалба срещу мълчаливия отказ до кмета на Община Созопол (л.64 – 67).

В отговор с писмо с рег. № 11-03-371-2/04.09.2024 г., заместник кмета на община Созопол посочил, че задълженията му за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са съобразени със съдебните решения и отменените АУЗД, след прогласяване на нищожността на АУЗД № 7292-1/16.07.2021 г. и АУЗД № 7291-1/16.07.2021 г. (частично) и посочил, че те са както следва: за 2018 г. ДНИ 122.29 лв. главница и 24.88 лв. лихва и ТБО – 244.59 лв. главница и 49.77 лв. лихва; за 2019 г. ДНИ 122.29 лв. главница и 12.50 лв. лихва и ТБО 244.59 лв. главница и 25.00 лв. лихва; за 2020 г. ДНИ 89.98 лева главница и 4.09 лв. лихва и 2021 г. ДНИ 44.99 лв. главница и 42.80 лв. лихва (л.68). Към писмото били приложени: справка за неплатени задължения по партида 5210Н7209 към дата 04.09.2024 г., съгласно която неплатените задължения за 2020 г. за ДНИ са в размер 89.98 лв. главница и 4.09 лв. лихва и за 2021 г. за ДНИ са в размер на 44.99 лв. главница и 42.80 лв. лихва (л. 69). Към писмото бил приложен и АУЗД № 7291-1/04.09.2024 г. на главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „МДТ“ при Община Созопол, с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5, чл. 1, ал. 2, чл. 9 и чл. 9б от ЗМДТ на Камалиев били установени следните задължения за партиден номер 5210Н7209: за 2020 г. ДНИ в размер на 89.98 лв. главница и 4.09 лв. лихва и за 2021 г. ДНИ в размер на 44.99 лв. главница и 42.80 лв. лихва (л.70).

В. К. подал до Административен съд Бургас жалба против така издадения АУЗД № 7291-1/04.09.2024 г. на главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „МДТ“ при О. С.. Образувано е адм. дело № 1733/2024 г., приключило с определение № 8227/28.10.2024 г., с което жалбата е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено и жалбата е изпратена на началник на отдел „МДТ“ при О. С. по компетентност (л. 71).

С решение № 007/11.12.2024 г. на началник на отдел „МДТ“ при Община Созопол е отменен АУЗД № 7291-1/04.09.2024 г. на главен инспектор – принудително събиране при Община Созопол (л. 72 – 73).

На 14.02.2025 г. е издаден оспорения в настоящото производство АУЗД № 10302-1/14.02.2025 г. на главен инспектор – принудително събиране в отдел „МДТ“ при Община Созопол, с който на В. К. са установени следните задължения по партиден № 5210Н7209: за 2020 г. ДНИ в размер на 89.98 лв. и лихва в размер на 9.57 лв. и за 2021 г. ДНИ в размер на 44.99 лв. главница и лихва в размер на 45.54 лв. (л. 7).

Издаденият АУЗД е оспорен от Камалиев по административен ред (л. 9), като с решение № 002/17.04.2025 г. на началник на отдел „МДТ“ при Община Созопол, същият е потвърден. В мотивите на решението е посочено, че оспорения АУЗД е издаден след отмяна АУЗД № 7291-1/04.09.2024 г. и на основание влязло в сила съдебно решение № 70/30.01.2023 г. по адм.д. № 2650/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас (л. 14).

Решение № 002/17.04.2025 г. е връчено на жалбоподателя на 21.05.2025 г. (л.17). Жалбата сезираща съда е подадена чрез органа на 04.06.2025 г.

Към доказателствата по делото е приобщено адм. дело № 2650/2021 г. на АдмС-Бургас.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес – адресат на оспорения АУЗД, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество същата е основателна.

Оспореният акт е издаден от Е. М. на длъжност главен инспектор – принудително събиране в отдел „МДТ“ при Община Созопол, на която със заповед № 8-Z-132/24.01.2024 г. на кмета на община Созопол са предоставени права по производствата по чл. 4, ал. 4 и чл. 9б от ЗМДТ (л. 101). Акта е издаден в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити.

По делото няма спор относно факта, че с влязло в сила решение № 70/30.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2650/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас е изменен АУЗД № 7291-1/16.07.2021 г., издаден от главен инспектор, отдел „МДТ“, община Созопол, за имот, деклариран с партиден номер 5210Н7209, в частта с която на В.Камалиев са установени задължения за 2020г. и 2021г., като са определени задължения за ДНИ - за 2020 г. в размер на 89.98 лв. и лихва в размер на 9.57 лв. и за 2021 г. в размер на 44.99 лв. главница и лихва в размер на 45.54 лв.

С процесния АУЗД № 10302-1/14.02.2025 г. на главен инспектор – принудително събиране в отдел „МДТ“ при Община Созопол, за посочения имот, в тежест на жалбоподателя са установени задължения по партиден № 5210Н7209: за 2020 г. ДНИ в размер на 89.98 лв. и лихва в размер на 9.57 лв. и за 2021 г. ДНИ в размер на 44.99 лв. главница и лихва в размер на 45.54 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, абсолютна предпоставка за допустимост на административното производство е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая, към момента на издаването на процесния АУЗД тази отрицателна процесуална предпоставка е била налице. Поради това административният орган е провел недопустимо административно производство, приключило с издаване на нов АУЗД, с който по отношение на В. К. са определени повторно същите по вид задължения (за ДНИ), за същите периоди (2020 г. и 2021 г.) и имот (с партиден № 5210Н7209). Административните актове се ползват със стабилитет и с издаването им компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, паради което повторен акт, издаден извън предвидените хипотези, е нищожен.

В настоящият случай с оспорения АУЗД на жалбоподателя са определени задължения за ДНИ за 2020 г. и 2021 г. за имот с партиден № 5210Н7209, по декларация с вх. № 1484/16.07.2021 г. С предходен АУЗД № 7291-1/16.07.2021 г. (л. 34), мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ“ при община Созопол и изменен с решение № 70/30.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2650/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас (л. 36), в частта в която са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2020 г. и 2021 г., като вместо тях са определени задължения за ДНИ за 2020 г. в размер на 89.98 лв. главница и лихва – 7.98 лв. и за 2021 г. в размер на 44.99 лв. главница и 0.20 лв. лихва. Решението е влязло в сила на 21.02.2023 г. и се ползва със стабилитет. С оспорения АУЗД повторно на жалбоподателя са определени задължения за ДНИ за същия период и за същия имот, извън предвидените в ДОПК хипотези за изменение на влезли в сила актове за установяване на задължения, поради което съдът приема, че оспорения в настоящото производство АУЗД е издаден при особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, обуславящо неговата нищожност.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, следва О. С. да бъде осъдена да заплати на В. К. разноски в общ размер на 410 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид общо установения размер на задълженията по оспорвания АУЗД, и на основание чл. 160, ал. 7 ДОПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, Бургаският административен съд

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за нищожен акт за установяване на задължения № 10302-1/14.02.2025 г. на главен инспектор „Принудително събиране“ в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) към Община Созопол, потвърден с решение № 002 от 17.04.2025 г. на началник отдел „МДТ“ при Община Созопол.

ОСЪЖДА Община Созопол, да заплати на В. Х. К., [ЕГН] сумата в размер на 410,00 лв. (четиристотин и десет лева), разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК.