Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,17.09.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№1420 по описа
за 2018
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба против Г.А.А. с ЕГН
********** *** ищецът „Мобилтел „ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
район Илинден, ул.“Кукуш“№1 твърди,че въз основа
на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, срещу ответницата било
образувано ч.гр.д №
163/2018, по описа на PC –
Пазарджик.
В рамките на предвидения от законодателя 14/четиринадест/ дневен срок е постъпило
възражение от страна на длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение.
Твърди се, че
между кредитора „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София , ПК 1309, район Илинден, ул. ’’Кукуш” №1 и длъжника Г.А.А., ЕГН: ********** е съществувал
и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер М4399888 от дата 26.01.2015 г., с който на длъжника
са предоставяни далекосъобщителни услуги .Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането на
услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава
на името на абоната.
При сключване на договора Мобилтел
уведомявал
всеки абонат за таксуващия период,
за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период
можело
да бъде извършвана
едностранно от Мобилтел след предварително уведомление
до абоната. Неполучавапето на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми.
”
В срока
на действието на договора за
мобилни услуги М4399888 от дата 26.01.2015 г. Мобилтел бил издал следните фактури:фактура
№ *********/12.02.2015 г., с падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период
от 09.01.2015 г.до
08.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 103.40
лв. ;фактура №
*********/12.03.2015. г., с падеж на
плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02,2015 г.до 08,03.2015 г.,
за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата
от 27.4 лв. фактура № *********/23.07.2015 г. , с падеж
на плащане 23.07.2015 г., за отчетен период
от 09.06.2015 г.до
08.07.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 764.75 лв.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочените договори,
като не бил заплатил
в срок всички дължими към Оператора
суми за потребени
договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор
да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Г.А.А. договори за далекосъобщителни услуги и да му
начисли неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги. Ето защо,
и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендират
и мораторна лиха за забава начислена
върху главницата в размер на 36.29 лв. за период от
28.03.2015 г. до 18.12.2017 г.Претендиранта
сума в размер на 931.84 лв. посочена като главница е формирана
като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни
услуги в размер на - 130.8 лв. (Сто и тридесет лв. и 80 ст.) незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор
за далекосъобщителни услуги с номер М4399888 от дата 26.01.2015 г. сума в размер на
- 764.75 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор М4399888 от дата 26.01.2015 г. и мораторната лихва в размер на 36.29 лв. начислена върху: фактура № *********/12.03.2015 г. Мобилтел имал право
да получава в срок всички дължими
от абоната суми за ползването
на предоставените услуги., както и имал
право да получава в срок всички суми по
т. З4.а-З4.в от настоящите
Общи условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена в представените фактури В случая, клаузата
за неустойка била регламентирана и уредена
в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен
ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази
хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата
за неустойка фигурирала
в представените с исковата молба Приложения към Договора в Раздел Отговорност и гласи случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване Основанието за прекратяване на договора следвало и от
27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор,
в които било
казано, че Мобилтел имал право
да ограничи достъпа до част
от услугите или да прекрати
индивидуалния договор, ако абонатът има
неизплатени дължими вземания към Мобилтел.
А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел има право едностранно
да прекрати Договора за услуги
или временно да спре достъпа
на абоната до мрежата в следните
случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане.„
За самото прекратяване на договора законът не изисквал форма
нито за валидност,
нито за доказване,
тъй като то настъпвало по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да
заплати цената на предоставените му мобилни услуги.
Клаузата за неустойка била
регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването
му и Общите условия на оператора.Неизпълнението
от страна на абоната-ответник на задължението да заплати
сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури довело
до прекратяването на индивидуалните договори на ответника
и
начисляването на на договорна неустойка. Съгласно чл. 26.5. Мобилтел предоставял на
абоната 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащането на посочената
в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за
ползвани от същия услуги по
договорите с Оператора, е обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответника.Неизпълнението на ответника обусловило правото на
мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение- неустойка по
цитираните два договора. Обезщетението
за неизпълнение е начислено съобразно
изрично договореното. Индивидуалният договор
влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги.В конкретният случай ответникът бил подписал договор
за мобилни услуги, ползвала е предоствените й мобилни услуги не е изпълнила
задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като
с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури,
които, не са заплатени в срок. Изпълнен бил фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът
следвало
да понесе отговорността си.Представените фактури сами по
себе си, не са основание
за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което
не си е заплатил,
респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Моли се съда да
постанови решение, с което да се признае за установено но отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане в общ размер от 931.84 лв., от които
главница в размер на 895.55 лв.,представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услиги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 36.29 лв.. Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство разноски.
В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изплаща представител.
От същото е постъпило писмено становище,
с което се развиват съображения по съществото на спора.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично. Не оспорва исковете като по основание,
така и по размер. Заявява, че не е
плащал поради липса на финансови средства.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с
изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите
на страните и обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№163/2018г. по описа на РС-Пазарджик,
че със заявление, депозирано на 05.01.2018г.ищецът в настоящото производство е
отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Издадена е Заповед №153/15.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.А. А./
ответника по делото/ да заплати на
„Мобилтел“ЕАД с ЕИК *********/ ищец по делото/ следните суми: сумата от 130.80
лв. – неизплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 764.75 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги , мораторна лихва в размер на 36.29 лв. за периода от
28.03.2015г до 18.12.2017г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №2325 заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си. Това разпореждане е връчено на 06.03.2018г и в законовоустановения
едномесечен срок , ищецът е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с
правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е
процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в
заповедното производство, след подадено в срок
от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се
заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото
исково производство.
По
същество съдът намира следното :
По делото не е спорно, а и тези релевантни
факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства, че
страните са съконтрахенти по договор с индивидуален клиентски номер М
4399888 от дата 26.01.2015г. , с който на длъжника са предоставени услуги за
мобилен номер ********** по избран тарифен план Мтел
трансфер L за срок от две
години, по силата на подписано Приложение 1 ,неразделна част от този
договор. По силата на този договор
ищецът се е задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Ответницата се е задължила да заплаща стойността да доставените услуги. Няма спор по делото, че
ищецът е изпълнявал задълженията си по този договор като е доставял услугите.
За ответника е възникнало насрещното задължение да заплаща ежемесечно цената на
ползваните GSM услуги съгласно общите условия за взаимоотношенията
между ищецът в качеството му на оператор и ответника в качеството на потребител
на мобилната клетъчна мрежа.Установи се, че договорът е сключен при общи
условия и тези общи условия са
инкорпорирани в приложението към
този договор. Подписвайки приложението към договора ответницата се е задължила
да спазва тези общи условия. Съгласно
чл.71 от общите условия потребителят се задължава да заплаща ползваните
от него мобилни услуги по цените и
таксите, определени в общите условия.
Съгласно 26 от ОУ на мобилния
оператор „ заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана
фактурата. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от
Мобилтел след предварително уведомление
до абоната . Неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задължението да заплаща дължимите суми. Според чл.27 от ОУ плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването и . При неспазване на срока
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
От представените
писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, се установи, че
ответницата е потребила мобилни услуги, за които са
издадени следните фактури: фактура
№*********/12.02.2015г с падеж на плащане 27.02.2015г. за отчетен период от
09.01.2015г до 08.02.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 103.40 лв. , фактура №*********/12.03.2015г. с падеж на плащане 27.03.2015г.
за отчетен период от 09.02.2015г. до 08.03.2015г. за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 27.40 лв. Към фактурите са приложени и
подробни разпечатки за потреблението на начислените услуги. Цитираните фактури
установяват доставката на изброените в тях по видове услуги. Операторът е остойностил представените услуги и определените от него като дължими суми и
съгласно чл.26.5 от ОУ е следвало да
бъдат заплатени от ответника до 15 дни от издаването на всяка фактура и то
независимо от това дали същите са получени
съгласно уговореното между страните. В съдебно заседание ответницата
призна факта, че дължи тези суми.
По
делото не се установи да е извършено плащане по тези фактури, като доказателствената тежест
за установяване на това обстоятелство бе на ответника. Ответницата не
ангажира доказателства, че е изпълнила изискуемите си задължения по процесните фактури.
Установява
се, че доколкото ответницата не е заплатила издадените и фактури в продължение
па повече от 124 дни е възникнало правото на оператора по чл.54.12 от ОУ
едностранно да прекрати договора и да начисли неустойка съобразно уговореното в
т. Отговорност в Приложения към договор М4399888 от 26.01.2015г. Клаузата за
неустойка е регламентирана в представените с исковата молба приложенията към
договорите за мобилни услуги и гласи : „ в случай че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това приложение, договора и общите условия в
това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в
това приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок за ползване операторът има право да прекрати договора по
отношение на тези или на всички услуги и/ или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни такси/ без отстъпки/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Установи
се, че неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребени услуги, съгласно издадените фактури е довело до
прекратяване на процесния договор и начисляване на договорна неустойка,
начислена по фактура №*********/23.07.2015г. с падеж на плащане 23.07.2015г. за
отчетен период 09.06.2015г до 08.07.2015г. , в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
764.75 лв. Тази фактура също не бе оспорена от ответницата. В съдебно заседание
ответницата призна дължимостта и на това вземане на
ищеца.
Съгласно
чл.54.12 от ОУ договорът на абоната8
потребителя се счита прекратен едностранно от Мобилтел в случай, че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Следва
да се отбележи, че към настоящия момент все още няма плащане.
От
приложение 1 към договора за мобилни услуги е видно, че същият е сключен по
програма по тарифен план Мтел трансфер L с месечен абонамент 39.90 лв./ с ДДС/ за срок
от 24 месеца . На дата 23.07.2015г. доколкото абонатът е забавил плащания на фактури за далекосъобщителни услуги повече от 124 дни , мобилният оператор се е
възползвал от правото си по чл.54.12 от ОУ като е прекратил едностранно
сключения с абоната договор и
съобразно договореното в приложение т.5.3.1 Отговорност към приложението
на договора е начислил неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси / без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване на
договора по програма Мтел
трансфер L с месечен абонамент 39.90 лв./ с ДДС/ или дължими са 23 броя месечни
абонамента по 33.25 лв. / бед ДДС/ до края на изтичане на срока на договора или общо
764.75 лв.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане
по Заповед №153/15.01.2018г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№163/2018г по описа на ПРС за следните суми: сумата от 130.80 лв, представляваща неизплатена далекосъобщителна услуга ,
дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4399888 от дата
26.01.2015г. и сума в размер на 764.75 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението -05.01.2018г до окончателното изплащане на
вземането.
Предвид направения с молба вх.№11251/14.05.2018г. изричен
отказ от иск по отношение на претенцията
за мораторна лихва в размер на 36.29 лв. за периода
от 28.03.2015г до 18.12.2017г. в тази част производството по делото следва да
бъде прекратено.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 205 лв.разноски в заповедното производство и сумата от 255 лв.
разноски в исковото производство.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Г.А.А. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „МОБИЛТЕЛ“ЕАД с ЕИК 13148980 / сегашно
наименование „А 1 България“ЕАД/ със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Кукуш“№1 по Заповед №153/15.01.2018г за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№163/2018г по описа на ПРС за следните суми: сумата от 130.80 лв, представляваща неизплатена далекосъобщителна услуга ,
дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер М4399888 от дата
26.01.2015г. и сума в размер на 764.75 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението -05.01.2018г до окончателното изплащане на
вземането.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233 от ГПК производството по настоящото гр.д.№1420/2018г
по описа на ПРС ,в частта досежно претенцията за мораторна лихва в размер на на 36.29 лв. за
периода от 28.03.2015г до 18.12.2017г.
ОСЪЖДА Г.А.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на
„МОБИЛТЕЛ“ЕАД с ЕИК 13148980 / сегашно наименование „А 1 България“ЕАД/
със седалище и адрес на управление град София, ул.“Кукуш“№1 сумата от 205
лв.разноски в заповедното производство и сумата от 255 лв. разноски в исковото
производство.
Решението, в
частта, в която е прекратено производството по делото има характер на
определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, в останалата част
решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :