РЕШЕНИЕ
№260125
Добрич, 28.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и осми април през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №121 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№260014/04.01.2021г. от М.И.Р. с ЕГН ********** , Д.Г.Д. с ЕГН **********,***,
и Р.Г.Г. с ЕГН ********** ***, тричата
чрез упълномощения адвокат И.З., срещу решение №260269/20.11.2020г. по
гр.д.№4341/2019г. на ДРС, с което се
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА НА НЕДВИЖИМИ
ИМОТИ : НИВА с площ 7.500 дка , а по скица с площ от 7.505 дка ,
представляваща поземлен имот с идентификатор 55511.25.59, находяща
се в землището на село П. , община Д.с номер по предходен план 025059 ; НИВА с
площ 35.749 , а по скица с площ 35.757
дка , представляваща поземлен имот с
идентификатор 17511.21.60 в землището на
село Г. , община Г.Т.с номер по предходен план 021060, между съделитете Н.Р.Р. с ЕГН **********,Д.Р.Д.
с ЕГН ********** , А.Р.Д. с ЕГН ********** , М.И.Р. с ЕГН ********** , Д.Г.Д. с ЕГН **********
и Р.Г.Г. с ЕГН **********, при квоти от по 1/6ид.част
за всеки от тях.
Оплакванията са за неправилност
на решението, поради неправилно интерпретиране на събраните по делото
доказателства, довело да неправилния извод за неоснователност на възражението
им за придобиване на делбените имоти по давност.
Въпреки, че никоя от страните не се позовава на права по представеното
завещание от 27.10.2003г., ДРС взел становище относно действителността му и
правилен бил извода му за нищожност на същото. ДРС не съобразил, че въпреки
нищожността му завещанието представлявало доказателство относно своенето на имотите и начало на владение и е следвало да
бъде обсъдено в тази връзка. За да достигне до неправилния извод, че ищците са съсобственици наравно с
ответниците, ДРС допуснал съществени процесуални нарушения при събиране на
свидетелски показания. Незаконосъобразно и при настъпила преклузия
били допуснати свидетели на ищците, показанията им са ценени в нарушение на
чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. ДРС допуснал вътрешно противоречие в мотивите си-от
една страна кредитирал изцяло показанията на свидетелите , от друга страна
игнорирал показанията на св.Т.С.Т.-арендатор, на св. П.П.Б., но кредитирал в нарушение на чл.164, ал.1,
т.4 от ГПК показанията на заинтересования св. С.Г.С.- бивш съпруг. Неправилно
оценил и представения договор за аренда от 12.07.2006г. на нивата с площ от
7.509дка и на договора за аренда от 06.03.2009г. на нива с плащ от 35.749дка.
Излагат се аргументи относно значението на сключените договори като действията
по своене.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна. Изложени са
доводи за неоснователност на твърденията за събиране на преклудирани
доказателства за опровергаване на твърденията на ответниците в отговора на
исковата молба, че са придобили имотите по давност. Искането било направено в
първото по делото съдебно заседание, а доказателствените
преклузии по дело за делба настъпвали с приключването
му. Не намират да е допуснато нарушение при преценката на гласните
доказателства. Арендните дговори
не бил оспорени и следвало да се ценят само относно обстоятелството, че са сключни от наследодателя на ответниците лично и като
пълномощник на ищците.Преценката на съда относно действителността на
завещанието била без значение за спора, нямала отражение в диспозитива
на решението. Съдът го коментирал като прието по делото писмено доказателство.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало
21.12.2020г., когато решението е връчено на обжалващите, отговаря на
регламентите на чл.260-26 ГПК, поради което Е допустима.
По повод жалбата Добричкият окръжен
съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на
противната страна и с оглед на тях
и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията
си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Производството е за делба на два недвижими имота - НИВА с площ 7.500 дка , а
по скица с площ от 7.505 дка
, представляваща поземлен имот с идентификатор 55511.25.59,
с номер по предходен план 025059, находяща се в землището
на с.П.
, общ. Д.; - НИВА с площ 35.749 дка, а по скица с площ 35.757 дка , представляваща поземлен имот с идентификатор 17511.21.60,
с номер по предходен план 021060, находаща
се в землището
на с.Г. , общ.Г.Т., във фазата на допускането.
Твърди се от ищците Н.Р.Р.,Д.Р.Д. и А.Р.Д., че заявените за
делба имоти са съсобствени в равни части между между тях и ответниците М.И.Р., Д.Г.Д. и Р.Г.Г. по силата на наследствено правоприемство
от общи наследодател Й.Г.Р., починала на 22.11.2003 г.
Ищците били наследници на Р. Д. Р., починал на
08.01.2005г., а ответниците наследници на Г. Д. Р., починал на 30.06.2019г.
Р. Д. Р. и Г. Д. Р. били
наследници по закон, синове на Й.Г.Р., починала на 22.11.2003 г. Последната
била собственик на нивата с площ 7.500 дка в с.П. по силата на договор за
доброволна делба от 27.03.2000 г. и на нивата с площ 35.749 дка в с.Г. по
силата на договор за доброволна делба от 14.07.1997 г. Завещанието, с което Й.Г.Р.
завещала на сина си Г. Д. Р. двата имота било нищожно поради липса на форма,
поради което и не породило действие.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците М.И.Р., Д.Г.Д. и Р.Г.Г. са се противопоставили на делбата
с доводи за липсата на съсобственост, аргументирани с твърдения за
придобиването от тях на заявените за делба имоти в резултат на давностно владение, осъществявано повече от 10 години като присъединяват и упражняваното такова от прекия им
наследодател Г. Д. Р.. От момента на смъртта на общата наследодателка
Й.Г.Р., починала на 22.11.2003г., праводателя им Г. Д.
Р., починал на 30.06.2019г., установил фактическа власт върху имотите, а след
неговата смърт тримата упражнявали такава. С оглед придобиването на процесните имоти по
давност въпросът за действителността на завещанието бил ирелевантен.
С атакуваното решение районния съд е допуснал делбата по съображения за съсобственост между страните върху процесните земеделски имоти. Решението е постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно
упражнено право на иск. Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира решението и за правилно.
Районният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства относно правото на собственост Й.Г.Р., починала на 22.11.2003 г.,
върху двата имота. Настоящата инстанция, обсъждайки същите доказателства,
приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд обстоятелства, че заявените за делба имоти са бивша собственост на Й.Г.Р.,
починала на 22.11.2003 г. По този факт спор не е имало спор, установява се и от
представените по делото договори за доброволна делба от 14.07.1997 г. и от
27.03.2000 г.
Установява се, не се и спори, че
наследници по закон на Й.Г.Р., починала на 22.11.2003 г., са двамата и сина Р. Д. Р. и Г. Д. Р./така удостоверение
за наследници № АО-01-20-24/07.11.2019г. на общ. Г.Т./. Представеното по делото
завещание /написано на пишеща машина в присъствие на двама свидетели, с положен
отпечатък от палеца на завещателката и подписи на
свидетелите/, с което наследодателката Й.Г.Р. е завещала на сина си Г. Д. Р. и снаха си М.И.Р.
недвижим имот-50 дка земеделски земи в землището на с.Г., общ. Г.Т.и с.П., общ.Д.,
не е могло да породи последиците си,
тъй като не е спазена процедурата по съставяне на завещание пред нотариус- записване на изявена от
завещателя воля от нотариус и подписване от него, не отговаря на изискванията и
за саморъчно завещание- да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател/чл.24
и чл.25 от ЗН/.
При съобразяване на горното, по
силата на наследствено правоприемство, вещни права в
обем на по 1/2ид.част върху всеки от двата земеделски имота Р. Д. Р. и Г. Д. Р.
са придобили в един и същи момент- откриване на наследството на майка им на 22.11.2003
г., и на едно и също основание.
Събраните по делото доказателства
не установяват след смъртта на наследодателката фактическа
власт върху двата имота да е установена само от Г. Д. Р., респ. той да е започнал
да държи за себе си и притежаваната от брат му 1/2ид.част, да е извършвал действия
с които по явен и недвусмислен начин да е показал отричане правата на Р. Д. Р., а след негова смърт и на наследниците му по закон, ищците по
делото.
Р. Д. Р. е починал на 08.01.2005г.
и оставил наследници съпруга Н.Р.Р. и две дъщери - Д.Р.Д. и А.Р.Д..
Самият Г. Д. Р. е починал на
30.06.2019г. и оставил наследници по закон съпруга М.И.Р., син Д.Г.Д. и дъщеря Р.Г.Г., ответници по делото.
Към момента на смъртта на общата наследодателка Й.Г.Р. нивата в с.П. е била предмет на
договор за аренда от 18.11.2002г., сключен от нея за срок от 5 години/договор
л.83 от делото на ДРС/ . Няма данни след смъртта на майка си, на основание завещанието,
както се твърди във въззивната жалба, Г. Д. Р. да е започнал да владее двете
ниви като свои, да ги е отдал под аренда и да е получавал за себе си дължимата
рента. Факт е, че след смъртта на брат му Р. Д. Р., Г. Д. Р. е отдал под аренда двете ниви, което
обаче не означава, че е започнал да владее изключително за себе си съсобствените имоти и ги е придобил по давност. Земеделският
имот с площ 7.509 дка в землището на с. П. е предмет на договор за аренда от 03.07.2006г.,
вписан под №114 ,том XXIV, вх. рег. №10379/12.07.2006г., сключен за срок от 10
години от Г. Д. Р. лично и като пълномощник на Н.Р. , Д. С. и А.Д./л.73 от
делото на ДРС/ . Земеделският имот с площ
35.749 дка в землището на с.Г. е предмет на договор за аренда от 23.12.2008г. ,
вписан под №266 ,том III, вх. рег. 1147/06.03.2009г., сключен за срок от 10
години от Г. Д. Р. лично и като пълномощник на ищците Н.Р., Д. С. и А.Д./л.84
от делото на ДРС.
Неопроверганото от ответниците обстоятелство,
че при сключване на договорите за аренда
през 2006 и 2008г., т.е. след смъртта на брат му, Г. Д. Р. е действал и като
пълномощник на неговите наследници, ищците по делото, опровергава твърденията им
за упражняване на фактическата власт по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС при липса на
основание/завладяване/ или на основание завещанието/независимо, че е нищожно
като правен акт/ във времето от смъртта на общата наследодателка
през 2003г., до смъртта му през 2019г.. Действията му по отдаване под аренда на
двете ниви в качеството му и на пълномощник на другите съсобственици сочат на съзнание/анимус/ у него, че не държи
техните идеални части за себе си, че не е изключителен собственик.
Липсата на съзнание/ анимус/ у Г. Д. Р., че земята е негова
разкриват и действията му по предоставяне на припадащата се част от рентата на
наследниците на брат му. Представените разходни касови ордери, ведомости, както
и показанията на св.Т.С.Т., сочат на безпорния между
страните факт, че Г. Д. Р. е получавал дължимата рента. Показанията на св.Т.С.Т.,
че е обработвал нивата в с.Г. по договор, подписан с Г. Д. Р. са съответни на приложения по
делото договор, съдържат данни и да е плащал арендната
цена на него, но не опровергават показанията на св.С.Г.С. , бивш съпруг на
ищцата Д.Р.Д., чийто брак е с продължителност от 1999г. до 2013 г.. и св.Д.Й.Г.,
които съдържат данни Г. Д. Р. да е предавал на наследниците на брат си
полагащата им се съразмерно дела им рента.
Според показанията на св.С.Г.С., след смъртта на Р. , брат му Г. се занимавал
със земите, той носел рентата на Н.. Тя почти всяка година, около Нова година
ги събирала и давала пари от тази рента и на тях. Според св.Д.Й.Г., приятелка
на Н.Р., докато бил жив съпруга на последната той си получавал рентата. След
смъртта му тя споделила със свидетелката, че Г. получавал рентата от общата на
двамата братя земя в с.Г. и в с.П. и носел на Н. половината от нея.
При така установеното от гласните
и писмените доказателства относно действията на Г. Д. Р. по отдаване под аренда
на наследствените имоти по никакъв начин не могат да се квалифицират като
демонстрация на фактически действия по отричане на правата на останалите
съсобственици, респ. завладяване/съзнание за своене/,
изключващо възможността за действия с имота от страна на другите съсобственици,
демонстрирано пред тях, достигнало до тяхното знание и като краен резултат довели
до изгубване на придобитите от брат му, респ. от наследниците на брат му, по
силата на наследствено правоприемство права на собственост..
След като не е установено каквото
и да е погасяващо правата на ищците основание , процесните
имоти понастоящем се явяват съсобствени между Н.Р.Р., Д.Р.Д., А.Р.Д., М.И.Р., Д.Г.Д. и Р.Г.Г. , всеки от които с права в обем от 1/6 идеална част
съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ГПК. Щом понастоящем делбените
имоти се притежават от страните в съсобственост
и в частите посочени по-горе, следва и правилно е допусната делбата им
при същите части.
Обжалваният акт следва
да бъде потвърден и с мотивите за основателност на районния съд,
към които на основание чл.272 от ГПК настоящата инстанция препраща.
При този изход от въззивното
производство/отхвърляне на жалбата, респ. потвърждаване
на решението/ право на разноски
имат въззиваемите, но същите не са
удостоверили реалното извършване на разходи
за въззивното производство, респ.отговорност за разноски не следва да се
разпределя.
С оглед
гореизложеното, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №790/05.08.2020г. по гр.д.№335/2018г. на Добрички
районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.