№ 2212
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110104603 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, сл. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А* Б.“ ЕАД твърди, че между дружеството и ответника Е. С. Г.
е сключен Договор № ******* със сключено към него Приложение 1 на
18.05.2020 г. за услуга ******* и услуга *********.
Сочи, че за периода от 07.10.2020 г. до 06.11.2020 г. Г. е потребила
електронни съобщителни услуги на стойност 30.61 лева, които не е заплатила
в срок. Поради изложеното и на основание чл. 54.12 от Общите условия
договорът е прекратен предсрочно по вина на ответника, като на последния е
начислена неустойка в общ размер от 332.96 лева, формирана, както следва:
14.97 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за
допълнителна услуга, предоставена към основната услуга за номер *******;
200 лева – неустойка за невърнато оборудване за ползване на услуга *******;
42 лева – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за
услуга *******; 37.17 лева – неустойка, равняваща се на предоставената
отстъпка от цената за ползване на услуга *******; 4.95 лева – неустойка в
размер на три стандартни месечни такси без ДДС за допълнителна услуга,
предоставена към основната услуга за номер *********; 17.97 лева –
неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за услуга
*********; 15.90 лева – неустойка, равняваща се на предоставената отстъпка
от цената за ползване на услуга *********.
Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д
1
14444/2023 г. по описа на ВРС срещу ответника Е. С. Г., срещу която
последният е подал възражение по чл. 414 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че Е. С. Г. дължи на
„А* Б.“ ЕАД следните суми:
1) сумата от 30.61 лева – незаплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги по Договор № ******* със сключено към него
Приложение 1 на 18.05.2020 г. за услуга ******* и услуга *********, за
период на потребление от 07.10.2020 г. до 06.11.2020 г.;
2) сумата от 9.05 лева – обезщетение за забава върху главницата от 30.61
лева, начислено за периода от 26.11.2020 г. до 26.10.2023 г.;
3) сумата от 332.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор № *******, формирана, както следва: 14.97 лева – неустойка в
размер на три стандартни месечни такси без ДДС за допълнителна услуга,
предоставена към основната услуга за номер *******; 200 лева – неустойка за
невърнато оборудване за ползване на услуга *******; 42 лева – неустойка в
размер на три стандартни месечни такси без ДДС за услуга *******; 37.17
лева – неустойка, равняваща се на предоставената отстъпка от цената за
ползване на услуга *******; 4.95 лева – неустойка в размер на три стандартни
месечни такси без ДДС за допълнителна услуга, предоставена към основната
услуга за номер *********; 17.97 лева – неустойка в размер на три стандартни
месечни такси без ДДС за услуга *********; 15.90 лева – неустойка,
равняваща се на предоставената отстъпка от цената за ползване на услуга
*********;
4) сумата от 95.15 лева – обезщетение за забава върху главницата от
332.96 лева, начислено за периода от 04.12.2020 г. до 26.10.2023 г.;
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.11.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14444/2023 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по настоящото дело и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове.
Прави възражение за погасяване по давност на претендираните
вземания.
Сочи, че с протокол от 25.07.2024 г. са върнати предоставените от ищеца
две устройства на обща стойност 200 лева, поради което начислената за
невръщането им неустойка не е дължима.
Излага, че имотът, в който е предоставяна процесната фиксирана услуга,
е продаден на 12.06.2020 г. Заявява, че направила множество опити за
прехвърляне на услугата на друг адрес, но ищецът отказал. Поддържа, че не
дължи заплащане на услуга, която не е ползвала.
В проведеното на 16.05.2025 г. открито съдебно заседание
производството е прекратено в частта по иска с правно основание чл. 92, ал. 1
2
ЗЗД за сумата от 200 лева, претендирана като неустойка за невърнато
оборудване, на основание чл. 232 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 14444 по описа за 2023 г. на ВРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответника за тези вземания. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното
съдът намира, че се породил правен интерес от предявяване на исковете и
същите са допустими.
По претенцията за незаплатена цена на предоставени мобилни услуги:
Основателността на тази претенция е обусловена от наличието на
следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между страните по договор за
предоставяне на мобилни услуги; 2) предоставянето на електронни
съобщителни услуги на претендираната стойност.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между тях по Договор № ******* със сключено към
него Приложение 1 на 18.05.2020 г. за услуга ******* и услуга *********.
Договорът, ведно с приложенията към него, е представен с исковата молба /л.
5-9/. От съдържанието му става ясно, че мобилният оператор се е задължил да
предостави на ответника комбинирана услуга, включваща фиксиран интернет
и телевизия, съгласно условията на тарифен план А1 Стандартен 50 /А1 Нет
50 Mbps + ТВ Стандартен/ при промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 20.39 лева с ДДС за първите 24 месеца от срока на договора, и
стандартна месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лева с ДДС. Видно от
допълнително приложение към Приложение № 1 към договора е активиран
допълнителен пакет за увеличаване на скоростта на фиксирания интернет
срещу месечна абонаментна такса от 1.99 лева с ДДС. С второ допълнително
приложение към Приложение № 1 е активиран допълнителен пакет към
услугата телевизия, като е уговорена стандартна месечна абонаментна такса за
същата в размер на 6.99 лева с ДДС, респ. абонаментна такса с включена
отстъпка в размер на 3.99 лева с ДДС. Изрично в т. 2.1. от допълнителното
приложение е предвидено, че когато допълнителният пакет се активира към
основен ТВ пакет А1 ТВ Стандартен, абонатът ползва отстъпка в размер на
100 % от месечните абонаметни такси за този пакет, дължими за първите два
последователни месечни периода на фактутиране, считано от датата на
активация, като след изтичане на този период се заплаща месечна такса с
включена отстъпка, посочена т. 2.1, т.е. в размер на 3.99 лева с ДДС.
3
От изложеното следва, че за процесния период страните са били
обвързани от облигационно отношение по повод предоставянето на мобилни
услуги. Възраженията на ответника, че поради продажбата на имота, в който е
предоставяне фиксираната услуга, е отправил искане за прехвърляне на
същата на новия му адрес, са неподкрепени от доказателства. Независимо от
дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ответницата не е
ангажирала доказателства за това, че мобилният оператор е отказал
прехвърляне на услугата. Нещо повече, съгласно изричната клауза на т. 5.4 от
Раздел 5 „Други условия” на договора промяна на адреса на ползване на
пакетната услуга се допуска само със съгласие на мобилния оператор при
условие, че е налице техническа възможност за предоставяне на услугата на
новия заявен от абоната адрес. Според т. 5.5, изр. трето, ако не бъде
постигнато съгласие за промяна на адреса на ползване на услугата и абонатът
не запази досегашния си адрес, договорът се прекратява и абонатът дължи
заплащане на неустойка.
Същевременно, предоставените електронни съобщителни услуги са
ползвани при условията на месечна абонаментна такса. Последната се явява
възнаграждение за правото на достъп до мрежата на оператора, предоставено
чрез активиране на съответната услуга, което се установява с представения по
делото приемо-предавателен протокол за инсталиране на оборудване,
подписан от ответника. Следователно за процесния период несъмнено е
възникнало задължение на ответника да заплаща уговорената с договора
абонаментна такса. За процесния период тя възлиза на общо 26.37 лева с ДДС,
колкото е сборът на таксата всички предоставени услуги /20.39 лева с ДДС за
фиксирания пакет интернет и телевизия + 1.99 лева с ДДС за допълнителен
пакет към услугата интернет + 3.99 лева с ДДС за допълнителен пакет към
услугата телевизия/.
От подробната справка за потреблението, приложена към фактурата за
посочения в исковата молба период на потребление от 07.10.2020 г. до
06.11.2020 г., става ясно, че в допълнение към горната сума са начислени сума
в размер на 4.99 лева без ДДС за пакет Max Sport Plus 2 г., както и 2.49 лева
без ДДС – такса за допълнително ТВ устройство. Същевременно, по делото не
са представени доказателства за активиранe на посочения допълнителен пакет
нито за предоставянето на допълнителен ТВ приемник. Изрично в т. 3.3 от
Приложение № 1 към договора за мобилни услуги е отбелязана опцията за
предоставяне на допълнителен ТВ приемник, като съобразно забележката,
отбелязана със символа „*“, избраната опция следва да се маркира. В случая
не е маркиран брой на предоставени допълнителни приемници, поради което
следва да се приеме, че такива не са предоставени. Макар в констативния
приемо-предавателен протокол да са описани три на брой инсталирани
устройства, без наличието на специални знания или други писмени
доказателства не би могло да се установи, че сред тях попада повече от един
телевизионен приемник.
Издадената от ищеца фактура сама по себе си не е основание за плащане
– такова е доставката на услугата, а фактурите удостоверяват този факт за
данъчни цели /Решение № 46 от 27.03.2008 год. на ВКС по т.д. № 454/2008
4
год., ІІ т.о./. Касае се за едностранно съставен от ищеца частен документ,
който има единствено формална, но не и материална доказателствена сила.
Тъй като не се установява ответникът да е ползвал гореописаната
допълнителна услуга нито втори телевизионен приемник, следва да се приеме,
че същият не дължи заплащане на начислената за тях цена в общ размер от
8.98 лева с ДДС.
От гореизложеното следва, че претенцията с предмет незаплатена цена
за предоставени електронни съобщителни услуги по Договор № ******* от
18.05.2020 г. е доказана до сумата от 26.37 лева, на колкото възлиза стойността
на начисления месечен абонамент за процесния период. Именно до тази сума
искът следва да бъде уважен, като за разликата над нея до предявения размер
на претенцията от 30.61 лева лева искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за обезщетение за забава върху вземането за
предоставени далекосъобщителни услуги:
За да бъде уважен акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
трябва да се установи съществуването на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличие на неудовлетворено парично вземане в полза на
ищеца; 2) ответникът да е изпаднал в забава.
Предвид частичната основателност на главния иск безспорно е налице
неудовлетворено парично притезание в полза на ищеца. Съгласно т. 26.5 от
Общите условия на ищцовото дружество /л. 20-39/ изискуемостта на
дължимите суми за потребени мобилни услуги настъпва в 15-дневен срок след
издаване на съответната фактура. Следователно от посочения момент
ответникът дължи и обезщетение за забава върху същите. Съдът, като
съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на
законната лихва, изчисли, че дължимата лихва за забава върху сумата от 26.37
лева, представляваща дължима главница по Договор № ******* от 18.05.2020
г. за периода от 26.11.2020 г. до 26.10.2023 г., възлиза на 8.26 лева.
Следователно акцесорният иск е основателен до размера на сумата от
8.26 лева, като за разликата до предявения размер от 9.05 лева следва да бъде
отхвърлен.
По претенците за неустойка поради предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги:
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
наличието на валидна неустоечна клауза в сключения между страните
договор; 2) прекратяването на договора по вина на потребителя.
Процесният договор за мобилни услуги включва клауза, съгласно която
в случай на предсрочното му прекратяване по инициатива или вина на
потребителя последният дължи неустойка в размер на стандартните месечни
абонаментни такси /без отстъпки/ до изтичане срока на договора. Изрично е
предвидено, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
5
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка. В посочената хипотеза в допълнение абонатът дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или
предоставени на лизинг или изплащане/, съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент.
В чл. 40 ж от Общите условия на мобилния оператор изрично е
предвидено правото на последния да спре предоставянето на услугата на
абоната или да прекрати сключения договор за услуги, в случай че същият
нарушава свои задължения във връзка с ползването на услугата. Тази клауза е
доразвита в чл. 54.1 от ОУ, съгласно който ищцовото дружество има право
едностранно да прекрати договора при неплащане на дължими суми след
изтичане срока за плащане. Макар в цитираните клаузи да се използва
понятието „прекратяване“ на договора, по същество се касае за развалянето
му поради виновно неизпълнение на насрещните задължения на потребителя
и в частност – тези за заплащане на дължимите суми за потребени мобилни
услуги.
Доколкото в общите условия не е предвиден особен ред за упражняване
потестативното право на доставчика на мобилни услуги да развали договора,
настоящият съдебен състав намира, че волеизявлението може да бъде и чрез
конклудентни действия – спиране на достъпа до мобилната мрежа. В случая
това е сторено в началото на м. декември 2020 г., когато от ищеца са издадени
сметки за начисляване на претендираните неустойки. Нещо повече, в случая
препис от исковата молба е връчен лично на ответника, поради което следва
да се приеме, че правните последици на развалянето са настъпили най-късно с
връчването на книжата по чл. 131 ГПК.
Предвид изложеното е възникнало основанието за начисляване на
претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение от страна на потребителя. В случая размерът й се
равнява на 59.97 лева /3 х 19.99 лева, на колкото възлиза дължимата
стандартна абонаментна такса за ползвания пакет без ДДС/. В допълнение
следва да бъде начислен и трикратният размер на дължимите абонаментни
такси за ползваните допълнителни услуги, както следва: за доп. пакет за
увеличаване скоростта на фиксиран интернет в размер на 4.95 лева /3 х 1.65
лева без ДДС/, както и за допълнителен ТВ пакет в размер на 9.96 лева /3 х
3.32 лева без ДДС/.
