№ 16
гр. Кула, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Петя С. Симеонова
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20221330100069 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 95 и сл. от Закона за социалните
услуги/ЗСУ/, образувано по подадена молба от Дирекция "Социално
подпомагане" - гр.Кула за настаняването на поставената под пълно
запрещение Г. П. Р., ЕГН ********** от *** в социална услуга за резидентна
грижа „ Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични
разстройства“ № 2 /ЦНСТПЛПР № 2/ ***.
В молбата се твърди, че Г. П. Р. е вдовица на 87 години, страда от
„Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство“, за което притежава
ЕР на ТЕЛК с определена степен чужда помощ, поставена е под пълно
запрещение. Твърди се също, че единственият син е починал през 2016г., а
внукът работи в чужбина и рядко се интересува от нея и състоянието .
Посочва се в молбата, че Р. не може да се самообслужва и е изцяло зависима
от постоянни грижи от квалифициран персонал, както и че след престой в
ДПБ - гара Карлуково е настанена над капацитета в ЦНСТПЛПР № 1 в с.
Бориловец със Заповед №111/09.08.2018г. на кмета на община Бойница и
поради наличие на свободно място в ЦНСТПЛПР № 2 в с. Бориловец и
нежелание на близки да полагат грижи за нея в семейна среда, е необходимо
Р. да бъде настанена там.
Молителят - Дирекция "Социално подпомагане" гр. Кула, в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната молба
и моли същата да бъде уважена.
Лицето, чието настаняване се иска - Г. П. Р. в съдебно заседание отказва да
говори, единствено на въпрос на съда дали желае да бъде настанена в ЦНСТ
ПЛПР № 2 с. Бориловец, където живее и понастоящем, отговаря
положително.
Настойникът Ц. СТ. ИВ. в съдебното заседание изразява своето съгласие да
бъде настанена Р. в ЦНСТПЛПР № 2 с. Бориловец като заявява, че от 2018г.
живее в ЦНСТПЛПР № 1, което се намира в същия двор и от около седмица,
1
след освобождаване на място в ЦНСТПЛПР № 2 е преместена там, което не
се е отразило негативно на Р., тъй като реално тя е на същото място, където
живее от почти четири години.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.
235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „ Света Петка“ АД гр. Видин
№ *** от *** се установява, че Р. е с определена 95% ТНР пожизнено, с
водеща диагноза „Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство ”.
Видно от приетото по делото Решение № 36 от 16.06.2017г. на Окръжен съд –
Видин, Р. е поставена под пълно запрещение. В изпълнение на съдебното
решение, видно от удостоверение на органа по настойничеството и
попечителството при Община Бойница, със Заповед № 3 от 12.08.2019г. на
органа по настойничеството и попечителството при Община Бойница, за
настойник на Р. е назначена Ц. СТ. ИВ. от с. Бойница. От приетата по делото
предварителна оценка на потребностите от социални услуги изготвена от
ДСП – Кула се установява, че Р. е вдовица, притежава собствено жилище,
единственият син е починал, а внукът живее в чужбина и рядко се
интересува от нея. Не може да се грижи за себе си предвид заболяването си и
напредналата си възраст. Не може да се самообслужва и е изцяло зависима от
постоянни грижи от квалифициран персонал. Живее в ЦНСТ ПЛПР № 1 с.
Бориловец от 01.01.2011г., не може да се грижи сама за себе си, нуждае се от
постоянна помощ и контрол за прием на лекарствата според предписаната и
терапия.
Съгласно приетата по делото Заповед № СУ/Д-ВН-К/7-1/21.04.2022г. на
директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Кула, на основание чл.
96, ал.1 от Закона за социалните услуги Р. е настана временно в социална
услуга в общността от резидентен тип – „Център за настаняване от семеен тип
за пълнолетни лица с психични разстройства с. Бориловец, общ. Бойница,
обл. Видин.
Съдът непосредствено се увери в състоянието на лицето, като при
изслушването му в съдебната зала установи, че Р. не е особено контактна,
както и че не би могла сама да се грижи за себе си. По делото е прието
заявление за ползване на социални услуги, финансирани от държавния
бюджет с вх. № СУ/Д-ВН-К/7 от 31.03.2022г. от името на Р., с което заявява,
че желае да ползва социални услуги: ЦНСТ ПЛПР № 2 с. Бориловец, както и
декларация от лицето, с която декларира желанието си да продължи
ползването на социалната услуга.
Видно от приетото по делото становище от настойника на Р. – Ц.И., както и
от изразеното лично от нея в съдебното заседание становище, нейният внук,
който е единственият близък няма желание и възможност да полага грижи
за нея в семейна среда, почти не се интересуват от нея, Р. напълно е
адаптирана към живота в тази среда, където живее от 2018г. и където
получава необходимите и грижи, включително и медицински такива, като и
съдействие за прием на назначената и лекарствена терапия.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
В чл. 95 и сл. в ЗСУ е уредена процедурата по настаняване в социална
услуга за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение. Нормативно установено е изискването настаняването да бъде
2
осъществено само, ако то би било в интерес на лицето и ако не могат да бъдат
полагани грижи в домашна среда, като е дадено предимство на насочването
на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства и въз
основа на личните си впечатления придобити от съдебния състав в съдебното
заседание, съдът намира, че молбата за настаняване на Г. П. Р., е
основателна.
Р. е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение поради психично
заболяване. Заболяването и препятства възможностите и за пълноценна
социална адаптация, особено при липсата на постоянен контрол от страна на
близки и роднини. Несъмнено е за съда, че тя не би могла да взема
самостоятелни решения, да полага адекватни грижи за себе си. При взимането
на решението си съдът отчете и нуждата от наблюдение, с оглед
необходимостта от прием на нужните подържащи медикаменти, свързани със
заболяването . От приетите по делото Медицинска характеристика на лицето
изх. № *** от лекар – психиатър, както и от Медицинско удостоверение за
общо здравословно състояние изх. № *** , издадено от д-р Л. Г., също е
дадено становище, че Р. е подходяща за приемане за обслужване в социална
услуга в общността – център за настаняване от семеен тип за възрастни хора с
психични разстройства. В тази среда лицето живее вече почти 4 години. По
делото не се съдържат каквито и да било оплаквания или проблеми свързани
с престоя на лицето там. На лицето се предоставя благоприятна жизнена
среда, както и адекватна помощ предвид необходимостта на лицето от
постоянна грижа и наблюдение.
Съгласно чл.95, ал.2 от ЗСУ настаняване на пълнолетни лица, поставени
под пълно запрещение в социални услуги в общността се извършва според
желанието и личния избор на лицата, както и становището на настойника. В
чл.95 ал.3 от ЗСУ е предвидено към искането да са приложени доклад, който
съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето
в домашна среда, предварителната оценка, справка относно съществуващите
подходящи социални услуги за резидентна грижа в рамките на областта и
свободните места. Всички тези докуметни са приети по делото и обсъдени
вече от съда.
С оглед изложеното, съдът намира, че настаняването на Г. П. Р. в Център за
настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства № 2,
находящ се в с. Бориловец се явява понастоящем подходящата за Р. социална
услуга, по смисъла на чл. 95 от ЗСУ. По делото е приета и справка за
наличните свободни места в ЦНСТ ПЛПР №2 с. Бориловец, от която е видно,
че в същия има свободни места.
На основание чл. 98, ал.3 от ЗСУ следва да се определи срок за
настаняването, който не може да е по-дълъг от три години. С оглед данните
по делото за липсата на възможност за полагане на грижи за Р. в семейна
среда, пълната незаинтересованост за състоянието и от страна на нейния внук,
който е единственият близък, трайните здравословни увреждания,
невъзможността и да се грижи сама за себе си, напредналата възраст, както
и факта, че лицето е ползвало такава услуга вече почти 4 години без да има
данни за наличие на някакви проблеми, съдът намира за подходящо този срок
да е максималният такъв от 3 години, считано от влизане в сила на
настоящото решение. В сезиращата съда молба е посочено, че се иска от съда
3
да определи срок „до изменение, отпадане или промяна на обстоятелствата
довели до настаняването”, което съдът преценява като липса на посочване на
конкретен срок, защото посоченото само по себе си, съдът не преценява като
конкретен срок, а срокът, който следва да определи съда следва да е именно
такъв.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искането на Дирекция "Социално
подпомагане" - гр.Кула за настаняването на поставената под пълно
запрещение Г. П. Р. в „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни
лица с психични разстройства № 2“ с. Бориловец, общ. Бойница, ул. „ Георги
Димитров” № 36 е основателно, като настаняването следва да бъде за срок от
3 години, считано от влизане в сила на съдебното решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Г. П. Р., ЕГН ********** от *** в „Център за настаняване от
семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства № 2“ /ЦНСТ ПЛПР/
с. Бориловец, общ. Бойница, ул. „ Георги Димитров” № 36 за срок от
3/три/години, считано от влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от връчването
му на основание чл. 99, ал.1 ЗСУ пред Окръжен съд - Видин.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 98, ал.1 от
ЗСУ.
След влизане на решението в сила, заверен препис да се изпрати на
Дирекция "Социално подпомагане” – Кула и на Център за настаняване от
семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства № 2 с. Бориловец ,
общ. Бойница, ул. „ Георги Димитров” № 36 за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
4