РЕШЕНИЕ
№ 1913
гр. Бургас, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120104579 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС
и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост на
сграда F /Фемили/ с жилищни входове F1 и F2 и F3, с идентификатори
57491.509.1.2, №57491.509.1.3 и №57491.509.1.4 в комплекс *** в гр.
Поморие, представлявана от управителя „Кондо Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК
*********, чрез пълномощника адв. Р.Н. и адв. Е. Г., срещу „Артел“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“,
ул. „Абоба“ №4, ет.4, ап.6, представлявано от управителя Продан Пулев.
Твърди се, че ответникът е собственик на недвижим имот: *** с кад.
идентификатор №57491.509.1.2.11 /петдесет и седем хиляди четиристотин
деветдесет и едно точка петстотин и девет точка едно точка две точка
единадесет/, със застроена площ от 63,50 кв.м., ведно с 7,68 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, състоящ се от антре, дневна с кухненски
бокс, спалня, баня с тоалетна, дрешник и тераса, при граници съгласно
нотариален акт: на юг - апартамент *и външен зид, на запад - външен зид, на
север - коридор и апартамент *на изток - коридор, камериерски офис и
апартамент *, с адрес: град Поморие, м. „*** Собствеността на ответника се
установява и от приложения по делото акт за собственост.
С протокол от проведено на 22/23.06.2021 г. Общо събрание на етажните
собственици на сграда * в комплекса * в гр. Поморие, за управител на ЕС,
считано от началото на 2022 г. било избрано дружеството „Кондо
мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********. Това решение се твърди да е влязло в
1
сила. С решение, обективирано в т.4 от посочения протокол било взето
решение вноските за разходите за управление и поддръжка на общите части на
сградата, дължими за всеки един самостоятелен обект да е сумата, посочена в
приходната част на приетия бюджет, за 2021 г. и 2022 г. поотделно. Приетите
годишни вноски за управление и поддръжка за 2021 г. и 2022 г. били изготвени
в табличен вид и били неразделна част от протокола. Видно от същия, за
апартамента на ответното дружество се дължи на етажната собственост
сумата в размер на 1950 лв. за 2021 г. и същата сума за 2022 г.
Твърди се, че на ответника били изпращани покани за плащане с
посочена банкова сметка за плащане, както от предходния управител на ЕС,
така и от сегашния.
Сочи, че падежът за заплащане на посочените по – горе задължения на
ответното дружество за 2021 г. и 2022 г. бил настъпил на 10.02.2023 г.
Съгласно ЗУЕС, както и съгласно взетите решения на ОСЕС от 22/23.06.2021
г., всички собственици в етажната собственост били длъжни да заплащат
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата.
Претендира се от ответното дружество и заплащане на обезщетение за забава
в размер на 706, 62 лв. Размерът на задължението е определено за периода от
настъпване на падежа за плащане на главното задължение до подаване на
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство.
Моли ответника да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата в размер на 3900 лв., представляваща дължимите парични вноски за
управление и поддържане на общите части на сградата за 2021 г. и 2022 г.,
съгласно приети на ОС на ЕС на сграда ** решения, сумата в размер на 706,
62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
11.02.2023 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и
направените разноски в хода на процеса. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания.
За ответника, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, е представен писмен
отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на
описания в исковата молба недвижим имот, находящ се в процесната етажна
собственост. Твърди, че ищцовото дружество не му издава счетоводен
документ /фактури/, за да бъдат заплатени таксите, въпреки че били
уведомени няколко пъти. Не отрича дължимост на таксите, като изразил
готовност да ги заплати.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява от представения по делото препис от Нотариален акт № 3,
том VI, регистрационен номер 4299, дело № 967 от 19.11.2010 г. на нотариус
Гергана Недина, че ответникът е собственик на следния недвижим имот: ****
с идентификатор на самостоятелния обект 57491.509.1.2.11, (землище с
ЕКАТТЕ 57491 /пет седем четири девет едно/, кадастрален район 509 /пет нула
2
девет/, поземлен имот 1 *, сграда* самостоятелен обект*по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, община Поморие, област
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-36/29.04.2009 год. на Изп. Директор на
АГКК, изменена със Заповед № КД-14-02-1552/13.11.2009 год. на Началник на
СГКК - Бургас, с административен адрес на имота: гр. Поморие, п.к. 8200.
**** с площ от 63.50 кв.м. (шестдесет и три цяло и петдесет стотни квадратни
метра), както и 7.68 кв.м. ид.ч. (седем цяло и шестдесет и осем стотни
квадратни метра идеални части) от общите части на сградата, при граници на
самостоятелния обект: на същия етаж: 57491.509.1.2.14, 57491.509.1.2.12, под
обекта: 57491.509.1.2.7, над обекта: 57491.509.1.2.15, който самостоятелен
обект, съгласно одобрен архитектурен проект представлява: Апартамент***,
находящ се в бл.F, eтаж трети, сь застроена площ от 63.50 кв.м. (шестдесет и
три цяло и петдесет стотни квадратни метра), ведно със 7.68 кв.м. ид.ч. (седем
цяло и шестдесет и осем стотни квадратни метра идеални части) от общите
части на сградата, състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня
с WC, дрешник и тераса, при следните граници: на юг-апартамент * и въшен
зид, на запад-външен зид, на север- коридор и апартамент*4, на изток-
коридор, камериерски офис и апартамент *. По делото няма спор относно тези
факти.
По делото е представен и протокол от проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда F в комплекс *** – гр.
Поморие от 22.06.2021 г.. По т. 2 от дневния ред от събранието взело решение
за избор на управител на сграда F в комплекса за срок от две години – 2022 г. и
2023 г. да бъде „Кондо мениджмънт“ ЕООД. По т.3 от общото събрание, било
прието решение, с което се одобрява предложения годишен бюджет за
приходите и разходите на сградата за 2021 г. и 2022 г., като приетият бюджет
бил неразделна част от протокола. По т.4 било взето решение годишната
парична вноска за управление и поддръжка за 2021 г. и 2022 г. поотделно за
всеки един самостоятелен обект в етажната собственост да е сумата, посочена
в приходната част от приетия бюджет. По т.5 от дневния ред било взето
решение, с което се определя срокът за заплащане на годишната парична
вноска за 2021 г. да бъде до 31.07.2021 г. по банков път, а срокът за заплащане
на годишната парична вноска за 2021 г. да бъде до 30.11.2021 г. по банкова
сметка, за която ще бъдат уведомени всички собственици. Към протокола е
приложен бюджета на етажната собственост, включително с приходна част и
приложение, в което са посочени дължимите от всеки самостоятелен обект за
2021 г. и 2022 г. парични вноски.
Приложено е съобщение от 02.07.2021 г., с което етажните
собственици се уведомяват, че протоколът от проведеното Общо събрание е
изготвен. В тази връзка е приложен и протокол от 02.07.2021 г., подписан от
управителя на етажната собственост и от един етажен собственик, видно от
който съобщението е залепено на видно място в етажната собственост.
Приложено е уведомление по чл.46, ал.1 от ЗУЕС до Община Поморие.
По делото е приложено Решение №114 ог 30.06.2022 г., постановено
3
по гр.д.№561/2021 г. по описа на РС – Поморие, с което е отхвърлен
предявения иск на А.М. против ЕС на сграда F, за отмяна на решенията,
приети на проведеното на 22/23.06.2021 г. ОС на ЕС на посочената етажна
собственост. С определение №51 от 26.01.2023 г., постановено по гр.д.
№561/2021 г. по описа на РС – Поморие е отменено допуснатото обезпечение
на предявения по делото иск – спиране на изпълнението на решенията по т.3,
т.4, т.5 от дневния ред, приети на ОСЕС на процесната ЕС.
По делото е представено известие за плащане на такса за поддръжка
и управление за 2021 г., изпратено от ищцовата ЕС до електронна поща на
ответното дружество на 07.07.2021 г. за дължимите вноски за управление и
поддръжка за 2021 г. Представено е и известие за плащане на такса за
поддръжка и управление за 2022 г., изпратено от ищцовата ЕС до електронна
поща на ответното дружество на 25.11.2021 г. за дължимите вноски за
управление и поддръжка за 2022 г. Изпратени са и допълнителни съобщения
на 25.01.2022 г., 01.03.2022 г., както и на 4.04.2022 г.
По делото са представени от ответната страна и снимков материал и
обява относно самостоятелния обект, собственост на ответника, фактура,
както и материал от медии.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1
от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
сграда *** с жилищни входове ** с идентификатори 57491.509.1.2,
№57491.509.1.3 и №57491.509.1.4 в комплекс *** в гр. Поморие. Следва да
докаже, че с влязло в сила решение на общото събрание в етажната
собственост от 22/23.06.2021г. са определени такси, дължими от етажните
собственици за управление и поддръжка на общите части за 2021г. и 2022г. В
негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и датата на
настъпила изискуемост на вземането. При доказването на тези факти в
доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или
другите възражения, въведени надлежно в процесуалните срокове по ГПК в
процеса.
В настоящия случай по делото е категорично установено, че взетите
от ОС на процесната ЕС решения от 22/23.06.2021 г. /включително по т.3, т.4
и т.5 от дневния ред/, са влезли в сила – същите са били оспорени по реда на
чл.40 от ЗУЕС, като жалбата срещу същите е оставена без уважение с влязло в
сила решение. Следва да се посочи, че в настоящото производство не могат да
се обсъждат възражения относно законосъобразността на така взетите
решения, доколкото такива могат да бъдат единствено предмет на исковото
производство по реда на чл.40 от ЗУЕС или евентуално на предявен иск за
нищожност в случаите, когато това е допустимо, предвид спецификата на
актовете на етажната собственост като многостранни сделки.
По тези съображения се налага изводът, че за 2021г. и 2022г. за
ответникът е възникнало задължение да заплаща такса в размер на 1950 лв. за
4
собствения му самостоятелен обект за всяка от годините за управление и
поддръжка.
По делото не се установява от събраните по делото доказателства, да
е налице неизпълнение на задълженията на етажната собственост да
осъществява дължимата поддръжка, но дори и това да бе така, това не би било
предмет на делото. Следва да се посочи, че претенцията на ищеца касае
регулярно събирани такси, дължими за поддръжка и управление на ЕС, на
основание чл.6, ал.1, т.10 и чл.38, ал.1 от ЗУЕС, приети с решение на ОС,
което е влязло в сила. За да бъдат извършвани разходи от страна на ЕС,
същата следва да разполага с финансови средства, които следва да се
заплащат в предвидените с решението на ОС срокове, тоест авансово. Въпреки
че периода, за който е претенцията, към момента на подаване на исковата
молба е изминал, от ответната страна не са представени доказателства, от
които при условията на пълно и главно доказване да се установява
неизпълнение, а и дори това да бе така, следва да се посочи, че задължението
на управителя на етажната собственост е обусловено от изпълнението на
етажните собственици да заплащат дължимите за управление и поддръжка
вноски, съобразно и предвиденото общо правило в разпоредбата на чл.38, ал.1
от ЗУЕС, като в противен случай дейността на управителя би била значително
затруднена и поставена в невъзможност от изпълнение на разходната част на
бюджета и спиране на част от услугите, до които биха имали достъп
отделните етажни собственици.
Съдът намира, че възражението, направено едва в първото по делото
съдебно заседание, с правна квалификация чл.51, ал.2 от ГПК в неговата
предходна редакция. Съгласно същата не се заплащат разходите по ал. 1 за
деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. По своя характер това възражение има
правоизключващ характер, като прегражда възможността на етажната
собственост да търси от лицата, които не са пребивавали в етажната
собственост по – малко то 30 дни в рамките на една календарна година, както
и за деца, ненавършили 6-годишна възраст, заплащане на разходите за
управление и поддръжка на общите части. Съгласно чл.133 от ГПК, когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище,
не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не
упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността
да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
Видно е, че с отговора на исковата молба ответникът не е направил
възражение с правно основание чл. 51, ал.2 от ЗУЕС, напротив същият не е
възразил срещу предявения иск, като дори е изразил готовност за заплащане
на претендираното от ищцовата ЕС вземане. По тези съображения и доколкото
в съдебно заседание не се заявяват особени непредвидени обстоятелства,
които да обусловят отпадане на преклузията по отношение на направеното
5
възражение по чл.51, ал.2 от ЗУЕС, съдът намира, че не следва да обсъжда по
същество направеното възражение като преклудирано.
По отношение на направеното възражение, че ответното дружество е
било възпрепятствано да изпълни задължението си, поради непредставяне на
фактура от страна на управителя на процесната ЕС, съдът намира същото за
неоснователно. На първо място, следва да се посочи, че на ответното
дружество са били изпращани по електронна поща неколкократно покани за
заплащане на задълженията с посочване на банкова сметка, тоест ответното
дружество е разполагало с нужната информация за банковата сметка, на която
същото е следвало да изпълни паричното си задължение.
На следващо място, следва да се посочи, че вземането на ищеца е
изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите: 31.07.2021
г. – за сумите, дължими за 2021 г.; както и 30.11.2021 г. – за сумите, дължими
за 2022 г. Следователно задълженията са били определени като платими на
определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). В този
случай, не е необходимо изпращането на нарочна покана, вкл. и фактура, тоест
изискуемостта на задължението на ищцовата ЕС не е обусловено от
изпращане на фактура, а от настъпване на определената с решението на ОСЕС
дата на изпълнение на паричното задължение. След тази дата ответното
дружество следва да се счита и в забава.
По тези съображения, се налага изводът, че предявения иск с правно
основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС се явява основателен и следва да бъде уважен
спрямо ответникът до пълния предявен размер.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответникът в забава за посочения в исковата молба период. С
оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен
дълг е доказано по делото. Съдът намира и, че предвид това, че падежът за
изпълнение на задълженията към процесната ЕС е определен, с настъпването
му ответникът е изпаднал в забава. По тези съображения и този иск се явява
основателен.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да
му се присъдят разноски. В тази връзка съдът следва да разгледа и да се
произнесе по направеното възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следва да се посочи, че съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, за предявения главен иск минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 690 лв. По отношение на предявения
6
акцесорен иск дължимото възнаграждение е в размер на 400 лв., тоест общо за
двата иска минималното възнаграждение съобразно посочената наредба в
размер на 1090 лв. на основание и чл.2, ал.5 от Наредбата. По отношение на
провелото се обезпечително производство, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на половината от посочената сума на основание
чл.7, ал.7 от Наредбата, тоест 545 лв.
Съгласно актуалната практика на СЕС – решение по дело C 438/22 -
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение, както и по третия въпрос включително когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Според настоящия съд, въпреки задължителния
характер на решения на СЕС за националните съдилища, що се касае до
тълкуване и прилагане на актове в областта на европейското законодателства,
включително и относно техния вертикален директен ефект и непосредствена
приложимост /приложението им в отношенията между частноправните
субекти/, то приетата въз основа на чл. 36 от Закона за адвокатурата Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
макар и незадължителен за съда, би могла да служи за ориентир с оглед и
преценката на обичайните пазарни условия. Съдът се позовава на нея
единствено за тези цели и с оглед необходимостта от справедливо
възмездяване на вредите /таксите и разноските/, които страната е понесла
вследствие на нуждата от водене на съдебен процес поради поведението на
насрещната страна, която неоснователно е оспорила и не е изпълнила
вземането й.
По тези съображения, съдът намира, че следва да не бъде редуцирано
претендираното адвокатско възнаграждение /за исковото и обезпечителното
производство/. Следва да се посочи, че съгласно т.5 от Тълкувателно решение
6/2012 по т.д.№6 от 2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. С оглед на изложеното, в настоящото производство следва да се
присъдят и направените в обезпечителното производство разноски. По тези
съображения, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
сумата в общ размер от 1761 лв., претдставляваща направените в исковото и
обезпечителното производство разноски.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Артел“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Абоба“ №4, ет.4, ап.6,
представлявано от управителя Продан Пулев, ДА ЗАПЛАТИ на Етажна
собственост на ****, с идентификатори 57491.509.1.2, №57491.509.1.3 и
№57491.509.1.4 в комплекс *** в гр. Поморие, представлявана от управителя
„Кондо Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Р.Н.
и адв. Е. Г., на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, сумата в размер на 3900 лв.,
представляваща дължимите парични вноски за управление и поддържане на
общите части на сградата за 2021 г. и 2022 г., съгласно приети на ОС на ЕС на
сграда *** решения от 22/23.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2024г., до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
706, 62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 11.02.2023 г. до 30.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Артел“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул.
„Абоба“ №4, ет.4, ап.6, представлявано от управителя Продан Пулев, ДА
ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на **** с идентификатори 57491.509.1.2,
№57491.509.1.3 и №57491.509.1.4 в комплекс *** в гр. Поморие,
представлявана от управителя „Кондо Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********,
сумата от 1761, 00 лв., представляваща направените съдебно – деловодни
разноски в исковото и обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8