Р Е
Ш Е Н
И Е
N 172
гр.Русе, 11.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЕЛКОВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гр. дело
N488 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищцата М.Д.А. твърди, че
от няколко години живеела и работела в Англия. В началото на 2018 г., при
завръщането си в България, споделила с
гинеколога си д-р Д., че напипала бучка на гърдата си. Той я прегледал с
ехограф и я насочил за консулт с хирург или мамолог. Посетила д-р Г. М. в клиника за образна диагностика „В.“ ООД,
който след прегледа й препоръчал да се обърне към д-р В.Ч.. Отишла при него на
22.01.2018 г. След като я прегледал той й обяснил, че бучката трябва задължително
да се отстрани и ако съм съгласна , можел да я приеме за операция още на
следващия ден. Разяснил й още, че операцията ще струва 200 лв., тъй като не
била здравно осигурена в България. Съгласила се, защото й предстоял полет
обратно към А.. На следващия ден постъпила в болницата, придружавана от съпруга
й. Операцията за отстраняване на бучката
била с локална анестезия и била извършена от д-р Ч.. След приключване на
операция я оставили на операционната маса, завързана с колани и превръзки. Д-р Ч.
й обяснил, че скоро ще излезе резултата и дотогава трябвало да стоя така. Той
се върна след около 10-15 минути и й казал, че за съжаление новините били лоши.
Попитала го какво означава това, а той отговорил, че резултатът е злокачествен
и че имам рак, за което много съжалявал. Откопчал я, казал й да става и да го
чака в стаята. Попитала го какво да чака и какво следвало оттук нататък, а той
отговорил: „………“ Качили я в стаята, а тя била в шок, не спирала да плаче. В
стаята я чакал съпругът й, а малко след това дошъл и д-р С.- з. о.. Д-р С.
седнал до нея на леглото и започнал да й обяснява, че се налагало да й се
премахне цялата гърда, защото не се знаело в какъв стадий бил ракът и до колко
се разпространил. Заявил, че решението било нейно, но всъщност нямала избор и
трябвало да даде съгласието си, че било по- добре да остане жива, отколкото да
рискувала живота си, както и че имала един час за размисъл, тъй като трябвало
да се събере екип и да се запази операционна. Убедил я, че всичко ще бъде
наред, да им се доверяла и че операцията
била необходима. Обяснил на съпруга й, че ако били съгласни, трябвало да плати
здравните й осигуровки за три години назад, тъй като операцията била много
скъпа и по- добре било да се поеме от здравната каса. Била много уплашена и
разстроена, чувствала се в безизходица и в крайна сметка се съгласили на операцията.
Преди втората операция подписала някакъв документ, даден й от д-р С. и една
сестра. Нямала възможност да го прочете, а те й обяснили, че това било само
една формалност- че съм съгласна с операцията и анестезията. Съпругът й платил
здравните осигуровки, а след около 13 часа отново я отвели в
операционната. Втората операция била под
пълна упойка. Последното, което видяла
пред действието й, било д-р Ч., д-р С. и няколко медицински сестри. На
следващия ден след операция й направили скенер,
без да й бъде обяснено защо и какъв е резултатът от него. На 26.01.2018 г. я
изписали с дренаж. Д-р Ч. й обяснил, че на всеки два дни трябвало да ходи на
превръзка в частния му кабинет, за да проследявал как зараства операцията и за
да й премахне дренажа. Две седмици посещавала кабинета му, след което отново в
частния му кабинет й били премахнати и конците. На 23.02.2018 г. я извикали в
болницата, за да получи епикризата и с
нея да се регистрирала в онкологията за по- нататъшното й лечение. По препоръка
на близки и приятели, със съпруга й решили да изпратят парафиновите блокчета за
повторно изследване в частна лаборатория. Дори поискали съвет от д-р Ч., а той
отсякъл, че нямало никакъв смисъл Въпреки това изпратили блокчетата в МЦ „Т.“ и
след около десет дни получила обаждане от лабораторията като лекарят й обяснил,
че резултатите били по- добри от първоначалните. С епикризата и изследването от
частната лаборатория посетила д- р Е. Г., която й обяснила, че между двете изследвания
няма никаква разлика. Д-р Г. заменила изписания от д-р Ч. медикамент с друг,
лечението с който трябвало да продължи
пет години като на всеки шест месеца трябвало да прави контролни прегледи и й
обяснила, че това било наложително като превенция да не се появи рак на другата
гърда. Започнала лечение, извършила контролни прегледи като споделила, че имала
обилни кръвотечения на всеки две седмици, както и че след преглед с гинеколог,
той обяснил, че причината за това не била гинекологична. Д-р Г. й обяснила, че
това бил страничен ефект от медикамента и го сменила с друг, който също
закупила Золадекс- инжекция, която се поставяла един път в корема и имала за цел да спре производството на
естроген, като обаче за периода на прием месечния цикъл спирал. В Англия се
обърнала към лекар- специалист, на който представила двете изследвания- от
държавната и от частната лаборатория, а той й обяснил че става въпрос за две
различни диагнози и попитал коя била правилната. Обяснил й, че според изследването
от частната лаборатория, ставало дума за предраково образувание и ако това било
вярното, нямало нужда от никакво лечение, нито от мастектомията, изразил несъгласие
с назначеното лечение от гинеколога, обяснявайки, че предвид младата й възраст,
имало риск след лечението със Золадекс, да не можела да има деца. Поискал да му
предостави парафиновите блокчета за изследване в Англия и отказал да назначи лечение
преди резултатите от изследването. В края на октомври 2018 г. английският лекар
прекратил медикаментозното лечение, тъй като резултатите били много добри и не
се изисквало никакво лечение.
Така вследствие на
погрешната гефрирна диагноза и извършената по спешност мастектомия от д-р Ч.,
се оказала осакатена, с отстранена дясна гърда, без да имало нужда от това. От
момента, в който й било обяснено, че имала рак на гърдата и това налагало
незабавното й отстраняване,се сринала емоционално, изпаднала в депресия.
Ампутацията се отразила съществено на психичното й състояние. Изгубила
житейската си перспектива, ентусиазма и желанието за живот. Чувствала
несигурност за бъдещето си и изпитвала страх от преждевременна скорошна смърт
като болна от рак. Била обладана от лоши мисли. Нямала желание да живее, да се
среща и общува. Чувствала си и все още се чувствала непълноценна като човек
и като жена.Наложилото се от извършената
мастектомия лечение след операцията, продължило за периода от 15.03.2018 г. до
края на октомври 2018 г. довело до допълнителни болки и страдания, които
търпяла при обилните кръвотечения, които получила, както и от принудителното
спиране на менстуралния й цикъл. Липсвало й самочувствие заради променената
външност, тя й налагала ограничения в избора на облекло, което винаги
внимателно трябвало да подбира и съобразява. Затворила се в себе си, искала да
се изолира от света. Била семейна от 2014 г. и със съпруга й мечтаели за деца.
Случилото се променило и отложило плановете им за това. Дари когато и ако имали
деца, липсата на едната й гърда нямало да й позволи да кърми пълноценно. При
установяване на грешната диагноза вместо да се зарадва се сринала още повече,
тъй като се чувствала осакатена. Отделно от това изпитвала физически болки в
ръката вследствие отстранените лимфни възли. Движението й било ограничено,
наложило са да провежда ежедневна домашна физиотерапия в продължение на шест
месеца, докато възвърне напълно движението на ръката. Не можела да извършва
тежък физически труд, да вдига тежко. През цялото време до нея бил съпругът й,
който се принудил да ползва неплатен отпуск, за да се грижи за нея, което
намалило доходите им. Физически болки изпитвала и непосредствено след
операцията. Претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди били в пряка
причинно- следствена връзка с погрешно поставената на гефрир диагноза „
инвазивен дуктален карцином на млечна жлеза“ от д-р И.К., последвалото съществено неизпълнение на
служебните задължения на извършилия операцията д-р Ч., както и на д-р С., който
й предоставил за подпис формуляр, обяснявайки, че е само формалност във връзка
с операцията и анестезията. И двамата обаче проявили небрежност и нарушили задълженията
си да й предоставят адекватен обем от информация- не й разяснили възможността
за несъответствие на гефрирното
изследване с това от трайните препарати, не й разяснили възможността за
провеждане на друго лечение или по- щадяща операция, а й представили
ампутацията като единствения възможен вариант, не й обяснили какво би могло да
се случи, ако изчакам резултатите от трайните препарати и така не й била дадена възможност за вземане
на адекватно решение. Ако била информирана за всичко това, щяла да изчака да се
потвърди първоначалния резултат едва
след това да се реши на мастектомия предвид младата й възраст и
обстоятелството, че няма деца. Никой не я попитал дали има фамилна
обремененост, което евентуално да засилва риска и да обоснове предприетата
спешна операция. Никой не й обяснил дали било за възможно отлагане на
операцията и търсене на туморни формации с рентгенови, скенер и други методи,
нито пък й разяснили риска от това. Не й
било обяснено има ли алтернатива, а местектомията й била предложена като
единствен вариант без възможност за избор. Даденото от нея съгласие по никакъв
начин не можело да се приеме като информирано по смисъла на закона. Преди
извършване на радикалната операция по отстраняването на гърдата не били спазени
гарантираните от закона права на всеки пациент за пълна информираност относно
диагнозата, вкл. за разясняване на всички диагностични методи и избор на
лечение. Предприетата от д-р Ч. мастектомия не била спешна и наложителна и не
съответствала на стандартите за качество, на добрата медицинска практика и на
хирургичния стандарт в България. С нея не била обсъждана въобще възможността за
консервативно лечение, нито ползите и рисковете от такова лечение. И д-р К.,
дал погрешната гефрирна диагноза, и д-р Ч.,
както и д-р С. били в трудови правоотношения с ответника, което ангажирало
отговорността му като възложител на работата.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата в размер на 50 000 лв., частично от
80 000 лв., обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
23.01.2018 г. до окончателното плащане.
Ответникът „У. м. б. з.
а. л.-К.“ АД- гр.Р. оспорва основателността на предявения иск. Оспорва
твърдението, че мастектомията на дясна млечна жлеза била извършена без наличие
на злокачественост, оспорва твърдението на ищцата, че не била информирана за степента
на необходимост от извършване на операцията, нейния вид и рискове, както и
твърдението, че на пациентката не била дадена възможност за избор. Твърди, че
действията на д-р Ч. като лекар от извънболничната помощ не можели да ангажират
отговорността на болницата, тъй като в този случай нямала качеството на
работодател. За действията, извършени от медицински служители, при упражняване
на дейност от извънболничната помощ, УМБАЛ К. не носела отговорност. Действията
на д-р Г. също не можели да ангажират отговорността , тъй като същата не била в
трудово правоотношение с болницата.
Оспорва твърдението, че предприетата операция
не била спешна и наложителна. Твърди, че действията на лекарите съответствали медицинските
стандарти, добрата медицинска практика и проучванията в диагностиката и лечението
на млечна жлеза. Извършената хирургична интервенция- мастектомия с лимфна
дисекция била извършена своевременно, сигурно и компетентно съобразно
съвременните тенденции и достиженията на хирургичната практика.
Твърди, че в случая
липсвало виновно противоправно действие или бездействие от страна на служители
на болницата, което да било довело до извършване на оперативна интерпретация
без наличие на клинични показания за това. Не била налице твърдяната грешна
диагноза. Оспорва вида и интензитета на описаните болки и страдания, както и
причинната връзка между тях и извършената операция.
Третото лице- помагач на
страна на ответника „У.“ АД- гр.С. признава, че е налице валидно
застрахователно правоотношение с УМБАЛ- Р. по застраховка „Професионална
отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия, породено от
застрахователна полица № 17002L10002,
валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. Същото не взема
становище по основателността на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
М.А. и Й.А. са съпрузи
от 2014 г. От 2015 г. те живеят и работят в Англия. В България се връщат три
пъти годишно. При завръщането си в България през м. януари 2018 г. М.А. посетила
гинеколога си, с който споделила, че открила бучка на дясната си гърда и той я
посъветвал да си направи образно изследване и да се консултира с хирург или
мамолог. На 19.01.2018 г. на М.А. било направено образно изследване, въз основа
на което д-р М. поставил
заключение: Обс. Фиброкистозна мастопатия двустранно. BI-RADS 3- вероятно бенигнена
находка- характеристиките на находката са с
много голяма вероятност доброкачествени, но не са патоговионични и абсолютно
сигурни и препоръчал биопсия и евентуално оперативно лечение. На А. обяснил, че
трябва да се консултира със специалист и препоръчал д- р В.Ч..
М.А. посетила частния
кабинет на д-р Ч. с направеното образно изследване. След извършения преглед
съмнението за тумор на дясната гърда се потвърдило. Д-р Ч. препоръчал оперативно лечение, на което
ищцата се съгласила и тогава той й обяснил, че трябва да си заплати биопсията
/секторална резекция/, тъй като не била здравно осигурена в България.
На 23.01.2018 г. М.А. постъпила
на лечение в УМБАЛ К.- АД-Р., като при приема й били направени изследвания.
Непосредствено след това била откарана в
операционна, където била извършена секторална
резекция на дясна жлеза, а материалът изпратен за бързо хистологично изследване нар. “гефрир”. Гефрирното изследване било извършено от д-р И.К., който посочил
като диагноза: инвазивен дуктален карцином.
Въз основа на
заключението на патолога, д-р Ч. обяснил на
ищцата, че има злокачествен тумор и че трябва да се премахне цялата гърда. При тази новина М.А. се шокирала,
била разстроена,
когато я отвели в стаята й, където я чакал нейния съпруг. Скоро
след това при тях отишъл завеждащият отделението
д-р С., който обяснил каква е ситуациата
и й казал, че ако иска да живее, трябва да се подложи на операция- мастектомия.
Д-р С. обяснил също, че след операцията най- вроятно на ищцата ще бъде
назначена медикаментозна терапия, че ще може да има деца, както и че трябва да
се заплатят здравните й осигуровки, тъй като операцията била много скъпа. След
това й дал да подпише формуляр, с който да се даде съгласие за операцията и за
анастезията и дал около час за размисъл като обяснил, че имало риск и трябвало да се действа бързо.
Ищцата се
съгласила на предложената
операция и дала съгласие в писмена форма.
На същия ден-
23.01.2018 г. в 13.30 ч. под обща интубационна анестизия била направена и
радикална лява мастектомия по Пейти- Пирогов с лимфна десекция на дясна аксила
на трите нива.
След операцията
въз основа на изследванията от трайните препарати д-р К.
поставил диагноза: инвазивен лаборален карцином.
Окончателната диагноза била поставена на 29.01.2018 г. след проведена
имунохистология: дуктален карцином in situ.
Ищцата била изписана на 26.01.2018 г. с
препоръки: контролна превръзка на 29.01.2018 г. със сваляне на конт. дренове и насочена към
КОЦ-Р., където обща клинична онкологична
комисия взела решение за провеждане на ендокринна терапия и диспансерно
наблюдение.
Слез изписването от лечебното заведение в продължение на около две седмици
ищцата посещавала частния кабинет на д-р Ч., за източване на събралата се течност и махане на
дренажа. През това време изпитвала много силни болки от
дясната страна, не можела да си движи ръката. Изпаднала
в депресия, не искала да излиза, да се вижда с други хора, не искала да се
храни и да приема вода.
Била объркана, не можела да приеме случилото се, нямала
яснота за бъдещето си. Докато чакала епикризата,
изпратила парафиновите блокчета в лаборатория в гр.София, от където им
обяснили, че резултатите са по- добри от първоначалните.
До края на месец
март 2018г. ищцата и съпруга й останали в България, като мъжът ползвал
неплатен отпуск, за да се грижи за нея. След завръщането им в Англия ищцата продължила да
си стои у дома, не можела да работи,
изпитвала болки в дясната ръка, като
болки имала и до момента. Това наложило да работи на четиричасов работен
ден.
От приема на
медикаментите имала странични ефекти- кръвотечение, гадене, повръщане, което
наложило да потърси медицинска помощ. Посетила специалист-
хируг, който след като се запознал с документацията и след като били направени нови изследвания от предоставените му парафинови блокчета, обяснил, че заболяванието
е нискостепенно предраково образувание и не се налагало никакво лечение, нито
пък мастектомия. Тази новина не зарадвала ищцата, а я сринала, тъй като се
чувствала осакатена, с отложени и провалени планове.
Горепосочените факти съдът
приема за установени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства- медицинска документация и удостовереното в ИЗ, както и с
показанията на св.В.Ч.,
св.И.К., св.Й.А.- съпруг на ищцата и св.С.М.-
сестра на ищцата. Показанията на свидетелите съдът цени през
призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй като са последователни, логични,
не противоречат на другите доказателства по делото.
С приетата по делото
съдебно медицинска експертиза се установява, че към момента на извършване на
операцията ищцата е страдала от онкологично заболяване на дясната млечна гърда,
което заключение се базира на три факта: материалите от гефрирното изследване,
допълнителните материали от резекцията от първата операция и последвалото
имунохистологично изследване. На базата на гефрирното изследване е била
поставена диагноза: инвазивен дуктален карцином на млечната жлежа. Между тази
диагноза и диагнозата от трайните препарати, както и окончателната диагноза са
налице несъотвествия- от трайните препарати: инвазивен лобурален карцион и след
проведената имунохистология- дуктален карцином in situ. В експертизата е посочено, че няма
общоприет действащ стандарт, който да определя обема на интервенцията, като преценката при всеки конкретен случай се
базира на препоръки, фигуриращи
в медицинската литература- учебници и ръководства, че диагностиката и лечението
на онкоболен пациент се извършва от различни специалисти: образна диагностика,
морфологично изследване от патолози, оперативно лечение/ ако се налага/,
химиотерапия, лъчелечение като цялостният диагностично- лечебен план се обсъжда
от обща онкологична комисия, в която задължително влизат различни специалисти.
При суспектни / съмнителни/ данни за карцином на гърдата се препоръчва
дебелоиглена биопсия за поставяне на диагноза, при доказан хистологично
карцином на гърдата се използват образни методи за определяне на
разпространеността на тумора и след това се пристъпва към операция и се
определя обема й.
В конкретния случай на
ищцата е направена само ехография, а двете й
операции са извършени в един и същи ден.
В експертизата вещите
лица са описали общите правила при диагностика на заболяването като са
посочили, че точната морфологична диагноза на карцином на гърдата е
претерапевтично изследване/ изследване на тъкан или клетки с цел диагноза преди операция, а не по време на операцията-
гефрир/ преди лечението с цел
изграждане на най- подходящо начало на индивидуален терапевтичен план, както и
че извършената на ищцата операция не е била нито спешна, нито наложителна и е
могла да бъде избегната, че младата жена не е била изцяло и подробно
информирана, както и че самата мастектомия би могла да се извърши по- късно.
В съдебно заседание
вещите лица са обяснили, че диагнозата
следва да се постави преди операция като първо се направи образно изследване,
след това биопсия и имунохистология и на база на тези изследвания в зависимост
от вида, размера и местоположението да се предложат различни варианти за
лечение, да се предложи на експертен
онкологичен съвет преди престъпване към операция, което при ищцата не е
направено. Вещите лица са посочили , че
ситуацията не е била животозастрашаваща и спешна и не би се променила в рамките
на 5-10 дни. Пояснили са също, че при ищцата няма стадиране, тъй като не може
да бъде направено само въз основа на ехография, а без стадиране не може да се
направи и правилен план за хормонална терапия. В конкретния случай са нарушени
правила, препоръките, дадени в учебниците по медицина, тъй като няма действащи
нормативни правила за това.
Безспорно е по делото,
че извършилия операцията лекар- д-р Ч., патоанатомът д-р К., както и д-р С. са
били в трудови правоотношения с ответника към м. януари 2018 г.
Безспорно е, че третото
лице помагач на ответника е
застраховател по застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински
персонал“, сключена с УМБАЛ-К. АД- Р. като работодател. Тези факти се установяват
и с приетите по делото застрахователни полици и Общите условия към тях. За
настоящото производство застрахователят е уведомен с писмо- изх.№ 15.08.2019г.,
връчено с обратна разписка на 19.08.2019 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Производството по делото
е образувано по предявен
иск за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане с
правно основание чл.49 от ЗЗД.
Искът е допустим като предявен
от процесуално легитимирано
лице срещу процесуално
легитимирана страна- УМБАЛ-К. АД- гр.Р. в качеството на работодател на
лекарите, осъществили лечението на пациентката.
Процесуалната
легитимация на двете страни следва единствено от правното твърдение на ищеца. Тя се обуславя
от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от
претендираното или отричано от ищеца право. Поради
това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът
изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като
страна, е необходимо то да съществува към момента на завеждане на иска и да
притежава процесуална правоспособност. Това е условие
за допустимост на исковия процес, доколкото не може да възникне процесуално
правоотношение по отношение на лице, което не съществува или не притежава
процесуална правоспособност.
Ищцата е насочила претенцията си към УМБАЛ-К.
АД- гр.Р. с твърдения, че ответника е работодател на лекарите, от чието
действия е претърпяла вреди с неимуществен характер и като такъв в
качеството му на възложител, бил обвързан с гаранционно обезпечителната
отговорност правен субект съобразно изрично регламентирана правна възможност,
визирана в нормата на чл.49 от ЗЗД.
С оглед разпоредбите на
чл.49 от ЗЗД и чл.53 от същия закон следва да се приеме, че ответникът –
юридическото лице като възложител и лекарите като изпълнители носят солидарна
отговорност пред увреденото лице и правото на избор срещу кого да предяви иска
си за обезщетение принадлежи на ищеца. В този смисъл е ППВС №7 от 29.12.1958
г., което е задължително за съдилищата, ТР №59/1974 г. на ОСГК- т.1; Р-665/57
г., ІV г.о. В случая претенцията е насочена срещу юридическото лице, носещо
отговорност по силата на чл.49 от ЗЗД.
Съдът счита, че в
конкретният случай са налице изискуемите абсолютни положителни процесуални
предпоставки и липсват процесуални пречки. Това е така, тъй като са налице
правоспособни и дееспособни страни, налице е подведомствен на съда правен спор,
който обуславя правният интерес от претендираната искова защита. Искът като
допустим следва да бъде разгледан по същество.
Непозволеното увреждане
се основава на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
лица. Регламентираното в чл.45 и сл. от ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщететителен характер. На обезщетение
подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят
от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/. Непозволеното увреждане, регламентирано в
чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вината, която съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Отговорността по чл.49
от ЗЗД обаче е обективна- за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна
функция. За ангажиране отговорността на ответника е
необходимо да се докаже, че при или по повод изпълнението на възложената от него работа, лицата, на които е
възложена тя, са причинили вреди на ищцата.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а
причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност на ответника за неимуществени вреди, в процеса в
доказателствена тежест на ищцата е да установи горепосочените елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
По делото се установи,
че на 23.01.2018 г. след преглед от д-р Ч. в качеството му на лекар от
извънболничната помощ и въз основа на ехографско изследване, ищцата е постъпила
на лечение в УМБАЛ К. АД-Р.. При постъпването й са били
направени стандартни изследвания, след което е била отведена в операционна
зала, където й е направена секторална резекция на дясна млечна жлеза с гефрир.
Патоанатомът д-р К. на база на гефрирното изследване поставил диагноза: инвазивен
дуктален карцином на млечна жлеза.
Въз основа на извършеното гефрирно
изследване и
заключение на патолога, д-р Ч. обяснил на ищцата, че има злокачествен тумор и
че трябва да се премахне цялата гърда, за което същата дала съгласие в писмена
форма. На същия ден- 23.01.2018 г. в
13.30 ч. под обща интубационна анестизия била направена и радикална лява
мастектомия по Пейти- Пирогов с лимфна десекция на дясна аксила на трите нива.
По делото се установи
също, че след
операцията въз основа на изследванията от трайните препарати д-р К. поставил диагноза:
инвазивен лабуларен карцином, а окончателната диагноза била поставена на 29.01.2018 г. след проведена
имунохистология: дуктален карцином in situ.
Посочените факти дават
основание да съда да приеме, че към момента на приемането на ищцата за лечение
в УМБАЛ К. АД-Р. и на извършване на операцията, М.А. е страдала от онкологично
заболяване на дясната млечна гърда, в който смисъл е заключенито на приетата по
делото СМЕ. Това заключение вещите лица се базира на материалите от гефрирното
изследване, допълнителните материали от резекцията от първата операция и
последвалото имунохистологично изследване.
Независимо от установеното
онкологично заболяване, документираните изследвания и действия на лекарите са в
противоречие с принципите, визирани в чл.81, ал.2 от ЗЗ- за своевременност,
достатъчност, качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента. На
тези самостоятелни принципи, регламентиращи правата на пациента, съотвестват
задълженията
те да бъдат съблюдавани от медицинските лица, ангажирани в системата на здравеопазването.
В конкретният случай действията на
лекарите са в противоречие както с горепосочените принципи и в нарушение на правата, гарантирани в чл.86 от
ЗЗ, така и с правилата
за добра медицинска практика и с препоръките, фигуриращи в медицинската
литература- учебници и ръководства, тъй като преди предприемане на радикалната
интервенция не са осъществили правилна диагностика на заболяване на ищцат и не
са изградили
най- подходящия индивидуален терапевтичен план.
Лекарите не са
съобразили правилата за диагностика и лечение на онкоболен пациент.
Тези правила съгласно приетата СМЕ
изискват диагностиката и лечението на
онкоболен пациент да се извършва от различни
специалисти: образна диагностика, морфологично изследване от патолози,
оперативно лечение/ ако се налага/, химиотерапия, лъчелечение като цялостният
диагностично- лечебен план се обсъжда от обща онкологична комисия, в която
задължително влизат различни специалисти. Експертите са посочили,
че при суспектни / съмнителни/ данни за карцином на гърдата се препоръчва
дебелоиглена биопсия за поставяне на диагноза, при доказан хистологично
карцином на гърдата се използват образни методи за определяне на
разпространеността на тумора и след това се пристъпва към операция и се
определя обема й.
Точната морфологична
диагноза на карцином на гърдата е претерапевтично изследване/ изследване на
тъкан или клетки с цел диагноза преди
операция, а не по време на операцията- гефрир/ преди лечението с цел изграждане на най-
подходящо начало на индивидуален терапевтичен план.
В конкретния случай на
ищцата е направена само ехография, а двете й
операции- са извършени в един и същи ден като мастектомията не била нито
спешна, нито наложителна и би могла да бъде извършена по- късно без да бъде
засегнати живота и здравето на ищцата.
Доказателствата по
делото сочат, че лекарите, работещи при ответника, са извършили радикалната
мастектомия без да е била установена диагнозата, без да се извърши стадиране на
заболяването и без да се предложи за обсъждане на експертен онкологичен съвет с
цел да се избере най- доброто лечение в зависимост от вида, размера и
местоположението на карцинома.
С действията си лекарите
са нарушили правата на ищцата в качеството
й на пациент за качествена здравна помощ, както и правото й на ясна и
достъпна информация за здравословното й състояние и евентуалните методи на
лечение.
Липсата на точна
диагноза на заболяването, установена чрез необходимите изследвания, са довели
до неправилна преценка от страна на лекарите, че операцията с отстраняване на
гърдата е единствения метод за лечение.
В действията си лекарите
от УМБАЛ К.- АД- Р. са допуснали съществени пропуски в диагностиката и поради
това на ищцата не е изготвен най-добрия терапевтичен план. Липсата на адекватен
диагностичен план, при неустановена с необходимите изследвания диагноза, са
довели до прибързаното решение за отстраняване на млечната жлеза, без тази
операция да е била спешна, наложителна, животоспасяваща. Припряността в
действията на лекарите са довели до невъзможността да се определи дали радикалната
операция е била действително единствения възможен вариант за лечение на ищцата.
Горепосочените пропуски в действията на лекарите са довели и до липса на
стадиране на заболяването, а оттук и до избор на най- подходяща терапия след
операцията. С действието си същите са я лишили от алтернативни и
органосъхраняващи методи за лечение.
Посочените факти дава
основание да се приеме, че поведението на лекарския екип, осъществил лечението
на ищцата е виновно и противоправно, тъй като е в нарушение на принципите за
своевременност и достатъчност на медицинската помощ, визирани в чл.81 от ЗЗ, на
правата на пациента, регламентирани в чл.86 от ЗЗ, както и в разрез с добрите медицински практики
и правила за лечение, установени в медицината, както и с оглед липсата на
доказателства, които да оборват установената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция.
Съвкупната преценка на
доказателствата дават основание да се приеме, че премахването на дясната гърда
на ищцата и преживените от нея болки и страдания от извършената операция са в пряка причинно- следствена връзка с небрежното
и противоправното поведение на лекарския екип, работещ при ответника, а
възраженията на ответника за липсата на така са изцяло неоснователни.
Липсата на пълни
изследвания на пациентката при приемането
й за установяване на точната диагноза,
обсъждането й на експертен съвет и припряността в действията на
лекарите, без да е налице необходимост от това, са довели до непълнота при
диагностиката и като последица от това неадекватно лечение. Тези пропуски са
лишили пациентката от възможност да получи качествена здравна помощ- да има
пълна информация за здравословното състояние, както и за възможните методи за
лечение. Поради това съдът приема, че в конкретния случай е допусна лекарска
грешка, в резултат на което на ищцата е направена радикална операция, която е
могла да се избегне и/ или отложи във времето.
Установи се по делото,
че още при извършването на първата операция и грешно поставената с гефрирното
изследване диагноза, са довели до шок у ищцата. Същата била разстроена и силно
притеснена, което състояние било засилено при обяснението, че операцията е
идинствен възможен избор, ако иска да остане жива.
Непосредствено след
операцията, а и след това ищцата изпитвала много силни болки от
дясната страна, не можела да си движи ръката. Изпаднала в
депресия, не искала да излиза, да се вижда с други хора, не искала да се храни
и да приема вода. Била объркана, не можела да приеме случилото се, нямала яснота за
бъдещето си. Плановете й се променили като се наложи да остане в България до края на месец март 2018г. като за нея се грижел
съпругът й, който се наложило да ползва неплатен отпуск. След завръщането
им в Англия ищцата продължила да си стои у дома, не можела да работи, изпитвала болки в дясната ръка, като болки имала и до момента.
От провежданата след операцията терапия имала странични ефекти-
кръвотечение, гадене, повръщане, което наложило да потърси медицинска помощ в Англия, където й
обяснили, че операцията не е била нужна и това я сринало, тъй като се чувствала осакатена, с отложени
и провалени планове.
Преживените от ищцата
болки и страдания, промените в начина й на живот и свързаните с това душевни
преживявания имат характер на претърпяна от нея вреда от неимуществен характер,
която подлежи на обезщетяване.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на лекарите, работещи при ответника на ищцата са били причинени
неимуществени вреди. По делото са установени елементите на фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД, който ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника в качеството му на работодател.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен
характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера.
Съдът като съобразява
начина на извършване на увреждането, възрастта на ищцата, продължителността и
интензитета на нейното страдание, като отчита преживения шок, съществената
промяна в начина й на живот, необходимостта от промяна в плановете, страховете
й и несигурността за бъдещето, като съобразява икономическата обстановка в
страната към момента на деликта, намира че справедливия размер на дължимото
обезщетение е в размер на 70 000 лв. Искът е предявен частично в размер на
50 000 лв., поради което като основателен и доказан следва да бъде уважен
в пълния претендиран размер.
Върху
присъденото обезщетение се дължи лихва за забава, считано от деня на деликта- 23.01.2018
г.
Към момента
на извършване на деликта между ответника и третото лице- помагач ЗК „У.“ АД –
гр.С.е налице валидна застраховка „Професионална отговорност на лекари и
медицински персонал“, сключена с УМБАЛ-К. АД- Р. като работодател. За настоящото
производство застрахователят е надлежно уведомен с писмо- изх.№ 15.08.2019г.,
връчено с обратна разписка на 19.08.2019 г.
Разноските по делото следва да се определят по
правилата на чл.78 от ГПК. В полза на ищцата следва да се присъдят направени от
нея разноски за производството в размер на 8644 лв., представляващи заплатени
адв. възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещите лица.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „У. М. Б. З. А. Л.- К.“ АД- гр.Р. да заплати на М.Д.А.,
ЕГН ********** *** сумата в размер на 50 000 лв., частично от 70 000
лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от извършена мастектомия, ведно със законната
лихва, считано от 23.01.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 8644 лв. разноски за производството.
Решението е постановено при
участието на третото лице- помагач ЗК „У.“ АД- гр.София като застраховател по застраховка „Професионална отговорност на лекари и
медицински персонал“, сключена с УМБАЛ-К. АД- Р. като работодател.
Решението може
да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: