РЕШЕНИЕ
№ 1827
гр. Варна, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Т. Г. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20233110204214 по описа за 2023 година
установи следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "КОРПУС ГРУП" ЕООД, ЕИК *********
против Наказателно постановление № 03-2300321/26.04.2023 год., издадено
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което за
извършено нарушение на чл. 153, ал. 3 от КТ, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. с
чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000.00 /две хиляди/ лв..
В жалбата се оспорва извършеното нарушение и се иска отмяната на
НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. В условията на
евентуалност моли съда да намали наложената имуществена санкция до
минимума предвиден от законодателя..
1
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и
не се представлява .
Въззиваемата страна – Директора на Дирекция "ИТ" - Варна, редовно
призована в последното заседание се представлява от юк. Й. Й., който моли
НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН № 03-2300321/26.04.2023 г., Административния орган е
приел за установено от фактическа страна, че при проверка на представените
документи в Д ИТ - Варна, в това число графици за работа за месец април
2021 г. и месец май 2021 г., таблици за отчитане на явяването и неявяването
на работа за месец ноември и декември май 2022 г., както и Заповед №
2/29.07.2022 г. и Заповед № 3/30.11.2022 г. на управителя определяща
сумирано отчитане на работното време се установява, че лицето М. Ст. Д.,
ЕГН ********** на длъжност "пазач невъоражена охрана" е работило от
26.11.2022 г. до 05.12.202 г. включително без почивен ден, като не му е
осигурена непрекъсната между седмична почивка най-малко 24 часа.
Нарушението е извършено на 02.12.2022 г. в гр. Варна, ул. "Орел" № 5, към
който момент е следвало на лицето да е осигурена седмична почивка с
продължителност не по-малка от 24 часа – нарушение на чл. 153, ал. 3 от КТ.
Акта бил съставен и предявен на управителя на дружеството, който го
подписал без възражение.
2
В срока по чл. 44 от ЗАНН е направено възражение, идентично с
жалбата срещу НП.
АНО не приел направените възражения и въз основа на съставения
АУАН, издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за
извършено нарушение на чл. 153, ал. 3 от КТ, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. с
чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена "имуществена санкция" в
размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на
свидетел актосъставителя Р. П. , която потвърждава изложеното в акта за
административно нарушение. Потвърждава, че на по-късен етап в Д ИТ Варна
са постъпили от страна на дружеството нови графици и отчетни форми, но не
ги е приела, тъй като е могло да бъдат създадени след проверката нарочно.
С показанията си св. К. Д. установява обстоятелствата, свързани със
съставянето на акта.
Съдът кредитира показанията на свидетелките като обективни,
логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетелите П. и Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените
по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл.
283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
3
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Директора на Д "ИТ" - Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ
и Заповед № 3-071 от 12.01.2010 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Акта също е съставен от
компетентно лице.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,
присъствал при извършване или установяване на нарушението.
В хода на административно наказателното производство не се
констатират допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на нарушителя.
Фактическата обстановка изведена в АУАН и НП е съответна и
почива на събраните в административно наказателното производство
доказателства.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от КТ при промяна на смените
при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична
почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-
малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата
организация на работата в предприятието налагат това.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че
санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла
на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ и в предприятието е било въведено сумарно
4
изчисляване на работното време, като се е работело на смени. Безспорно се
установява и, че дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател не
осигурило на служителя К. непрекъсната седмична почивка, която да бъде не
по-малко от 24 часа, като последната е полагала труд непрекъснато, без
почивен ден от 26.04.2021 г. до 02.05.2021 година включително, или общо
осем дни, без почивен ден.
Ето защо правилно е ангажираната отговорността на дружеството за
нарушение на чл. 153, ал. 3 от КТ.
Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице, съдът не
дължи обсъждане на субективна страна на нарушението.
За визираното нарушение в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ е
предвидена санкция от 1500.00 /хиляда и петстотин/ до 15 000.00 /петнадесет
хиляди/ лева.
В санкционната част на НП съдът счита, че АНО не е ангажирал
доказателства за противното и налагането на санкция над минималния размер
се явява прекомерна.
Поради това съдът намери, че следва да редуцира наложената
"имуществена санкция" до минималния размер, предвиден в чл. 414, ал. 3 от
КТ, а именно – 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв., тъй като липсват
отегчаващи отговорността обстоятелства и в частност данни за други
нарушения на трудовото законодателство, за което дружеството да е било
санкционирано.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 415в. КТ, тъй като
нарушението не е отстранено незабавно след установяването му.
АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя
този извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип
5
на трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и
социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата
страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като
"маловажно". Поради изложените съображения жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление като правилно
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако
искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.
136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото
производство биха имали право на разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
6
С оглед изхода на делото на Д "ИТ" - Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна не се е явил,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в
закона минимум от 80 лева. Съобразно уважената част на Д "ИТ" - Варна
следва да се присъдят разноски в размер на 60. 00 лв..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 и чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2300321/26.04.2023 год. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на "КОРПУС ГРУП" ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Н. С. Г. – управител, за извършено
нарушение на чл. 153, ал. 3 от КТ, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал.
1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00
7
/две хиляди/ лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1
500.00 /хиляда и петстотин/ лв..
ОСЪЖДА "Фрамар 7" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. Петър Парчевич № 26, ет. 2, представлявано
от Н. С. Г. да заплати на Дирекция "ИТ" Варна сумата от 60. 00 /шестдесет/
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8