Р
Е Ш Е Н И Е
№
32/17.1.2022г.
гр.
Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик,
VІ-ти състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното
от съдия Юрукова административно дело № 658 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К.К.В.,***, срещу
АУПДВ № 13/06/1/0/01541/3/01/04/01 от 18.05.20120г на директор на ОД на ДФЗ гр.
Пловдив, с който е определен размер на подлежаща за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ от 48 895 лева. В жалбата се твърди, че актът е издаден от
териториално некомпетентен орган, при нарушения на административното
производство – частност чл. 26 и чл. 34 от АПК, в нарушение на материалния
закон, като се сочи, че е налице работещо стопанство и реализиран добив на
продукция. Иска се обявяване на нищожност на АУПДВ или отмяната му като
незаконосъобразен. Претендират се сторените по делото разноски. Представя се
писмена защита с подробни аргументи.
Ответникът,
Директор на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“ гр. Пловдив, чрез пълномощника
си, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
страна на жалбоподателя.
Административен
съд Пазарджик, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, счита жалбата
за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от
надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна се установява следното.
Жалбоподателката
К.К.В. е подала заявление за подпомагане по подмярка 6.1"Стартови помощи
за млади земеделски стопани", от мярка 6"Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
- 2020 г. (Наредба №14/28.05.2015г.), с идентификационен № 13/06/1/0/01541 от 22.07.2015
г. (л.34). В приложения бизнес план към заявлението(л. 41) К.К.В. посочва, че
общата обработваема (използвана) земеделска площ на стопанството е 18,500 дка.
Началният икономически размер на стопанството, измерен в Стандартен
производителен обем е 22481 лева или 11494,35ЕUR. Крайният период за проверка на изпълнението на бизнес плана е
16.07.2018г., а СПО – 33087 лева или 16917 ЕUR.
Със
Заповед № 03-130-РД/87 от 04.07.2016г. на директор на ОД на ДФЗ Пазарджик е
одобрен за финансиране заявлението за подпомагане на К.К.В..
Между
К.К.В. и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен Договор 13/06/1/0/01541 от
11.07.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020г. (ПРСР), съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСС). Според договора, на
ползвателя е одобрена БФП в общ размер от 48 895 лв., която се предоставя на
два етапа - първо плащане в размер от 24 447,50 лв. (50% от общия размер на
помощта), което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на
договора; второ плащане от 24 447,50 лв. (50% от общия размер на помощта),
което се извършва в срок до три месеца след издаване на УИН на окомплектована с
всички изискуеми документи, съгласно Приложение №7 към Наредба №14/28.05.2015г.,
заявка за второ плащане от ползвателя. Заявката за второ плащане се подава до 16.07.2018г.
Неразделна част от договора са: заявление за подпомагане, бизнес планът и
всички приложения към договора (Приложение № 1- Списък с критериите за подбор,
по които ползвателят е получил приоритет; Приложение № 2 - Таблица за
инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи; Приложение № 3
-Таблица за специфични цели и резултати). Съгласно разпоредбата чл. 6, ал. 1 от
договора ползвателят се задължава да изпълни представяния от него и одобрен
бизнес план в периода от сключване на договора до 16.07.2018г. Според чл. 8, ал.
1 от договора фондът има право да упражнява контрол за изпълнението на
условията и задълженията на ползвателя по договора, както и на нормативните
изисквания, свързани с подпомаганата дейност. В чл. 8, ал. 2 от договора се
посочва как се извършват проверките: 1.чрез проверки на документи и посещения
на място, включително с достъп до стопанството и всички документи и информация,необходими
за проверката; 2. като се изисква от ползвателя, както и от неговите
контрагенти по подпомаганите дейности документи, сведения, справки и всякаква
друга информация за осъществяването на подпомаганата дейност, включително при
извършване на оценяване или наблюдение на ПРСР от страна на МЗХ или
Европейската комисия; 3. чрез справки в официалните регистри получена
информация от други държавни и общински органи и администрации. Съгласно чл. 8,
ал. 3 от договора Фондът има право да извършва проверките и посещенията на
място през целия период от сключването на договора до изтичане на пет години и
шест месеца от тази дата с цел да установи фактическото съответствие с
одобреното заявление за подпомагане, бизнес плана и заложените в него данни и
показатели с действителното състояние, както и спазване от страна на ползвателя
на всички останали негови нормативни и договорни задължения. Според чл. 13 от
Договора ползвателят се задължава да изпълни изцяло бизнес плана в срока по чл.
6, ал. 1 от Договора и при спазване на условията и задълженията си съгласно приложимите
актове от правото на Европейския съюз, нормативната уредба и договора. Съгласно
чл. 15 от договора ползвателят се задължава да изпълнява одобрения бизнес план,
включително да реализира задължителното нарастване на икономическия размер на
стопанството, което нарастване се проверява спрямо началния икономически размер
на стопанството, посочен в заповедта за одобрение, или спрямо резултатите от
проверките на фонда в случаите, когато периодът на засяване/засаждане е след
датата на сключване на този договор. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Договора когато
след получаване на второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Договора
Ползвателят не изпълнява което и да е свое договорно задължение и/или
задължение, произтичащо от Наредба № 14/28.05.2015г., той дължи обезщетение в
размер на всички получени по договора суми, заедно с неустойка в размер на
законната лихва върху тях, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата
не може да бъде установена – от датата на установяване на неизпълнението.
От
документите по делото се установява, че жалбоподателката е получила одобрение
за плащане в размер на 24 447, 50 лв., представляваща първо плащане по чл. 3,
ал. 2, т. 1 от договора, която сума ѝ е изплатена на 21.07.2016 г., видно
от Удостоверително писмо за одобрение от 12.10.2016г.(л.174).
В
административната преписка са представени договори за наем на земеделска земя
за 4 броя имоти в землището на с. Мало Конаре, обл. Пазарджик с ЕКАТТЕ 46749.
На
27.02.2017г. К.В. е подала Искане/Уведомяване за промяна, за което е получила
отговор от Директор на ДФЗ Пазарджик, че посочената промяна не изисква
сключване на анекс към договора, а ще бъде взета предвид.
С
последващи заявления В. е уведомила фонда, че има промяна на адреса за
кореспонденция, както и е представила документи за закупуване на трактор,
семена, договори за наем.
За
второто плащане е подадена Заявка на 16.07.2018 г., което е изплатено на
04.02.2019 г., видно от Решение 13/06/1/0/01541/3/01/03/01 от 27.02.2019г.(л.
524)
След
подаване на заявката за второ плащане експерти от РРА са извършили проверка на
място в имотите на В., като са представили Контролен лист от извършената
проверка на място от 24.07.2018г.(л.270 и сл.), като са вписали констатации, че
транспортите средства за налични и в експлоатация; имотите, посочени с номера,
визуално съответстват, засадени са и дейностите са реализирани и няма видимо
незасадени места. Дадено е заключение, че инвестицията е извършена, функционира
по предназначение, отглеждат се култури по плана, местоположението на
инвестицията е съобразно плана. Посочено е, че резултатът от извършеното
посещение на място е положителен.
С
уведомително писмо от 23.01.2019г. от ОД на ДФЗ Пловдив са изискали от В. допълнително
представяне на документи, които тя е допозирала с писмо от 24.01.2019г.
Извършено
е второ плащане по договора.
Последвала
е проверка на място след извършеното второ плащане по договора. Съставена е
Докладна записка към началник РРА Пловдив с рег.№ 03-163-163/59 от 19.07.2019г.
от главен експерт А., където се посочва, че след второто плащане ползвателят
следва да поддържа икономическия размер на стопанството, като във връзка с
постъпил сигнал от 18.07.2019г., който е
приложен към докладната записка, се иска разрешение за проверка. Представена е
докладна записка и към Директор Дирекция ТИ при ДФЗ София.
Извършена
е проверка на място в период 18.09.2019г.-20.09.2019г. по Заповед от
11.09.2020г.(л.563), за което е съставен Доклад(л.300 и сл.), при която се
установява, че измерените с GPS площи не отговарят на заявените от ползвателя
при второто плащане; икономическият размер
на стопанството в СПО е с 1666,91евро по – малък; културата зеле е в
лошо агротехническо състояние; зелето не е развито и няма добив; културата
тиквички е в лошо агротехническо състояние; културата домати в открито
производство е в лошо агротехническо състояние. Засята, но видимо изоставане.
Има снимков материал.
Контролният
лист от проверката е изпратен на К.В. с писмо от 24.09.2019г.(л.532), с указана
възможност за представяне на възражения. Изпратено е уведомително писмо от
07.10.2019г.(л.534) с указания за отстраняване на нередовности, като в отговор К.В.
е депозирала писмо с вх. № 01-163-6500/16.10.2019г., с представени договори за
наем, фактури за семена, ГДД за 2019г.; проведени химични обработки, протоколи
за произведена селскостопанска продукция за 2019г.
Изготвена
е Докладна записка от 29.10.2019г. от директор ОД Пловдив до изпълнителен директор
на ДФЗ София, в който са направени изводи за нарушение по Договора на К.В. и
ДФЗ, и са изразени съмнения за измама, като се иска извършване на проверка.
Проверката е приключила с изготвяне на Докладна записка от 14.01.2020г. на
Директор ПИ до изпълнителен директор на ДФЗ за неправомерно получаване на
европейски средства.
До
ползвателката В. е изпратено уведомително писмо с изх. № 01-163-6500/27 от 17.02.2020
г./л. 326/ от директор на ОД на ДФ "Земеделие" Пловдив, с което на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК същата се уведомява за отрито производство по
издаване на АУПДВ. Писмото е изпратено два пъти на К.В. на адрес ***, което се
е върнало като непотърсено.
Последвало
е издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно
вземане/АУПДВ/ 13/06/1/0/01541/3/01/04/01 от 18.04.2020 г. от Директора на ОД
на ДФ "Земеделие"-Пловдив. Административният орган е определил размер
на подлежаща за възстановяване безвъзмездна финансова помощ от 48 895
лева. В мотивите на акта е посочено, че след анализиране на всички налични и
предоставени от бенефициента документи и тези в преписката, се установяват
несъответствия. Съгласно ППП с дати 17.07.2019 г. за реализация на 5 тона
тиквички; 29.07.2019 г. за реализация на 10т тиквички и 14.08.2019 г. за
реализация на 20т., само 7 дни след засяване на тиквичките бенефициентът е
реализирал първите си добиви; от ППП с дата 07.08.2019 г. за
реализация на 1.5т домати кг - само 13 дни след засяване на доматите
бенефициентът е реализирал първите си добиви; Протоколите не съдържат
информация за реализиране на продукцията/изкупните цени са силно занижени. Дневник
за химически обработки в стопанството на К.В. не е предоставен по време на
проверката, а на 16.10.2019г., с отразена една култура – тиквички. Икономическият
размер, измерен в СПО, е 16934,24 евро, или с левова равностойност на
33120,50лева. Изводите на административният орган са, че ползвателят не
поддържа икономическия размер на стопанството си измерен в СПО, и е с 1291,76
евро по-малък от размерът на стопанството, за което бенефициентът е получил
второто плащане по договора. Приема се, че са налице нарушения и неизпълнения
на договорни задължения по договор № 13/06/1/0/01541 от 11.07.2016г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ: не е изпълнила разпоредбите на чл. 42, т. 8 от Договора с ДФЗ да поддържа всеки от
критериите за подбор по чл.13, ал. 1, т. 1, по които проектът му е оценен за
целия период. С оглед на установеното АО е счел за приложим чл. 17, ал.2 от
договор с № 13/06/1/0/01541 сключен с ДФ „Земеделие", а именно: когато
след получаване на второто плащане по чл.З, ал.2, т.2 от договора ползвателят
не изпълнява което и да е свое договорно задължение и/или задължение,
произтичащо от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., той дължи обезщетение в размер на
всички получени по договора суми, заедно с неустойка в размер на законната
лихва върху тях, дължима от датата на неизпълнение, ако тази дата не може да
бъде установена- от датата на установяването на неизпълнението. С тези мотиви и
на основание чл.45, т.6 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. административният орган
е издал процесния акт и е определил подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ на К.К.В. - възстановяване публично
държавно вземане в размер на 48895 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин
деветдесет и пет лева).
За
доказване на своята компетентност административният орган е представил Заповед
№ 03-РД/2700 от 16.10.2019г. на
изпълнителен директор на ДФЗ, с която се делегират правомощия на
директорите на областните дирекции на ДФЗ. В т. I, т.4 е на директор на
Областна дирекция Пловдив - за ползватели, чиито стопанства са с
местонахождение на територията на областни дирекции Пловдив и Пазарджик на ДФЗ,
като в т. II, т. 8 са дадени правомощия за издаване на АУПДВ и решения за
налагане на финансова корекция по ЗУСЕСИФ.
По уважено доказателствено искане на жалбоподателя,
по делото е допусната съдебно-агрономическа експертиза. Вещото лице С. С. Г.
описва фактологията в констативно-съобразителната си част, установена от
преписката, проверените документи и дава заключение по въпросите. По отношение
установени и декларирани добивите на домати, тиквички и зеле в стопанството на
ЗП К.В., находящо се в землището на с. Мало Конаре, обл. Пазарджик за 2018 г. и
2019 год. и в какви количества, вещото лице представя обобщени данни за
едногодишните култури. Посочва, че по научни данни при добра
агротехника, очакваните средни добиви ( кг/дка) от културите са: Домати /
средно-ранно производство/ ср. добив 6-7 т/дка Тиквички -4-5 т/дка; Зеле /
късно производство/7- 8 т/ дка. При така заявените обработваеми площи Домати-2
дка х 6500кг/дка = 13000 кг х 0.30 лв.
= 3 900.00 лв.; тиквички-13.5 дка х
4500кг/дка =60750 кг х 0.20 лв. =12 150.00 лв.;Зеле-14 дка х 7500кг/дка =105000
кг х 0.20лв. =21 000.00 лв. Всичко: 37 050.00 лв. За стопанската 2018/2019 год.
по данни от представените и приложени 6 бр. ППП за реализирана продукция : общо
за всички култури се посочва от експертът - 10 850.00 лв. По данни от ГДД за
2019 г. е 13 350.00 лв., но липсват документи за реализирана продукция за този
период. Поради липса на данни и документи вещото лице не може да представи
изводи за реализирани добиви на домати, зеле и тиквички на пазара. По отношение
на изясняване на агротехнически мероприятия през 2018 год. и 2019 год. в
стопанството на ЗП, и изясняване на въпроса дали е спазена технологията на
отглеждане на домати, зеле и тиквички, вещото лице агроном дава разяснения и
изводи. Отглеждането им изисква много грижи и ръчен труд: отглеждане на разсад,
който период започва рано на пролет, още през м. март- м.април и включва:
засяване на семената, пикиране и изнасяне на готовия разсад на постоянно място
при отглеждане на открито през м.май- м.юни. Зеленчуковите култури след
засаждане на постоянно място на открито изискват няколкократно ръчно окопаване,
поливане гравитачно или капково, плевене, подхранване с минерални торове,
провеждане на РЗМ за борба с болести и неприятели и поетапно прибиране на готовата
продукция. Съгласно проверките на място от страна на експерти на Дирекция ТИ и
РРА при ДФЗ гр. Пловдив и направените констатации, отразени в КЛ (за които
ползвателката на ФП се е подписала,че няма забележки ) показват, че парцелите
са в лошо агротехническо състояние, културите са засадени, но видимо
изоставени- силно заплевени. Тъй като не са водени дневници за проведени
агротехнически мероприятия при тези констатации може да се направи извода, че
агротехническите мероприятия в ЗС са били недостатъчни и не отговарят на
изискванията на отделните култури, не е спазена технологията на отглеждане.
Това безспорно се е отразило на получените резултати от земеделската дейност,
но липсват конкретни цифри.
Относно
инвентара на ползвателя, вещото лице пояснява, че на 11.08.2016 год. са
закупени колесен трактор - модел ТК-80 за 14 000.00 лв. и дискова брана, модел
БДТ-3.0 за 1 000.00 лв. Само дискова брана като прикачен инвентар към трактора
според експерта е недостатъчно за обработка на почвата - предсеитбена и обработки
на междуредията в начален стадии на развитие на растенията по време на
вегетация. Необходими са плуг, фреза, култиватор и др. Аксесоари за капково
напояване са закупени през м. февруари 2019 год., което означава, че през 2018
г. е извършвано гравитачно напояване, т.е. при окопаване на културите са
оформени вади и от близък водоизточник е черпена вода. По
информация на ЗП продукцията е реализирана още на полето от различни купувачи.
Цената, на която са реализирани домати, тиквички и зеле, е много ниска спрямо
цените на свободния пазар, но поради липса на микробус или друго МПС ЗП не е
имала възможност да търси реализация на произведената продукция на по- високи
цени.
Вещото
лице изследва въпроса за икономическия размер на стопанството към 20.09.2019
год. и съвпада ли със заявения такъв към 16.07.2018г.- датата на заявка за
второ плащане, измерен съобразно СПО. Началният икономически размер на
земеделското стопанство, когато заявената площ от 3 имота през стопанската
2014/2015 год. е 18.5 дка, измерен в СПО (стандартен производствен обем ) е
22481.00 лв./ 11494.35евро. При подаване на заявка за второ плащане -
16.07.2018 год., която е определена като крайна дата за проверка изпълнение на
задачите, залегнали в бизнес плана, заявената площ вече от 4 имота е 29.5 дка./
или 33 120.50 лв./16934.24
евро. При
проверката на място, извършена на 20.09.2019г. установената обработваема
площ е 27.519 дка, а не 29.5 дка , при
което ИР на стопанството, измерено в СПО е 30 594.03 лв./15642.48 евро. Изводът
на вещото лице е, че в стопанската 2017/2018 год. между заявената и
установената при ПнМ на 20.09.2019г. площ има разлика и от там икономически
размер на стопанството е променен в посока намаление с 1291.76 евро, т.е.
(16934.24 евро- 15642.48 евро). При приемане на заключението в съдебно
заседание на 15.10.2020г. вещото лице пояснява, че не извършвало проверка на
място, защото се касае за минал период и нищо не може да се види на място.
Поради липса на данни не може да се даде отговор на добита и реализирана
продукция.
Разпитан
е свидетелят Т.С.М., който живее на семейни начала с жалбоподателката и казва,
че е помагал да се обработват земите на К.. Ходил е през 2018г. и 2019г. Тя е
имала един работник и те 4 човека от семейството са ходили да помагат. Споделя,
че през стопанската 2018 г. – 2019 г. се е оглеждало зеле 14,9 дка, тиквичка
13,50 дка и домат тип консерва 2 дка. Запознати са били с технологията на
обработване, допитвали са се до хора, отгледали са продукцията. В течение на
времето са се учили, защото почти не са имали представа. Засаждали са, копали,
плевили, с фреза е минавано, пръскано с препарати. Бащата на К. е купувал
препаратите и също е помагал като работник. От тиквичките са добити приблизително
около 30 т., зелето - над 45 т. Поради липсата на купувачи много от продукцията
е изоставане, като споделя, че не е можело да бъде продадена, липса на пазар.
Тиквичката се беряла всеки ден, като следва да бъде продадена до 1-2 дни.
Зелето е било по-трайно, то се продавало, но нямало цена - 0,15-0,18 лв.
Тиквичката я продавали на 0,30-0,40 лв., доматите - на 0,40 лв. Зелето и
тиквичките са брани и от тях, и от прекупвачите. Не се е добила очакваната
продукция, поради климатичните условия, топлото време за тиквичката не било
добре, тъй като тя прегаря; Зелето, като няма слани, не може да завие. Казва,
че на място може да се видят границите на обработваемата площ. Имало треви, но
се виждат границите и обработваемите декари. Използваната техника е била на К.
- трактор и дискова брана, като за изораване с плуг, са взимали от познати, на
които е плащано за това. Свидетелят уточнява, че основно работи заварчик по
обекти, като е помагал на К. през почивните дни, през делнични – след работа.
Помагали са от семейството 5 човека.
Другият
свидетел е П. В. В., чичо на жалбоподателката. Казва, че знае земите в с. Мало
Конаре. През 2018 г. – 2019 г. са били засети 14 дка тиквички, 14 дка зеле и 2
дка домати, за което е помагал събота и неделя и след работно време. Запознат
е с технологията на отглеждане на тиквички, зеле и домати, като обяснява
периодите на засаждане. Казва, че има плевели, но без тях не може. Участвал
е в отглеждането и на трите култури, ходил е периодично на полето. През лятото
на 2019 г. е участвал на брането на около 30 т тиквички, 10 т домати, 30 т
зеле. не
е участвал в продажбите, но доколкото е запознат, посочва, че зелето се
продавало на 15-16 ст., тиквичката на 30-40 ст. и доматите на 40-50 ст. за
килограм, на борсата, на полето на прекупвачи. Тракторът и
дисковата брана са били на К., вземана е техника и от роднини. Работи във фирма
за вентилация и климатизация в Пловдив, като пътува всеки ден и се прибира,
след което е помагал за дейностите. Помагали са 5 роднини. Помагал е с бране,
складиране на продукцията в неговия двор. Извозвана е от полето с бус на К..
По
делото е разпитан свидетелят К. В. В. – баща на жалбоподателката, който
споделя, че през периода 2018-2019 г. съм работил земеделска земя в с. Мало
Конаре, като К. е била бенефициентът, аз той като неин баща и цялото семейство
се занимават с производство на зеленчуци. От начало на програмата е работил
като работник там, официално също е назначен през период 2018-2019 г. на трудов
договор. Занимавал се е с работата, както и семейството. При засаждане на
самата продукция са наемали хора на договор, на еднодневните договори. В
зависимост от самата работа, но повечето от семейството всеки ден са били. К. е
изготвяла графика, той също е организирал. Най-много хора се изисквало при
засаждането на самата култура. Общата обработвана площ е 29,500 дка, от които
14 дка -тиквички, 2 дка домати и 13,600 дка зеле. Всички парцели са били обработвани.
Отстрани на земеделската площ имало път, за да се влезе вътре, за разделяне на
културите, да се минава между тях, да минава земеделска техника. Ползвано е основно
трактор с ремарке, пръскачки за пръскане, малки фрези за обработване на почвата
и друга техника. Пътят е в продължение на цялото място, от единия край до
другия край, за да може да се обслужват културите тиквички и зеле. Празното
пространство е около 2,5 м, или за целия парцел е около 2,500 дка. Свидетелят
подробно описва засаждането и отглеждането на трите вида култури. Посочва, че
всички срокове са били спазвани. Всичко е засаждано на разсад, който са си
произвеждали. Само разсадът на зелето е купуван. Другото на семена. През
пролетта на 2017 г. метрологичните условия били лоши и тиквичките не се развили
добре. Доста голяма част от тях е възстановена. Продукцията е третирана с
препарати, съгласувано с агроном. При третиране е имало карантинен срок за
възстановяване и тогава продукцията се изхвърля. Всичко това се отразява на
добива. Изхвърляни са били тонове продукция, във връзка с болестите. Полагано е
капковото напояване, обработка на почвата с фреза, използвана техника е трактор
с прикачен инвентар и гръбни пръскачки, наемано е допълнителна техника. К. е
разполагала с трактор, с дискова брана, с пръскачка, която се прикачваше като
допълнителен инвентар, с плуг за оране. Обработването на почвата е било ежеседмично.
От тиквичката е добито около 40 т продукция, от доматите около 4-5 т, а зелето 40т.
Споделя, че към месец септември 2019 г. в имота е имало растенията, но тиквичката
плододава до края на месец юли, както и доматите. На полето остават корените,
които изсъхват там. Не се полагат грижи
за тях, защото периодът за плододаване е преминал. Зелето започва да завива
късно есента, към края на септември до края на октомври. Не е наясно какво е
отразявано в дневниците от К..
Уважено
е доказателственото искане на жалбоподателката за допълнително изясняване на
фактите с втора експертиза. Тя е основана на документите по делото, снимки от
ДФЗ, дневник на стопанството, дневник за растителна защита, приемо-предавателни
протоколи от дата 17.07.2019г., 29.07.2019г., 07.08.2019г. и 14.08.2019г.
Вещото лице агроном М.В. посочва, че през 2018/2019г. са предвидени за
засаждане обща площ от 29,500дка със земеделски култури, които се отглеждат
изключително при поливни условия. Извършената проверка на място по заповед № 391734
от 11.09.2019г. в периода 18.09.2019г. - 20.09.2019г. РТИ Пловдив на парцели в
с. Мало Конаре, общ. Пазарджик на стопанството на К.К.В., установява, че парцелът
е в лошо агротехническо състояние, почвата обрасла с висока и гъста плевелна
растителност. Културата е засята, но е видимо изоставена. Културата зеле не е
развита и няма да има добив и към момента на ПнМ няма реализирана продукция.
При
ПнМ са установени констатации: за домати - е установено, че парцелът е в лошо
агротехническо състояние, почвата обрасла с висока и гъста растителност.
Културата е засята, но е видимо изоставена; за зелето - е установено, че площта
заявена със зеле е угар. Няма остатъци от култура; за тиквички - е установено,
че парцелът е в лошо агротехническо състояние, почвата обрасла с висока и гъста
растителност. Културата е засята, но е видимо изоставена. Докладът
от проверка на място е подписан от К.В. на 20.09.2019г. като в забележки е
записала, че е запозната с резултатите от проверката и няма забележки. Видно
от снимковия материал площите са обрасли с висока и гъста плевелна
растителност. Агротехническото състояние на почвата и културата е много лошо.
Има
наличие на продукция, която видимо не е прибрана. За другия парцел е посочено
също, че растенията са изсъхнали. Наличните на терена плодове са почти узряли,
деформирани. За насажденията от тиквички не са били прилагани добрите
земеделски практики за правилен растеж и развитие на културата. Обработката
на почвата е некачествена виждат се незаорани плевелни треви, част от площите
не са изорани, лошо агротехническо състояние. За насажденията
от тиквички не са били прилагани добрите земеделски практики за правилен растеж
и развитие на културата. Не са били прилагани добрите земеделски
практики за правилен растеж и развитие на засадените растения на зеле. По
въпросите за количеството добита продукция, спазване на технологични срокове за
засяване/засаждане на процесиите култури, вещото лице прави изводи, че: Във
времетраенето от един месец от датата на засяването/засаждането на култура
тиквички 10.07.2019г. и представените протоколи за реализация на плодове
тиквички - 17.07.2019г., 29.07.2019г. и 14.08.2019г. растенията са били във
фаза поникване - развитие и растеж. Растенията не са достигнали фаза цъфтеж и
фаза плододаване. Не биха могли да бъдат произведени/добити и реализирани
посочените количества плодове тиквички - 35 т. тиквички. Доматите към дата
07.08.2019г. (дата на ППП) биха били във фаза поникване растеж и развитие и 13
дни след сеитбата не са стигнали фаза плододаване и не биха могли да бъдат
произведени/добити и реализирани посочените количества плодове домати —
1,500домати. Тоест не са спазени агрономическите (технологични) срокове за
засяване/засаждане и отглеждане на процесиите култури. Икономическият размер на
стопанство, измерен в СПО, установен при проверката на място 18-20.09.2019г. е 30594,03
лева/15642,48 в евро. За отглеждане стопанство в размер на 29,500дка, икономическият
размер на стопанството би бил 33120,50 лева/ в евро -
16934,24. Изводите са, че ползвателят през стопанската 2018/2019г. не е
поддържал икономическия размер на стопанството си измерен в СПО, и е с 1291,76
евро по-малък
от размера на стопанството, за което е получил второто плащане по Договор
№13/06/1/0/01541 от 11.07.2016г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, направи следните правни
изводи:
Предмет
на делото е Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №
13/06/1/0/01541/3/01/04/01 от 18.05.20120г на директор на ОД на ДФЗ гр. Пловдив.
Оспорваният
акт е издаден от компетентен орган - Директорът на Областна дирекция към ДФ
"Земеделие" - Пловдив, в рамките на неговата териториална и
материална компетентност, съгласно приложената по делото заповед № 03-РД/2700-2
от 16.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който
по силата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ и на
основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП може да делегира правомощията си на
директорите на ОД на ДФЗ. В ЗПЗП не е определен органът, компетентен да издава
АУПДВ, като в случая директорите на ОД на ДФ "Земеделие" са
определени от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В
т. I, т.4 от заповед № 03-РД/2700-2 от 16.10.2019 г. на изпълнителния директор
на ДФ "Земеделие" са делегирани пълномощия на директор на Областна
дирекция Пловдив за издаване на АУПДВ за ползватели, чиито стопанства са с
местонахождение на територията на областни дирекции Пловдив и Пазарджик на ДФЗ.
С оглед на изложеното, възраженията за нищожност и липса на териториална
компетентност са неоснователни.
Актът
е издаден в писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за
постановяването му, поради което е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Съдът не констатира съществени
нарушения на административно производствените правила, които да водят до
отмяната на АУПДВ. Спазени са административно-производствените правила и
приложеният ред за издаване на АУПДВ е по ЗПЗП. Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР
на към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) изрично е установено
започналите производства по издадените наредби до датата на влизането в сила на
този закон по прилагане на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014г. -2020 г. да се извършват по
досегашния ред и до изтичане на периода на мониторинг. Следователно от значение
за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството, а
дали наредбата, по която се провежда, е издадена преди влизането в сила на ЗИД
на ЗПЗП. В случая Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020 г. е издадена преди влизането в сила на
ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), производството по тази наредба относно договора
на К.В. е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на
мониторинг/изтичането на срока, в който съответният бенефициер е длъжен да
спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/, т. е. за това
производство редът по чл. 9б от ЗПЗП, както и новата разпоредба на чл. 20а, ал.
5 от ЗПЗП, установяваща компетентността на органа и вида на издавания акт, са
неприложими (в този смисъл Решение № 10325 от 03.07.2019 г. по адм. дело №
3263/2019 на ВАС, Решение № 9980 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2019
г., VIII о., Решение № 12650 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
4780/2021 г., VIII о).
На
основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите
по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън
основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на
публично държавно вземане по реда на ДОПК.
В
оспорения АУПДВ правилно административният орган се позовава на чл. 27, ал. 7
от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК.
Нарушението,
поради което се търси възстановяване на безвъзмездната финансова помощ, е чл.
42, т.8, а именно да поддържа всеки от критериите за подбор по чл.13, ал.1, т.1
- 3, по които проектът е бил оценен, за целия период, посочен в чл.13, ал.7 и
т. 9, от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „ Стартова
помощ за млади земеделски стопани", а именно в срок до изтичане на пет
години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят
на помощта е длъжен да поддържа икономическия размер на стопанството си,
измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от
подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на
сключване договора.
С
оглед изложеното, правилно административният орган е установил публичното
държавно вземане по реда на чл. 166 и сл. от ДОПК, а не по реда на ЗУСЕСИФ,
чрез издаване на решение за финансова корекция.
Издаденото
писмо с изх. № 01-163-6500/27 от 17.02.2020 г./л. 326/ от директор на ОД на ДФ
"Земеделие" Пловдив, с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателката
се уведомява за отрито производство по издаване на АУПДВ, по данни от делото е
изпратено два пъти на К.В. на адрес ***, което се е върнало като непотърсено.
Следва да се има предвид, че В. е посочила, нов адрес за кореспонденция в с.
Мало Конаре, до който не е изпращано писмо. Съдът счита, че не
е нарушено изискването по чл. 26, ал. 1 АПК до степен, препятстващо правото на
защита на лицето, включително и не са нарушени чл. 34, ал.1 и ал. 3 АПК.
Нарушението би било съществено само тогава, когато то само по себе си опорочава
процедурата по издаване на административния акт – допускането му се отразява на
съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би бил разрешен по
друг начин и крайният резултат би бил различен. В случая приетото за установено
от административния орган от фактическа страна се основава на доказателства,
които се събират служебно от органа, водещ производството, жалбоподателката е
уведомявана за всички проверки и констатации с нарочни писма, с които приложено
са изпращани контролни листи и протоколи. За всяко е дадена възможност за
становище и представяне на доказателства.
Оспореният
АУПДВ е издаден и при съответствие с материалния закон, като не се констатира
нарушение по чл.146,т.4 от АПК.
Констатирани
са нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.8, а именно да поддържа всеки от
критериите за подбор по чл.13, ал.1, т.1 - 3, по които проектът е бил оценен,
за целия период, посочен в чл.13, ал.7 и т. 9, от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
за прилагане на подмярка 6.1 „ Стартова помощ за млади земеделски
стопани", а именно в срок до изтичане на пет години от сключване на
договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да
поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е
получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за
второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване договора.
Релевантен
за делото въпрос е дали е поддържан икономическия размер на стопанството, за
който е получено второ плащане, в петгодишния срок от сключване на договора от
11.07.2016г.
По
отношение на нарушението по чл. 42, т. 8 от Договора, съдът чрез двете съдебно-агрономически
експертизи установи, че през стопанската 2018/2019г. ползвателят К.В. не е
поддържала икономическия размер на стопанството си измерен в СПО, и е с 1291,76
евро по-малък от размера на стопанството, за което е получила второто плащане
по Договор №13/06/1/0/01541 от 11.07.2016г. Отчитат се неподдържани площи, в
лошо агротехническо състояние, с висока и гъста растителност, изоставени
култури. Допусната е разлика между заявената за подпомагане
площ и обработваемата такава през стопанската 2018/2019г., с което не се изпълняват
ангажиментите по подмярка 6.1. И двете вещи лица поясняват, че не е достигнат
икономическият размер, както и липсват всякакви данни за произведена/реализирана
продукция.
По делото не се доказа К.В. да е отглеждала тиквички, домати, зеле през стопанската 2018/2019г.,
разположени върху 29,500 дка. От събраните по делото гласни доказателства не се
установи произвеждане на продукцията, така както е заявено пред ДФЗ. От
експертизите се установява, че съобразено с датата на засяването/засаждането на
културите тиквички и домати и представените протоколи за реализация на плодове
тиквички/домати, растенията не са достигнали фаза цъфтеж и фаза плододаване. Не
биха могли да бъдат произведени/добити и реализирани посочените количества 35
т. тиквички и 1,500 домати. Не са спазени агрономическите
(технологични) срокове за засяване/засаждане и отглеждане на процесиите култури.
Съдът кредитира експертизите, като изготвени компетентно, обективно и безпристрастно
дадени. Счита, че те дават обобщени изводи и данни на наличната информация за
отглеждане на процесните култури, събрана от останалите малко документи на ЗП В.
и информацията, събрана от осъществените проверки на място от служителите при
ДФЗ. Съгласно
чл. 17, ал. 2 от Договора когато след получаване на второто плащане по чл. 3,
ал. 2, т. 2 от Договора Ползвателят не изпълнява което и да е свое договорно
задължение и/или задължение, произтичащо от Наредба № 14/28.05.2015г., той
дължи обезщетение в размер на всички получени по договора суми, заедно с
неустойка в размер на законната лихва върху тях, дължима от датата на
неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена – от датата на
установяване на неизпълнението.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от Договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ
ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план
в периода от сключването на този договор до 16.07.2018г., като идентично
изискване се съдържа и в чл. 13 от договора. От тук следва, че към датата на
проверката 20.09.2019г. ползвателят следва да поддържа икономическия размер на
стопанството си, измерен в СПО, за което е получил второто плащане по договора.
Тоест след извършване на второто плащане, следва да е налице пълно и точно
изпълнение на задълженията по договора, т.е. да са налице изискуемите
насаждения, както и да е постигна икономическият размер на стопанството. Това е
и основният спор между страните - налице ли е изпълнение и налице ли е
отглеждане на домати, тиквички и зеле, съответно на икономическия размер на
стопанството. Настоящият съдебен състав дава отрицателен отговор на този
въпрос, тъй като ангажираните от жалбоподателя доказателства не опровергават
констатациите на издадения АУПДВ. Жалбоподателката, чрез адвокат М., не доказа
по делото да е реализиран икономическият размер на стопанството, както и че при
проверката на 20.09.2018г. да са открити данни за проведени агротехнически
мероприятия по отглеждане и производство на домати, тиквички, зеле. Съдът
кредитира експертизата на агроном Г. и агроном В., като приема, че по данни и
процеса на развитие на тиквички, домати, зеле, не е възможно при засети разсад,
да се извърши плодовобив и да бъде реализиран изискуемият икономическия размер.
Това, че площите са силно затревени, означава, че не са извършвани в пълнота
всички агротехнически дейностите по отглеждане на културите.
Показанията
на св. Т.С.М.,
П. В. В., К. В. В. не променят изводите на съда в тази насока. Съдът счита, че
същите са в голямата си част необосновани житейски и в степен на
заинтересованост. Нереално е да се счита, че със споменатата техника, кадрови
ресурс(помощ от членове на семейството, не по занятие, а след работното им
време и в почивни дни) може да се засее 29, 500 дка култури. С оглед на това
съдът не кредитира в цялост показанията им. Отглеждане
в такъв размер на стопанство и производство на това количество изисква ръчен
труд и техника, какъвто не е отразен никъде в отчетните книги на К.В.. Само
един нает работник не може да обоснове житейски и правен извод, че може да се
изпълни оран, засяване, култивиране, плевене, разрохване, поливане, бране на
толкова много продукция от значително по размери стопанство. Отделно от това –
липсват всякакви документи за производството на разсад, използването на препарати,
консумативи за техника и т.н.
По преписката липсват и косвени
доказателства за фактите по отглеждане на културите. Свидетелите са нямали опит
в земеделието, учили са се в процес, взимали са съвети, ходили са до
агроаптеки. От заключението на вещото лице е видно, че развитието на културите
и данните за плододобив са несъвместими. Ако същите са засадени на посочените
дати, то няма как да има плододаване на същите. Липсва всякаква житейска и
стопанска логика за възможност да се извърши беритба след няколко дни цъфтеж на
растенията.
Продажбата на продукция, за което са
представени фактури, също не води съда до други изводи. Няма никаква стопанска
и икономически обоснована логика да се продаде отгледана продукция от тиквички,
домати, зеле за 0, 18 лв., 0,20 лв. и 0, 40 лв. килограм. Съдът счита, че
фактурите не отразяват действителност и реалност на сделка, поради което не
счита за доказан фактът на реализирана продукция. Липсата на данни и редовно
водени документи са аргумент в подкрепа на неизпълнение на задълженията по договора.
Не
са предоставени документи за срочни или дневни договори, платени трудови
възнаграждения на лицата, наети в стопанството на К.В., които да са извършвали
всичките дейности по ръчен труд, обработка на земята, отглеждане на културите.
Съгласно
чл. 41, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015г. ползвателят на помощта е длъжен да
съхранява всички документи, свързани с изпълнението на бизнес плана, и всички
останали нормативно и договорно установени задължения за срок от пет години и
шест месеца, считано от датата на сключване на договора за предоставяне на
финансова помощ. Налични са данни за закупуване на трактор и брана. Други
документи не са приложени. Обработваните декари са 27, 500/29.500. Те изискват
наличието на повече техника, повече човешки ресурс.
Съгласно
поетия с договора с ДФ "Земеделие" ангажимент ползвателката е
следвало да отглежда през тази стопанска година тиквички, домати, зеле. В хода
на проверката на място през 18-20.09.2019г е установено лошо агротехническо
състояние на обработваните площи, изоставени култури, като след изчисление
икономическият размер, измерен в СПО, е с 1291, 76 евро по – малък от размера
на стопанството, за което ползвателя е получил второ плащане. Данните се
потвърждават и от съдебните експертизи по делото.
С
оглед горното съдът приема, че е налице нарушение на чл. 42, т. 8 от Договор №
13/06/1/0/01541 от 11.07.2016г. с ДФ
"Земеделие", а именно ползвателят не поддържа икономическия размер на
стопанството си измерен в СПО, и е с 1291,76 евро по-малък от размерът на
стопанството, за което бенефициентът е получил второто плащане по договора. Съгласно
чл. 45, т. 6 от Наредбата Разплащателната агенция има право да изиска от
ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова
помощ суми заедно със законната лихва върху тях;
Безспорно
по делото се установи за съда, че към момента на проверката 20.09.2019г., след
извършено второ плащане, жалбоподателката не е изпълнила задълженията си по Договора
й с ДФЗ да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за
който е получила второ плащане, за период от подаване на заявката за второ
плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора, като отглежда
видовете култури и спазва сроковете за засяване/засаждане на културите,
посочени в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова
помощ.
Изложеното
налага извода, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/06/1/0/01541/3/01/04/01 от 18.05.20120г. на Директора на Областна дирекция
към ДФ " Земеделие" гр. Пловдив е законосъобразен административен
акт, издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване
на процесуалните разпоредби и съответствие със закона и неговата цел, поради
което депозираната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора разноски следва да бъдат присъдени на Държавен фонд
"Земеделие" за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал.
8 от ГПК.
Водим
от гореизложеното, Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.К.В.,*** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
13/06/1/0/01541/3/01/04/01 от 18.05.20120г на Директора на Областна дирекция
към ДФ " Земеделие" гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
К.К.В.,*** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер
на 100/сто/лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: