№ 33
гр. В., 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГПИ
при участието на секретаря ВВУ
като разгледа докладваното от ГПИ Търговско дело № 20241300900019 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Делото е образувано по молбата на „В“ ЕООД“ с ЕИК:***, със
седалище в с.В. *** съдебен адрес - гр.В. ул.“*** с правно основание чл.625
ТЗ.
В молбата се твърди ,че „В“ ЕООД се намира в състояние на
неплатежоспособност, считано от 01.04.2024 г., тъй като не е в състояние да
заплати дължими към ТД на НАП парични суми в размер на 46 281,27лева.
Посочените парични суми представлявали задължения за данъци и
осигурителни вноски, включително задължения за ДДС, задължения за
осигурителни вноски , както и задължения по ЗКПО. Непогасените
задължения за ДДС, осигурителни вноски и по ЗКПО били в размер на 37
437.83лева, както и лихви в размер на 8 843.44 лв.
Към настоящия момент дружеството не разполагало с налични парични
средства, както и с дълготрайни материални активи, с които да бъдат
обезпечени дълимите парични суми.
Предвид на гореизложеното се иска да се обяви дружеството в
състояние на неплатежоспособност и да се открие производство по
несъстоятелност.
Към молбата на основание чл.628, ал.1-3 от ТЗ се представят следните
1
писмени доказателства за неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността и финансовото състояние на търговеца:
ГФО на Дружеството към 31.12.2022г.; Отчет за приходите и разходите;
Отчет на паричните потоци; Оборотна ведомост към 31.12.2022 г.; Справка за
общите задължения на Дружеството от ТД на НАП към 18.04.2024 г.; Опис и
оценка на активите и пасивите; Списък на кредиторите; Протокол от ОС на
Дружеството; Пълномощно; Уведомление по чл.78. ал.1 от ДОПК до ТД на
НАП.
Молителят поддържа исковата молба в съдебно заседание.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът
прие за установено от фактическа страна следното :
„В“ ЕООД е вписано на 14.12.2018 г. в Търговсия регистър с предмет на
дейност: производство и търговия, внос и износ, комисионна и
предприемаческа дейност; представителство и посредничество;
ресторантьорство и хотелиерство; строителство, консултантски услуги;
туристически, рекламни и импресарски услуги, транспортна и превозваческа
дейност; включително международен автомобилен транспорт; всякакъв друг
вид търговска дейност, която не е забранена от закона, като дейността ще се
осъществява в страната и чужбина.
Според назначеното по делото вещо лице Р. К. публичните задължения
не се обслужват и няма обективна възможност за това с оглед почти изцяло
преустановена търговска дейност и недостатъчните приходи. Дружеството не
разполага със свободни парични средства, както в банка така и в брой и не би
могло да осигури начални разноски при открИ.е на производство по
несъстоятелност. Пасивът е формиран изцяло от ликвидни и изискуеми частни
и публични вземания, които не могат да бъдат погасени поради липса на
достатъчно приходи от дейността и др. активи за осребряване.
От извършена справка в Търговския регистър вещото лице установява,
че „В” ЕООД е публикувало в Търговския регистър Годишните си финансови
отчети за 2019 г. и за 2022 г. ,че дружеството не е упражнявало дейност и че за
последната една година преди завеждането на молбата за открИ.е
производство по несъстоятелност на дружеството в съда на 17.05.2024 г.
същото не е публикувало Годишни отчети.
По делото са приложени Отчети за приходите и разходите и Счетоводни
2
баланси с данни за 2022 г.
От приложените документи към молбата за открИ.е на производство по
несъстоятелност се установява, че дружество „В” ЕООД е преустановило
търговската си дейност от 01.07.2023 г. и че не реализира приходи от
дейността, с които да покрива падежиралите задължения.
От счетоводните отчети в.л. установява активите, пасивите и
задълженията на ищеца към кредиторите към 31.12.2022 г., когато е изготвен
последният счетоводен отчет, като е изложило информацията в таблица (л.42
от дело по несъстоятелност19/2024 г. по описа на Окръжен съд-В.).
Тъй като по делото не са приложени Счетоводни баланси към 31.12.2023
г. и 30.04.2024 г., такива не са предоставени и на вещото лице , което е
ползвало данни, събрани по Досъдебно производство № ЗМ - 247/2023 г. по
описа на ОД на МВР - В..
От документите по Досъдебното производство в.л.установява ,че
дружеството е натрупало неплатени задължения към НАП, представляващи
задължения ,установени с Наказателно постановление по чл.415 от КТ,
наложени от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.В., 22 броя Декларации по
ЗДДС и 42 броя Декларации Образец 6, 1 брой Декларация по ЗДДФЛ и 3
броя Декларации по ЗКПО ,формирани през периода от 01.02.2020 г. до
30.06.2023 г., включително.
Според в.л. задълженията на дружеството не са били заплатени, тъй като
дейността е била преустановена и дружеството не е имало никакви приходи, с
които да погасява задълженията си.Управителят обяснил по досъдебното
производство ,че дружеството не притежава никакви активи и имущество.
След като дружеството не притежава активи и имущество, с които да
бъдат гарантирани вземанията на държавата в пълен размер, то дружеството
според в.л. не е в състояние да покрие пасивите си, без да увреди интересите
на кредиторите.
Поради преустановяване на дейността от дружеството от 2023 г., същото
не е в състояние да обслужва текущите си задължения. По счетоводни данни
на „В” ЕООД последно доброволен превод в размер на 1 500,00 лв. е бил
направен от дружеството на 23.07.2021 г. на ПОС терминал в НАП офис В.. С
Постановление изх. № Ъ230005-022-0039715/07.06.2023 г. е наложен запор
върху средства на задълженото лице в каси и на 07.06.2023 г. е извършен опис
3
и изземване на парични средства в обект „Заведение за бързо хранене“
находящ се в гр. П, ***, като е иззета сума в размер на 803,54 лева.
Според вещото лице текущите задължения на „В” ЕООД към 16.04.2024
г. от 46 000 лв. не могат да бъдат покрити от приходите на длъжника от 0,00
.лв. за периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г., както и от бързоликвидно
имущество, с каквото дружеството не разполага.
Същото е констатирано и от органите на НАП.
След извършено проучване от органите на НАП е установено, че
дружеството не притежава активи и имущество, върху които да се наложат
обезпечения, гарантиращи вземането на държавата.
От счетоводните отчети на „В” ЕООД се установява, че към 31.12.2022 г.
дружеството е притежавало собствен капитал, достатъчен за осъществяване на
дейност: 139 х.лв.
Капиталовата адекватност на дружеството показва, че дружеството към
31.12.2022 г. е било независимо от външни средства - привлечени средства са
били само 15 х.лв. През 2023 г. дружеството е преустановило дейност, но
поради липса на счетоводни документи към 31.12.2023 г. е невъзможно да се
правят анализи.
По счетоводни данни към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. се установява, че
дружеството е било в цветущо финансово състояние и всичките коефициенти
на бърза, незабавна и обща ликвидност са били със стойности над единица.
През 2023 г. вследствие преустановяване на дейността от дружеството
са влошени финансовите му показатели, но поради липса на Счетоводен
баланс и Отчет за приходите и разходите вещото лице не е в състояние да
анализира посочените коефициенти.
Видът и размерът на всички задължения на дружеството за период до 5
години назад е отразен в таблица на стр.44 от делото.От данните в таблицата
се установява, че дружеството до 31.12.2021 г. не е имало осчетоводени
задължения.
По счетоводни данни в дружеството са се водили през 2021 г. и 2022 г.
ДМА на стойност 2 х.лв., представляващи съоръжения и други.
След извършено проучване от органите на НАП е установено, че
дружеството не притежава активи и имущество, върху които да се наложат
4
обезпечения, гарантиращи вземането на държавата.
През целият период от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. по счетоводни данни
дружество „В” ЕООД не притежава краткотрайни финансови активи.
По счетоводни данни към 31.12.2022 г. дружество „В” ЕООД притежава
краткосрочни вземания с падеж до 1 година в размер на 7 х.лв.
От счетоводните документи, предоставени на вещото лице , не се
установява налично имущество на дружеството, с което биха се покрили
паричните му задължения. Същото е потвърдено и от органите на НАП.
След извършено проучване от органите на НАП е установено, че
дружеството не притежава активи и имущество, върху които да се наложат
обезпечения, гарантиращи вземането на държавата.
Счетоводството на „В“ ЕООД с.В, обл.В. според вещото лице не е
водено редовно, като не е спазвана хронологията при осъществяването на
текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на
стопанските операции при спазване изискванията за съставянето на документи
съгласно Закона за счетоводството, поради което при наличие на публични
задължения от 01.02.2020 г., същите не са заплатени, въпреки че към
31.12.2022 г. в дружеството са се водили налични 171 х.лв. превишаващи в
пъти задълженията.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема за
установено от правна страна следното :
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата
на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е
5
налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако
длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да
не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и
трайно.
Налице е трайноустановена практика на ВКС, че
неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и
състоянието на неплатежоспособност следва да се прецени от съда въз основа
на цялостен анализ на доказателствата за икономическото състояние и
възможността длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо
всички кредитори към момента на постановяване на решението. От значение
за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на длъжника да
изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за
определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е
бързоликвидно, като освен показателите за ликвидност, съдът може да обсъди
и други, обуславящи финансовото състояние на търговеца - коефициентите на
финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на показателите
следва да се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството - за
влошаване или за подобряване, съобразно балансите за съответните години.
Началната дата на неплатежоспособността съдът следва да определи, като
съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените
критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията, като от
значение е не само най-старото непогасено задължение, а общото
икономическо състояние на длъжника и момента, когато е спрял плащанията
към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В този смисъл са
постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за
долустоящите съдебни инстанции: Р. № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г.
на I т. о.; Р. № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о.; Р. №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на I т. о.; Р. № 54/08.09.2014 г. по т. д.
№ 3035/2013 г. на II т. о.; Р. № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на I т. о.;
Р. № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г. на II т. о.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
6
ищеца към момента на подаване на молбата за открИ.е на производство по
несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ писмена молба до съда за
открИ.е на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка,
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е
сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла
на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за открИ.е на производството -
длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно
организационната си форма като дружество с ограничена отговорност .
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за открИ.е на производство по несъстоятелност, като посочва,
че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане.В конкретния случай паричното задължение на длъжника
произтича от неизпълнение на задължението за плащане на публичноправни
задължения.Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от
ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в
ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от
това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от
7
публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за открИ.е на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на
гражданското право.
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните
доказателства, че ищецът има изискуеми публичноправни задължения към
държавата , които не е платил –Чл.608 ал.1 т.2 ТЗ . От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин ,че ищецът е спрял
плащанията си към кредиторите .Ищецът не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за
извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно
имущество за покрИ.е на задълженията си, без опасност за интересите на
кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По изложените съображения, съдът намира за доказано, че ищецът е
в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като не
е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения към държавата
.Той е и в състояние на свръхзадълженост по смисъла на Чл.742 ал.1 ТЗ ,тъй
като ,видно от зеключението на вещото лице,имуществото му не е достатъчно
да покрие паричните му задължения.
Следва да се приложи в случая презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ,
по силата на която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията.
След съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства съдът
прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на длъжника.
Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че ищецът е в
нестабилно финансово състояние, силно зависим от кредиторите си, с текущи
задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно не
биха могли да бъдат погасени в срок. Установените неплатени задължения на
дружеството ,свързани с търговската му дейност, съдът намира, че водят до
обективното състояние на дружеството да не може да погасява задълженията
си, и то вече с необратим характер.
До този извод води анализът на заключението на вещото лице.
8
Показателите за ликвидност изразяват способността на предприятието
да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които
не се включват разходите за бъдещи периоди. Показателите за ликвидност се
определят като коефициенти, при изчислението на които се съпоставят активи
и задължения.Базовата величина, ползвана за намиране на отделните
коефициенти, е различна -краткосрочни задължения и текущи
задължения.Вещото лице дава заключение ,че поради липсата на съответните
счетоводни документи не е в състояние да определи коефициентите за
бърза,незабавна и обща ликвидност ,но от останалите събрани по делото
доказателства може да се направи заключение ,че тези показатели са близо до
нулата или са отрицателна величина ,което означава ,че сумата на
задълженията към датата на баланса е по-голяма от средствата, с които следва
да се покрие. От данните, посочени в заключението на вещото лице, е видно,
че предприятието няма краткосрочни вземания и налични парични средства, с
които да покрие задълженията си към кредиторите затова и коефициентите за
ликвидност са нула , а същевременно има краткосрочни задължения, което
води и до отрицателните показатели.
Вещото лице е категорично ,че ищецът няма възможност чрез
собствения си капитал и печалбата да поеме текущите си задължения,че
дружеството е свръхзадлъжняло и декапитализирано, без възможност да
обслужва текущите си задължения, които са посочени в баланса на
предприятието.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАЧАЛНАТА ДАТА НА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
Първоначалният ищец не сочи конкретна начална дата на
неплатежоспособността.Непосочването на конкретна начална датата на
неплатежоспособността на търговеца - длъжник от страна на молителя не води
до неяснота на претендираното искане. Затова и липсата му не се явява порок,
релевантен за редовността на молбата по чл. 625 ТЗ, нито сама по себе си се
отразява на допустимостта на заявено за първи път искане на надлежна
страна в процеса за определяне на друга конкретна начална дата /Решение №
56 от 10.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3057/2013 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят ВА/. Несъстоятелността, уредена по действащото
9
законодателство като производство за универсално принудително изпълнение
е преди всичко граждански процес, в частност -изпълнителен процес и по
силата на изричната разпоредба на чл. 621 ТЗ субсидиарно приложими в
производството по несъстоятелност, при липса на специални правила, са
нормите на ГПК.Следователно, при отсъствието на специални разпоредби в
гл. IV "Несъстоятелност" относно необходимото съдържанието на молбата по
чл. 625 ТЗ, извън въведените с чл. 628, ал. 2 и ал. 3 ТЗ задължителни
изисквания, вкл. с оглед предвидените в специалната норма на чл. 621а ТЗ, за
съответно приложими следва да се приемат процесуалните разпоредби на
общото исково производство, включващи и чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК на р.
I, гл. ХIII ГПК.Това означава, че преценката за редовността на молбата по чл.
625 ТЗ, следва да се извърши с оглед на визираните реквизити по чл. 127, ал. 1,
т. 4 и т. 5 ГПК, но при отчитане на особения предмет и на обстоятелството,
че начална дата на неплатежоспособността на длъжника е задължителен
елемент от решението за открИ.е на производство по несъстоятелност. Поради
това, при констатирано наличие на състояние на неплатежоспособност, респ.
свръхзадълженост по см. на чл. 742, ал. 1 ТЗ, съдът всякога е задължен да
определи същата въз основа на анализ на цялостното финансово и
икономическо състояние на търговеца, независимо от заявената или
твърдяната от страните в хода на производството дата. Съобразено
обстоятелството, че именно върху определената от съда начална датата на
неплатежоспособност, настъпват и правните последици на влязлото в сила
решение, с което искането е уважено и формираната от него сила на
пресъдено нещо се разпростира спрямо всички, вкл. неучаствалите в
производството кредитори, дава основание да се приеме, че непосочването на
конкретна начална датата на неплатежоспособността на търговеца - длъжник
от страна на молителя не води до неяснота на претендираното искане.
Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в решения: № 64
от 23.03.2010 г., по т. д. № 959/2009 г. на II т. о., № 115/25. 06.2010 г., по т. д. №
169/2010 г. на II т. о., № 90/20.07.2012 г., по т. д. № 115/2011 г. на I т. о. и др.
началната дата на неплатежоспособност се определя с оглед на цялото
икономическо състояние на длъжника към момента на постановяване на
съдебното решение, а не само с оглед на последното извършено плащане от
същия към определен кредитор или кредитори.
След анализ на събраните по делото доказателства на цялостното
10
финансово и икономическо състояние на търговеца съдът намира ,че следва
да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността датата
08.06.2023 г.,на която дата е извършено последното плащане.
Тъй като от заключението на вещото лице и от събраните по делото
доказателства се установява ,че наличното имущество на дружеството не е
достатъчно да покрие началните разноски по несъстоятелността ,на
основание Чл.629б ал.1 ТЗ следва да бъде определена сума в размер на 6000
(шест хиляди) лв.,която трябва да бъде предплатена от всяко заинтересовано
лице в едномесечен срок от публикуване на настоящото решение в Търговския
регистър за да бъде продължено производството по несъстоятелност.
Решението в частта ,в която на основание Чл.629б ал.1 ТЗ е определена
сума в размер на 6000 (шест хиляди) лв. за предплащане на разноските по
несъстоятелността ,има характер на определение и не подлежи на обжалване
или принудително изпълнение ,като при неизпълнение ще бъде постановено
решение по Чл.632 ТЗ .
Съгласно Чл.630 ал.1 ТЗ съдът с решението по Чл.630 ал.1 т.3 ,4 ТЗ
следва да назначи временен синдик и да допусне обезпечение чрез налагане
на запор ,възбрана или други обезпечителни мерки .В конкретния случай с
оглед на спецификите на казуса съдът намира ,че не следва да постановява
диспозитив с оглед на обстоятелството ,че наличното имущество не е
достатъчно за покрИ.е на началните разноски (включително и за заплащане на
възнаграждение на временния синдик) ,както и с оглед на обстоятелството ,че
липсват данни за налично имущество ,по отношение на което да бъдат
наложени обезпечителни мерки .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ :
Разноски не следва да се присъждат ,тъй като производството е
образувано по молба на длъжника. Дължимата такса следва да бъде събрана
евентуално от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото съобразно Чл.24 ал.2 от Наредбата за държавните такси ,които се
събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон
В.ският окръжен съд
11
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В“ ЕООД“ с ЕИК:***, със
седалище в с.В. *** съдебен адрес - гр.В. ул.“*** с начална дата на
неплатежоспособността 08.06.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „В“ ЕООД“ с ЕИК:***,
със седалище в с.В. *** съдебен адрес - гр.В. ул.“*** поради
неплатежоспособност и свръхзадлъжнелост.
УКАЗВА на кредиторите на несъстоятелността ,че могат да предявят
вземанията си пред съда по несъстоятелността в едномесечен срок от
публикуване на настоящото решение в Търговския регистър.
На основание Чл.629б ал.1 ТЗ ОПРЕДЕЛЯ сума в размер на 6000 (шест
хиляди) лв.,която трябва да бъде предплатена от всяко заинтересовано лице в
едномесечен срок от публикуване на настоящото решение в Търговския
регистър за да бъде продължено производството по несъстоятелност.
Решението в частта ,в която на основание Чл.629б ал.1 ТЗ е определена
сума в размер на 6000 (шест хиляди) лв. за предплащане на разноските по
несъстоятелността ,има характер на определение и не подлежи на обжалване
или принудително изпълнение ,като при неизпълнение ще бъде постановено
решение по Чл.632 ТЗ .
Решението подлежи на вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
12