МОТИВИ
към Присъда № 759/08.11.2011г.
по НОХД №853/2011г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу С.Б.А.
ЕГН **********, за това, че за времето от месец февруари 2007 година до месец
юли 2011 година включително, в гр. Разград, област Разград, в условията на
повторност след като е осъден с решение № 11/03.02.2006 година по брачно дело №
177/2005 година по описа на Районен съд град Разград, влязло в сила на
28.02.2006 година да издържа своите низходящи – децата си Б.С.Б., с ЕГН **********
и А.С.Б., с ЕГН ********** съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер
на повече от две месечни вноски, а именно за Б.С. Ст. издръжка в размер на 40
лева общо 54 месечни вноски на стойност 2160 лева и за А.С.Б. издръжка в размер
на 35 лева общо 54 месечни вноски на стойност 1890 лева, всичко на обща
стойност 4050 лева – престъпление по чл. 183, ал. 4, във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 28, ал. 1 от НК
Производството
по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на
чл.371,т.1 от НПК, като съдът е одобрил изразеното съгласие от страна на
подсъдимия да не бъдат разпитвани свидетелите Хр. И.,Б. Б.,***, както и да не бъде
изслушвано заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа
експертиза, прочетени и приети по делото на основание чл.373, ал.1 вр. чл.283
от НПК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен
начин и пледира на подсъдимия Ал. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен
срок три години.
Защитата на
подсъдимия пледира за определянето на минимално наказание лишаване от свобода,
като изтрпяването бъде отложено за изпитателенв срок от 3 години на съда.
Подсъдимия С.Б.А.,
признава вината си по повдигнатото и предявено обвинение, възползва се от
правото си да не дава обяснения. Моли за минимално наказание.
Съдът, като
прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.1 от НПК
и събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.Б.А.
е роден на *** ***, с постоянен адрес град С. *****, адрес за призоваване град
Р.*****, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен,
осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема
за установена по делото следната фактическа обстановка: С Решение №
11/03.02.2006г. по бр. д. № 177/2005г. на РС Разград, съдът е прекратил гражданският
брак между подс. А. и св. Х.И.. Предоставил е родителските права по отношение
на родените от брака деца Б.С.Б. ЕГН ********** и А.С.Б. ЕГН **********, като е осъдил подс. Ал. да
заплаща ежемесечна издръжка на Б.С.Б. в размер на 40лв., а на А.С.Б. в размер на 35лв., платими чрез тяхната майка
и законен представител св. Х.И.. Решението е влязло в сила на 28.02.2006г., от
която дата възниква и задължението на подс. А..
С присъда №
168/20.03.2007г. по НОХД № 187/2007г. по описа на РС – Разград, влязла в сила
на 05.04.2007г., подс. А. е признат за
виновен в това, че за времето от м. Март 2006г. до м. Януари 2007г., след като
е осъден с цитираното Решение за издържа своите низходящи, съзнателно не е
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно
в размер на 11 месечни вноски на обща стойност 825лв., поради което му е
наложено наказание „ Пробация” с пробационни мерки „ задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от осем месеца, „ задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от осем месеца и „ безвъзмезден труд в полза на
обществото” 150часа за срок от осем месеца.
Независимо от
това за времето от м. Февруари 2007г. до м. Юли 2011г., включително подсъдимият
А. не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, като
по отношение на Б.Б. 54месечни вноски в общ размер на 2160лв., а по отношение
на А.Б. 54месечни вноски в общ размер на 1890лв. или общо в размер на 4050лв.
През посоченият период от време подс. А. е реализирал трудови доходи,
притежавал е движимо и недвижимо имущество, като е имал възможност да изпълнява
задължението си. През същият период подс. Ал. на няколко пъти е предоставял
значителни средства на низходящите си, но тези плащания не покриват
задължението му за плащане на издръжка.
Предвид
постановената присъда на РС – Разград, за същото по вид престъпление,
настоящото се явява извършено в условията на повторност.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на
подс. А., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното
производство по реда на НПК: Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, Автобиография, Справка за
съдимост на подсъдимия, показанията на свидетелите Хр. И.,Б. Б.,***, справки от
Дирекция „ Бюро по труда „ – Разград, ТД на НАП – Варна, офис – Разград, Служба
по вписванията при РС – Разград, ОДМВР – Разград, Областна Дирекция „
Земеделие” – Разград, Дирекция „ Социално подпомагане” – Разград, заключението
на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза.
От правна страна:
При така изложената
фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият С.Б.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, във
вр. с ал. 1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
От обективна
страна – за времето от месец февруари 2007 година до месец юли 2011 година
включително, в гр. Разград, област Разград, в условията на повторност след като
е осъден с решение № 11/03.02.2006 година по брачно дело № 177/2005 година по
описа на Районен съд град Разград, влязло в сила на 28.02.2006 година да
издържа своите низходящи – децата си Б.С.Б., с ЕГН ********** и А.С.Б., с ЕГН **********
съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно за Б.С. Ст. издръжка в размер на 40 лева общо 54 месечни
вноски на стойност 2160 лева и за А.С.Б. издръжка в размер на 35 лева общо 54
месечни вноски на стойност 1890 лева, всичко на обща стойност 4050 лева.
От субективна страна – налице
е пряк умисъл, тъй като подс. А. е осъзнавал, че не изпълнява задължение по
влязло в сила съдебно решение, въпреки, че е имал възможност за това. Съзнавал
, е че деянието му е в условията на повторност, защото вече е имал влязла в
сила присъда за същото такова престъпление по чл.183 от НК. По този начин от
обективна и субективна страна е ангажирал наказателната си отговорност по
чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Причини за
извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, законът предвижда алтернативно
: наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание.
Доколкото
разпоредбата на чл.58а от НК е приложима
единствено и само когато съдебното производство се развива по процедурата на
чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, то в конкретния случай тя е неприложима.
Според
настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от чл.
183, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК би
отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по българското
наказателно право. Изхождайки от посочените обстоятелства съдът определи при
съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК и като съобрази
направеното от подсъдимия самопризнание – смекчаващо вината обстоятелство по
чл.54 от НК, наказание в размер на 6 месеца "лишаване от свобода", изтърпяването
на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три
години. Съдът намира, че отлагането на изтърпяване на наказанието ще изиграе по
отношение на подсъдимия превантивна роля и ще го възпре за в бъдеще да
осъществява престъпление от този вид. Съдът наложи на подс. А. и наказание „
Обществено порицание”.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът
осъди подсъдимият А. да заплати в полза
на Републиканския бюджет сумата от 35,00 /тридесет и пет/ лева, представляващи
разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: