Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

град Кърджали, 05.03.2021 год.

 

                                                  В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ....…….… в публично заседание …..…

на седемнадесети декември ......................................................................................................

през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                       

при секретар ….……………………… Павлина Петрова, ...…….....……...…..……….

като разгледа докладваното от .............. съдията Виктор Атанасов .................................... 

административно дело №289 ...............  по описа за ........................ 2020 година ..............

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба от М.И.С., с посочен в жалбата адрес ***, лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Агрима - М.С.”, със седалище и адрес на управление - ***, с ЕИК ***, подадена чрез адв.М.М. от АК-***, с адрес на кантгората – ***, против Ревизионен акт №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №425 от 02.09.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА МУ, с която, на жалбодателката са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за период - 2015 год., в размер на *** лева и лихви върху тях, в размер на *** лева и В ЧАСТТА МУ, в която РА е изменен, за установени задължения за здравноосигурителни вноски, за период - 2015 год., съответно главница – от *** лева, на *** лева и за лихви върху тях – от *** лева, на *** лева.

Жалбодателката заявява в жалбата, че не е съгласна с констатациите в Ревизионен акт №Р-16000919008223-092-001 от 24.06.2020 год., изменен с Решение №425 от 02.09.2020 год. на директора на Дирекция „Данъчно-осигурителна практика”, с който са установени задължения на М.И.С., за периода 01.01.2015 год. - 31.12.2015 год., както следва: 1. Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 2. Данък върху годишна данъчна основа; 3. Здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице; 4. ДОО за самоосигуряващо се лице и че обжалва цитирания по-горе ревизионен акт, в частта, с който са потвърдени задължения на М.С., както следва: 1. Данък върху годишна данъчна основа, в размер на *** лева и лихва, в размер на *** лева 2.  Както и в частта, с която е изменен ревизионния акт и се установяват вноски за здравно осигуряване от *** лева главница и лихви *** лева, на *** лева главница и *** лева лихви. В жалбата са описани предприетите от ревизиращите органи действия, изисканите от тях и съответно предоставени документи, както и са въпроизведени констатациите на ревизиращия екип относно финансирането на сделка за закупуване на недвижим имот, находящ се в ***, *** и съответно изводите, че е налице несъответствие между получените доходи за 2015 год. от задълженото лице и произходът на средствата за закупуване на посочения недвижим имот, находящ се в ***, ***. В жалбата е възпроизведена разпоредбата на чл.122 от ДОПК, като се сочи, че в настоящия случай, ревизиращият екип е приел, че е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК - декларираните доходи не съответстват на финансовото състояние на задълженото лице, в резултат на което се достига до извода, че са налице данни за укрити приходи, или доходи, като не са изследвани представените от задълженото лице доказателства за финансиране на сделката. Сочи, че с оглед установяване на произход на паричните средства е представен договор за дарение от И. Т. С., *** гражданин, за сумата от ***, приложен по административната преписка и че съгласно изискванията на ЗЗД, договорите за дарение на движими вещи не е необходимо да бъдат сключвани в писмена форма. Излага довод, че поради обстоятелството, че в случая въпросният договор за дарение е направен от сина на задълженото лице, важат особените правила за доказване, т.е. че не е изрично изискуемо от закона да се сключва договор за дарение в писмена форма и че даренията, предоставени от низходящи и възходящи са изключени и от задължението за деклариране. Твърди, че при наличие на всички данни се установява, че И. С., в качеството си на ***, с годишен доход ***, разполага с финансови средства, за да подпомогне своите родители, което представлява и основанието на конкретната сделка, изискуемо от ЗЗД и следователно, че договорът за дарение отговоря на всички изисквания от закона, поради което липсват причини въпросната сума да не бъде предадена от сина на неговите родители. Излага и довод, че съображенията да не се признае една сделка само поради обстоятелството, че лицето е заинтересовано от изхода на ревизията, води да извод, че гражданите следва да приемат дарения само от незаинтересовани лица, за да бъдат признати от данъчната администрация. Отново сочи, че въз основа на представените доказателства се установява, че синът на М.С. е завършил ***, специалност „***”, в ***, разполага с договори с ***, което е достатъчно, за да се достигне до обоснован извод, че същият разполага със достатъчно средства, за да има спестявания и да подпомогне своите родители. Сочи се също, че неговите доходи, като гражданин на ***, не са предмет на настоящето производство, но след като се твърди, че същият не разполага със средства, в посочения по-горе размер, то данъчната администрация е следвало да се снабди с информация в тази насока, по служебен път от администрацията на *** и следователно, категорично е доказан произходът на средствата за закупуване на недвижим имот, находящ се в ***, ***, поради което не са налице горецитираните обстоятелства, попадащи в приложното поле на нормата на чл.122, т.2 и т.7 от ДОПК и липсват данни за укрити приходи или доходи, както и несъответствие в имущественото състояние на лицето/В т.см. - Решение №493/16.03.2015 год. по адм.дело №1323/2014 год. на Административен съд – Бургас/. Сочи, освен това, че видно от приложените документи, договорът за покупко-продажба, за придобИ.е на недвижим имот, е сключен на „зелено”, за което са плащани периодични вноски, а окончателното плащане е извършено през 2015 год., финансиран с банков кредит, т.е. налице били всички доказателства относно формиране на обоснован извод за доказаност на средствата за закупуване на въпросния имот. Излага се довод, че е представен договорът с Банка „ДСК” за банков кредит за текущо потребление, на стойност *** лева и че банката се е съгласила да отпусне така посочения кредит за сделката и следователно е направила проверка за имущественото състояние на лицето.

Относно придобитите доходи за ревизирания период: доходи от пенсии – *** лева, недвижими имущества - идеална част от недвижим имот, находящ се в ***, ***, земя и сграда в ***, недвижимо имущество в ***, се твърди, че при ревизията не е установено несъответствие между приходите и разходите на задълженото лице. Отново се сочи, че след преглед на документите по сделката се установява, че имотът е закупен на „зелено”, за което е сключен предварител договор, след което е издадена фактура №***/*** год., на стойност *** лева и че по-голямата част от средствата са от цитирания по-горе банков заем за текущо потребление. Сочи се, че вноските за покупката на имота, които са направени, са както следва: на 30.04.2015 год. - *** лева - 30% от пазарната цена на имота; на 28.05.2015 год. - *** лева; на 28.08.2015 год. – *** лева; на 18.09.2015 год. - *** лева; на 10.11.2015 год. - *** лева. В жалбата се твърди, че въз основа на така събраните доказателства може да се направи обоснован извод относно произхода на средствата за придобИ.е на гореописания недвижим имот, като жалбодателката счита твърдението относно друга трудова дейност за основаващо се изцяло на предположения. С оглед всичко изложено и анализът на събраните доказателства в жалбата се счита, че М.С. разполага със средства с напълно доказан произход, с оглед на което не са налице основания за прилагане на особения ред за облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Сочи се, че се установява, че М.С. извършва дейност като *** и разполага и формира средства от своята дейност, от банков кредит на съпруга й Т. С. и от подпомагане от сина й и че всички тези обстоятелства са подкрепени от надлежни доказателства, приложени по административната преписка, поради което се явява необоснован изводът относно установен недостиг на парични средства за 2015 год., в размер на *** лева, поради което се констатира дължим данък за периода, в размер на *** лева, ведно със законната лихва. Относно разходите за гориво, на стойност *** лева, се сочи, че задълженото лице заявило, че извършва дейността си с лично МПС, което се управлява от съпруга й и че съгласно чл.42 от Закона за счетоводството, изискуемите пътни листи имат характеристиките на първични счетоводни документи и следва да се съхраняват до изтичане на тригодишен срок от издаването им. Сочи се, че в случая се касае за период на установяване на задължения за 2015 год. и следователно М.С. не е била задължена да съхранява изискуемите документи, както и че съгласно счетоводното и данъчно законодателство е предоставена възможност на лицата да използват индивидуален сметкоплан за отразяване на съответните активи и че в допълнение следва да се отчете и изготвената и представена справка от фирмата, въз основа на която се установява, че МПС е заведено като актив на едноличния търговец и се използва изключително и само за служебни цели, което се установява и от заповед на управителя на фирмата относно график за ползване на МПС. Поради това жалбодателката счита, че констатацията на органите по приходите относно непризнаване на разходи за гориво за ревизирания период, се явява незаконосъобразна и неподкрепена от доказателствата по административната преписка и че всяко едно от служебните пътувания е документирано с фактури за гориво и закупени стоки, издадени по надлежния ред и счетоводно отразена, за периодите, в който са извършени и че следователно, разходите за гориво е следвало да бъдат признати от органите по приходите при определяне на данъчната основа за облагане но ЗДДФЛ, тъй като по отношение на същите са налице всички предпоставки, предвидени в закона. По отношение на задължителното осигуряване се сочи, че М.С. е пенсионер и в качеството си на ЕТ е задължена да внася вноски само и единствено за здравно осигуряване и че при ревизията се установява недостиг на парични средства и основата за определяне на задълженията се извършва по реда на чл.124а от ДОПК, след преценка на съотносимите обстоятелства, като се установява, че доходът, върху който следва да се внесе осигурителни вноски, е в размер на *** лева, като от максималния осигурителен доход се приспаднат нормативно признатите разходи и авансовите вноски за дейността, които са определени на *** лева, поради което ревизията установява вноска за ЗО, в размер на *** лева. Сочи се, че с Решение №425 от 02.09.2020 год. посочената сума е коригирана на *** лева главница и лихва – *** лева, като се приема, че са установени данни за укрити приходи и доходи и недостиг на парични средства. В жалбата се твърди, че по преписката са налични данни, че М.С. получава минимална пенсия, следователно правилно и законосъобразно са внесени вноски за здравно осигуряване върху минималния осигурителен доход за 2015 год., в размер на *** лева, като жалбодателката счита, че определянето на основата за начисляване на дължимите осигурителни вноски по реда на чл.124а от ДОПК, не е обосновано и подкрепено от доказателствата по административната преписка, а освен това счита, че внесените осигурителни вноски следва да се приспаднат от сумата за плащане, установена с ревизията. С   оглед   изложените   съображения, с жалбата моли съда да отмени Ревизионен акт №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год., с който са установени данъчни задължения на М.И.С., за период 01.01.2015 год. - 31.12.2015 год., в частта, с която е потвърден ревизионният акт и са установени задължения за: 1 Данък върху годишна данъчна основа, в размер на *** лева и лихва, в размер на *** лева и в частта, с която е изменен същия и се установени задължения за вноски за здравно осигуряване, в размер на *** лева главница и *** лева лихви, като неправилен, незаконосъобразен и недоказан от приложените по административната преписка доказателства. Моли, също така, да й бъдат присъдени направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева и заплатена държавна такса.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката М.И.С. от ***, се явява лично и с упълномощен процесуален представител - адв. М.М. от АК-***, която поддържа жалбата по изложените съображения, за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, изменен с решение на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив. С оглед събраните доказателства по делото, моли да бъде отменен процесния ревизионен акт, като незаконосъобразен и неправилен, като подробни съображения излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. Отново моли да бъдат присъдени и направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призоваван за съдебните заседания, не се явява и не се представлява. От гл.юрисконсулт Й. Б. - процесуален представител на Дирекция „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП по настоящото АД №289/2020 год., е постъпила писмена молба, в която заявява, че оспорва подадената жалба от М.С. като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания РА, като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, както и моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случай, че бъде отменен РА и бъдат възложени на ответника разноските по делото, моли да се има предвид, че ако се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1/2014 год., то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредбата, като моли настоящото да се счита за възражение за прекомерност на възнаграждението. По делото впоследствие е депозирана и втора молба от гл.юрисконсулт Й. Б. - процесуален представител на Дирекция „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП, със същото съдържание и със същите искания.

От  гл.юрисконсулт Й. Б. - процесуален представител на Дирекция „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП е депозирана и писмена защита, в която заявява, че счита жалбата на М.И.С. за неоснователна и в която твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, които да оборят констатациите в РА и че фактическата обстановка е изложена подробно в акта и потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, които заявява, че поддържа изцяло. Счита, че след направения анализ на събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници, органите по приходите правилно са установили фактическата обстановка по спора и са направили законосъобразни изводи, които са в съответствие с данните по преписката и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. При обсъждане на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, преценени във взаимната им връзка, органите по приходите са обосновали направените в обжалвания РА изводи. В писмената защита моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на М.И.С. като неоснователна и да остави в сила, като правилен и законосъобразен, РА №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, както и моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, видно от прието като доказателство Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.31/, Решение №425 от 02.09.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год., на ТД на НАП – Пловдив в едната му част и е изменен в другата му част, е връчено по електронен път на датата 07.09.2020 год., в 15:26 часа, на електронен адрес/e-mail адрес/ - ***, с IP адрес ***. Жалбата против ревизионния акт е подадена на датата 15.09.2020 год., чрез директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, до Административен съд - Кърджали, регистрирана в деловодството на административния орган с Вх.№96-00-243 от 15.09.2020 год./л.4/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 8-ия/осмия/ ден след получаването по електронен път на Решение №425 от 02.09.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000919008223-020-001 от 13.12.2019 год./л.178-л.179/, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от *** в ТД на НАП – Пловдив, по отношение на жалбодателката М.И.С. от ***, с ЕГН **********, с регистрация като едноличен търговец с фирма ЕТ „Агрима - М.С.”, с ЕИК ***, с адрес по чл.8 от ДОПК – *** и с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. Годишен и авансов деанък по ЗДДФЛ на ЕТ – за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год.; 2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год.; 3. ДОО - за самоосигуряващи се - от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. и 4. Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се – от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип в състав: 1. В. Г. К. - *** (ръководител на ревизията) и 2. Т. З. В. - ***, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.180/, ЗВР №Р-16000919008223-020-001 от 13.12.2019 год. е била връчена електронно на 18.12.2019 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 17.12.2019 год., е била активирана на 18.12.2019 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл ***.

Ревизията не е приключила в определения срок, поради което е последвало издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919008223-020-002 от 12.03.2020 год. от *** в ТД на НАП – Пловдив/л.175-л.176/, с която, срокът на ревизията е удължен до 16.04.2020 год., която заповед връчена на ревизираното лице по електронен път на 12.03.2020 година. Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.177/, ЗИЗВР №Р-16000919008223-020-002 от 12.03.2020 год. е била връчена електронно на 12.03.2020 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 12.03.2020 год., е била активирана на 12.03.2020 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл ***.

Ревизията не е приключила и в този определен срок, поради което, на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е последвало издаването и на последваща Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919008223-020-003 от 16.04.2020 год. на *** в ТД на НАП – Пловдив/л.172-л.173/, с която, срокът на ревизията е удължен до 15.05.2020 год. и която заповед връчена на ревизираното лице по електронен път на 29.05.2020 година. Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.174/, ЗИЗВР №Р-16000919008223-020-003 от 16.04.2020 год. е била връчена електронно на 29.05.2020 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, е била активирана на 29.05.2020 год., от електронен адрес ***, с IP адрес ***.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919008223-092-001 от 29.05.2020 год./л.119-л.132/, изпратен на електронната поща на ревизираното лице, като според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.118/, ревизионният доклад, ведно с описаните в удостоверението допълнителни документи, доказателства и приложения, е бил връчен електронно на 29.05.2020 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 29.05.2020 год., е била активирана на 29.05.2020 год., от IP адрес *** и документите са изтеглени от имейл ***. С този ревизионен доклад, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове и и периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 29.05.2020 год., както следва: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за 2015 год., в размер на *** лева и лихви за просрочие, в размер на *** лева и 2. Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица – за 2015 год., в размер на *** лева и лихви за просрочие, в размер на *** лева или общ размер на предложените за установяване задължения – *** лева.

Срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК – на 10.06.2020 год., е било подадено възражение от ревизираното лице М.И.С., регистрирано с Вх.№70-00-5457 от 10.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.101-л.104/, към което възражение са били приложени и писмени доказателства/л.108-л.113/, в уверение и в подкрепа на изложеното във възражението.

Подаденото възражение не е било уважено и така, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.89-л.94/, като видно от разписката за връчване/л.94/, ревизионният акт е бил връчен електронно на датата 24.06.2020 год. С този Ревизионен акт №Р-16000919005144-091-001 от 17.02.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбодателката М.И.С. от ***, с ЕГН **********, с регистрация като едноличен търговец с фирма ЕТ „АГРИМА - М.С.”, с ЕИК ***, с адрес по чл.8 от ДОПК – ***, са били определени следните задължения по видове и периоди, както следва: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за 2015 год., в размер на *** лева и лихви за просрочие, в размер на *** лева и 2. Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица – за 2015 год., в размер на *** лева и лихви за просрочие, в размер на *** лева или общ размер на установените задължения – *** лева.

Против този РА №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год., в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, е била подадена жалба от ревизираното лице, до директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, регистрирана с Вх.№70-00-6410 от 02.07.2020 год. на ТД на НАП Пловдив и с Вх.№20-32-19 от 10.07.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.59-л.63/, с приложени към жалбата писмени доказателства/л.67-л.88/. По повод тази жалба, от В. Г. К. – *** към ТД на НАП- Пловдив, е било изготвено Становище №Р-16000919008223-СТН-001 от 08.07.2020 год./л.57-л.58/, в което, като краен извод е изведено, че „представените доказателства с цел доказване благоприятни за ревизираното лице обстоятелства към подадената жалба с Вх.№70-00-6410 от 02.07.2020 год., не се съдържат допълнитени данни и доказателства, от които да се направи извод за наличие на доходи и реално получени парични средства, превишаващи направените разходи през ревизирания период.”. Впоследствие, от ревизираното лице М.И.С., чрез адв.М.М. от АК-***, е депозирана и допълнителна молба, с Вх.№20-32-20 от 14.07.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.41-л.42/, към която са приложени и допълнителни писмени доказателства/л.43-л.50/, вкл. част от приложените документи на чужд език са представени преведени на български език, от заклет преводач, съгласно изискванията на ДОПК относно документите на чужд език.

Така, в крайна сметка, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение №425 от 02.09.2020 год./л.32-л.39/, като Е ПОТВЪРДИЛ РА №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на М.И.С. от ***, в частта му за установените й задължения за: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. – главница *** лева и лихва върху тези задължения, в размер на *** лева и 2. Е ИЗМЕНИЛ ревизионния акт в частта му за установените задължения за вноски за здравно осигуряване за 2015 год., като ги е намалил, съответно главницата – от *** лева, на *** лева и лихвите върху тях – от *** лева, на *** лева.

В констатациите на ревизионния доклад, съответно потвърдени в ревизионния акт, е посочено, че жалбодателката М.И.С. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, с постоянен  адрес *** и съответно е данъчно задължено лице, на основание чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени от нея през данъчната/календарна/ година, попадаща в обхвата на ревизията. Отразено е, че М.И.С. е омъжена - съпруг Т. И. С. и че няма непълнолетни деца. Посочено е, че М.И.С., с ЕГН **********, е регистрирана като едноличен търговец с фирма  ЕТ „Агрима - М.С. „ ***, като при извършена справка в Търговския регистър е установено, че същата няма участия в дружества, като представляващ, управител или съдружник, като и е установено, че няма регистрация като земеделски производител. Отразено е, че ЕТ „Агрима - М.С.” е регистрирано по ЗДДС лице от 20.01.2003 год. и че основната дейност на едноличния търговец е търговия с препарати за растителна защита и торове в три обекта, находящи се в ***, в които обекти, наети под наем, са въведени ЕКАФП, както следва: *** - ФУ №*** ФП №***; *** - ФУ ***, №ФП *** и *** - ФУ №***, ФП №***, както  и че за работата в обектите са назначени лица по трудови договори.

В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период, М.С. по счетоводни данни не е предоставяла и не е получавала парични средства от ЕТ „Агрима - М.С.”. С протокол №1570927 от 23.01.2020 год. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена ПУФО, документирана с Протокол №П-16000919076042-073-001 от 24.10.2019 год. В РД е прието, че от събраните документи в хода на същата проверка са установени доказателства за несъответснтдвие между доходи и мущество за 2015 год., тъй като са установени извършени плащания за закупуване на имот, но в хода на проверката, както и в хода на ревизията до изготвянето на РД, не е бил доказан произхода на средствата. В РД е посочено, че от събраните в хода на проверката доказателства е видно, че извършените плащания за покупка на имота са били извършвани от името на ЕТ „Агрима - М.С.”, а видно от регистрите на НАП за декларирани данни по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, за 2015 год. едноличният търговец е декларирал загуба, като не са били декларирани други източници на доходи от М. и Т. С. и че не може да се изясни произхода на средствата за финансиране дейността на едноличния търговец от двамата съпрузи, за които се средства се приема,че са от друга трудова дейност.

В РД е описано, че в хода на проверката, приключила с АПВ №П-16000919041888-004-001 от 28.03.2019 год. е установено, че М.С. е закупила недвижим имот – търговски обект/магазин/, находящ се в ***, съгласно предварителен договор, сключен с „***” ЕАД ***, с ЕИК ***. Плащанията за закупуване на въпросния недвижим имот не са извършени по банков път, а в брой, по банковата сметка на продавача, с вносител ЕТ „Агрима - М.С.”. Недвижимият имот е бил закупен на „зелено”, като плащанията са били извършени по дати и суми, както следва: на 30.04.2015 год. - *** лева или 30% от пазарната цена, в размер на *** лева; на 28.05.2015 год. – *** лева; на 28.08.2015 год. - *** лева; на 18.09.2015 год. - *** лева; на 10.11.2015 год. - *** лева; на 28.12.2015 год. – *** лева и на 08.01.2019 год. – *** лева. За покупката на имота/магазина/ през м.декември 2018 год. е била издадена фактура №***/*** год., с данъчна основа – *** лева и ДДС, в размер на *** лева, като сделката е била окончателно оформена с нотариален акт №** от *** година. Относно финансирането на покупката на този имот в РД е отразено, че Т. С. е сключил договор за кредит с Банка „ДСК” ЕАД от 16.10.2015 год., за сумата от *** лева, а останалата част от заплатените парични средства са без установен произход. В РД е прието, че предвид констатиранато обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за ревизирания период, с ревизията данъчната основа за облагане с годишен данък върху данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ и основа за определяне на здравноосигуритулните вноски/ЗОВ/ се определя като се взема предвид всяко едно от установените относими към задълженото лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК.

Във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ за ревизирания период – 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год., са били предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на задълженото лице. На основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК в хода на ревизионното производство на ревизираното лице са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите й, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства. В представеното първоначално обяснение, М.С. е декларирала, че няма безвъзмездно получени или предоставени суми с документи за 2015 год., не е попълвала декларации за внос и износ на валута, както и не е обменяла такива. Декларирала е, че всички счетоводни документи, с които са извършени плащанията през 2015 год., във връзка с покупката на недвижимия имот - търговски обект №** в района на ***, са предоставени при проверката за възстановяване на ДДС, извършвана от посомения инспектор към НАП. Впоследствие, при повторна проверка и искане за предоставяне на документи и обяснения, М.С. е декларирала, че средствата са й предоставени от *** гражданин И. Т. С.  - неин син и е представила собственоръчно написан от него текст за дарение, с личен подпис от И. Т. С., справка по месеци и години за посещенията на сина й снаха й в България, *** виза на М.С. и печат на международния паспорт, удостоверяващ влизане и излизане от ***. В представения в хода на проверката саморъчно изписан документ, с характер на декларация за извършено дарение, с посочена дата на изготване - 29 март 2019 год./л.398, същата и на л.449/, И. Т. С. е декларирал, че при посещенията си в България със своята съпруга през 2012 год., 2014 год. и 2015 год. и при посещението на неговите родители в *** през 2015 год., им е подарил по свое желание сумата от ***, лично и на ръка. В същия документ И. Т. С. е посочил, че професията му в *** е *** и че годишният му доход бил над ***.

Паралелно е била извършена ревизия и на съпруга на М.С. - Т. И. С., при която е събрана информация, както за получените от него доходи и извършени разходи като ФЛ, така и за предоставените от него на фирмата на съпругата му - ЕТ „***”, средства за закупуване на активи или предоставени такива на съпругата му М.С.. Относно финансирането на покупката на посочения недвижим имот е прието от органите по приходите, че Т. С. е сключил договор за кредит с Банка „ДСК” ЕАД от 16.10.2015 год., за сумата от *** лева, която е предоставил на М.С., а освен това, органите по приходите са приели, че наличните парични средства в брой, установени при ревизията на Т. С., за 2015 год., са в размер *** лева и са били предоставени на съпругата му. Установено е, че реализираните и декларирани доходи и приходи от М.С. като суми не могат да покрият извършените разходи за придобитото недвижимо имущество от едноличния търговец. В резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на ЗЛ, ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките, визирани в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно - „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”. Несъответствието през ревизираните периоди е онагледено в изготвена таблица, в която е извършена съпоставката за ревизираната 2015 год. На М.И.С., на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено уведомление и декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, като декларацията е била представена.

Следва да се посочи, че в издадения РА е отразено, че в счетоводството на ЕТ „Агрима - М.С.” авансово платените средства през 2015 год. за закупуване на недвижимия имот не са намерили отражение и че с издадения ревизионен доклад не е оспорено закупуването на този недвижим имот за дейността на фирмата, оформено с нотариален акт №**/*** год. и правото на приспадане на данъчен кредит при закупуването му от ЕТ „Агрима - М.С.“ ***. Като констатация в този РА органите по приходите са приели, че при ревизията не е доказано ревизираното лице М.С. да е формирала и получила реално, в брой или по банков път, доходи от дейността си като едноличен търговец, както и не е декларирала печалби през ревизираната 2015 год. и в предходните години, които да е получила от фирмата си, за да докаже наличие на спестени налични парични средства. Посочено е, че М.С. и нейния съпруг не са посочили налични парични средства в брой в началото на 2015 год., както и техния произход.

В оспорения РА изрично е отбелязано, че в Част „Обстоятелства, довели до облагане с данъци и осигуровки по реда на чл.122 от ДОПК” от ревизионния доклад, подробно са описани всички установени факти и обстоятелства, които са довели до издаване на Уведомление с №Р-16000919008223-113-001/15.04.2020 год./с Изх. №Д1/РД-22-154/15.04.2020 год./, на основание, чл.124, ал.1 от ДОПК, връчено на 16.04.2020 год. и че към момента издаване на уведомлението по чл.124 от ДОПК, в хода на ревизията не е представена счетоводна отчетност и счетоводни документи на ЕТ „Агрима - М.С.”, изискана по реда на ДОПК и че такива не са представени и в предходната проверка, документирана с протокол №П-16000919076042-073-001 от 24.10.2019 год., като всички документи, събрани в хода на проверката, са изискани от досието на ревизираното лице и са присъединени към ревизионното производство с протокол №1570927 от 23.01.2020 година.

В оспорения РА, по отношение международните паспорти на Т. С. и М.С., е посочено, че са издадени на 07.07.2016 год. и че имат визи за пребиваване в *** за периода 16.12.2016 год. - 15.06.2017 год., т.е. след периодите на извършените плащания и след ревизирания период – 2015 год. Относно синът им И. Т. С., за когото се твърди, че собственоръчно е подписал представената декларация за дарените парични средства, е прието, че няма данни да е пребивавал на територията на страната при извършване на предходната проверка, когато е представена декларацията, като е посочено също, че не са представени доказателства за доходите на И. С. и за наличието на реални спестявания, които лицето е могло да предостави на родителите си, както и тяхното съхранение. Посочено е освен това, че не са представени доказателства за пренасяне на паричните средства до България преди датите на внасянето им в банковата сметка на продавача, в общ размер от *** лева, като е прието, че в издадения ревизионен доклад е направен пълен и обстоен анализ на събраните доказателства относно възможността, синът на ревизираното лице М.С. - И. Т. С., да предостави в брой сумата от *** на родителите си, какхо и че с възражението против ревизионния доклад не са представени нови доказателства в тази насока.

След направения анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на HAП – Пловдив и на събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници, ревизиращият екип е преценил, че ревизираното лице е придобило доходи, които не са декларирани и обложени и с които е покривало извършените разходи през ревизираната 2015 година, в размер на *** лева и след тези констатации, органите по приходите са изчислили основата за облагане и данъка по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие. Така, с оспорения РА са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизираната 2015 год., в размер на *** лева и лихви за просрочие към, тях, изчислени към 24.06.2020 год., в размер на *** лева и задължения за здравноосигурителни вноски за 2015 год., в размер на *** лева и лихви за просрочие към тях, изчислени към 24.06.2020 год., в размер на *** лева.

По повод подадената жалба от М.С. против ревизионния акт, при прегледа на преписката и материалите, приложени към нея и с оглед изложеното в жалбата и приложенията към нея, директорът на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП в мотивите към Решение №425 от 02.09.2020 год., с което е потвърдил РА в частта му за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизираната 2015 год. и го е изменил в частта му за установените задължения за здравноосигурителни вноски за 2015 год, е приел, че доказателствата, събрани при извършване на проверката на лицето за имущественото и финансовото му състояние, приобщени по реда на ДОПК и впоследствие при извършване на ревизията показват, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а от там и възможността за определяне на данъчната основа и на данъка по реда на ал.2 на чл.122 на ДОПК, при съблюдаване на текста на чл.123 и особените правила на чл.124 от ДОПК и че действията на органите по приходите в тази насока са правилни и обосновани. Посочил е, че определянето на данъчната основа чрез съпоставката на разходите с доказаните приходи е особен процесуален начин, извън регламентираните такива в ЗДДФЛ и понеже тези предпоставки представляват действия или бездействия на данъчния субект, с оглед общия принцип и цел, заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от органа по приходите и че конкретният размер на данъчната основа се определя чрез прилагане на критериите, установени в ал.2, но без да е задължително да се приложат всички те, както и че е ясно, че определената данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК ще се доближава до истинската, без да бъде напълно точна.

Решаващият орган е приел за правилни изводите на органите по приходите по отношение на твърденията на М.С. за получени средства от сина й в размерите, които е посочила и че новопредставените с жалбата документи не доказват реалното притежаване и впоследствие предаване на суми от сина й. Посочил е, че се касае за дарение на движимо имущество - пари, направено чрез предаването им и че принципно и съгласно чл.225 от ЗЗД, дарение на движими вещи, извършено по този начин, е действително и в този случай, необходимостта от предаване на вещите определя дарението като реално, т.е действителността му се определя от факта на предаване. Посочил е също, че вменената на ревизираното лице доказателствена тежест, както по силата на презумпцията по чл.124, ал.4 от ДОПК, така и съобразно общото правило в процеса, че доказва онзи, който твърди, че в негова полза се е случил позитивен факт от действителността, имащ последиците на юридически факт, водещ до възникване на права, предполага, че при условията на пълно доказване, следва да се установяват няколко обстоятелства. В мотивите към решението е отразено, че на първо място, следва да се установи факта на предаване на парите, размера им, намерението за надаряване и наличие на договор, както и фактическото наличие на тези средства у дарителя и впоследсвие - у надарения, в непроменен размер, като органът е приел, че нито един от тези факти не е установен с доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на административното производство и че освен това, твърденията за получени дарения следва да се преценяват от гледна точка на факта, че става дума за свързани лица и в хипотезата на чл.57, ал.4 от ДОПК, във връзка с §1, т.3, б.„а” от ДР на ДОПК – че обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от изхода на ревизията, съответно качеството им на свързан субект с ревизираното лице. Приел е, че в този аспект, действията на ревизиращите органи за неприемане за получени парични средства от дарение са правилни и законосъобразни, като е посочил, че ревизиращите органи са направили подробен анализ на получените от жалбоподателя С. средства от посочения родственик и че спазени текстовете на чл.110, ал.2 от ДОПК, според които, ревизията е съвкупност от действия на органа по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигуровки.

Решаващият орган е приел, че писмените обяснения, дадени в хода на ревизията, не представляват достатъчни и безспорни доказателства за предаването и произхода на парите, тъй като липсват каквито и да било други независими и непротиворечиви доказателства, които да ги подкрепят, а твърдението на заинтересовано от изхода на ревизията лице не може да бъде предпочетено като доказателство при липса на друго убедително доказателство в тази насока. Органът е посочил, че от страна на жалбоподателката са представени доказателства, какво е завършил като образование и каква професия упражнява синът й, но че няма доказателства - какви доходи е получавал, какви разходи е извъшвал и дали реално е притежавал налични ***, които да предостави на майка си М.С. Посочил е на следващо място, че освен това е установено, че И. С. няма декларирани суми при влизане в страната, не са декларирани такиват от жалбоподателката и от съпруга й, не са уточнени и конкретни размери на дарени суми по дати и години, както и че няма документи и за продажба на валута, понеже се твърди, че И. С. е дарил *** и би следвало те да се превалутират в лева, тъй като авансовото плащане на имота е извършено в лева. Решаващият орган е приел, че тези факти, разгледани в своята съвкупност, водят до извода, че въпросният документ/декларация за дарени пари/ и твърдения са съставени и дадени в хода на ревизията с цел доказване на средства, послужили на лицето да покрият разходите му по закупуване на имот на едноличния търговец. Според решаващия орган, от доказателствата, събрани по време на ревизията и обстоятелствата, преценени във взаимната им връзка, е видно, че действията на органите по приходите като подход са правилни, обосновани и законосъобразни, като е отбелязъл, че в жалбата си данъчният субект не привежда нито едно конкретно доказателство за невярност на изложените в РА фактически констатации, по отношение определените му задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизираната 2015 година.

Решаващият е орган е посочил в мотивите към решението, че в конкретния случай, органите по приходите, въпреки правилните констатации и доводи за определяне на основата за облагане при изчислението на несъответствието на придобитите доходи с имущественото състояние на лицето и извършените разходи, са допуснали грешка при изчислението и вместо несъответствие, в размер на *** лева, са посочили *** лева пи че в случая, дори да се вземе предвид посочената от М. С. с възражението сума от *** лева като доход от пенсии през 2015 год./установената при ревизията от органите по приходите е *** лева/, несъотвествието което се получава – *** лева, е по-голямо от определеното в РА/РД, но че съгласно разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, с решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, поради което установените с процесния РА задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, заедно с прилежащите лихви, следва да се потвърдят.

В хода на ревизията, при проследяване на отчетените разходи, е било установено, че е отчетен разход за покупка на горива, в размер на *** лева, без да са представени пътни листове, по описаните в ревизионния доклад, в табличен вид, 25 броя  фактури, издадени от „***” ООД и „***” АД, за закупено гориво. В РД е посочено, че от страна на ЕТ „***” не са представени доказателства, че това закупено гориво е използвано за целите на извършваната от търговеца независима икономическа дейност и че документът, който служи като основание за доказване използването на горивото за целите на дейността на търговеца, е пътния лист, притегжаващ всички реквизити, а в конкретния слручай, в хода на ревизията не са били представени пътни листове на МПС, а и от самото лице е било декларирано, че няма издавани пътни листове. Предвид това, с РД, респ. с ревизионния акт, не са признати отчетени разходи за горива за ревизираната 2015 год., по описаните фактури, в размер на *** лева и във връзка с тези констатации и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, с оспорения ревизионен акт органите по приходите за увеличили счетоводния финансов резултат на едноличния търговец ЕТ „***” за 2015 год. с отчетените разходи за горива, в размер *** лева, по фактурите, издадени от „***” ООД и „***” АД, като данъчният финансов резултат за 2015 год. при ревизията е променен от загуба, в размер на *** лева, на загуба, в размер на *** лева.

В Решение №425 от 02.09.2020 год. решаващият орган е приел за неоснователни и доводите на жалбоподателката изложени в жалбата, относно увеличението на счетоводния финансов резултат за 2015 год. по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, в размер *** лева по фактури, издадени от „***” ООД и „***” АД, за закупено гориво. В мотивите е посочил, че е установено, че фактурите, с които е закупено горивото, директно са отразявани в счетоводството на едноличния търговец на разход и че са изискани пътни листове, но такива не се били представени, не се били представени и данни за разходните норми на МПС, вида гориво и изминатите километри, за да се определи действителният разход за дейността на предприятието. В мотивите е посочено, че документирането и отчитането на разхода за гориво следва да се извършва при стриктно спазване на Закона за счетоводството и приложимия за конкретния период счетоводен стандарт/СС/ за отчитане на стоково-материалните запаси и че основен счетоводен и данъчен принцип е документалната обоснованост, който в този случай се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на транспортните разходи и в частност - разходите за гориво. Посочено е също, че наличието на първичен счетоводен документ е задължително условие за доказване на покупката на горивата и при липсата на документ за придобИ.е, на практика е невъзможно последващо доказване на изразходването, респективно - на счетоводното отчитане и признаването за данъчни цели на разход за гориво и следователно, първотоусловие за документиране на разхода за гориво е наличието на изряден първичен документ, доказващ покупката на горивото. Прието е, че в случая, това първо условие е налице, тъй като за придобитото от дружеството/ревизираното лице всъщност е едноличен търговец/ гориво, предприятието разполага със съответните първични счетоводни документи, но че при закупуването на горивото, съответно при счетоводното отразяване на първичния счетоводен документ за доставка, горивото все още има характер на материален запас, като отчитането му в момента на покупката следва да се отрази по счетоводните сметки за материални запаси, т.е. че в момента на покупката на горивото в разходните сметки не се правят записи, респективно - самото придобИ.е на материалния запас не се отразява във финансовия резултат на предприятието. В мотивите е посочено обаче, че в случая, от представените счетоводни документи на фирмата се установява, че закупеното гориво е отчетено като текущ разход по фактурите, без да са налице пътни листове, а счетоводното и данъчното законодателство визират правилото, че като разход следва да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, както и че документът, удостоверяващ фактически изразходваните горива, е именно пътният лист, като освен за отчитане на извършените разходи, пътният лист е един от документите, доказващи действително извършения разход с конкретно транспортно средство, в конкретно време и съответно доказателство, че разходите за транспорт са свързани с дейността на фирмата. Посочено е, че в случая липсват издадени от предприятието пътни листове, данните от които да дават информация за фактически изразходваните горива и че с оглед това, процесните разходи правилно не са признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане. Решаващият орган е посочил също, че позоваването на чл.12 от ЗСЧ. е неоснователно и се е обосновал за това, както и е посочил, че задължение на данъчния субект е да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство и да посочи всички лица, държавни и общински органи, при които се намират такива. Отбелязъл е, че в ДОПК е регламентирано, че в случай че субектът не представи изисканите по реда на чл.37, ал.3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства, като в заключение е посочил, че липсата на документална обоснованост за отчитане на разходи в предприятието, свързани с придобИ.е на активи, както и за тяхното последващо разпореждане, е нарушение на счетоводното и данъчно законодателство, което дава основание при контрол от страна на органите, на приходите, да бъде извършено увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.

Тук следва изрично да се посочи, че в оспорения ревизионен акт изрично е посочено, че вследствие на коригирането на финансовия резултат на фирмата на едноличния търговец за 2015 год. с непризнатите разходи за горива в посочения размер, не е определен допълнителен данък за ЕТ „***” за ревизираната 2015 год., а в издадния преди това ревизионен доклад също е посочено, че за периода 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год. М.С. е подала ГДД по чл.50 от ЗДФФЛ, в която е декларирала доходи от дейнстта на фирмата на едноличния търговец, като в Плиложение 2 е декларирала  счетоводна загуба, в размер на *** лева, а по СД по ЗДДС са декларирани извършени облагаеми сделки със ставка 20% и незначитени суми ДДС за внасяне. Променените, в резултат на ревизията, резултати в подадената ГДД по 50 от ЗДДФЛ за 2015 год. са отразени в табличен вид в ревизионния докад, като в и в него изрично, под тази таблица, е посочено, че при ревизията не се установява данък за довнасяне.

По отношение установените с оспорения РА задължения по ЗЗО – за здравноосигурителни вноски по повод подадената против РА и в тази му част жалба, в решението на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив е посочено, че ревизията за установяване задълженията на жалбоподателката за осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване обхваща периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. и че при ревизията е установено, че от ревизираното лице е подадена информация с декларация обр.1 и декларация обр.6, съгласно изискванията на чл.3, ал.1, т.2 и чл.3, ал.3, т.2 от Наредба №Н-8/2005 год. на МФ и е деклариран размерът на дължимите вноски за здравно осигуряване. Посочено е, че М.С. е внесла авансово дължимите здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за ревизираната година – *** лева, съгласно изискванията на чл.8, т.2 от Закона за бюджета на ДОО за 2015 год. и определения процент на вноската за НЗОК, посочен в чл.2 от ЗБНЗОК.

В мотивите към решението е описано, че здравното осигуряване в Република България се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства и че на основание чл.33, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и че на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, ревизираното лице попада в обхвата на лицата, които дължат здравноосигурителни вноски, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност - лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО. Посочено е, че в ЗЗО не е предвидена разпоредба, аналогична на чл.4, ал.6 от КСО, която да освобождава пенсионерите, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица от внасянето на задължителни здравноосигурителни вноски и че за получените от тях доходи от съответната трудова дейност, работещите пенсионери дължат здравноосигурителна вноска, която е независима от вноската за тях като пенсионери, която е за сметка на републиканския бюджет.

На следващо място е отбелязано, че при извършване на ревизия органите по приходите могат да установят осигурителен доход, различен от дохода, заявен от самоосигуряващото се лице в декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ. Прието е, че в резултат на извършените процесуални действия и анализ на събраните при ревизията доказателства е установено, че за 2015 год. е налице превишение на извършените от жалбоподателката разходи над размера на получените и доказани доходи/приходи, като е посочено, че от органите по приходите е направена констатация, че задълженото лице е придобило доходи, които не е декларирало и които са му послужили за покрИ.е на извършените от него разходи през посочената година, както и че е установено наличие на данни за реализирани доходи, недекларирани по надлежния ред, т.е. укрити доходи, конкретният източник на които не е установен, което е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и в резултат на установеното, ревизията е извършена по реда на чл.122 - 124 от ДОПК. Посочено е, че на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на ЗЛ е връчено уведомление, с което ревизираното лице е уведомено, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а същия кодекс, като след извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, органът по приходите е установил доход на жалбоподателката с недоказан произход за 2015 год., в размер на *** лева. Посочено е също така, че окончателният размер на осигурителния доход на М.С., в качеството й на самоосигуряващо се лице, за ревизираната година, е определен по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от с.з., а размерът на здравноосигурителната вноска е съгласно определения в чл.2 от ЗБНЗОК - 8%, като за невнесените в законоустановения срок задължения, с РА са определени и прилежащите лихви, на основание чл.107 от ЗЗО. В мотивите е описано, че когато органите по приходите установят данни за укрити доходи и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, като е посочено, че нормата на чл.124а от ДОПК препраща към реда по чл.122 от с.з. и е във връзка с дължимостта на задължителни осигурителни вноски, а не само на данъците и същата регламентира съответното приложение на чл.122 - 124 от ДОПК и оправомощава органите по приходите при провеждане на особеното ревизионно производство по реда на чл.122 и следв. от ДОПК, да определят и задължителните осигурителни вноски. Прието е, че в хода на ревизионното производство е доказано наличието на предпоставките за преминаване към особения ред за облагане с преки данъци по чл.122, ал.1 от ДОПК, от което пък следва и приложимостта на разпоредбата на чл.124а от ДОПК и че в съответствие с разпоредбата на чл.123, ал.1 от ДОПК, след като лицето не е посочило източника на приходите/доходите за покрИ.е на извършените разходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен. Обелязано е, че горните обстоятелства, по силата на чл.124а от ДОПК, са дали основание на органите по приходите да определят осигурителния доход, върху който са дължими здравноосигурителни вноски от ревизираното лице по същия особен процесуален ред, съгласно който, в производството по реда на чл.122 от ДОПК, законосъобразно определеният облагаем доход по този ред е основание за допълнително определяне на задължения за ЗОВ.

В решението е прието обаче, че въпреки принципно правилния подход за провеждане на ревизията за установяване на задълженията на М.И.С. за здравно осигуряване по особения ред, органът по приходите е допуснал грешка при определяне на годишния осигурителен доход за 2015 год., върху който се дължат здравноосигурителни вноски за довнасяне, като е посочил, че в случая не е взет предвид размерът на пенсията, върху който лицето е осигурено за сметка на републиканския бюджет, на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО и в резултат на направената грешка от страна на ревизиращия екип, са установени задължения за здравноосигурителни вноски в по-висок размер от дължимия, а именно: За 2015 год. годишният размер на осигурителния доход, върху който се дължат здравноосигурителни вноски за довнасяне, е равен на *** лева/*** лева максимален годишен размер на осигурителния доход - *** лева осигурителен доход, върху който се дължат и са внесени авансово здравносигурителни вноски/ - *** лева/годишен размер на пенсията/. Така, в крайна сметка, с решението е определено, че дължимата окончателна здравноосигурителна вноска за довнасяне следва да бъде в размер на *** лева, а прилежащите лихви следва да са в размер на *** лева, като в тази му част, оспореният РА е изменен с решението на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив.

В съдебно заседание, проведено на 18.01.2021 год., по доказаталествено искане на  процесуалния представител на жалбодателката М.С., до разпит като свидетели са допуснати лицата М. С. Г., Д. И. К. и В. П. П., и тримата от град Кърджали.

В показанията си свидетелката Г. заявява, че познава М. и Т. С.и като семейни приятели, от около *** год., както и *** И. С., който е техен син. Заявява също, че познава И. С. и другия им син Б., но че И. го познава по-малко, защото като дошли в *** разбрала, че той е в *** и е *** по професия. Сочи, че един от поводите да се срещнат с него бил във връзка със ***. Заявява в показанията си, че са се срещали през 2016 год., през лятото, в едно заведение в района, в който живеят, ***. Сочи също, че този разговор се провел през лятото на 2016 год., но че датата и месеца не си спомня и че доколкото знае, *** И. С. е *** и че искала да се срещна с него, ***. На поставен й въпрос свидетелката Г. отговаря, че не знае колко време е пребивавал тогава в България И. С., но разбрала, че щели да ходят някъде на екскурзия. На друг поставен й въпос отговаря, че знае, че И. С. от около ***-годишна възраст е в ***.

В показанията си другият свидетел - Д. И. К., заявява, че познава г-жа М.С. от около ** год., от съпруга й – г-н Т. С., с когото били колеги по професия, както и че познавате синът на г-жа М.С. – *** И. С.. Заявява, че знае, че *** И. С. е идвал в България през 2016 год., в началото на м. август, но че точната дата не си спомня, но бил ден събота когато се срещнали. Пояснява, че се видели в заведение в ***, ***. На поставен му въпрос свидетелят отговаря, че знае, че *** И. С. има специалност „***”, че е ***. На друг поставен му въпрос, свидетелят отговаря, че преди месец август 2016 год. не е познавал *** И. С., но бил помолил г-н Т. С., ако *** И. С. идва в България, да ***.

Третият от допуснатите до разпит свидетели - В. П. П., в показанията си заявява, че познава г-жа М.С. от *** години, когато работел в *** и че е виждал *** И. С., когато е идвал в България, но не го познава. Заявява, че не знае служебното им МПС да се е ползвало, освен за служебни цели, и за лични цели. Сочи, че познава съпруга на г-жа М.С. - Т. С., като зоявява, че му е помагал с микробуса, марка „***” и не само през 2015 год., но и до ден днешен винаги, когато е имал възможност, помагал на Т. С. при неговите пътувания. Пояснява, че той зареждал *** в *** и *** че с Т. С., през 2015 год. е пътувал до ***, откъдето товарили хлорна вар, торби с торове и др., както и че през същата 2015 год. е пътувал с Т. С. и до ***, за да доставят полиетиленови рула, сезал и др.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000919008223-020-001 от 13.12.2019 год., с която е сложено началото на ревизията е издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от А. А. Д., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, по отношение на жалбодателката М.И.С. от ***, с ЕГН **********, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и за конкретен период, посочен по-горе, както и е определен поименно и ревизиращия екип. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919008223-020-002 от 12.03.2020 год. от същия „***” при ТД на НАП – Пловдив - А. А. Д., с която, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е удължен до 16.04.2020 година. Ревизията не е приключила и в този определен срок, поради което, на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е последвало издаването, от същия „***” при ТД на НАП – Пловдив, и на последваща Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16000919008223-020-003 от 16.04.2020 год. на *** в ТД на НАП – Пловдив/л.172-л.173/, с която, срокът на ревизията е удължен до 15.05.2020 год.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: В. Г. К. - *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на ревизията) и Т. З. В. - *** в ТД на НАП  - Пловдив, е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000919008223-092-001 от 29.05.2020 год./л.119-л.132/, връчен на ревизираното лице по електронен път, като срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК – на 10.06.2020 год., е било подадено възражение от ревизираното лице М.И.С., регистрирано с Вх.№70-00-5457 от 10.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.101-л.104/, към което възражение са били приложени и писмени доказателства/л.108-л.113/, в уверение и в подкрепа на изложеното във възражението. Подаденото възражение не е било уважено и така, въз основа на ревизионния доклрад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.89-л.94/, от А. А. Д., на длъжност „***” при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и В. Г. К. - *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на ревизията), е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на ревизираното лице. От страна на М.И.С., както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, с жалба с Вх.№70-00-6410 от 02.07.2020 год. на ТД на НАП Пловдив и с Вх.№20-32-19 от 10.07.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП а впоследстдвие, от ревизиранато лице М.С., чрез адв.М.М. от АК-*** е депозирана и допълнителна молба, с Вх.№20-32-20 от 14.07.2020 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, към която са приложени и допълниелни писмени доказателства, вкл. част от приложените документи на чужд език са представени преведени на български език, от заклет преводач, съгласно изискванията на ДОПК относно документите на чужд език. В срок е последвало и издаването на Решение №425 от 02.09.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ на ревизираното лице за 2015 год. и е изменен в частта му за установени задължения за ЗОЛ и лихвите за просрочие върху тях, за същата 2015 година.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.166-л.167/ и Заповед №РД-09-2 от 02.01.2019 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.165/ относно определянето на длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в Дирекция „Контрол”, отдел „Ревизии” при ТД на НАП – Пловдив, както и Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.169-л.170/, с която са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК и Приложения №1 и №2 към нея/л.170-л.171/. Извършените процесуални действия от органите по приходите и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия), което изискване в случая е спазено. Освен това, всички цитирани по-горе актове са надлежно връчени, на ревизираното лица, по електронен път, на посочения адрес на електронната му поща. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния акт жалба.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122 – чл.124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съответно на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа/осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, на която хипотеза в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това, т.е. за оборването й, носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебното разпореждане №577 от 06.10.2020 год./л.521-л.524/.

В случая, за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 - 124 от ДОПК, ревизиращите органи са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като в потвърждаващото в едната част и изменяща в друга обжалвания РА, Решение №425 от 02.09.2020 год. на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, е възприето и се поддържа наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК /декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/. Съответно жалбоподателката М.С. оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство, от нейна страна са представени достатъчно убедителни доказателства за получени от нея парични средства/приходи/ през ревизирания период – 2015 год. и съответно, установяващи произхода на тези средства и че неправилно от органите по приходите не са признали, като реално получени, посочените дарения на парични средства от сина й, в размер на ***.

Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад, на които се основава извода им за наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, са обосновани с установеното в хода на ревизията, че през периода 01.01.2015 год. – 31.12.2015 год., са извършени 6/шест/ плащания в брой, в лева, по банкова сметка ***, за закупуването от ЕТ „***” на недвижим имот - магазин, находящ се в *** – „***”, като тези шест плащания са описани по дати и конкретни суми в ревизионния доклад/л.124/ и възлизат общо в размер на *** лева. След извършен преглед и анализ на всички доказателства от органите по приходите са установени получените приходи и извършените разходи от М.С. през 2015 год. като физическо лице, като са установени налични парични средства към 01.01.2015 год., в размер на *** лева, получени приходи/постъпления/, в размер на *** лева и извършени разходи в размер на *** лева. Извършеният от органите по приходите анализ е показал, че за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. са налице данни за недостиг на парични средства и несъотвествие между доходи и имущество, в размер на *** лева, която сума ревизиращият екип е приел, че представлява недостиг на парични средства, който установен недостиг на парични средства в посочения размер за 2015 год., е приет като недеклариран и необложен с данък доход и е определен като данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, в съответствие с чл.122, ал.2 от ДОПК.

Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК, като в пълна степен споделя и изводите, че от страна на ревизираното лице, нито в хода на извършената ревизия, нито при административното обжалване, не е доказано реалното предаване от И. Т. С. и съответно реалното и действително получаване на сумата от ***, от жалбодателката М.С., респ., че представените с жалбата при административното обжалване документи, не доказват реалното притежаване и впоследствие, предаване на някакви парични суми от сина й И. С.

Съображенията за това са следните:

Правилен е аргументът, изложен и решението на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, че принципно и съгласно чл.225 от ЗЗД, дарението на движими вещи, се извършва чрез реалното им предаване и че извършено по този начин, то е действително, като в този случай, необходимостта от предаване на вещите определя дарението като реално, т.е действителността му се определя от самия факт на предаване. Правилно е посочено, че вменената на ревизираното лице доказателствена тежест, както по силата на презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, така и съобразно общото правило в процеса, че доказва онзи, който твърди, че в негова полза се е случил позитивен факт от действителността, имащ последиците на юридически факт, водещ до възникване на права, предполага, че при условията на пълно доказване, следва да се установяват няколко обстоятелства, като на първо място следва да се установи факта на предаване на парите, размера им, намерението за надаряване, както и фактическото наличие на тези средства у дарителя и впоследствие у надарения, в непроменен размер. Съдът намира, че освен това, ревизираното лице е следвало да установи и времето или периода, през който тези факти са се случили и конкретно да установи и докаже, че те са се случили именно през ревизирания период, т.е. през 2015 год., но нито един от тези факти не е установен с представените в хода на проверката, а и впоследствие при ревизията доказателства от страна на жалбодателката С. В тази връзка следва да се посочи, че в представения на два пъти в хода на проверката саморъчно изписан документ, с характер на декларация за извършено дарение, с посочена дата на изготвяне - 29 март 2019 год./л.398, същият и на л.440 и л.449/, И. Т. С. е декларирал, че при посещенията си в България със своята съпруга през 2012 год., 2014 год. и 2015 год. и при посещението на неговите родители в *** през 2015 год., им е подарил по свое желание сумата от ***, лично и на ръка. В същия документ И. Т. С. е посочил, че професията му в *** е *** и че годишният му доход бил над ***. Същевременно, след издаването на РА и към подадената жалба срещу същия до директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, от страна на ревизираното лице М.С. е представен като доказателство още един такъв саморъчно изписан документ, с характер на декларация за извършено дарение, но вече с посочена дата на изготвяне - 28 юни 2020 год./на л.67/, в който синът й И. Т. С. е декларирал, че при посещенията си в България със своята съпруга през м.май 2010 год., м.февруари 2012 год. и м.август 2016 год. и при посещението на неговите родители в *** през м.декември 2016 год., им е дарил по свое желание сумата от *** лично и на ръка. В същия документ И. Т. С. отново е посочил, че професията му в *** е *** и че годишният му доход за 2015 год. бил над ***. Видно е, че съдържанието на двета саморъчно изписани документа, с характер на декларация, се различава, като във вторият от тях – от 28 юни 2020 год. вече не се твърди, т.е. от И. Т. С. не се декларира да е посещавал България през 2014 год., т.е. през годината, предхождаща ревизираната, както и през 2015 год., т.е. през самата ревизирана година, а едва през м.август на следващата 2016 год., както и не се твърди и декларира от негова страна, родителите му да са посещавали *** през 2015 год., а нещо съвсем различно, а именно – че посещението на неговите родители в *** е било през м.декември 2016 година.

Тук следва да се посочи, че от страна ревизиращия екип са били изискани и съответно са получени данни за преминаванията на съпругата на И. Т. С. - E. K., през българската граница и съответно – за престоя й в РБългария, като тези получени данни са изрично отразени в констатациите към изготвения ревизионен доклад/на л.126/. В ревизионния доклад от 29.05.2020 год. е отразено, че са регистрирани пребивавания на E. K. в България за периода от 07.05.2010 год. – 22.05.2010 год./през ГКПП - ***/; от 10.05.2010 год. до 13.05.2010 год./през ГКПП - ***, с автобус/; от 12.02.2012 год. до 18.02.2012 год./през ГКПП - ***/ и от 05.08.2016 год. до 19.08.2016 год./през ГКПП - ***/, като няма даянни и не е установено, съпругата на И. С. да е посещавала България през 2014 год., т.е. през годината, предхождаща ревизираната, както и през самата ревизирана 2015 година,  Видно е, че данните за посещенията на И. Т. С. и съпругата му в РБългария, описани в саморъчно изписания документ, с характер на декларация, подписан от И. Т. С., с дата на изготване - 28 юни 2020 год., т.е. след изготването и получаването от жалбодателката С. на ревизионния доклад, вече съответстват на установеното от ревизиращия екип относно посещенията и пребиваването на съпругата на И. С. на територията на РБългария.

Във връзка с горното следва, също така, да се посочи, че от ЕТ „***” още в хода на проверката е била представена ръкописно написана Справка за посещенията на синът им И. С. и съпругата му E. K. в РБългария, във връзка с произхода на пари за закупуването на търговски обект №* в района на „***” в ***, регистрирана с Вх.№Рев5006/25.09.2019 год. в ТД на НАП Пловдив офис - Кърджали/на л.452/, в която е описано, че синът им И. Т. С. и съпругата му са посещавали България през м.май 2010, м.февруари 2012 год. и м.август 2016 год., но не и през ревизираната 2015 год. или предходната 2014 год., както и е описано че жалбодателката М.С. и съпругът й Т. С. са посетили *** през м.декември 2016 год., но не и през ревизираната 2015 год. Впоследствие, от страна на съпруга на жалбодателката - Т. С., в хода на проверката още веднъж е била представена като доказателство саморъчно написана и подписана от Т. С., Справка за посещенията на синът им И. С. и съпругата му E. K. в РБългария и на М. и Т. С. в ***/на л.399/, в която е отново е описано, че синът им И. Т. С. и съпругата му са посещавали България през м.май 2010, м.февруари 2012 год. и м.август 2016 год., но не и през ревизираната 2015 год., както и през предходната 2014 год., както и е описано че жалбодателката М.С. и съпругът й Т. С. са посетили *** през м.декември 2016 год., но не и през ревизираната 2015 год. или през предходната 2014 година. В допълнение следва да се отбележи, че видно от приложеното копие от международния паспорт №*** на жалбодателката М.И.С./на л.397/, същият е издаден на 07.07.2016 год., кщато на тази дата е издаден и междунарподния паспорт на съпруга й Т. С., а видно от приложените копия от издадените на жалбодателката С. и на съпруга й визи за влизане на територията на ***/на л.109-110, л.397, л.436/, същите са издадени също през 2016 год., съответно на Т. С. – на 03.10.2016 год., а на М.С. - на 04.10.2016 год., като и двете визи са издадени за периода 16.12.2016 год. – 15.06.2017 год., т.е. много след ревизирания период - 2015 год. и съответно, след периодите на извършените плащания в описаните по-горе размери, за покупката на посочения по-горе недвижим имот, нходящ се в района на „***” в ***.

Така, от всички изложено по-горе следва и се налага единствено възможния извод, че след като синът на жалбодателката С. – И. Т. С., както и съпругата му E. K., не са посещавали РБългария през цялата ревизирана 2015 год., а не са я посещавали и през предходните 2014 год. и 2013 год., то няма как, т.е. не е възможно да са направили парично дарение и да са предали през 2015 год. или през предходните години това парично дарение, нито на жалбодателката С., нито на съпрута й Т. С., в брой, т.е. чрез реалното и фактическо предаване на паричната сума, в размер на ***, било то наведнъж или на части, в какъвто и да е размер.

От изложеното по-горе следва и става безспорно ясно, също така, че през ревизираната 2015 год., а и пред предишните години, жалбодателката С. и съпругът й Т. С., не са посещавали сина си И. Т. С. в *** и съответно, няма как да са получили от него през 2015 год. или през предходните години парично дарение, в размер на ***, в брой, т.е. чрез реалното предаване на тази парична сума, било то наведнъж или на части, в какъвто и да е размер, които парични средства да са били използвани за извършване на плащанията през 2015 год., за закупуване на недвжимия имот – търговски обект №* в района на „***” в ***.

Тук отново следва да бъде отбелязано, че за закупуването на този недвижим имот, през 2015 год. от страна на жалбодателката С. са били извършени общо 6/шест/ плащания, извършени на датите 30.04.2015 год., 28.05.2015 год., 28.08.2015 год., 18.09.2015 год., 10.11.2015 год. и 28.12.2015 год., като сумите са били внасяни по сметка на продавача в брой, с вносни бележки от същите дати, които констатации са описани в ревизионния доклад и не се оспорват от жалбодателката. От това следва, че внасяните в брой парични суми следва да са били налични в брой у жалбодателката, като относно техния произход, при проверката същата е декларирала, а впоследствие и в хода на ревизията е поддържала тезата, че са й били представени от *** гражданин И. Т. С., неин син, притежаващ диплома за ***, като е представила и саморъчно изписаният документ, с характер на декларация за извършено дарение, с посочена дата на изготвяне - 29 март 2019 год., изходящ и подписан от И. Т. С.. От всичко изложено по-горе обаче, по отношение годините и периодите на посещенията на И. С. и съпругата му в РБългария може да се направи единствено възможния извод, че саморъчно изписаният документ, с характер на декларация за извършено дарение, с посочена дата на изготвяне - 29 март 2019 год./на л.398, същият и на л.440 и л.449/, изходящ и подписан от И. Т. С. – син на жалбодателката М.С., е с категорично невярно съдържание в частта му, в която същият е декларирал посещение в РБългария, заедно със съпругата си, през 2014 год. и 2015 год. и посещение на неговите родители в *** през 2015 год., т.е. посочените в този документ с характер на декларация години на извършените посещения не отговарят на истината. До различен извод не водят и показанията на свидетелите М.Г. и Д.К., които са заявявили в тях, че са се срещали с И. Т. С. в *** през лятото/м.август/ на 2016 год., но не и през предходните 2015 и 2014 година.

Предвид установеното посещение И. Т. С. в РБългария през м.август 2016 год. следва да се упомене, че дори и при това свое посещение същият да е дарил на родителите си посомената парична сума от *** и да е предал реално същата в брой, то този факт е неотносим към спора, тъй като ревизираният период е 2015 год./01.01.2015 год. -  31.12.2015 год./ и през този именно период - 2015 год., са извършени описаните по-горе плащания в брой за покупката на недвижимия имот, за които от страна на жалбодателката не е установен и доказан произхода на средствата, с които това е сторено.

Така, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на органа по приходите, че реализираните и декларирани доходи и приходи от жалбодателката М.С. като суми не могат да покрият извършените разходи за придобитото недвижимо имущество от едноличния търговец и правилно, в резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на ревизираното лице, ревизиращият екип е установил, наличието на предпоставките, посочени в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно „декларираните и/йли получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”. Съдът намира за правилни и изводите на органите по приходите по отношение на твърденията на жалбодателката М.С. и представените от нея доказателства, за получени средства от сина й И. С. в размера, които е посочила, като правилно, с оглед и на изложеното по-горе е прието, че те не установяват и не доказват произхода на паричните средства, използвани през 2015 год., за закупуване на посочения недвижим имот. Правилен, между впрочем е и изводът в решението на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, че новопредставените с жалбата против ревизионния акт документи не доказват реалното притежаване и впоследствие, предаване на посочената сума от сина й.

С оглед посоченото и при всички събрани в хода на ревизията доказателства, правилно е прието в мотивите на оспорения РА, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък и затова в разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК, при наличие на посочените обстоятелства, законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите и именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РА и съставения преди това РД, ясно са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния начин. Ясно е, че правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени и че единствено при наличие на обстоятелства по ал.1 на чл.122 от ДОПК  и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК. Принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Решаващо при разпределението на доказателствената тежест между данъчния субект - жалбодател и административния орган - ответник по жалбата, е обстоятелството, каква правна последица страната претендира като настъпила, като относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест, с уточнението, че доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Без съмнение, в случая следва да се съобрази и правилото, възведено в чл.124, ал.2 от ДОПК, съобразно което, в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието дори само едно от основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило, ясно и точно, указва кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти при спор относно законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации.

Така, предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира възраженията, респ. оплакванията развити в жалбата, за недоказани, а оттам -  и за неоснователни. Безспорно е, че в случая ревизията е протекла по особените правила на чл.122 и следващите от ДОПК и предвид това, то на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, доказателствената тежест за оборване на констатациите на приходния орган се носи oт жалбодателя, съответно, в тежест на жалбодателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. От страна на жалбодателката М.И.С., респ., от упълномощения й процесуален представител, обаче, не бяха представени безспорни доказателства, нито в качествен, нито в количествен аспект, по време на съдебното производство по обжалване на процесния ревизионен акт, които да оборят или опровергаят констатациите на органите по приходите, направени в този ревизионен акт и съответно, не бяха ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение мотивите на приходния орган за установяване на допълнителни данъчни задължения в тежест на жалбодателя, нито пък бяха направени доказателствени искания в тази насока.

Смисълът на разпоредбите на чл.122 и следващите от ДОПК е лицето да бъде санкционирано заради своето незаконосъобразно поведение и действия, а не да получава облаги от него, поради което и съдът намира, че ревизиращият орган следва да определи размера на облагаемата годишна данъчна основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Както бе отбелязано и по-горе, в случая са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и това не е опровергано от жалбодателката и в хода на настоящото съдебно производство, а тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивировъчната част на оспорения РА и издадения преди това РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаемата основа по възможно най-достоверния начин и върху която облагаема основа, с оглед вида на данъка и съответния материален данъчен закон, правилно са изчислени задълженията на ревизираното лице за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и съответно лихвите върху тези задължения, както и задълженията за здравноосигурителни вноски/ЗОВ/ и лихвите върху тях, които впоследствие са били намалени с решението на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага извода, че оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №425 от 02.09.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която, на жалбодателката М.И.С. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за период - 2015 год., в размер на ***/***/ лева и лихви върху тях, в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева и е изменен в частта му, с която, на жалбодателката М.И.С. са установени задължения за здравноосигурителни вноски/ЗОВ/, за период - 2015 год., съответно главница – от *** лева, на ***/*** лв. и *** ст./ лева и за лихви върху тях – от *** лева, на ***/*** лв. и *** ст./ лева, е законосъобразен, т.к. е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и процедура, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и правните принципи и следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено от процесуалния представител на ответника по жалбата с депозираната  преди последното съдебно заседание молба с Вх.№2490 от 16.12.2020 год. Като взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год. и е издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията на М.И.С., които са установени с оспорения ревизионен акт, потвърден с Решение №425 от 02.09.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП в частта му за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за период - 2015 год. и лихвите върху тях и изменен в частта му за установените задължения за здравноосигурителни вноски/ЗОВ/ за 2015 год. и лихвите върху тях, възлиза в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева, т.е. с тази сума се съизмерява материалния интерес по настоящото дело, в т.ч. главници, общо в размер на *** лева и лихви върху тях, общо в размер на *** лева. При това положение и съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес от 10000 лева до 100000 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 830 лева плюс 3% за горницата над 10000 лева, то в случая, по настоящото дело минималният размер на възнаграждението следва да бъде определен в размер на 920.79/деветстотин и двадесет лв. и 79 ст./ лева. Предвид горното, съдът намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в размер на 920.79 лева. 

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ от ДОПК, Административният съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.С., с адрес ***, с ЕГН **********, лично и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Агрима - М.С.”, със седалище и адрес на управление - ***, с ЕИК ***, против Ревизионен акт №Р-16000919008223-091-001 от 24.06.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №425 от 02.09.2020 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА МУ, с която, на жалбодателката са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за период - 2015 год., в размер на 7268.00/седем хиляди двеста шестдесет и осем/ лева и лихви върху тях, в размер на 3056.97/три хиляди и петдесет и шест лв. и 97 ст./ лева и В ЧАСТТА МУ, в която ревизионният акт Е ИЗМЕНЕН, за установени задължения за здравноосигурителни вноски/ЗОВ/, за период - 2015 год., съответно главница – от 2092.80 лева, на 1901.92/хиляда деветстотин и един лв. и 92 ст./ лева и за лихви върху тях – от 880.25 лева, на 799.43/седемстотин деветдесет и девет лв. и 43 ст./ лева.

ОСЪЖДА М.И.С., с адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 920.79/деветстотин и двадесет лв. и 79 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ: