Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 257 Година 2019, 05.07 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд ………………….…….… граждански състав ………………………….
На пети юни ...……………………………………..……
Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………
Съдебни заседатели:
..………………………………….
Секретар
………………………………. Жана Кметска ..……………………………………………
Прокурор ………………….………….…………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от …..………...………Р. Калиманова……………………………
търговско дело
номер ………… 119 …….…… по описа за …… 2018
….. година.
Производството по делото е с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
във връзка с чл. 86 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на
„Есетере България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Варна и адрес на
управление бул. „Княз Борис I-ви“ № 89, ет. 2, представлявано от Матю Томас
Рийд чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Гурко“ № 18, ет. 1 против „Инвестстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Христо Фотев“ №22, представлявано от
Цветелина Петкова Ватовска за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцовото общо сумата от 144760 лева, от която 140000 лева, представляваща
предоставен от ищеца на ответника и невърнат от последния заем по сключен между
тях договор за заем от 11.03.2016 година; сумата от 1400 лева, представляваща
лихва в размер на 5 % върху дадената в заем и претендирана като главница сума,
съобразно параграф ІV, чл. 9 от сключения между страните договор за заем за
периода от 12.03.2016 година до 31.10.2017 година, както и сумата от 3360 лева,
представляваща неустойка в размер на 0.1 % върху стойността на първата погасителна
вноска - 28000 лева, съобразно параграф VІ, чл. 13 от сключения между страните
договор за заем, посочен по-горе за периода от 31.10.2017 година до датата на
депозиране на исковата молба - 01.03.2018 година, ведно със законната лихва
върху претендирания размер главница от датата на предявяване на исковете до
нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищеца и присъждането на
направените по делото разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че на 11.03.2016 година страните сключили договор за заем, по
силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от 140000 лева в заем.
Заемът бил целеви и във връзка с подписания на същата дата отделен договор за
производство и покупко-продажба на бял равнец. На 12.03.2016 година ищецът
превел по сметката на ответника процесната сума.
В Параграф III, чл. 5 от договора за заем било уговорено, че заемът се
предоставял за срок от пет години и седем месеца, като връщането му следвало да
започне на 31.07.2017 година, на петгодишни вноски, всяка представляваща 20% от
главницата и цялата натрупана лихва върху заемната сума до момента на
съответното плащане.
Съобразно постигнатите в параграф VI, чл. 13 от договора за заем
договорености, при неизвършване от заемателя на дължимо плащане, той дължал на
заемодателя неустойка в размер на 0.1% на ден от дължимата сума. Ако
закъснението не бъдело отстранено в рамките на 10 дни, следващи писменото
предизвестие на заемодателя, то тогова заемът ставал предсрочно изискуем. По
силата на чл. 14 от договора за заем, същият ставал предсрочно изискуем и ако
заемодателят не изпълни задълженията си по който и да е договор между страните,
включително и по договора за производство и покупко-продажба на етерично масло
от бял равнец, което нарушение представлявало и основание за прекратяване на
съответния договор, независимо дали изправната страна го е прекратила или не.
Уговорено било също така и заплащането на годишна лихва в размер на 5% върху
сумата на заема, която се начислявала от датата на превеждането и по банковата
сметка на заемодателя.
Ответното дружество не изпълнило задълженията си по договора за
производство и покупко-продажба на бял равнец, като към момента на депозиране
на исковата молба било доставило на ищеца на 09.08.2016 година само 4.66 кг
масло от бял равнец на стойност 5359 лева. В нарушение на договора то не
предоставило и застрахователна полица. Всичко това било основание за
прекратяване на договора от изправната страна, а именно ищеца, съгласно чл. 21
и чл. 22 от него. Ищецът изпратил писмени предизвестия чрез куриерска фирма,
като поканил ответника в десетдневен срок да изпълни договорните си задължения,
като го предупредил, че в противен случай ще счита заема за предсрочно
изискуем. Въпреки многократните посещения от куриерската фирма на адреса на
ответника, същият не бил открит и не получил писмата. На 06.02.2018 година
същите тези предизвестия ищецът изпратил и на електронната поща на ответника.
Изтъква се на следващо място, че ответникът не изпълнил задължението си по
договора за заем, като в срока за изплащане на първата погасителна вноска по
заема в размер на 28000 лева - 31.10.2017 година, не платил нищо. Той не
изпълнил и задълженията си по договора за производство и покупко-продажба на
бял равнец от 11.03.2016 година, включително в предоставения му с
предизвестията десетдневния срок. Към момента на депозиране на исковата молба
той не бил платил нищо, което правело паричният заем предсрочно изискуем в
пълен размер.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК на ответната по
делото страна съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към
нея, като същевременно и е указал, че следва да подаде писмен отговор в
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването на такъв или неупражняването на права. В посочения по-горе и
определен от закона срок ответната страна е депозирала отговор. Със същия
предявените против нея искове са оспорени изцяло по основание и размер. Твърди,
че вземането не било изискуемо и ликвидно, поради което липсвал правен интерес
от предявяването на иска. Твърди също така, че била платила дължимата по
договора за заем вноска предсрочно, още на 07.07.2017 година в размер на 31870
лева по банковата сметка на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ с IBAN ***, от
която той му бил превел целевия заем.
Не оспорва факта, че на 11.03.2016 година между нея и
ищеца бил сключен договор за производство и покупко-продажба на етерично масло
от бял равнец. За изпълнение на задълженията си по него ответникът сключил
договор за аренда с община Поморие, като на 200 декара земя извършил отглеждане
и засаждане на насаждения от бял равнец. Ищецът, съгласно чл. 12 от договора,
имал задължение да изкупи цялото количество произведено от него етерично масло,
ако качеството е в съответствие със Спецификацията за стандарта на маслото.
Съгласно постигнатите между тях договорености, всякакви количества, които не
отговаряли на стандарта, щели да бъдат изкупувани от ищеца на договорена
специално за конкретния случай цена, като за сезон 2017 година тя била
фиксирана на 1150 лева за кг масло бял равнец. Съгласно чл. 18 от същия
договор, срокът му бил за пет години и изтичал след прибирането на реколтата
през петия сезон, но не по-късно от 31.10.2021 година.
Сочи се, че именно ищецът бил този, който не изпълнил
задължението си да изкупи произведеното от него количество етерично масло.
Въпреки многократните опити да постигнат споразумение, същият категорично
отказвал изкупуването му, при положение, че за 2017 година направените
насаждения били 340 декара бял равнец. Пояснява в тази връзка, че на 24.07.2017
година изпратил до ищеца по електронен път предложение да закупи произведените
към този момент количества масло - 11 кг от бял равнец и 35 кг масло от лайка,
проби от които му изпратил по Еконт. На 26.07.2017 година чрез юрисконсулта си
ищецът с нарочно писмо отказвал изкупуването на маслото от бял равнец с довода,
че не отговаряло на стандарта. В същото време отказал да предостави на
ответника копие от лабораторния анализ с мотива, че същият бил само за вътрешно
ползване. Отказът бил потвърден и от директора на ищцовото дружество.
Ответникът направил лабораторен анализ на етеричното масло, като в съставения
за целта протокол за изпитване № Н908/20.07.2017 година от националната
лаборатория „Бул Роза“ било посочено, че то отговаря на стандарта по БДС.
Въпреки първоначалния отказ, на 21.09.2017 година
ответникът отново изпратил до ищеца проби от маслото, но в продължение на 10
дена не получил отговор. Едва в края на месец септември друг представител на
ищцовото дружество му обяснил, че то няма да изкупи маслото.
Към 21.09.2017 година ответникът разполагал с 55 кг.
етерично масло от бял равнец, което ищецът категорично отказал да изкупи.
Поради това той се принудил да продаде наличното етерично масло на две фирми -
„Перфект Ойлс“ ЕООД и „Алта Ойл“ ЕООД на такава продажна цена, която съобразена
със записаното в протокола за изпитване, посочен по-горе свидетелствала за това,
че маслото отговаряло на стандартите. От така изложеното ставало ясно, че
целевият заем очевидно бил послужил за създаване на насаждения от бял равнец
дори повече от договореното, а именно 260 декара и за добиване на количество от
63 кг масло, изкупено от три дружество напълно независими едно от друго.
С оглед на горното можело да се заключи, че не
ответникът, а ищецът бил неизправната страна по договора, тъй като последният
не бил изпълнил задължението си за изкупуване на произведено масло от бял
равнец. Същевременно, предвид твърденията си за изправност, ищецът желаел
развалянето на сключения между тях договор. Той, обаче отправил едностранното
си предизвестие едва с исковата молба, без преди това да даде подходящ срок за
изпълнение, след изтичането на който да счита договора развален. При отчитане
на извършеното от ответника предсрочно плащане по заема и произведеното от него
и предложено на ищеца етерично масло от бял равнец следвал извода, че липсвали
такива причини, които да му дадат възможност да предприеме действия по
разваляне на установената между тях договорна връзка. Прави поради това, при
условията на евентуалност, възражение за прихващане, което основава на
допуснатото от ищеца неизпълнение на чл. 19 от договора от 11.03.2016 година,
според който той имал право да развали договора, ако „Есетере България“ ЕООД не
изпълни задължението си да изкупи произведеното количество етерично масло. В
тази връзка с депозирания отговор на исковата молба е направено изявление за
разваляне на договора. Тъй като съгласно чл. 20 от същия земеделският
производител имал право да претендира при развалянето му всички дължими
плащания, заедно със законните лихви, начислени за периода от датата на която
са дължими до датата на реалното плащане, то възражението за прихващане е за
сума в размер на разходите за създаването на насажденията от бял равнец.
По-специално тази сума се формира разходи за аренда на 200 дка земя за срок от
5 години при наемна цена по 40 лева на декар или общо за периода за 5 години
40000 лева; отглеждане на разсад - 120 лева на дка или сумата от 24000 лева;
прибиране и транспортиране на реколтата за първите две години за насажденията
от 200 дка бял равнец по 50 лева на декар или общо за 2 години - сумата от
20000 лева; обработка дълбока оран - 25 лева, дискуване - 15 лева на декар,
култивиране - 10 лева на декар, пръскане с тотален хербицид - 10 лева на декар
или общо за 2 години сумата от 24000 лева; дестилация на произведената
продукция общо 63 кг през 2-рата година и 4 кг през първата година - 30000
лева; направени разходи за закупуване на оборудването за дестилация на тревни
култури, а именно 4 броя модулни инсталации, котел за пара високо налягане,
електротелфер - частично за сума в размер на 8000 лева или общо за сумата от
14600 лева. Във връзка с дадените му от съда указания с нарочна писмена молба
ответникът е посочил, че заявеното от него възражение за прихващане е за сумата
от 144760 лева, представляваща направени от него разходи за закупуване на 4
броя модулни инсталации, котел за пара високо налягане кптн 2000/8-1, трифазен
дизелов агрегат Р 65-65кV/52kw - 1 броя, която сума се търси като част от общо
направени от него такива в размер на 432000 лева с включен ДДС за придобиване
на дестилационното съоръжение.
На ищцовата страна е бил изпратен препис от постъпилия
отговор, като в указания от закона и съда срок същата е депозирала допълнителна
искова молба. В нея е посочено, че искът и се основава на неизпълнението на
сключен между страните по делото договор за заем от 11.03.2016 година за отпускане
на 140000 лева. Налице били две самостоятелни и независими едно от друго
основания за предсрочната изискуемост на заема, а именно наличие на
предпоставките на чл. 13 от договора за заем, съответно на чл. 14 от същия. С
оглед това, договорът за покупко-продажба от 11.03.2016 година бил релевантен
само относно неговото неизпълнение от ответника като основание за приложението
на чл. 14 от договора за заем.
Оспорено е твърдението по отговора, че ответникът му бил
заплатил първата вноска в размер на 31870 лева на 07.07.2017 година предсрочно.
Сочи се в тази връзка, че сума в този размер в действителност му била
заплатена, но това било сторено от него по повод и във връзка с друг сключен
между тях договор за заем от 13.07.2016 година за заемна сума в размер на
150000 лева. Този договор за заем също бил целеви и по-точно за изграждане на
дестилационна за етерични масла от страна ответника. От това можело да се
заключи, че тази вноска не била свързана по какъвто и да е начин с процесния
договор за заем от 11.03.2016 година. По него ответникът бил неизправна страна,
тъй като доставил нищожна част от уговореното количество етерично масло, а също
така не представил застрахователна полица, каквото задължение имал.
Обстоятелството, че той изпратил масло с качество и параметри под стандарта
уточнен в чл. 11 и чл. 12 от договора правело отказа на ищеца да го приеме
основателен, а самият ответник неизправна страна по договора. Дължимостта на
заявената с възражението за прихващане сума е оспорена изцяло, като се изтъква,
че ответникът нямал изискуеми и ликвидни вземания към ищеца, тъй като
последният не бил допуснал неизпълнение на задължение по договора, което да
обуслови основание за неговото прекратяване и приложение на разпоредбите на чл.
19 и чл. 20 от същия, на които е основано същите. Отделно от това размерът му
бил произволно изчислен.
Препис от допълнителната искова молба и приложенията към
нея са били изпратени на ответника, на когото е указано, че в срока по чл. 373,
ал. 1 от ГПК може да предприеме
действията, посочени в същата. В съответствие с предоставената му за това
възможност ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който на първо място
отново е направил изявление за плащане на дължимата сума на 07.07.2017 година
по процесния договор за заем. Позовал се в тази насока на разпоредбата на чл.
76 от ЗЗД. На това основание счита, че не е неизправна страна, а такава е
ищецът, който не бил изкупил произведеното от него количество етерично масло.
Оспорено е и твърдението на ищеца, че предоставеното от него масло било с
показатели под стандарта, като наред с това и в тази насока се изтъква, че
съобразно постигнатите между тях договорености всякакви количества, които не
отговаряли на стандарта щели да бъдат изкупувани от ищеца на договорена от
страните специално за случая цена, която за сезон 2017 година била фиксирана на
1150 лева.
Бургаският окръжен съд след като обсъди представените и събрани по делото
доказателства поединично и в тяхната съвкупност, съобрази становищата и
исканията на страните и като взе предвид и разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Заемът за
потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва,
фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с
правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска,
ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго
основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други
факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума
е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може
да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като същото
може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да
установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При
липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, забраната за
разпит на свидетели е налице, ако се цели установяването на заемното
правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния
характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен
елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за
връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване
на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им
със свидетелски показания /така и в решение №524 от 28.12.2011 година на ВКС на
РБ по гражд. дело №167/2011 година, IV г. о./.
В конкретния случай ищцовата страна за установяване на
наведените от нея твърдения, на които е основала предявените претенции е
представила по делото писмен договор за заем между нея и ответника. В него като
дата на сключването му е посочена датата 11.03.2016 година. Същият има,
съобразно записа в него, за свой предмет задължението на ищеца да предостави на
ответника парична сума в размер на 140000 лева, която последният се е задължил
да му върне в сроковете и при условията на същия. Залегнало е в раздел ІІ т. 2,
че заемът ще бъде предоставен в рамките на 3 работни дни от поискване от
заемателя, но не по-късно от 18 март 2016 година, по банкова сметка, ***.
Вписана е също така и целта на заема, а именно за финансиране на дейността на
заемателя по засаждане, отглеждане, коситба на бял равнец и дестилация на
етерично масло. В раздел ІІІ, чл. 5 е постигната договореност между страните,
че връщането на заема ще започне на 31.10.2017 година, като ще се осъществи на
пет годишни вноски, всяка от които представляваща 20% от главницата и цялата
натрупана лихва до момента на всяко плащане. Всяка вноска се дължи на 31
октомври или на последния работен ден от този месец през съответната календарна
година. В периода от отпускане на заема до началната дата на връщане /гратисен
период/ главница и лихва няма да се връщат, но ще се начисля лихва по реда на
чл. 9. В тази разпоредба е предвидено, че заемателят дължи на заемодателя
годишна лихва в размер на 5% върху сумата на заема, която се начислява от датата,
на която заемните средства са преведени по банковата сметка на заемателя. В
случай, че последният не извърши дължимо плащане, то той дължи на заемодателя
неустойка в размер на 0.1% на ден от дължимата сума. Ако закъснението не е
отстранено в срок до 10 дни след писменото предизвестие на заемодателя, заемът
става предсрочно изискуем. Съобразно чл. 14 от този договор, ако заемателят е в
нарушение на свое задължение по който и да е договор, сключен между страните,
включително, но не само договора за отглеждане и покупко-продажба на етерично
масло от бял равнец, което нарушение е основание за прекратяване на съответния
договор, независимо дали изправната страна го е прекратила или не, заемателят
се счита в нарушение и на настоящия договор и заемът става предсрочно изискуем
при писмено поискване от страна на заемодателя.
Видно от представеното платежно нареждане за кредитен превод,
на 12.03.2016 ищецът е превел на ответника сумата от 140000 лева с основание на
превода „плащане по договор за заем от 11.03.2016 година“. При съобразяване на
посочените горе клаузи на договора за заем и разгледаното писмено
доказателство, съдът намира, че основният, съществен елемент на сочения като сключен
договор за заем - реалното предаване на заемната сума несъмнено се установява
от същото. При съобразяване на това, както и всички обстоятелства по делото и
събрани по същото доказателства, съдът намира, че в настоящото производство е
установено от ищцовата страна предаването на заемните средства в сочения в
исковата молба размер на ответника и в този смисъл е установено и сключването
на договор за заем между тях.
Тук е необходимо да се посочи, че във връзка с
направените от ответната страна възражения с допълнителната искова молба ищецът
е пояснил изложеното и поддържано от него в исковата и по-специално е заявил,
че претенцията му е основана на допуснато от ответната страна неизпълнение на
договора за заем от 11.03.2016 година, което му е дало правото да направи целия
заем предсрочно изискуем или твърди наличие на предпоставките на чл. 13 от
същия. При условията на алтернативност, според записаното от него на това
място, твърди още едно основание за настъпване на предсрочната изискуемост на
заема, а именно наличието на предпоставките на чл. 14 от договора. Представен е
в тази насока от него и сключен на 11.03.2016 година между тях договор за
производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец, по силата на
който ответникът се е задължил да осигури възможност за навременна и съобразена
със съвременните агротехнически изисквания подготовка на земята, отглеждане на
разсад от растения бял равнец, засаждане и отглеждане на разсада, прибиране на
реколтата и нейното дестилиране в собствената си дестилерия в с. Гълъбец,
община Поморие, а ищецът се е задължил да изкупи цялото количество от
произведеното етерично масло, ако качеството му е в съответствие със
спецификацията за стандарта на маслото /Приложение №2/. Ищецът си е запазил
правото по своя преценка да откаже да закупи каквото и да е масло, което не
отговаря на стандарта, договорен в Приложение №2. Договорът е сключен за пет
сезона на прибиране на реколтата след засаждането на бял равнец и изтича при
приемането на произведеното етерично масло от последното прибиране на реколтата
през петия сезон, но не по-късно от 31.10.2021 година. В чл. 21 и чл. 22 от
същия са визирани хипотезите, при които ищецът може да го прекрати с незабавен
ефект. При прекратяване в някоя от хипотезите на цитираните две разпоредби
ищецът има право да получи от ответника незабавно цялата оставаща сума,
съгласно чл. 15, дължима към датата на прекратяване и неустойка в размер на
140000 лева, както и всички други суми, дължими от него по други договори,
сключени между тях.
От доказателствата по делото съдът намира за доказано
твърдението, че са налице предпоставките на чл. 13 от договора за заем от
11.03.2016 година. В случай, че е изпълнил добре и надлежно, съобразно постигнатите
договорености, ответникът следваше да ангажира съответните доказателства в тази
насока, тъй като доказателствената тежест за това е върху него. Той твърди, че
е платил по същия този договор дължимата вноска на 07.07.2017 година с превода
по сметка на ищеца на сумата от 31870 лева. Това твърдение не може да бъде
споделено. На първо място от доказателствата по делото се установява, че на
13.06.2016 година страните по същото са сключили втори договор за заем за
сумата от 150000 лева. Сумата е била преведена на 14.06.2016 година, видно от
платежно нареждане за кредитен превод. Условията по този договор са почти
идентични с тези по процесния и по-специално връщането на заема е уговорено да
стане на пет равни годишни вноски или по 30000 лева всяка една от тях, като
първата е дължима на 30.06.2017 година. Заемателят се е задължил и за плащането
на годишна лихва в размер на 5%. Начислените лихви върху неиздължената главница
ще се изплащат тримесечно, като първата е дължима на 30.09.2016 година. Съставен
е, съобразно чл. 6.3, пълен график на плащанията като Приложение №1 към
договора. Видно от същото, на 30.06.2017 година ответникът дължи на ищеца
заплащането на сумата от 31875 лева. Тъй като на падежа плащане не е било
осъществено, ищецът изпратил на ответника напомнително писмо с указване на вече
миналия падеж и стойността на вноската, което при съобразяване на процесуалното
поведение на ответника и в частност липсата на оспорване в тази насока следва
да се приеме за получено от него на 03.07.2017 година на електронния адрес на
управителя му Цветелина Ватовска.
С оглед направените в тази насока искания по делото е
допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в
представеното заключение е посочило, че от страна на ответника са били направени
плащания в полза на ищеца на суми в общ размер на 69120 лева, които са описани
от него по дати, размери и посочено основание в табличен вид. Същото е
констатирало, че е налице липса на посочване в основанието по кой двата заема
се извършват плащанията. Поради това е изискало допълнителна информация и е
установило, че в счетоводството на ответника сумите са водят като платени по
договора за заем от 11.03.2016 година и то само за погасяване на главница. В
счетоводството на ищеца тези суми се водят като платени по договора за заем от
13.06.2016 година, от които 60000 лева са за погасяване на главница - две
вноски от по 30000 лева от преводите от 07.07.2017 година и 25.09.2018 година,
а останалата част е отнесена за погасяване на лихви по заема.
При това положение очевидно няма как извършеното на
07.07.2017 година плащане да е по процесния договор за заем. На първо място
няма каквото и да било съответствие между дължима по същия сума и тази, която е
била преведена. На второ място, самото плащане е направено по време доста
отдалечено от падежа на първата вноска по заема от 11.03.2016 година и
същевременно почти веднага след изпратеното напомнително писмо и на практика само
няколко дни след настъпване на падежа на задължението по втория договор за
заем, този от 13.06.2016 година. Поради това именно следва да се приеме, на
фона на липсата на посочване от страна на длъжника кое точно свое задължение
изпълнява с превода на сумата, че правилно ищецът е отнесъл това плащане към
договора от 13.06.2016 година. Именно по него, за разлика от процесния, вече е
била настъпила изискуемостта на задължението за вноска и лихва. Това следва да
се счете и най-обременителното задължение на ответника към ищеца, който е
процедирал в съответствие с чл. 76, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед на горното, съдът намира, че неплащането на
първата дължима по договора вноска в уговорения срок е несъмнено доказано по
делото, поради което и за ищеца се е породила възможността да направи заема
предсрочно изискуем. Съгласно дадените разрешения в
практиката на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление по чл. 240 ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с
едностранно волеизявление. Волеизявлението следва да достигне до насрещната
страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за
предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за
връщането на заетата парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен.
От момента на достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника целият или
неплатеният остатък от заема е изискуем и за кредитора възниква възможност да
иска плащането му от длъжника-заемател.
Страните по
договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата
на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска
изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално
определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е само
предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни
обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо
волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава
уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането
по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на
предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се
упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с
достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона /така
и в решение №200 от 18.01.2019 година на ВКС по търг. дело №665/2018 година, І
т. о./. Последното в случая не се наблюдава, при съобразяване на всичко
изложено по-горе.
Ищецът с оглед въведеното и доказано по горните
съображения твърдение, че ответното дружество не е изпълнило задължението си да
върне на 31.10.2017 година първата годишна вноска в размер на 20% от главницата
и съответно натрупаната лихва, през месец февруари 2018 година е предприел
действия по връчване на ответника чрез куриерска фирма на предизвестие по
процесния обсъден по-горе договор. Същото, обаче е било неуспешно поради
неоткриване на адреса му на управление на лице, което да ги получи. Поради това
именно е изпратил тези предизвестия по електронен път, на имейл адрес, използван
от него при водената между тях кореспонденция. Те следва да се счетат редовно
връчени на ответната страна. Последната от една страна не е оспорила тяхното
получаване, а наред с това, видно от представената от нея разменена между
страните по електронен път кореспонденция, адресът на който същите са изпратени
е този, който тя е ползвала и от който самата тя е изпращала до ищеца
съобщения.
Всичко това сочи, че ищецът като изправна страна по
договора за заем е реализирал предвидената в него възможност, като е обявил и
надлежно довел до знанието на ответника предсрочната изискуемост, поради което
и на него му се дължи цялата предоставена на ответника в заем сума в размер на
140000 лева. Поради това именно и следващата от него ирелевантност е
безпредметно обсъждането дали са налице условията на чл. 14 от процесния
договор, при наличието на които ищецът също може да иска изпълнение преди
първоначално определения срок, т. е. второто въведено от ищеца основание за настъпване
на предсрочна изискуемост. Не следва да бъдат обсъждани и останалите направени
от ответната страна оспорвания, наведени възражения, включително това за прихващане,
тъй като същите са свързани именно с това основание и поради това с другия
сключен между страните договор, този за производство и покупко-продажба на
етерично масло от бял равнец. Само за пълнота следва да де заяви, че не следва
да бъдат обсъждани и въведените едва след даване ход по същество твърдения за
недействителност на сделката по смисъла на чл. 17 от ЗЗД именно защото е
пропуснат срока за релевирането им в процеса, а и наред с това за тази
конкретно недействителност безспорно съдът не следи служебно, а само по
възражение на страната.
Ето защо и по
изложените съображения, съдът счита, че предявената искова претенция за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 140000 лева е основателна и
като такава следва да бъде уважена.
В чл. 9 от сключения между страните договор, последните
са уговорили годишна лихва, представляваща по същността си възнаграждение за
ползването на заетата парична сума, възлизаща на 5% върху сумата на заема. За
периода от 12.03.2016 година, когато е определен началния момент на нейната
дължимост -превода на сумата по банков път на ответника до 31.10.2017 година -
датата на падежа на първата дължима от заемателя вноска ищецът претендира
сумата 1400 лева. Начинът и на изчисление от негова страна във връзка с разпоредбата
на чл. 10 от договора сочи, че постигнатите договорки са за целия период на
действие на договора за заем да се дължи лихва в размер на 5% върху стойността
на целия заем или това е сумата от 7000 лева, която ще следва да бъде платена
на пет равни годишни вноски или това е сумата от по 1400 лева за всяка една от
петте години, като първата дължима вноска за лихва следва да бъде платена не след
изтичането на една година от реалното предаване на сумата, а след по-дълъг
период и по-точно заедно с първата вноска от 28000 лева на 31.10.2017 година;
всяка следваща вноска се дължи на 31-во число на месец октомври на съответната
година, заедно с вноската от 28000 лева също за съответната година. Изчислена
по този начин, предявената на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД претенция за
заплащане на договореното под формата на месечна лихва възнаграждение за
ползването на заемния капитал е изцяло основателна и следва да бъде уважена така,
както е предявена, а именно за сумата от 1400 лева.
Видно от клаузата на чл. 13 от договора, страните са се
споразумели, че ако заемателят не извърши дължимо плащане, ще дължи на
заемодателя неустойка в размер на 0.1% на ден от дължимата сума. Очевидно е, че
в случая се касае за неизпълнение на парично задължение, отговорността за което
винаги е такава за забавено изпълнение. Този извод произтича от
обстоятелството, че неизпълнението на парично задължение никога не може да стане
невъзможно и длъжникът не може да се освободи от отговорност да престира същата
стойност в пари, поради което и за него се поражда отговорност за мораторни
вреди. Както бе посочено по-горе, връщането на заетата сума е следвало да стане
на пет вноски, като падежа на първата е 31.10.2017 година, а от 17.02.2018
година е настъпила предсрочната изискуемост /10 дни от датата на
предизвестието, което е от 06.02.2018 година/. Поради това, както и предвид
наличието на валидна неустоечна клауза, уговорена конкретно за допуснатото от
ответника неизпълнение, а именно забава, съдът намира, че са налице
предпоставките на закона за ангажиране на отговорността му за поправяне на вредите от забавата чрез
осъждането му заплати на ищеца и неустойка. Предвид последиците, с които се
свързва предсрочната изискуемост спрямо договора, следва да се очертаят два
периода от време, за които може да се претендира неустойка върху различни по
размер главници, като единият е от 31.10.2017 година до 17.02.2018 година, а
втория от тази дата и до крайния момент, заявен с исковата молба. В случая
просрочието е 109 дни или изчислена по установените правила и за целия посочения
период от време, неустойката възлиза общо на сумата от 4592 лева /за периода от
31.10.2017 година до 17.02.2018 година върху главница от 28000 лева и от
втората дата до 01.03.2018 година върху главница от 140000 лева/. По делото се
търси единствено сумата от 3360 лева, формирана върху главница от 28000 лева,
поради което и търсената сума следва да бъде присъдена на ищеца изцяло.
С оглед отправеното с исковата молба искане, изхода на настоящото
производство и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовата страна следва да
бъде присъдена и сумата от 10990.40 лева, представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски, в която се включват заплатената държавна такса за предявените
и разгледани искове, както и възнаграждението на ангажирания един адвокат. За тях са представени от ищеца съответни писмени доказателства,
удостоверяващи реалното им извършване, каквото е изискването на приложимата и
посочена по-горе разпоредба на ГПК, за да бъдат възложени в тежест на другата
страна, а и в какъвто смисъл са поясненията, дадени с ТР №6 от 06.11.2013
година на ВКС по тълк. дело №6/2012 година, ОСГТК, т.1.
Мотивиран от горното и на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 86
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Инвестстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Христо Фотев“ №22, представлявано от
Цветелина Петкова Ватовска да заплати на „Есетере България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Варна и адрес на управление бул. „Княз Борис I-ви“
№ 89, ет. 2, представлявано от Матю Томас Рийд чрез процесуалния му пълномощник
със съдебен адрес град Бургас, ул. „Гурко“ № 18, ет. 1 сумата от 140000 /сто и
четиридесет хиляди лева/ лв., представляваща предоставен от ищеца на ответника
и невърнат от последния заем по сключен между тях договор за заем от 11.03.2016
година; сумата от 1400 /хиляда и четиристотин лева/ лв., представляваща лихва в
размер на 5 % върху дадената в заем и претендирана като главница сума,
съобразно параграф ІV, чл. 9 от сключения между страните договор за заем за
периода от 12.03.2016 година до 31.10.2017 година, както и сумата от 3360 /три
хиляди триста и шестдесет лева/ лв., представляваща неустойка в размер на 0.1 %
върху стойността на първата погасителна вноска - 28000 лева, съобразно параграф
VІ, чл. 13 от сключения между страните договор за заем, посочен по-горе за
периода от 31.10.2017 година до датата на депозиране на исковата молба -
01.03.2018 година, ведно със законната лихва върху присъдените размери главница
от датата на предявяване на исковете - 01.03.2018 година до тяхното окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА „Инвестстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Христо Фотев“ №22, представлявано от
Цветелина Петкова Ватовска да заплати на „Есетере България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Варна и адрес на управление бул. „Княз Борис I-ви“
№ 89, ет. 2, представлявано от Матю Томас Рийд чрез процесуалния му пълномощник
със съдебен адрес град Бургас, ул. „Гурко“ № 18, ет. 1 сумата от
10990.40 /десет хиляди деветстотин
и деветдесет лева и четиридесет стотинки/ лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: