М О Т И В И
по АНД № 6275/17г., ПРС-ХІVн.с.
:
Производството
е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
С мотивирано постановление
Районна прокуратура - Пловдив е направила предложение за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК на обвиняемия П.Н.Х. за това че
на 09.08.2015 г. в гр.Пловдив се е
заканил да извърши престъпление по чл.330 ал.1 от НК и това заканване би могло
да предизвика основателно опасение за осъществяването му – престъпление по чл.320а
от НК.
С разпореждане
от 06.10.2017год. съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и
е насрочил делото за разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Това е второ
по ред разглеждане на делото, след като при първоначалното му разглеждане въззивната инстанция е отменила първоинстанционния съдебен
акт и го е върнала на районен съд за ново разглеждане.
Прокурорът
поддържа направеното с постановлението предложение, като предлага на Съда да
бъде наложено на дееца наказание глоба в размер около средния.
Обвиняемият Х.
твърди че не е извършил вмененото му престъпление. Лично и чрез защитника си
настоява да бъде оправдан.
Съдът
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемият П.Н.Х. е роден на *** ***. Той е ***,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, с ЕГН **********.
Същият през 2015г. работел във фирма „Мегаком Къмпани 2011”ЕООД собственост на свид.С.С., който чрез нея
стопанисвал магазин находящ се в гр.Пловдив, на ул.***. Там именно работел и
обвиняемия. Тъй като обаче имал спорове със свидетеля за парично възнаграждение
вечерта на 09.08.2015г. първият посетил магазина, с цел да се изясни със С. по
този въпрос. На смяна бил друг служител / неустановен по делото/, но по телефон
бил извикан и С.. Последният заявил на обвиняемия, че не му дължи никакви пари,
което силно подразнило Х.. Тъй като повишил тон в настояванията си да получи
пари, според неговите изчисления, то свид.С. натиснал
паник –бутон, с който бил оборудван обекта и на место
пристигнали свидетелите М.А.И. и З.К.Д. – охранители към „Алфа СОТ”.
Междувременно свид.С. и обв.Х.
вече били извън магазина на тротоара пред него. Двамата заявили на обвиняемия
да напусне района на обекта и да не влиза в разправии със свид.С..
При това положение обвиняемия се оттеглил към отсрещната страна на ул.”Цар
Калоян”, където бил паркиран автомобила му, но отправил закана, че ще изгори
магазина на С.. Това било ясно чуто, както от последния, така и от двамата
посочени свидетели. След това се обвиняемия се отдалечил с автомобила си към
бул.”6-ти септември”, а от там по бул.”Руски”. От своя страна свид.С., който имал вече негативен опит със запален негов
обект, силно се притеснил от отправената закана и сезирал органите на МВР за
случая.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично
от обясненията на обвиняемия П.Х., който не отрича , че е бил на посоченото
време и място, както и от показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели
С.Н.С., М.А.И. и З.К.Д., а така също от показанията на последните двама дадени
в досъдебна фаза на процеса. Горното е видно и от приложените по делото писмени
доказателства и протоколи за процесуално - следствени действия.
Съдът не кредитира
депозираните обяснения от обвиняемия, че не бил отправял закана за палеж на
магазина, тъй като това противоречи на показанията на останалите свидетели. Ако
все пак за свид.С. може да съществува съмнение, че
предвид конфликта по изплащане на възнаграждение на обвиняемия би могъл да се
счете за заинтересовано лице, то такива съмнения досежно
охранителите липсват. Дори към 2015година да са били в някакви по-близки
отношения със С./ за което доказателства все пак липсват по делото/ , то няма
причина към настоящия момент да продължават да държат на показанията си, че е
имало отправени заплахи за палеж с думите „ще запаля магазина ти” от страна на
обвиняемия, ако той действително не е употребил такива. Действително има някои
разминавания за това кой къде точно се е намирал, когато обвиняемия е отправил
тези думи, както и към дата на съдебно заседание свидетелите вече не помнят
точните думи употребени от него, но предвид дългия период от време изминал от
деянието това е нормално. И тримата посочени свидетели обаче са категорични в
показанията си, че смисълът на думите е бил именно за палеж на магазина на свид.С..
По делото са
изготвени две съдебно-психиатрични и
психологични екзпертизи. Съгласно заключението на
първата / л.20-29 д.пр./ свид.С. не страда от
психично заболяване, може правилно да възприема фактите по делото и да дава
показания, а към момента на изследването / заключението е изготвено на
22.02.2016г./ у него не са налице симптоми на активна психотравма.
В последствие / 28.03.2016г./ е изготвено още едно заключение от същите вещи
лица / л.34- 43 д.пр./, съгласно което към момента на деянието С.С. е изпитал страх от осъществяването на отправената
закана, който е формиран на база предишен опит и е нормална психологична
реакция.
Съдът кредитира тези заключения като изготвени
с нужните специални знания и в съответствие с доказателствата по делото.
Липсват противоречия между двете заключения доколкото първото сочи, че към
момента на изследването няма активна психотравма у С.,
докато второто сочи, че към момента на деянието – м.08.2015г. деянието му се е
отразило и е било възприето от последния като реалистично за осъществяване.
При така
установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото
Съдът е на становище, че обвиняемия Х. е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъплението по чл. 320а от НК за това, че на
09.08.2015 г. в гр.Пловдив се е заканил да извърши престъпление по чл.330 ал.1
от НК и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за
осъществяването му.
От обективна страна има действия по отправяне
на думи от страна на обвиняемия по своето съдържание насочени към опожаряване
на магазина стопанисван от свид.С.. Предвид наличния
конфликт за пари между последния и обвиняемия, а и поради негативен предишен
опит с палеж, то свидетелят повярвал, че това може да се случи. Но и обективно
погледнато предвид необходимостта да вика СОТ поради разправията сочат, че
действително свид.С. е бил притеснен от ситуацията.
Като осъществима са възприели закана и свидетелите И. и Д., според които думите
на обвиняемия не били просто изтървани или шеговити, а изречени със сериозен
тон. Ето защо налице е изискването на закона заканата да би могла да бъде основателно
приета за осъществима. Обв.Х. е имал мотив за
конфликт със свид.С. и е демонстрирал решителност в
изказа си, а и видимо ядосан напуснал след намеса на охранителите
местопроизшествието.
От субективна
страна престъплението е било извършено при пряк умисъл, като обв.Х. е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Той добре е съзнавал, че думите му ще
бъдат възприети от трети лица и по-специално свид.С.,
но и другите присъстващи.
За извършеното
от обв.Х. престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода под три години. Той не е осъждан за престъпление, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК, а с деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди. Не са налице и пречки по смисъла на ал.7 от чл.78а НК. При наличието на
тези материалноправни предпоставки за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК,
Съдът е на становище, че обв.П.Х. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като на основание посочената разпоредба му
бъде наложено административно наказание ГЛОБА. В настоящия случай отчитайки
чистото съдебно минало, добрата характеристика, като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и на извършителя, както и имущественото му
състояние – безработен, а най-вече и големия перод от
време изминал от извършване на деянието до настоящия момент, Съдът му налага минималната
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. Отегчаващи вината обстоятелства настоящата
инстанция не отчита. Според съда това наказание се явява най-справедливо и
съответно на извършеното.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК следва обвиняемия П.Н.х. да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОДМВР гр.Пловдив направените разноски в размер на 123,78
/сто двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ лева за експертизи, а по
сметка на ПРС сумата от 60/шестдесет/лева изплатени в съдебно заседание на
вещите лица.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Л. А.