№ 95
гр. Габрово, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20214210101886 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове по чл.422,ал.1 от ГПК и
осъдителни искове по чл.79,ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Предявените обективно съединени установителни искове са по чл.422, ал. 1 от ГПК за
признаване съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу
длъжника Р. ИВ. М. за главница в размер на 670.96 лева и за договорно възнаграждение в
размер на 242.09 лева, дължимо за периода от 25.03.2020г. до 03.04.2021г.
Гореописаното вземане, за което е издадена Заповед №662/02.08.2021г. по ч.гр.д.
№1333/2021г. на ГРС, което представлява неизпълнено задължение по сключен между
страните Договор за потребителски кредит с №30042330122/03.02.2020г.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД.
Искането на ищеца е за осъждане на ответницата да заплати следните суми:
Сумата в размер на 192.50 лева, представляваща възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит с
№30042330122/03.02.2020г.;
Сумата в размер на 583,85 лева, представляваща възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит с
№30042330122/03.02.2020г.;
Сумата в размер на 108,92 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.03.2020г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2021г. (датата на
предсрочната изискуемост);
Сумата в размер на 38,02 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
03.04.2021г. – датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021г..
По ч.гр.д.№1333/2021г. на Габровски районен съд е издадена Заповед
1
№662/02.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се
разпорежда длъжникът Румяна Иванова М. да заплати на „Профи Кредит България”
ЕООД следните суми: сумата 670.96лв.- главница ведно със законната лихва от
24.06.2021г. до окончателното й изплащане; сумата 242.09лв.- договорна лихва за периода
25.03.2020г.- 03.04.2020г..
В указания срок длъжникът е депозирал възражение с вх.№4487/20.09.2021г.
срещу издадената заповед за изпълнение.
С разпореждане №1399 от 29.09.2021г. съдията- докладчик е указал на заявителя,
че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и
дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение,
получено на 06.10.2021година.
Съдът е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК в частта, с която се претендират
следните вземания:
Сумата в размер на 192,50 лева, представляваща възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит с
№30042330122/03.02.2020г.;
Сумата в размер на 583,85 лева, представляваща възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит с
№30042330122/03.02.2020г.;
Сумата в размер на 108,92 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.03.2020г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2021г. (датата на
предсрочната изискуемост);
Сумата в размер на 38,02 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
03.04.2021г. – датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021г., поради което
относно тези вземания ищецът предявява осъдителни искове.
Ответницата не е представила писмен отговор в установения месечен срок.
Ответницата е депозирала възражение по реда на чл.414 от ГПК в установения
едномесечен срок в заповедното производство.
Излага, че през месец март 2020г. е станала жертва на т.нар „телефонни измами“ и е
била въведена в заблуждение от 3-то лице, с което се е запознала по интернет, че има нужда
от средства за лечение с уговорката той да поеме разходите по кредита.
По делото са събрани писмени доказателства.
От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По ч.гр.д.№1333/2021г. на Габровски районен съд е издадена Заповед
№662/02.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се
разпорежда длъжникът Румяна Иванова М. да заплати на Профи Кредит България ЕООД
следните суми: сумата 670.96лв.- главница ведно със законната лихва от 24.06.2021г. до
2
окончателното й изплащане; сумата 242.09лв.- договорна лихва за периода 25.03.2020г.-
03.04.2020г..
В указания срок длъжникът е депозирал възражение с вх.№4487/20.09.2021г. срещу
издадената заповед за изпълнение.
С разпореждане №1399 от 29.09.2021г. съдията- докладчик е указал на заявителя,
че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и
дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение,
получено на 06.10.2021година.
Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителни
искове срещу длъжника на 04.11.2021г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.
Касае се за искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е
подадено в срок, съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си,
като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск
е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен
интерес, тъй като вземането му е оспорено от ответника.
Съдът е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК в частта, с която се претендират
следните вземания:
Сумата в размер на 192.50 лева, представляваща възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит с
№30042330122/03.02.2020г.;
Сумата в размер на 583.85 лева, представляваща възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит с
№30042330122/03.02.2020г.;
Сумата в размер на 108.92 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.03.2020г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2021г. (датата на
предсрочната изискуемост);
Сумата в размер на 38.02 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
03.04.2021г. – датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021г., поради което
относно тези вземания ищецът предявява осъдителни искове.
По делото са представени: Договор за потребителски кредит №30042330122,
Общи условия на ”ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД към Договор за потребителски
кредит №30042330122; Погасителен план към Договор за потребителски кредит №
30042330122; Преводно нареждане; Искане за отпускане на потребителски кредит;
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Извлечение по сметка,
удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; Уведомително писмо с
обратна разписка; удостоверение за актуално състояние на ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД; платежно нареждане за заплатена държавна такса по сметката на Районен съд - гр.
Габрово; Пълномощно с peг.11449/26.07.2019г. на нотариус с peг. №271, от които се
3
установява следната фактология:
Безспорно между страните по делото, и от гореописаните писмени доказателства се
установява, че съгласно Договор за потребителски кредит с №30042330122 от 03.02.2020г.
„Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на Р.И. М. сумата в размер на 700лева,
при: годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.06%; годишен лихвен процент: 41.00%;
лихвен процент на ден: 0.11%; размер на вноската: 42.59лв.; срок на кредита: 24месеца;
размер на погасителната вноска:77.59лв.и дата на погасяване:25-ти ден от месеца. В
договора е посочено, че неразделна част от него са Общи условия към ДРЗ на физическите
лица (също представени и приети като доказателство по делото).
Безспорно между страните по делото е, че дружеството ищец превежда на
ответницата сумата от 700лв. на 03.02.2020г. чрез „Изи Пей” АД, с което е изпълнило
задълженията си в срока.
Към настоящия момент ответницата е погасила задължение по договора за
кредит в размер на 106.24лв..
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на
чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в
конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9,ал. 4 от
ЗПК.
Доколкото по делото не се спори от ответника подписването на горепосочения договор
за заем и получаването на сумата от 700лева, то за него по силата на същия възниква
задължение да я върне. Ищецът претендира заплащане на главницата по този договор, а от
даните по делото се установява, че неплатената главница е в размер на 670.96лв..
Във възражението си ответницата твърди, че е предоставила получения кредит в
размер на 700лв. на трето лице, с което е имал уговорка да поеме вноските по кредита.
Техните отношения не са предмет на установяване в настоящото производство, поради
което са неотносими към предмета на спора. Сключеният договор за предоставяне на
кредит поражда права и задължения само за страните по заемното правоотношение,
които са: дружеството ищец в качеството на кредитор и ответницата в качеството на
потребител.
По изложените съображения, възраженията на ответницата за недължимост на
процесното вземане са неоснователни.
Уважаването на иска за главница е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за
кредит от разстояние, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а
ответникът - на кредитополучател; 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на
падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и 4/
неизпълнение на това задължение.
4
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани
твърденията на ищеца, че между него и ответника е налице облигационна връзка,
възникнала по силата на сключен между тях договор за предоставяне на кредит с включен в
него погасителен план, и общи условия към него, по силата на които ищецът, като кредитор,
е предоставил на ответника, като потребител, кредит в размер на 700 лева, със срок на
кредита – 24месеца, а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на три
месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени съгласно
погасителен план в два варианта, подробно описани в договора. Тези факти се установяват
от приложените писмени доказателства, цитирани по-горе, които удостоверяват по
безспорен начин изложените от ищцовата страна твърдения относно сключването на
процесния договор за предоставяне на кредит между страните по делото.
Ищецът – кредитор е изпълнил задължението си да предаде предоставения от него
потребителски кредит в размер от 700лв., която сума ответникът е получил на 03.02.2020г..
Предвид изложеното, се налага извода, че за ответника Р. ИВ. М. е възникнало
задължение, по силата на така сключения договор, да погасява предоставения
потребителски кредит в сроковете и при условията, посочени в договора, погасителния
план, както и съгласно ОУ към договора. Процесния договор за кредит съдържа и подробна
информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, срока на договора
за кредит, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, размера, броя и
периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, годишния процент на
разходите, пояснен чрез представителен пример, общата сума, дължима от потребителя,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
По изложените съображения, съдът приема, че искът за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 670.96лв., представляваща незаплатена главница по
договор за предоставяне на кредит №30042330122 от 03.02.2020г. е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва в размер на 242.09 лв. за
периода 25.03.2020г. – 03.04.2021г. следва да се посочи, че основателността на това искане е
предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/
съществуването на уговорка, постигната между ищеца /кредитодател/ и ответника
/кредитополучател/, като страни по процесния договор за кредит от разстояние, за
дължимост от страна на кредитополучателя на възнаградителна лихва за ползване на
кредита в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на тази лихва и 3/ липса на изпълнение от страна на
последния.
Между дружеството ищец и ответника, в рамките на процесния договор за
предоставяне на кредит, е била постигната и уговорка за това, че кредитополучателят ще
дължи лихва за ползване на кредита в общ размер на 433.44лв., съгласно погасителния план,
като тази лихва се явява възнаграждение за кредитодателя във връзка с предоставената от
5
него на кредитополучателя главница по договора. Падежът на първата неизплатена вноска
е 25.03.2020г.. Следователно длъжникът е изпаднал в забава на 26.03.2020г.
Установено е, че до приключване на съдебното дирене по делото ответникът не е
извършвал никакви други плащания в изпълнение на задълженията си по горепосочения
договор, включително и за възнаградителна лихва. Поради това, искът относно вземането
за договорна лихва за периода 25.03.2020г.- 03.04.2021г. подлежи на уважаване размера, в
който е предявен от ищеца.
В съответствие с гореизложеното, предявените установителни искове по
чл.422,ал.1 от ГПК са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени
изцяло.
Относно предявените осъдителни искове:
Искът за присъждане на сумата 192.50лв.-неплатено възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга Фаст- клаузата от договора регламентираща заплащане
на такава такса е нищожна на основание чл.19,ал.5 във вр. с ал.4 от ЗПК, тъй като
разходите по кредита с нея надвишават пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и на основание чл.10а,ал.2 от ЗПК, в която разпоредба е
предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно ал.1 на същия член е
възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора. Таксата се претендира не поради предоставени услуги на ответницата, а поради
действие по усвояване на кредита.
Искът за присъждане на сумата от 583.85лв. - неплатено възнаграждение за закупена
допълнителна услуга Флекси - неплатено възнаграждение за закупена и използвана
допълнителна услуга Фаст - клаузата от договора регламентираща заплащане на такава
такса е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗПК, тъй като разходите по
кредита с нея надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в която разпоредба е предвидено, че кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани усвояване и
управление на кредита. Съгласно ал. 1 на същия член е възможно уговарянето само на
клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора Таксата се претендира не
поради предоставени услуги на ответника, а поражда действие по усвояване на кредита.
Искът за присъждане на сумата от 108.92 лева - лихва за забава /мораторна лихва/ за
периода от 26.03.2020г. /датата на изпадане на длъжника забава/ до 03.04.2021г. /дата на
предсрочната изискуемост/ - разпоредбата на чл.33,ал. 2 от ЗПК предвижда когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава да
не може да надвишава законната лихва, която към процесния момент е 10% годишно или за
целия период е не повече от 7%, /тъй като съгласно чл. 6 от ЗМДИВП за периода от
13.03.2020г. до 13.07.2020г. не следва да се начислява лихва за забава/. В конкретния случай
обезщетението за забава върху неплатената главница е над два пъти по-висок размер от
законната лихва, което се установява чрез пресмятане на отношението на претендираната
лихва към главницата. Договорна разпоредба за изчисляване на обезщетение за забава в
6
такъв размер е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД - поради противоречие
със закона.
Искът за присъждане на сумата 38.02 лева - законна лихва /по своята същност лихва за
забава /мораторна лихва/ за периода от 03.04.2021г.- датата на предсрочна изискуемост/ до
23.06.2021г. - разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК предвижда когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава да не може да надвишава
законната лихва, която процесния момент е 10% годишно или за целия период е около 2 %.
В конкретния случай обезщетението за забава върху неплатената главница е над два пъти
по-висок размер от законната лихва, което се установява чрез пресмятане на отношението на
претендираната лихва към главницата. Договорна разпоредба за изчисляване на обезщетение
за забава в такъв размер е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - поради
противоречие със закона.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените осъдителни искове,
както следва:
За сумата в размер на 192.50 лева, представляваща възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит с
№30042330122/03.02.2020г.;
За сумата в размер на 583.85 лева, представляваща възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит с
№30042330122/03.02.2020г.;
За сумата в размер на 108.92 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.03.2020г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2021г. (датата на
предсрочната изискуемост);
За сумата в размер на 38.02 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
от 03.04.2021г. – датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021г., са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед приетото ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът
по исковото производство по чл. 422,ал.1 от ГПК дължи произнасяне по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да
стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1333/2021г. по описа
на Районен съд-Габрово, общо в размер на 43.12лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
С оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца,
направените разноски в исковото производство общо в размер на 186.72лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.И. М.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***********” №22,вх.Б,ет.7,ап.21 ДЪЛЖИ на
7
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и
Ирина Харалампиева Георгиева, с пълномощник: юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ., сумата от
670.96лв./шестотин и седемдесет лева и деветдесет и шест ст./-главница, ведно със
законната лихва, считано от 24.06.2021г. до окончателното й изплащане и сумата 242.09лв.
/двеста четиридесет и два лева и девет ст./-договорно възнаграждение за периода
25.03.2020г.- 03.04.2021г., по Заповед №662/02.08.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1333/2021г. по описа на Районен съд-
Габрово, на основание чл.422, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените осъдителни искове от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николаев
Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, с
пълномощник: юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ. против Р.И. М., ЕГН**********, с адрес:
гр.Габрово, ул.”***********” №22,вх.Б,ет.7,ап.21, за заплащане на следните суми:
сумата в размер на 192.50лв./сто деветдесет и два лева и петдесет ст./,
представляваща възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
„Фаст“ по Договор за потребителски кредит с №30042330122/03.02.2020г.;
сумата в размер на 583.85лв./петстотин осемдесет и три лева и осемдесет и пет ст./,
представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по
Договор за потребителски кредит с №30042330122/03.02.2020г.;
сумата в размер на 108.92лв./сто и осем лева и деветдесет и две ст./, представляваща
лихва за забава за периода от 26.03.2020г. (датата на изпадане на длъжника в забава)
до 03.04.2021г. (датата на предсрочната изискуемост);
сумата в размер на 38.02лв./тридесет и осем лева и две ст./, представляваща законна
лихва за забава за периода от 03.04.2021г. – датата на предсрочната изискуемост до
23.06.2021г., като неоснователни инедоказани.
ОСЪЖДА Р.И. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово,ул.”***********”
№22,вх.Б,ет.7,ап.21 да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК175074752,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав
Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, с пълномощник: юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ.,
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1333/2021г. по описа на
РС-Габрово, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 43.12лв./четиридесет и
три лева и дванадесет ст./.
ОСЪЖДА Р.И. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”***********”
№22,вх.Б,ет.7,ап.21 да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК175074752,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Ондрей Локевенц, Ярослав
8
Ян Чечински и Ирина Харалампиева Георгиева, с пълномощник: юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ.,
направените разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете
в размер на 186.72лв./сто осемдесет и шест лева и седемдесет и две ст./
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9