Що се отнася до претендирана от ищеца неустойка, представляваща
предоставената отстъпка от цената на ползваните услуги, същата дублира
неустойката за предсрочно прекратяване в размер на три месечни
абонаментни такси. В този смисъл следва да се приеме, че същата не отговаря
на изискванията за добросъвестност и уврежда потребителя, поради което се
явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предвид изложеното искът за неустойка следва да бъде уважен до
размера от 74.88 лева, като за разликата над него до претендирания след
6
частичното оттегляне на иска размер от 132.96 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията за обезщетение за забава върху вземането за неустойка:
Предвид извода за частична основателност на исковете по чл. 92 ЗЗД и
при съобразяване размера на законната лихва следва, че ответникът дължи
лихва за забава върху сумата от 74.88 лева за периода от 04.12.2020 г. до
26.10.2023 г. в размер на 23.28 лева. Към нея следва да бъде добавена
законната лихва върху сумата от 200 лева – неустойка за невърнато
оборудване по договора, за периода от 18.01.2021 г. /датата на настъпване на
изискуемостта на задължението съгласно издадената от ищеца сметка - л. 13/
до 26.10.2023 г., доколкото повод за оттегляне на иска в посочената част е
извършеното в хода на процеса доброволно връщане на вещите. Същата
възлиза на 59.69 лева.
Ето защо разглежданият иск следва да бъде уважен до размера от 82.97
лева, като за разликата до претендирания размер от 95.15 лева същият следва
да бъде отхвърлен.
Възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията,
предмет на предявените искове, е неоснователно. Както по-горе бе изложено,
изскуемостта на вземането за дължими абонаментни такси за процесния
период е настъпила след изтичането на 15 дни от издаване на представената от
ищеца фактура от 10.11.2020 г., т.е. на 25.11.2020 г. Що се отнася до
претендираните неустойки, те са начислени със сметки от 03.12.2020 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по електронен
път на 07.11.2023 г., т.е. преди изтичането на тригодишния давностен срок по
чл. 111 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца
искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса съразмерно
на уважената част от исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК – общо в
размер на 31.26 лева.
В исковото производство ищецът е извършил разноски за заплащане на
държавна такса за производството в общ размер от 179.30 лева /175 лева – за
предявените искове и 4.30 лева – за възпроизвеждане на хартиен носител на
постъпили в ел. форма книжа/. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде
определено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. При
съобразяване на размера на реално извършените разноски на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за исковото производство съразмерно на уважената
част от исковете в общ размер от 114.93 лева.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Е. С. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *******, ДЪЛЖИ
на ищеца „А* Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
*******, следните суми:
СУМАТА ОТ 26.37 лева /двадесет и шест лева и тридесет и седем
стотинки/ – незаплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги по Договор № ******* със сключено към него Приложение 1 на
18.05.2020 г. за услуга ******* и услуга *********, за период на потребление
от 07.10.2020 г. до 06.11.2020 г.,
СУМАТА ОТ 8.26 лева /осем лева и двадесет и шест стотинки/ –
обезщетение за забава върху главницата от 26.37 лева, начислено за периода от
26.11.2020 г. до 26.10.2023 г.;
СУМАТА ОТ 74.88 лева /седемдесет и четири лева и осемдесет и
осем стотинки/, формирана, както следва: 59.97 лева – неустойка в размер на
три стандартни месечни такси без ДДС, 9.96 лева – неустойка в размер на три
стандартни месечни такси без ДДС за допълнителна услуга, предоставена към
основната услуга за номер *******; 4.95 лева – неустойка в размер на три
стандартни месечни такси без ДДС за допълнителна услуга, предоставена към
основната услуга за номер *********;
СУМАТА ОТ 82.97 лева /осемдесет и два лева и деветдесет и седем
стотинки/ – обезщетение за забава върху дължимата по договора неустойка,
начислено за периода от 04.12.2020 г. до 26.10.2023 г.;
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.11.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14444/2023 г. по описа на ВРС,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва:
за разликата над сумата от 26.37 лева /двадесет и шест лева и
тридесет и седем стотинки/ до пълния претендиран размер на вземането за
незаплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по
Договор № ******* със сключено към него Приложение 1 на 18.05.2020 г. за
услуга ******* и услуга ********* от 30.61 лева /тридесет лева и шестдесет
и една стотинки/;
за разликата над сумата 8.26 лева /осем лева и двадесет и шест
стотинки/ до пълния претендиран размер на вземането за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги от 9.05 лева /девет лева и пет стотинки/;
за разликата над сумата от 74.88 лева /седемдесет и четири лева и
8
осемдесет и осем стотинки/, до пълния претендиран размер на вземането за
неустойка по договора от 132.96 лева /сто тридесет и два лева и деветдесет и
шест стотинки/;
за разликата над сумата от 82.97 лева /осемдесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки/ до пълния претендиран размер на вземането
за обезщетение за забава върху вземането за неустойка от 95.15 лева
/деветдесет и пет лева и петнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Е. С. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на „А* Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, следните суми: СУМАТА ОТ 30.86 лева /тридесет
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. С. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на „А* Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, следните суми: СУМАТА ОТ 114.93 лева /сто и
четиринадесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща сторени
в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9