№ 23
гр. Силистра, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20213400900058 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ – ЕВГ. АТ. Г. с ЕГН ********** моли съда да постанови
решение, с което да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС”
АД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 500 000 /пестотин хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане,ведно е мораторна лихва върху главницата в размер
на 112 786,80 лв, считано от датата на увреждането 11.09.2018 г. до датата на
предявяване на настоящите искове - 30.11.2020г., както и законната лихва
върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на настоящите
искове до окончателното им изплащане, в качеството му на увредено лице,
пострадал от ПТП настъпило на 11.09.2018г. около 08.45 часа, на път 11-29
посока гр. Варна, 11 км, поради движение с несъобразена скорост на ППС с
рег.№ СС3982АР, марка АУДИ, с водач ЗВ. СТ. К..
Претендира разноски за производството.
Твърди, че е пострадал от пътно- транспортно произшествие, настъпило
на 11.09.2018г., като пътник в автомобил с рег.№ СС3982АР, марка АУДИ,
управляван от ЗВ. СТ. К., който за да избегне сблъсък с движещо се пред него
в същата посока и намалящо скоростта си друго ППС губи контрол над
автомобила, излиза в дясно извън пътя и се преобръща в канавка. За
извършеното от водача ЗВ. СТ. К. е издадено Наказателно постановление №
1
18-0445-000534 от ОДМВР Варна, РУ „Аксаково” дата 28.09.2018г., влязло в
сила на 20.11.2018г.
Автомобилът, управляван от виновния за произшествието водач К., има
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към
датата на ПТП, сключен със ЗД „БУЛ ИНС” АД, полица №
BG/02/118001478851, валидна до 16.05.2019г.
В резултат на настъпилото на 11.09.2018г. застрахователно събитие,
ищецът претърпял и продължава да търпи изключително големи болки и
страдания вследствие леки и средно тежки черепно –мозачни травми, като е
причинена травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб. Претърпял множество хирургични итервенции в Република
България, както и в лечебни заведения във Федерална Република Германия,
тъй като вследствие на уврежданията по гръбначния стълб същият е трудно
подвижен. Същият е увреден до степен, която законодателят е определил като
„тежка телесна повреда“.
Ответното дружество било сезирано с писмена застрахователна
претенции от името на ищеца по чл. 380, ал. 1 КЗ, но определеното
обезщетение от 500 лв. не го удовлетворява. Счита, че справедливият размер
на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 500 000 лева.
Това го мотивира да предявяви претенциите си пред съда.
В срока за отговор ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК ********* оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те
не намират опора в доказателствения материал. Предвид функционалната
обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият
застраховател по полица „Гражданска отговорност"; оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи; в това число противоправност и вина в поведението на водача на
МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за
него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Ако и доколкото бъде установен фактът на
противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, твърди, че
настъпилите увреждания на ЕВГ. АТ. Г. не са резултат единствено на
виновното поведение на водача на Ауди Аб с рег.№СС3982АР ЗВ. СТ. К..
2
Налице е съпричиняване от страна на пострадалия ЕВГ. АТ. Г., който е
пътувал в същия лек автомобил без поставен предпазен колан. При правилно
поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в
значително по-лека степен.Оспорва твърденията, че в резултат на процесното
ПТП ищеца е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по
вид и степен, като оспорва и квалификацията на тези повреди като „тежка
телесна повреда. Твърди, че заявените от пострадалия увреждания и болки и
страдания в следствие на тях се дължат единствено на предходни заболявания
и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения, от които ищеца
е страдал преди ПТП. Оспорва твърденията, че оздравителния процес е бил
продължителен. Евентуално - това е следствие на поведението и неспазване
на лекарските предписания от страна на ищеца, както и на несвързани с
процесното събитие предходни заболявания, от които същия страда и които
нямат връзка с ПТП. Счита, че претендираната с исковата молба сума, в
размер на 500 000 (петстотин хиляди) лева за неимуществени вреди, е силно
завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта,
заложен в чл. 52 от ЗЗД. 5. Оспорва претенцията за забава като твърди, че
застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Прави възражение за
изтекла давност на частта от претенцията, датираща от повече от 3 години
преди завеждане на иска.
Моли за решение, с което да бъдат отхвърлите исковите претенции на
ищеца, евенетуално - да бъде намален размера на претендираното
обезщетение предвид възраженията за принос и прекомерност на
претенцията.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически
обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ и акцесорен иск за
заплащане на лихва на забава по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
От приетото като доказателство издадено НП № 18-0445-000534 от
28.09.2018г ., влязло в законна сила на 20.11.2018 год. /л.24 -25 по делото
пред СГС/, издадено от ОДМВР Варна, е видно, че на ЗВ. СТ. К. е наложено
административно наказание глоба, за това, че на 11.09.2018г. , по пътя
3
гр.Варна – гр.Добрич, като водач на лек автомобил с рег.№ СС3982АР,
управлява МПС като поради движение с несъобразена скорост и за да избегне
сблъсък с движещо се пред него в същата посока и намалящо скоростта си
друго ППС губи контрол над автомобила, излиза в дясно извън пътя и се
преобръща в канавка, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 ЗДП.
Този факт в съвкупност с показанията от разпита на свидетеля ЗВ. СТ.
К. и заключението на вещото лице по приетата САТЕ в проведоното с.з. от
02.03.2022 год., дава основание на съда да приеме за доказано, че причина за
ПТП е единствено незаконосъобразното поведение на водача ЗВ. СТ. К.. В
следствие на посоченото нарушение е допуснато ПТП, в което е пострадал
ищецът. При тази установеност съдът намира, че деликтната отговорност на
извършителя ЗВ. СТ. К. по отношение на увредения е безспорно доказана и
при наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка ГО, за периода на настъпване на вредите, е налице основание за
ангажиране функционалната отговорност на ответника, като застраховател.
За уважаване на исковете следва да се установят и претърпените от
ищцата вреди, респ. претендираните размери на обезвреда.
По отношение вида и степента на увреждането по делото е прието
заключение на съдебно-медицинска експертиза, събрани са и гласни
доказателства, приложена е медицинска документация. От тях се установява,
че след ПТПТ ищецът е престоял в Клиника по Неврохирургия на „УМБАЛ-
Св.Марина - Варна за периода от 11.09.2018г- - 16.09.2018г., където след
образна диагностика се приема за лечение по спешност. На клинично
обсъждане е взето решение, че се касае за нестабилна фрактура и болният е
показан за оперативно лечение в планов порядък. Отказва оперативно
лечение. Според показанията на разпитаните в с.з. от 19.01.2022 год.
свидетели К. и И.а, с която пострадалият живее на съпружески начала,
лекуващите лекари от Клиника по Неврохирургия на „УМБАЛ- Св.Марина –
Варна насочили ищеца за оперативното лечение към клиники в чужбина.
Такова оперативно лечение е проведено в Клиника „Асклепиус“ –
гр.Хамбург, приет на 05.12.2018г. –изписан на 21.12.2018г. Съгласно
посоченото в медицинската експертиза, в резултат на процесното ПТП на
ищеца са причинени травми в областта на гръбначния стълб: контузия на
гръбначен стълб с денни за счупване на телата на 12 гръден прешлен и на 3,4
4
поясни прешлени. По своя характер счупванията в областта на гръдния и
поясния отдел на гръбначния стълб, обуславя трайно намаление
трудоспособността в рамките на 8 -12 месеца/ след извършване на
опрерацията/ при условие, че не възникнат усложнения през време на
оздравителния процес. Според експерта, мобилизацията в инвалидна количка
в подобни случаи е по принцип кратка – след извършване на операцията и
при липса на данни за неврологичен или функционален дефицит, би следвало
болките в рамките на около месец да бъдат преодолени, лицето да бъде
вертикализирано и се включат първоначално две помощни средства. По
делото няма медицински данни за отправени предписания да се извърши още
една опрерация във връзка с травмите от ПТП. Не е опора за друг извод
посоченото от св. И.а за предстояща нова операция на крака. Фрактурата на
подбедрицата при ищеца е събитие преди ПТП, тъй като травмата е
настъпила през м.август 2018г.
Относно другите твърдени в исковата молба негативни преживявания и
битовите затруднения наложени от травмата се потвърждава, че в
извънболничните периоди в България ищецът изцяло разчитал на грижите на
св. И.а, бил безпомощен, не можел да се обслужва сам, почти година бил
предимно на легло, използвал подлога, трябвало да се къпе на специален стол,
7-8 месеца ползвал само инвалидна количка. След изписването му от
клиниката в гр.Хамбург за него се грижили приятел и синът му, в чиято
квартира пребивавал около три седмици – до последващ контролен преглед в
клиниката. Изпитвал силни болки и бил много отчаян, споделял, че ако не се
подобри състоянието му, не му се живее – показания на св. Ерхан Тахир.
Към настоящия момент не може да се навежда, подпомаган е в ежедневието
от св.И.а, ползва патерици.
Като съобрази описаните по-горе физически и психически травми,
следствие от ПТП-то, съдът счита, че следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева. За да достигне до този извод,
съобрази характера, тежестта, броя и вида на травмите – касае се за тежки
травми, които са били специфични за лечение, извършената оперативна
интервенция, която е съпроводена с интензивни болки, страдания и
неудобства, продължителния болничен престой. Взе предвид и дългия
период, през който пострадалият се е нуждаел от чужда помощ,
продължителността на режима, който би следвало да спазва следствие
5
получените от ПТП травми- постелен режим до около месец след
проведеното оперативно лечение, които обстоятелства безспорно са му
създали изключително неприятен дискомфорт, без кумулиране и на
влошеното състояние от предходно увреждане на пострадалия. В останалата
част искът е недоказан и неоснователен, поради което съдът го отхвърля.
Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 01.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. правилото на чл.497 КЗ и
данните по делото, че застрахователят е бил поканен да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение на 14.08.2020г. Предвид това се отклонява
искането за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на
непозволеното увреждане -11.09.2018г.
Ответникът прави възражение с отговора на исковата молба, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалият, тъй като не е бил поставен
обезопасителен колан. Възражението за съпричиняване остана недоказано и
чл. 51,ал.2 ЗЗД не се прилага. В такава насока са изводите на двете
самостоятелни експертизи. Така, с отговора на въпрос №4 от заключението на
СМЕ, прието в о.с.з. на 02.03.2022г., вещото лице приема, че най- вероятно
пътника до водача /ищеца/е бил с предпазан кола, като липсата на
възпиращото действие на колана върху движението на тялото по време на
преобръщане на автомобила, неминуемо би довело до причиняване на още
наранявания в областта на главата, шийния гръбнак, ребрата и др. Освен това,
от отговора на въпрос №3 от заключението на САТЕ, се установява, че към
момента на ПТП водачът на автомолиба и возещия се на предната седалка са
били с предпазни колани. Това по същество се потвърждава и от устните
разяснения на експерта, доколкото обективно е невъзможно при преобръщане
на автомобила пострадалият да остане на мястото, на което е бил преди ПТП.
По разноските:
По делото е представен договор с удостоверено безплатно
представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Предвид това на адв.
Т.Л. се присъжда сумата от 5430 лв., на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищеца по
делото.
На ответника се дължат 8 350 лв. - разноски за адв. възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
6
На основание чл.78, ал.6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СОС държавна такса върху уважените искове в
размер на 8 000 лева.
Така мотивиран, ОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
********* да заплати на ЕВГ. АТ. Г. с ЕГН ********** сумата от 200 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, в качеството му на увредено лице, пострадал от ПТП
настъпило на 11.09.2018г. около 08.45 часа, на път 11-29 посока гр. Варна, 11
км, поради движение с несъобразена скорост на ППС с рег.№ СС3982АР,
марка АУДИ, с водач ЗВ. СТ. К., ведно със законната лихва от 01.09.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над
присъдената сума от 200 000лв. до претендирания размер от 500 000лв., както
и претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода 11.09.2018 г. – 31.08.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
********* да заплати на на адвокат Т.Л. сумата от 5430 лв., на осн.38, ал.2,
т.2 ЗА - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
********* да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд държавна
такса по уважените претенции в размер на 8000 лева.
ОСЪЖДА ЕВГ. АТ. Г. с ЕГН ********** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********
сумата от 8 350 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
7