Р Е Ш Е
Н И Е № 260371
гр. Пловдив
12.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в открито съдебно заседание от десети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов
ЧЛЕНОВЕ:
Руманя Андреева
Бранимир Василев
при участието на секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа
докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №3049/2020г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Обжалвано е Решение № 260032/12.10.2020г. на
Асеновградския районен съд, ІV.ти гр. състав, постановено по гр.
дело № 2593/2019г., с което се предоставя упражняването на родителските права
върху детето Г. Г. Г. ЕГН
********** на неговия баща Г.Х.Г. ЕГН ********** с
адрес ***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето в дома на неговия баща на посочения адрес;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето
Г. Г. Г. ЕГН ********** с неговата майка Р.Ю.Д. ЕГН **********, с
посочен адрес ***, както следва: всяка
първа събота и неделя от месеца от
10.00ч до 18.00ч в , без преспиване в дома на майката, 20 дни през
лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата,
първата половина от пролетните и зимните училищни ваканции през четните години, и втората половина през
нечетните години от 10.00ч на първия ден от периода до 18.00ч на последния ден
от периода с преспиване в дома на майката и се осъжда Р.Ю.Д. ЕГН **********, с
посочен адрес *** да заплаща за детето Г. Г. Г. ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 230(двеста и тридесет)лв, със
съгласието на неговия баща и законен представител Г.Х.Г. ЕГН ********** с
адрес ***, считано от предявяване на иска - 03.12.2019г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
Жалбоподателят Р.Ю.Д. ЕГН
********** моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с
което предостави упражняването на родителските права върху непълнолетното дете,
като присъди месечна издръжка в размер на 200лв.
Въззиваемата страна Г.Х.Г. ЕГН ********** моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът
установи следното:
Няма спор, а и от представения
препис от удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на
непълнолетния им син детето Г. Г. Г.
роден на ***г. безспорно е и това, че до 23.09.2019г. родителите заедно със
сина си за живели заедно в жилището, намиращо се в гр. ************, когато Р.
Ю. Д. е напуснала това жилище.
Бащата
твърди, че след този момент майката не се интересувала от сина си и затова е
поискал съдът да му предостави упражняването на родителските права, което е
направено с обжалваното решение.
Във
въззивната жалба се твърди, че Р.Д. е била подложена на системен физически и
психически тормоз от страна на бащата на сина им, като причина за напускане на
общия им дом на 23.09.2019г. е бил поредния скандал между тях, съпроводен с
душене и нанасяни на побой, заради което е потърсила помощ в Център за закрила
на жени, пострадали от домашно насилие.
Всъщност
няма спор, че отношенията между родителите на непълнолетния Г. са изключително
изострени, което е отразено в социалните доклади и съдебнопсихологичната
експертиза, а и съдът е наложил мерки на ЗЗДН спрямо бащата заради извършен
през месец септември 2019г. акт на домашно насилие по отношение на Р. Д..
За
преценка на родителските качества съдът взе предвид свидетелските показания,
социалните доклади, съдебнопсихологичната експертиза и съдебните решения
постановени по реда на ЗЗДН, както и мнението на детето.
От
показанията н свидетелката П., която заедно със съпруга си е приятелка на
страните по делото се установява, че бащата и сина са почти винаги заедно, а
детето е било доста привързано и към родителите на баща му.
Другата свидетелка Б., която
приятелка на Д. споделя, че е виждала детето Г. при майка си на работното
ú място в магазина, където сина ú се е чувствал много добре, но
се е страхувал от баща си. След напускането на общото им жилище Р. се е
опитвала да се свърже със сина си по телефона, но не е успяла, даже и от
телефона на свидетелката.
С решение № 283/14.07.2020г. на
Районен съд Асеновград по гр. д. № 2175/19г. въззивницата е задължена да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо сина си Г. Г. Г.; отстранена и
от жилището в гр. ********** и ú се забранява да се приближава до Г. Г.
Г. на по- малко от 30 метра, както и до жилището, училището и местата за
социални контакти и отдих за срок от три месеца.
Непълнолетния Г. Г. Г. е изслушан
пред районния съд по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето и от
изложеното става ясно, че майка му използва обидни думи спрямо него, и той по
принцип няма желание да говори с нея. От напускането на жилището им до
изслушването му няма промяна в отношението между тях, даже счита, че
отношенията са им станали по – зле. Споделял е с баща си това отношение на
майка му към него и той се е опитвал да го успокоява. При баща си се чувства добре
и очаква от него подарък за края на учебната година.
Така споделените впечатления на
непълнолетното дете спрямо неговата майка следва да се приеме, че са формирани
без външно въздействие, понеже в заключението на съдебнопсихологичната
експертиза е посочено, че при проведената експертна процедура не са установени
данни за патологични внушения и манипулация на детето Г.
Тук следва да се посочи, че няма
доказателства за жалбоподателката да е търсила помощ в Център за закрила на
жени, пострадали от домашно насилие.
От така събраните доказателства
се установява, че е налице период от време, по – дълъг от една година, през
който майката и сина не са осъществили контакт. В този период майката е
извършила акт на домашно насилие, което има значение за възпитателските
качества на родителя – вж. Реш. от 19.03.2014г. по гр. д. №6859/13г. на ВКС, а
това допълнително е обтегнало отношенията помежду им и в същото време
непълнолетното дете живее при баща си за който няма данни да е изоставил
грижите за сина си. Напротив, основно той с помощта на своята майка се грижи и
възпитава непълнолетния си син.
Изложеното дотук и най – вече
констатирания акт на домашно насилие обосновават извода, че по – подходящия
родител, който да упражнява родителските права е бащата, като на майката следва
да се предостави достатъчно разширен режим на лични контакти със сина си
предвид изразеното от жалбоподателката пред настоящия съдебен състав желание да
прекарва повече време с детето си. Макар да няма искане за изменение на режима
на личните отношения, а само да се квалифицира като процесуален пропуск липсата
на мотиви защо съдът е определил толкова ограничен режим, то с оглед
указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.13г. по тълк. д. №
1/13г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивната инстанция не е ограничена от
посоченото във въззивната жалба, когато се прилага императивен материален
закон, установен в обществен интерес, защото законът е възложил на съда да
следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, както е в настоящия
случай, съдът и без направено изрично искане ще измени режимът на лични
отношения, който следва да бъде: майката да има право да вижда сина си всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване,
от 18,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя; един месец през
лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата; всяка четна година за Коледните празници и всяка нечетна година за
Новогодишните празници; първата половина от пролетните и зимните ваканции през
четните години и втората половина през нечетните години от 10.00 часа на
периода до 18.00 часа на последния ден от периода с преспиване в дома на
майката.
Упражняването на родителските
права от бащата налага майката да заплаща издръжка на сина си. Относно нейния
размер съдът съобрази, че жалбоподателката получава минималната работна
заплата, а месечната издръжка на непълнолетното дете съдът определя на 400лв.,
от които майката следва да поеме 230лв., а останалите 170лв. ще се заплащат от
бащата.
С оглед изхода на делото
въззивницата следва да заплати на въззиваемия разноските направени пред
настоящата инстанция в размер на 600лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260032/12.10.2020г. на Асеновградския районен съд, ІV.ти
гр. състав, постановено по гр. дело № 2593/2019г., с което се предоставя
упражняването на родителските права върху детето Г. Г. Г. ЕГН ********** на
неговия баща Г.Х.Г. ЕГН
********** с адрес ***,
като определя местоживеенето на
детето в дома на неговия баща на
посочения адрес, както и в частта с която се осъжда Р.Ю.Д. ЕГН **********, с
посочен адрес *** да заплаща за
детето Г. Г. Г. ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 230(двеста и тридесет)лв,
със съгласието на неговия баща и законен представител Г.Х.Г. ЕГН
********** с адрес ***, считано от предявяване на иска -
03.12.2019г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като ИЗМЕНЯ режима лични отношения на детето Г. Г. Г. ЕГН ********** с неговата майка
Р.Ю.Д. ЕГН **********, с посочен адрес ***, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00 часа в съботния ден до 16.00 часа в неделя с преспиване в дома на
майката; един месец през
лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата; всяка четна година за Коледните празници и всяка нечетна година за
Новогодишните празници; първата половина от пролетните и зимните ваканции през
четните години и втората половина през нечетните години от 10.00 часа на
периода до 18.00 часа на последния ден от периода с преспиване в дома на
майката.
ОСЪЖДА Р.Ю.Д.
ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплати на Г.Х.Г. ЕГН ********** с
адрес 600 (шестстотин) лева разноски направени във въззивното
разглеждане на делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.