Р
Е Ш Е Н И Е
№1916
гр.
Пловдив, 07.11.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХ състав, в открито заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдия
Николова КАНД № 1972 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от Г.К.Д., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител
на „МАКСМЕТАЛ 2012“ ЕООД, чрез адв. П.В., против Решение № 1052/13.06.2023г.,
постановено по АНД № 2733/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен фиш
серия К № 4488547 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на Г.К.Д., в качеството му на законен представител на
„МАКСМЕТАЛ 2012“ ЕООД е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Твърди се, че оспореното решение на РС – Пловдив е
немотивирано, необосновано, фактически и логически грешно и неотговарящо на
доказателствата по делото. Направено е позоваване на приетото по делото писмо
от Община Пловдив – ОП „Организация и контрол на транспорта“ и е посочено, че
не е налице хипотезата на чл.21, ал.1, а на чл.21, ал.2 от ЗДвП и имало е
въведена временна организация на движението. Твърди се, че от анализа на
доказателствата не може да се достигне до извод, че на 11.02.2022г. в 13:28
часа в гр.Пловдив на бул.“Асеновградско шосе“ до № 83 до бензиностанция Лукойл
в посока гр.Асеновград водачът е извършил вмененото му нарушение. Иска се
отмяна на решението. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, чрез писмено
становище на процесуален представител – ст. юриск. Белова оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, счита решението на РС - Пловдив за правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№ 1052 от 13.06.2023 г., постановено по АНД № 2733/2023г., Пловдивският районен съд е потвърдил
електронен фиш серия К № 4488547 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на Г.К.Д., в качеството му на законен представител
на „МАКСМЕТАЛ 2012“ ЕООД е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел за
установено, че на датата отразена в електронния фиш, описаният в
него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост в населено място,
като това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство преносима /мобилна/ система за контрол на скоростта на МПС,
за което по преписката е приложена и фотоснимка. Според районен съд ЕФ съдържа
реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като мястото на извършване на нарушението е
описано в достатъчна степен, а фактическите признаци на деянието са точно и
изчерпателно посочени. В мотивите на съдебния акт са коментирани приложените по
преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол за
проверка на мобилна система за видеоконтрол. Направен е извод, че са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система и е направена снимка на разположението на уреда, с който
се извършва заснемането. Според районен съд правилно е ангажирана отговорността
на законния представител на дружеството-собственик на МПС, като същият не се е
възползвал от възможността предвидена в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Направен е
извод, че правилно и коректно е посочено основанието, на което се ангажира
отговорността на жалбоподателя - чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т.
2 ЗДвП, като наложеното наказание точно съответства на предвидената в закона
глоба, и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Подробни
съображения в съдебния акт са развити и по отношение на липсата на законова
пречка за налагане на глоба за скорост с ЕФ в размер от 50 лв.
Решението е правилно.
В решението са
изложени мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните по делото доказателства.
Неоснователно е възражението за немотивираност и
необоснованост на съдебния акт. Напротив районен съд е изложил подробни и задълбочени
мотиви.
От приложените по делото доказателства (снимка на
разположението на уред, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на
Български институт по метрология, Протокол от проверка № 65-С-ИСИС от
28.09.2020г. и Протокол за използване на АТСС) е видно, че процесното нарушение е установено с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1. Ноторно
известно е, че тази система представлява преместваемо устройство, което се
разполага от контролния орган върху т. нар. "триножник",
което не е трайно "прикрепено" към земята, а има характер на временно
разположено на участък от пътя ("мобилно" по своя характер). През
2015 г. е приет ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), с който е изменен ЗДвП,
като е въведено определение на понятието "автоматизирани технически
средства и системи" (АТСС) и са определени и отделните видове такива -
стационарни и мобилни (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните АТСС
биха могли да бъдат разположени както временно на самия участък от пътя, така и
в превозно средство. Със същото изменение на закона е изменена и нормата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение,
установено и заснето именно с АТСС, без да се разграничава с кой от двата вида,
определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, следва да стане това. Използваното в
случая АТСС е било разположено на самия участък на пътя.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че
по делото не се доказва извършеното нарушение, като в тази връзка е направено
позоваване на приетото
по делото писмо от Община Пловдив – ОП „Организация и контрол на транспорта“,
според което е имало въведена временна организация на движението. На първо
място според посоченото писмо (лист 22 по делото на РС), промяната в организацията
на движението, с която е разрешена скорост по-висока от посочената в чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП максимално допустима скорост за движение в населено място по бул.
„Асеновградско шосе“ в участъка от бул. “Цар Симеон“ до табела Д12 е въведена
на 23.02.2021г. и е монтиран пътен знак В26 с посочена скорост 70 км/ч. На
второ място очевидно, че жалбоподателят и в жалбата до районен съд и в жалбата
до касационна инстанция посочва датата 11.02.2022г., която дата е различна от
датата на нарушението посочена в ЕФ – 11.02.2021г. Т.е. безспорно е налице
хипотезата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не както твърди касатора на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП.
В приложения по делото протокол за използване на АТСС е
посочена дата на използване на техническото средство, именно 11.02.2021г. (която
е и датата на извършване на нарушението, видно от приложената снимка) и в него са
надлежно попълнени: вида устройство, с което е установено процесното нарушение,
начало и край на работа, като часа на заснемане на нарушението (13:28 ч.) е в рамките на отразения в протокола
режим на работа на АТСС (от 12:30 ч. до 23:30 ч.). Нещо повече в приложената по
делото снимка на статично изображение е посочена измерената скорост,
ограничението на скоростта, датата и часа на установяване, GPS координати и локацията, която е идентична с тази посочена в
протокола.
Съобразявайки нормата
на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, съдът в настоящия си състав изцяло споделя
мотивите на РС по отношение липсата на законова пречка за налагане на глоба за
скорост с ЕФ в размер от 50 лв. и не е
необходимо да ги преповтаря.
Обжалваното
пред касационната инстанция решение на районен съд е валидно, допустимо и
правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4
от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредба за правната помощ, в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1052
от 13.06.2023г., постановено по АНД № 2733/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Г.К.Д.,
с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР - град Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: