Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр. Габрово, 18.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 155 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от едноличен
търговец Р.И.Т.с наименование на фирмата „********“ със седалище гр. Трявна против
Решение № 07/312/02907/3/01/04/02 за налагане на финансова
корекция с изх. № 01-6500/8477#15 от 24.06.2022 година на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен
поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, необоснован е и е в
противоречие с целта на закона, както и е неправилен. Развиват се конкретни
доводи за несъстоятелност на мотивите, изложени в оспорения акт, както и
желание от страна на ДФЗ да санкционира, а не реално да отчита естеството и
сериозността на твърдяно нарушение на приложимото право; изпълнение на поетите
задължения при невъзможност за предвидимост на бъдещето и липса на вина за
намалените приходи; липса на основание за налагане на финансова корекция в
размер на 100 %, предвид факта, че къщата за гости е построена, функционира и
приема туристи; приложимост на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от
11.08.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година
/наричана по-долу за краткост „Наредба № 29 от 11.08.2008 година“/ само по
отношение на действащ договор, а процесният е прекратен поради изтичане на
срока му; незаконосъобразно прилагане на Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013 година. Прави се искане за отмяна на оспореното решение; претендира се
присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък
ведно с документи относно договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение /л.
631-633/; прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирано от
ответната страна адвокатско възнаграждени в размер по-висок от минималния
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В открито съдебно заседание оспорващата страна едноличен
търговец Р.И.Т.с наименование на фирмата „********“ със седалище гр. Трявна се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата,
както и искането по същество.
Ответната страна Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ - София не се явява и не се представлява в
открито съдебно заседание. В депозирана по делото молба /л. 643-667/ от
надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт се заявява
становище за неоснователност на жалбата, по същество се прави искане за
отхвърлянето ѝ, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от оспорващата
страна.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от представено известие за доставяне /л. 624/, оспореното решение е връчено лично на едноличния търговец на 01.07.2022 година, а жалбата е подадена в съда и чрез административния орган на 14.07.2022 година /л. 1 и л. 27/, от което следва, че оспорването е извършено в срок.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 10.10.2014 година между ДФЗ и едноличен търговец Р.И.Т.с наименование на фирмата „********“ със седалище гр. Трявна е сключен Договор № 07/312/02907 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по програма от ПРСР 2007-2013 година с предмет „Изграждане на къща за гости в с. Престой, община Трявна“. В Приложение № 1 към подписания договор са посочени одобрените разходи по проекта в размер на 599897.47 лева, като е определен размер на субсидията от 391160 лева. Търговецът е подал заявка за авансово плащане, по която е изплатена субсидия в размер на 195580 лева на 10.11.2014 година, а по подадена заявка за окончателно плащане е изплатена субсидия в размер на 195580 лева на 20.11.2015 година. Получената по договора субсидия е в общ размер 391160 лева.
С писмо № 01-6500/8477♯13 от 25.02.2022 година, подписано от зам.-изпълнителен директор на ДФЗ /л. 597-600/, оспорващата страна е уведомена, че се открива производство по налагане на финансова корекция.
След
даване възможност за представяне на възражения и осъществена кореспонденция
между ДФЗ и оспорващия търговец /л. 603-611/, Изпълнителният директор на ДФЗ е
издал оспореното в настоящото производство Решение №
07/312/02907/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. №
01-6500/8477#15 от 24.06.2022 година, с което е наложена финансова корекция в
размер на 391160 лева /л. 615-623/.
Административният акт е издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земедлеските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1, чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, понастоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 година, в сила от 1.07.2022 година/, както и в изпълнение на влязло в сила Решение № 174 от 17.12.2021 година, постановено по адм. дело № 335/2020 година по описа на Административен съд – Габрово /делото е приложено към настоящото/.
В мотивите на решението е посочено, че при извършена проверка на място /след плащане/ в периода 18.06.2019-20.06.2019 година, резултатите от която са отразени в контролен лист /л. 143-161/, и извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения на одобрения с Договор № 07/312/02907 от 10.10.2014 година бизнес план, изразяващо се в това, че ползвателят не е реализирал заложените в бизнес плана стойности на приходи от услуги и не е изпълнил ангажимента за разкриване на работни места. Административният орган, позовавайки се на резултатите от извършените проверки и неприемайки възраженията на търговеца, е приел за установено:
1. средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 38 % от заложените в него приходи за трите пълни финансови години – 2016 година, 2017 година и 2018 година, като е прието, че същото съставлява нарушение на чл. 16, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година, както и на т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор, за което следва да бъде наложена санкцията по т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007–2013 година /наричани по-долу за краткост „Правилата“/ - приел е, че за това нарушение санкцията следва да бъде определена в размер 10 % от предоставената финансова помощ, което в абсолютна стойност възлиза на 39116 лева;
2. неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за същия период /три пълни финансови години – 2016 година, 2017 година и 2018 година/, като е установено, че е поддържана една бройка – „административен персонал“, при заложени в бизнес плана 3 нови работни места – 1 брой административен и 2 бройки производствен персонал; тази констатация сочела средноаритметично изпълнение за целия период 33 %; административният орган е приел, че същото съставлява нарушение на чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година, както и на т. 4. 12 и т. 4. 18 от сключения договор, за което неизпълнение е прието, че следва да се наложи санкцията по т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения” на Правилата, а именно 100 % от предоставената финансова помощ – 391160 лева.
В заключение и съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилата е определен окончателният размер на финансова корекция, равняващ се на по-високия от двата размера, а именно – 391160 лева.
Оспорващата страна изрично заявява, че не оспорва посоченото в процесното решение средноаритметично и по години изпълнение на бизнес плана, както и неизпълнение на заложените в одобрения бизнес-план параметри по отношение на устойчива заетост за същия период /три пълни финансови години – 2016 година, 2017 година и 2018 година/, поради което следва да се приеме, че между страните няма спор по тези факти.
По силата на сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” за изграждане на къща за гости, ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 година „проект” е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията, заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в него. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвения към него от кандидата, бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10-годишен период, водещи до реализиране на целите по чл. 2 /чл. 16, ал. 2 от Наредбата/. В Допълнителните разпоредби към Наредба № 29 от 11.08.2008 година, § 1, т. 6, е описано значението на понятието „икономическа жизнеспособност”, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а в § 1, т. 26 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година е дадено легално определение на понятието „устойчива заетост“ - запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. В процесния случай е налице бездействие от страна на търговеца, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за три пълни финансови години – 2016 година, 2017 година и 2018 година, както и неизпълнение за заложеното в бизнес плана относно осигуряването на устойчива заетост. Изложените в мотивите на оспореното решение факти, които не се оспорват от страна на търговеца и в тази връзка не са оборени, водят на извода, че административният орган правилно е установил нарушение по т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 07/312/02907 от 10.10.2014 година, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, и да спазва одобрения проект за срок от 5 години, като при неизпълнение РА може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година. При проверката на изпълнението на проекта от ДФЗ е изследвано цялостното изпълнение на бизнес плана, в това число в частта му за планираните приходи, при което са направени верни изводи за финансово неизпълнение на плана за три години, доколкото с реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на ползвателя е оценен като допустим за подпомагане. Бизнес планът има задължителен, а не прогнозен характер Според разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от договора, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрените инвестиционни разходи, както и че ползвателя е длъжен за спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Предмет на одобрената инвестиция не е единствено обектът на финансиране, т.е. изграждането на къщата за гости. Кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради и обзаведе къщата за гости, за което му е отпусната финансова помощ, но със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 312 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година и изграждането и обзавеждането на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Непостигането на финансовите показатели от бизнес плана и неизпълнение за заложеното относно осигуряването на устойчива заетост се характеризира с устойчивост предвид обстоятелството, че неизпълнението е продължило три последователни финансови години. Заложените финансови показатели и работни места в бизнес плана представляват индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗЕСЕФСУ за изпълнение на одобрения проект, респ. ангажименти по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Правилата, и непостигането им, респ. неизпълнението им, води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. Реализирането на значително по-ниски от заложените приходи от дейността и неразкриването на посочения брой работни места в обекта, какъвто е настоящият случай, засяга и условията за изпълнение на инвестицията и критериите, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Наличието на основание за финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и налагането ѝ се извършват с издаване на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Наложената финансовата корекция в размер на 100 % от изплатената по договора финансова помощ е в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правилата. Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващата страна за незаконосъобразно прилагане на Правилата. Последните са одобрени от Изпълнителния директор на ДФЗ - РА със Заповед № 03-РД/3218 от 8.08.2019 година в изпълнение на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и са обнародвани в „Държавен вестник” - бр. 69 от 30.08.2019 година. Правилата са издадени от изрично овластен от закона орган в съответствие с разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 75 от АПК като подзаконов нормативен акт Правилата съдържат административноправни норми, определящи размера на подлежащата на възстановяване сума при констатирана нередност, които се отнасят и до процесния договор, тъй като са действащо право към момента за започване на производството по налагане на финансова корекция. По аргумент от чл. 193, ал. 2 от АПК и предвид постановеното по реда на чл. 185 АПК Решение № 3618/10.03.2020 година по адм. дело № 14154/2019 година на ВАС, I отделение, оставено в сила с Решение № 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 8071/2020 г. от петчленен състав на Първа колегия на ВАС, съображенията на оспорващия търговец относно ретроактивното действие на Правилата, въвеждащи според него санкционни норми с обратно действие, е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като въпросът относно липсата на придадено на Правилата обратно действие е разрешен с посоченото влязло в сила решение на ВАС и е недопустимо да бъде отново разглеждан, независимо дали по пътя на прекия съдебен контрол за законосъобразност или, както в случая, чрез осъществяването на инцидентен контрол за законосъобразност на визирания от оспорващия подзаконов нормативен акт.
Оспореният акт се явява издаден на валидно правно основание предвид посочените в него разпоредби на чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1, чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, приложими към процесния случай по аргумент за противното от § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП /ДВ, бр. 2 от 2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г./, фактът, че процесното производство е започнало с изпращането на писмо № 01-6500/8477♯13 от 25.02.2022 година, подписано от зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, и мотивите на влязло в сила Решение № 174 от 17.12.2021 година, постановено по адм. дело № 335/2020 година по описа на Административен съд – Габрово.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че Решение № 07/312/02907/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8477#15 от 24.06.2022 година на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон, при липса на съществено нарушение на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.
Искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на едноличен търговец Р.И.Т.с
наименование на фирмата „********“ със седалище гр. Трявна против Решение №
07/312/02907/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. №
01-6500/8477#15 от 24.06.2022 година на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ОСЪЖДА едноличен търговец Р.И.Т.с наименование на фирмата „********“ със седалище гр. Трявна с ЕИК ******да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: