Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.03.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на четиринадесети март две хиляди двадесет и първа година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
административно наказателно дело № 533 по описа за 2021 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № **********
от 25.04.2020 година на МРРБ, АПИ, с който на Н.Х.М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 300 лева, за нарушение по чл.139,
ал.5 и ал.6, във връзка с чл.179, ал.3 от Закона за движението по пътищата,
както и заплащане на съответната такса по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н.Х.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на МРРБ Агенция „Пътна
инфраструктура“, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за явяване в съдебно заседание.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалван е електронен фиш №
********** от 25.04.2020 година на МРРБ, АПИ, с който на Н.Х.М., ЕГН **********
е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 лева, за
нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6, във връзка с чл.179, ал.3 от Закона за
движението по пътищата, както и заплащане на съответната такса по чл.10а, ал.2
от Закона за пътищата.
В
жалбата и в хода на съдебните прения, чрез процесуалния представител – адвокат С.В.
се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се
моли съда да бъде отменен изцяло. Претендира се за направените по делото
разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител намира
жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Нарушението
за което е санкциониран жалбоподателя е извършено на 25.04.2020 година в 17.36
часа, при действието на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, съгласно който за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
изминало разстояние. Административно-наказателната отговорност на Н.М. е
ангажирана на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер от 300 лева. От
фактическа страна обвинението срещу М. е мотивирано с управление лек автомобил
„Тойота Ярис“ с регистрационен № Х 0551 ВТ, с обща
техническа максимална маса до 3. 5 тона по път І-5, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без за посоченото пътно превозно средство да е заплатена
винетна такса.
От
доказателствата по делото /лист 9/ се установява, че жалбоподателя е заплатил винетна такса в размер на 97 лева, но при въвеждане на
данните на моторното превозно средство и по специално относно категорията на
същото, вместо да посочи че това е лек автомобил е посочил, че това е ремарке
на лек автомобил, което по смисъла на така действащия закон се приравнява на
липса на винетка за лекия автомобил и заплатена витенка
за несъществуващо моторно превозно средство, за което има съответен ред за
връщане на неправилно внесената сума.
Съгласно разпоредбата на чл.10а,
ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/ винетната такса
се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след правилно
деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя
му. Възниква въпроса за документа, който отразява и удостоверява декларираните
обстоятелства. Нормата на чл.10а,
ал. 4 от ЗП регламентира, че при заплащане на винетната
такса се издава електронна винетка, която представлява електронен документ по
смисъла на чл.
3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
удостоверяващ заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 и съдържащ
регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата категория, датата
на заплащане на таксата и срока на валидност. Следователно електронната винетка
е документа, който съдържа декларираното от собственика или ползвателя, но този
електронен документ се създава в информационната система на АПИ, а самият
платежен документ - в случая платежно нареждане за извършено заплащане на винетна такса чрез банков трансфер, удостоверява
изпълнението на задължението за закупуване на електронна винетка и предоставя
информация за данните, които задълженото лице е декларирало – регистрационен
номер и категория на ППС, и периода на валидност. Видно от представеното по
делото писмено доказателство на лист 9 от делото, в качеството си на собственик
на управлявания от него лек автомобил, М. е заплатил сумата от 97. 00 лв.,
представляваща плащане за електронна винетка за МПС Х 0551 ВТ, но е посочил
вместо лек автомобил – ремарке за лек автомобил. Следователно при заплащането
на винетната такса собственикът е изпълнил
задължението си по чл.
10а, ал.3 от ЗП, като е декларирал изискуемите от закона обстоятелства, но
не е посочил правилно категорията на моторното превозно средство. Така
описаната грешка според настоящият съд обаче, представлява такава по смисъла на
чл.5,
ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние. Под грешка законодателят е имал в
предвид и грешното изписване на категорията на моторното превозно средство. В
конкретния случай именно това е налице – категорията на моторното превозно
средство е посочена грешно, тъй като съгласно свидетелството за регистрация на
МПС, същото е с категория лек автомобил, а не ремарке и е с маса под 3.5 тона.
От друга страна преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина на извършването му,
подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните последици, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното, като се отчита същността и целите на административнонаказателната
отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид
незначителната обществената опасност и характера на засягане на обществените отношения.
По делото безспорно е доказано, че жалбоподателя е заплатил винетка за МПС,
като е посочил погрешно категорията на пътното превозно средство. С оглед на
изложеното, съдът намира, че не се касае за маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Деянието, формално да осъществява признаците на административно
нарушение. Безспорно е, че заплатената от жалбоподателя винетна
такса към настоящия момент е неотносима към нито едно
МПС, но е налице процедура, която дава възможност за връщането й. В този смисъл
Решение № 38 от 11.02.2021 година постановено по к.а.н.дело № 430/2020 година
по описа на Административен съд град Стара Загора.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. В тези случаи по
реда на чл.179, ал.3 от ЗДвП е предвидено наказание – „глоба“ в размер на 300
лева. При определяне на наказанието АНО се е съобразил с нарушението, неговата
тежест и обществен интерес, като законосъобразно е наложил наказание в
предвидения в закона размер.
С
оглед на това съдът намира, че наказателното постановление, в неговата обжалва
част, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С
оглед направената претенция от страна на въззиваемия за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът присъди в тежест на жалбоподателя сумата
от 100 / сто/ лева за явяването на процесуален представител в съдебно
заседание.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: