Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, ………..2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЧЛЕНОВЕ
:
2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ В.Гр.д. № 602 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Делото е образувано по жалба вх. № 261617/28.10.2020
г. от Г.Е.Ж., ЕГН **********, с адрес *** и 2, срещу действия на ЧСИ Велислав
Петров, рег. № 879 с район на действие Окръжен съд - Ловеч, по изпълнително дело
№ 20208790400711, изразяващи се в присъдените по делото разноски по изпълнението.
Твърди, че в конкретния случай налице са незаконосъобразни
действия на служителите по приходите към Община Ловеч. В тази връзка излага
доводи, че Актът за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ АУЗД1030000034-1/08.01.2020 г. и
поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ не са му били връчени съгласно
изискванията на чл.182 от ДОПК, с което е бил лишен от възможност за доброволно
изпълнение и за оспорване на вземането. Изтъква, че органът по приходите към
Община Ловеч не изпълнил задължението за връчване на процесните АУЗД и ПДИ. Твърди,
че от писмените доказателства по изп. дело е видно, че взискателят е посочил
адрес за връчване на АУЗД различен от този, който използва и който е посочил за
кореспонденция пред органа по приходите с подадената от него данъчна
декларация. Излага, че в данъчната си декларация е посочил адрес : „гр. София ,
ж.к. Манастирски ливади. Бл. 29, вх. A. aп. 1 и 2“, а не както е посочено на
товарителницата : „Манастирски ливади № 29“. Твърди, че в случая се касае за
различни самостоятелно съществуващи административни адреси, излага аргументи в
тази връзка.
Счита, че неизпълнението на задължението за връчване
на АУЗД и ПДИ е по причини, изцяло независещи от него и е в резултат на
неправилно адресиране от страна на Общината, предвид което изцяло
незаконосъобразни се явяват и действията на служителя на общината по приходите
по възлагане събирането на вземанията на ЧСИ.
На следващо място релевира доводи касаещи последваща незаконосъобразност на
действията на ЧСИ
по изпълнителното производство. Излага, че в ДОПК доброволното и
принудителното изпълнение са обособени в самостоятелни глави – „Изпълнение“ и „Принудително
изпълнение“ на общия дял „Събиране на публични вземания“, като поканата за
доброволно изпълнение е включена в глава „Изпълнение“. Твърди, че последната се
изпраща на длъжника от органа, установил вземането, не от ЧСИ към момент, към
който принудителното изпълнително производство все още не е образувано. Излага,
че поканата има характер на уведомление за съществуването на дължимо публично
задължение, също така има за цел да информира длъжника за субективното право на
вземане на органа и за възможността доброволно да погаси кореспондиращото на
това право задължение. Счита, че целта на поканата е да даде възможност на
длъжника доброволно да погаси задълженията преди да се пристъпи към образуване
на принудително изпълнително производство. Сочи, че поканата за доброволно
изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК не е и съобщението по чл.428, ал.1 от ГПК,
което съдебният изпълнител изпраща на длъжника след като образува
изпълнителното дело и преди да пристъпи към изпълнение. Излага, че ПДИ се явява
негова /на процеса на принудително изпълнение/ задължителна законова
предпоставка, елемент от динамичния фактически състав на изпълнението и
неизпращането й опорочава образуваното изпълнително производство. Счита, че въпреки
липсата на основание - редовно връчени АУЗД и ПДИ, служител на Община Ловеч е
изпратил възлагателно писмо за събиране на вземането чрез ЧСИ по реда на ГПК.
Излага, че на 24.08.2020 г. спрямо него са били предприети
действия по принудително изпълнение - налагане на запор на банкова сметка ***ез
разпореждане към банката да преведе сумата от 335 лв. в полза на сметка на ЧСИ.
Твърди, че по данни предоставени от служител на Община Ловеч на 26.08.2020 г.,
ЧСИ е внесъл събраните принудително събраните средства по сметката на Община
Ловеч за погасяване на задължението, като си е удържал и дължимите разноски. Изтъква,
че това се е случило преди изтичане на сроковете за обжалване и възражения по
реда на ГПК. Твърди, че с документите по изпълнителното дело, включително с
АУЗД1030000034-1/08.01.2020 г. се е запознал едва на 14.09.2020 г. в кантората
на ЧСИ, като преди изтичане на сроковете на възражения и обжалване
изпълнителното дело е било прекратено с Постановление на ЧСИ от 17.09.2020 г.
поради погасяване на задължението. Счита, че с действията по настоящото изп. дело
са били допуснати съществени нарушения, довели до ограничаване на правото му на
защита, като възложените от общината действия са извършени от ЧСИ при незавършен
фактически състав, включващ редовно отправена покана за доброволно изпълнение
от страна на взискателя.
В заключение моли съда да му присъди за възстановяване
събраните в резултат на незаконосъобразни действия на взискателя разноски за
изпълнителното производство.
В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения
от взискателя - Община Ловеч, ЕИК *********, с адрес : гр.Ловеч, ул. „Търговска“
№ 22.
Писмени мотиви по обжалваните действия на основание
чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ПЧСИ Христо Христов при ЧСИ Велислав Петров, който
счита, че действията му са правилни и законосъобразни. Предлага на съда да
остави жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20208790400711 по описа на ЧСИ Велислав
Петров е образувано на 14.07.2020 г. по молба на Община Ловеч и въз основа на
акт № АУЗД61030000034-1/08.01.2020 г. по описа на Дирекция „Местни приходи“
срещу длъжника Г.Е.Ж., с ЕГН **********.
Горецитираният Акт за установяване на задължение по
декларация - АУЗД1030000034-1/08.01.2020 г. е съставен за дължими от
жалбоподателя Ж. данъци върху недвижим имот и такси за битови отпадъци по отношение на собствения му недвижим имот,
находящ се в с.Горан, общ. Ловеч. ул. „Трети март“ № 16, за периода 2015 -2019
г., като цялата сума възлиза в размер на 133,20 лева.
Жалбата е подадена от длъжника Г.Е.Ж. в
законоустановения срок и на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
На първо място, жалбоподателят оспорва законосъобразността
на действията на служителите по приходите към Община Ловеч, свързани с АУЗД1030000034-1/08.01.2020
г. и Поканата за доброволно изпълнение, за които твърди, че не са му били връчени
съгласно изискванията на ДОПК. В тази връзка длъжникът излага, че въпросните документи
са му били изпратени на некоректен адрес, а именно : „гр. София , ж.к. „Манастирски ливади № 29“. Това твърдение не
се подкрепя от събраните по делото доказателства. Видно от приложеното по
делото известие за доставяне /л.5/, на основание чл.29, ал.3 от ДОПК процесният
АУЗД1030000034-1/08.01.2020 г., е бил изпратен за връчване на Ж. чрез изпращане
на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, като същият е бил
изпратен на адрес : гр. София 1000, р-н „Триадица – Средец“, ж.к. „Манастирски
ливади“ № 29, вх. A. aп. 01, ет.01. Посоченият адрес изцяло съвпада с приложената
по делото справка от НБД „Население“ /л.7/. В горецитираното известие е
отбелязано, че адресът е бил посетен на 14.01.2020 г. в 09.00 часа и на
21.01.2020 г. в 10.00 часа, като лицето не е било намерено на адреса,
вследствие на което пратката е била върната на подателя – Община Ловеч,
Дирекция „Местни приходи“, като непотърсена.
Съобразявайки случилото се, органът по приходите е съставил
съобщение по чл.32 от ГПК № 224/10.02.2020 г. /л.6/, с което е уведомил длъжника
Г.Ж., че в 14-дневен срок от поставяне на настоящото съобщение, същият следва
да се яви от 08.00 до 16.30 часа в стая 107 на Община Ловеч за да му бъде
връчен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
АУЗД61030000034-1 08.01.2020 г., като в случай че не се яви в посочения срок,
на основание чл.32, ал.6 от ДОПК, съответният документ/акт ще бъде приложен към
преписката и ще се счита за редовно връчен. Цитираното съобщение е било
поставено на 10.02.2020 година и тъй като длъжникът не се явил в указаният му
срок, на осн. чл.32, ал.6 от ДОПК, органът по приходите е приложил процесният АУЗД
към преписката, като е счел, че същият е редовно връчен.
От изложеното дотук се налага безспорния извод, че органът
по приходите към Община Ловеч на два пъти е дал възможност на длъжника да получи
процесния АУЗД и да упражни правото си на защита, веднъж като му е изпратил
акта с писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор и втори път,
чрез изпращане на съобщение по реда на чл.32 от ДОПК. И двата пъти това е
станало на посочения от длъжника адрес за кореспонденция, съвпадащ изцяло с
приложената по делото справка от НБД „Население“ /л.7/.
След като е изчерпил всички действия относно
уведомяването на длъжника и след изтичане на всички дадени му срокове, органът
по приходите е предприел действия по принудителното събиране на задължението,
като e
възложил на ЧСИ Велислав Петров
събирането на публичните задължения на длъжника.
Съдът не приема възраженията на длъжника касаещи последваща незаконосъобразност на
действията на ЧСИ
по изпълнителното производство, тъй като по същество същите касаят процедурата
по връчването му на процесните АУЗД и ПДИ, за което настоящият състав е изложил
съображенията си по-горе.
Този състав на ЛОС не намира незаконосъобразност на
действията на ЧСИ по изпълнителното производство, изразяващи се в нарушения
довели до ограничаване правото на защита на длъжника. След образуване на
изпълнителното дело е била изготвена ПДИ с изх. № 18925/10.08.2020 г. /л.20/,
която е изпратена на постоянния адрес на длъжника, видно от справка НБД /л.7/,
тъй като на настоящия пратките са непотърсени, видно от документите приложени
от Община Ловеч. Същевременно с това е изготвено и изпратено запорно съобщение
за налагане на запор на банковата сметка на длъжника, като е постъпила цялата
сума за покриване на задължението. Правилно, съобразно ТТРЗЧС са изчислени
дължимите от жалбоподателя разноски.
В заключение следва да се има предвид, че с оглед
естеството на задължението – данъци върху недвижим имот и такси за битови
отпадъци по отношение на собствения му недвижим имот, които не са били
заплащани повече от 5 години, предполагат знание у жалбоподателя за тяхната периодична
изискуемост и дължимост.
От изложеното дотук следва, че жалбата се явява
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на Г.Е.Ж., ЕГН **********, с адрес *** и 2, срещу действия на ЧСИ Велислав
Петров, рег. № 879 с район на действие Окръжен съд - Ловеч, по изпълнително
дело № 20208790400711, изразяващи се в присъдените по делото разноски по изпълнението, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.