Р Е
Ш Е Н
И Е
№
05.05.2021г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на петнадесети
март две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка
Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 571
по описа за 2020г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците П.С. и П.С. твърдят, че на 17,03,2011г. между тях и „Профи кредит България“ ЕООД е сключен договор за паричен
заем, по силата на който им е предоставена сумата от 1950 лева, а те са се
задължили да я върнат в срок от 36 месеца на вноски от 160 лева, в които е
включена уговорената лихва. Общо дължимата сума е 5886,75 лева или около три
пъти повече от заетата. Уговореният ГЛП е 91,25%, а ГПР – 127,94%. Общо заплатените
суми са 7183 лева.
Предвидената в договора арбитражна клауза е неравноправна, а уговорките за
заплащане на възнаградителна лихва и годишен процент
на разходите са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като
значително надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора. Договорът е недействителен и поради това, че не са спазени
разпоредбите на ЗПК – не е представена преддоговорна
информация в писмен вид под формата на стандартен европейски формуляр, не се
съдържат конкретните параметри на общо дължимата сума, нито размерът на възнаградителната лихва, не са посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент, не се съдържат условията за
издължаване, погасителният план не отговаря на изискванията на закона. Недействителни
и са и допълнителните споразумения, сключени с П.С..
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи
нищожността на договор за револвиращ заем №**********
и да се осъди ответника да им заплати сумата от 5233 лева като получена без
основание.
Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД оспорва предявения иск. Признава,
че между страните е сключен посоченият в исковата молба договор. Твърди обаче,
че в същия се съдържа арбитражна клауза, поради което предявеният иск е
неподведомствен на съда. Освен това има влязло в сила решение на арбитражния
съд. Евентуално оспорва предявения иск, като прави и възражение, че вземането
за суми, заплатени преди повече от пет години е погасено по давност.
П.В.С. и П.В.С. са предявили и инцидентен установителен
иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.13.1 от ОУ към договора за
револвиращ заем, тъй като е неравноправна – чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
Ответникът по инцидентния установителен иск
твърди, че наличието на валидно арбитражно споразумение не съставлява оспорено
правоотношение по смисъла на чл. 212 от ГПК. Твърди, че пречка за разглеждане
на спора е наличието на влязло в сила арбитражно решение. Ето защо предявените
искове са недопустими. Евентуално твърди, че арбитражната клауза е
действителна, тъй като не е неравноправна по смисъла на ЗЗП.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно
между страните, че на 17,03,2011г. между тях е сключен договор за револвиращ
заем №**********, по силата на който на П.С. е предоставена сумата от 1950
лева, а той и П.С. като солидарен длъжник са се задължили да я върнат в срок от
36 месеца на месечни вноски от 160 лева, в които е включена главница и
договорна лихва в размер на 91,25% годишно и ГПР от 127,94% годишно. Освен това
е уговорена сума за револвинг в размер на 1344 лева и
договорно възнаграждение при револвинг от 2496 лева.
В чл. 13.1 от Общите условия към този договор е
предвидено, че всички спорове от или във връзка с него ще бъдат отнесени за
разрешаване до който и да е от посочените в тази клауза арбитри. Релевираните от
ищците доводи за
нищожност на арбитражното споразумение са неоснователни.
Основни принципи
на договорното право са свободата
на договаряне и равноправното третиране на страните по
договорното правоотношение.
Спазването на тези принципи е от съществено значение
за потребителските договори, какъвто е настоящият договор за револвиращ заем.
Защитата на правата на потребителите
е въздигната в конституционен
принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити
в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на
потребителите реципира
редица норми от европейското законодателство и в частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за
защита на интересите на потребителите.
Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
включените в потребителските
договори неравноправни клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да бъде нищожна
процесната арбитражна клауза, е необходимо наличието на две
предпоставки: арбитражната клауза да бъде
неравноправна; същата да не е уговорена
индивидуално. В разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП законодателят
е предвидил няколко критерия, чрез които може да
се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, т. е. клауза, чрез която се
злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не
съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността
на съконтрагентите; 3/ клауза, която води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В
чл. 143 от т. 1 до т. 17 ЗЗП
са посочени 17 примера на неравноправни
клаузи. Съгласно чл. 143, т. 16 ЗЗП неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, са тези, които изключват
или възпрепятстват правото на предявяване
на иск или
използването на други средства от страна на
потребителя за решаването на спора,
включително задължават потребителя да се обръща изключително
към определен арбитражен съд, който не е предвиден
по закон, ограничават необосновано средствата за доказване,
с които потребителят разполага, или му налагат тежестта
на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да
бъде за сметка
на другата страна по договора.
В конкретния случай арбитражната клауза е уговорена в Общите условия на договора,
за които заемополучателят в договора за револвиращ заем
изрично писмено е заявил, че се
е запознал внимателно с тях и ги приема,
поради което съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, респективно
чл. 16
ЗЗД същите
са задължителни за страните.
Арбитражната клауза
не е неравноправна, тъй като не
е във вреда на ищците, нито
изключва или препятства правото им на
защита, не ограничава средствата за доказване и не предвижда обръщане
към арбитраж, който не е предвиден
по закон. Разпоредбата на чл. 4
ЗМТА
във връзка с § 3
ПЗР на ЗМТА допуска сключване на арбитражни клаузи,
които уреждат разглеждане на спора от арбитраж
- постоянна институция или арбитраж ад
хок за конкретния
спор, а съобразно чл. 24 ЗМТА страните могат да се споразумеят
за процедурата, която арбитражният съд трябва да
спазва при водене на делото.
Клаузата на чл. 18.1 от Общите
условия не е в противоречие с посочената разпоредба, нито е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 16 З., нито нищожна
по смисъла на чл. 146, ал.
1 и ал. 2 З., тъй като, от една
страна учредяване на арбитраж ад
хок е допустим, а от друга страна,
са определени няколко арбитри, към които може
да бъде отнесен
конкретният спор, като ищците изрично
са удостоверили,
че Общите условия към ДРЗ за физически лица
са им
предадени, запознати са със
съдържанието им, нямат
забележки, поради което ги приемат и се
задължават да ги спазват. Допустимостта
на възлагане на решаването на
определен спор, който не е постоянна
институция и се състои от един
арбитър е уредена в чл. 4
и чл. 11, ал. 1 ЗМТА. В случая в арбитражното споразумение са посочени трима арбитри, поради което не би
могло да се приеме, че
е уговорено задължение за сезиране на
определен арбитражен съд, както и нарушение
на целите, предвидени в чл. 1 ЗЗП, а именно
право на достъп до съдебни
и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове. Изборът на арбитър е предоставен
на страната, която предяви иск
пред арбитражния съд, като ответната
страна разполага и с правото по чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗМТА – спорът относно арбитъра да бъде
разрешен от председателя на БТПП или
на СГС.
Поради изложените
съображения процесната арбитражна клауза не е сключена във
вреда на ищците и с нея
не се злепоставят
техните интереси, нито
води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора за револвиращ заем. Уговорената арбитражна клауза не е и от
категорията на клаузите, които не съответстват на изискванията за добросъвестност, тъй като подобна
клауза е допустима и присъща на нормалните
договорни правоотношения с оглед разпоредбите на чл. 4 и чл.
11, ал. 1 З., а възможността
всяка от страните по договора
да повдигне спор пред избран
от нея между
посочените трима арбитри осигурява равнопоставеността на съконтрагентите. В този смисъл е и цитираната от
самите ищци съдебна практика, включително Решение №45 от 03,06,2015г. по
т.д.№2371/2014г. на ВКС. Поради това предявеният инцидентен установителен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въпреки горното
не са налице процесуални пречки за разглеждане на предявения иск, тъй като
твърденията, че е налице влязло в сила решение на арбитражен съд, са
недоказани. Ответникът не е представил препис от същото, поради което направеното
от него възражение е неоснователно.
Предявен е иск
за недействителност на сключения между страните договор на няколко основания.
Безспорно е, че същият е потребителски и следва да отговаря на изискванията на
ЗПК.
Първото от тях е нищожност на клаузата за възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави. При
извършване на преценка дали това е така следва да се отчетат естеството и
размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то
е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.,
съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да
се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста
на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите
имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на
БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно
възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006
г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или
10%, а уговореният – 91,25%. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се
приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора.
В този смисъл клаузата за договорната
лихва противоречи на добрите нарави,
тъй като надхвърля трикратния размер
на законната лихва при необезпечени
кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е
нищожна. По същите съображения е нищожна и уговорката, която
предвижда, че годишният процент на разходите е 127,94%. Този размер е
необосновано висок, поради което противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответника е да установи чрез пълно и пряко доказване, че е
предоставил на ищците по пълен и разбираем начин преддоговорна
информация, която е необходима за сключване на договор за кредит в условията на
информираността им като потребители под формата на стандартен европейски
формуляр. Той не е направил това. Основателни са и останалите доводи за
недействителност на договора – в него не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент, липсва погасителен план, съдържащ
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми.
От изложените по-горе съображения следва, че договорът не отговаря на
изискванията на чл 11, ал.1, т.7, т. 9, т.10 и т. 11
от ЗПК. Поради това
и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той
е
недействителен.
Ищецът обаче е предявил иск за обявяване на неговата нищожност. Съгласно
чл. 26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи,
че сделката би била сключена
и без недействителните й части. В случая тази
разпоредба не би могла да бъде приложена, тъй като ни би могло да се
предположи, че договорът би бил сключен без уговорка за заплащане на възнаградителна лихва и ГПР, а тези части не биха могли да
бъдат заместени от повелителни разпоредби на закона. Ето защо нищожността им
води до нищожност на договора. Поради това предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Нищожността съставлява начална липса на основание за заплащане на каквито и
да са суми по договор за револвиращ заем №**********
от 17,03,2011г., поради което и на основание чл. 55, ал.1, предл.
1 от ЗЗД ответникът следва да върне всичко, получено въз основа на него. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че размерът на заплатените суми е 7183 лева.
Искът за
плащане без правно основание по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД
се погасява в петгодишен срок, който започва да
тече от момента,
в който длъжникът получи нещо без
основание. Това е така, защото от
този момент вземането на кредитора
става изискуемо. Ето защо
възражението, че сумите, заплатени пет години преди подаване на исковата молба,
не подлежат на връщане е основателно, а техният размер е 3301 лева. С оглед на
горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3882
лева, а искът до пълния му размер от 5233 лева следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.
86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
На основание
чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по
делото разноски изцяло за първия иск и третия иск и по съразмерност за втория.
Ето защо ответникът дължи 235,47 лева, внесена държавна такса по иска за
обявяване за нищожност на договора и 300 лева адвокатско възнаграждение за него,
както и общо сумата от 711,65 лева съразмерно с уважената част от иска за
връщане на заплатено без основание /от общо направените разноски в размер на
209,32 държавна такса, 150 лева възнаграждение за вещо лице и 600 лева
възнаграждение за адвокат/. По иска за заплащане на законната лихва се дължи
сумата от 300 лева, адвокатско възнаграждение.
На основание чл.
78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на направените разноски по
отхвърления инцидентен установителен иск или ищецът
му дължи сумата от 300 лева. Поради това и по компенсация съдът присъжда на ищците
сумата от 1247,12 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения инцидентен установителен
иск от П.В.С., ЕГН ********** и П.В. Спаосва, ЕГН **********
***, против „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец,
ж.к.“Мотописта“, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав
Николаев Николов, П. Върба, Здравко Стаменов Р. и Яромир
Вшетечки, за обявяване на нищожността на клаузата на
чл. 13.1 от Общите условия към договора за револвиращ
заем №********** от 17,03,2011г., предвиждаща всички
спорове свързани с договора, включително отнасящите се до тълкуването,
действителността, изпълнението и прекратяването му, да се отнасят до арбитраж,
поради нейната неравноправност.
ОБЯВЯВА нищожността на договор за револвиращ
заем №********** от 17,03,2011г., сключен между П.В.С., ЕГН ********** и П.В. Спаосва, ЕГН ********** ***, и „Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Средец, ж.к.“Мотописта“, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от Светослав Николаев Николов, П. Върба, Здравко Стаменов Р. и Яромир Вшетечки.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец,
ж.к.“Мотописта“, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав
Николаев Николов, П. Върба, Здравко Стаменов Р. и Яромир
Вшетечки, да заплати на П.В.С., ЕГН ********** и П.В.
Спаосва, ЕГН ********** ***, сумата от 3882 лева (три хиляди осемстотин
осемдесет и два лева), получена без правно основание поради нищожност на
договор за револвиращ заем №********** от 17,03,2011г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 21,04,2020г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 1247,12 лева (хиляда двеста
четиридесет и седем лева и дванадесет стотинки) направени по производството
разноски като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния му размер от 5233 лева (пет хиляди двеста тридесет и три лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: