Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 15.11. година 2019 гр. Плевен
В И М Е Т О НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на
осми октомври ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА
година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: Петър
П.
Прокурор: Георги
Лазаров
като разгледа докладваното от съдията
Върбина Мълчиниколова
ВНОХД № 652 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава
„двадесет и първа „ НПК .
Образувано е във връзска с постъпилата въззивна жалба Вх.
рег.9814/ 16.08.2019г. по описа на ОС.Плевен, подадена от А.А.Д. ***, чрез пълномощника му – адв. З.Т.
против ПРИСЪДА № 84 от 11.06.2019г. постановена по НОХД № 1832/ 2018г. от РС-
Плевен.
Със съдебния акт, предмет на
въззивната жалба, първоинстанционният съд
ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.Д. – роден на *** ***, българин,
български гражданин, разведен, със средно образование, не работи, неосъждан,
ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това,
че:
На
31.01.2008г. в гр.Плевен, като едноличен
търговец с фирма ЕТ “А.Д.”***, без съгласието на притежателите на
изключителните права и без правно основание използвал в търговската си дейност
марките и знаците RAY BAN, DIOR,
GIVENCHY, ADIDAS и NIKE,обекти на това изключително право, с което нарушил
чл.13 ал.ІІ т.2 вр. с ал.І т.2,предложение последно от Закона за марките и
географските означения,като предлагал стоки с тези знаци за продажба,които
поради сходство с марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите,която
включва възможност за свързване на знака с марката,както следва: 90 бр.
слънчеви очила марка RAY-BAN на стойност 22500 лева,без съгласието на
притежателя на изключителното право и без правно основание върху търговската
марка Luxottica S.P.A. Италия,14 бр. слънчеви очила марка DIOR на стойност 4200
лева,без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно
основание върху търговската марка Cristian Dior Couture Франция,5 бр. слънчеви
очила марка GIVENCHY на стойност 1150 лева ,без съгласието на притежателя на
изключителното право и без правно основание върху търговската марка Givenchy
Sosiete anonyme Франция ,1 бр. слънчеви очила марка ADIDAS на стойност 250 лева
,без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание
върху търговската марка Adidas AG Германия,1 бр. слънчеви очила марка NIKE на
стойност 250 лева,без съгласието на притежателя на изключителното право и без
правно основание върху търговската марка Nike International LTD САЩ,като с
деянието са причинени значителни вредни последици в размер на 28 350 лева, поради което и на осн. чл. 172б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК във
вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА
на наказание – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
размер на 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
НАЛАГА и кумулативно предвиденото наказание
Глоба в размер на 5000 лв.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА – 95 бр. слънчеви очила
на съхранение в ОД на МВР-гр.Плевен - /78 бр. слънчеви очила марка RAY-BAN; 12
бр. слънчеви очила марка DIOR, 4 бр. слънчеви очила марка GIVENCHY; 1 бр.
слънчеви очила марка ADIDAS / на осн. чл. 172б, ал. 3 от НК се отнемат в полза на държавата, като
след влизане на присъдата в сила да се
унищожат по предвидения за това ред.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 117 бр.
слънчеви очила на съхранение в ОД на МВР-гр.Плевен – неопределени марки, след
влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия А.А.Д..
ОСЪЖДА
на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия А.А.Д. да заплати направените
деловодни разноски в размер на 887 лв.,
от които в размер на 410 лв. по сметка на ОД на МВР – Плевен и в размер на 397
лв. по сметка на РС-Плевен.
В жалбата се съдържа оплакване ,че
присъдата е неправилна , тъй като е незаконосъобразна и необоснована. Посочва
се в жалбата ,че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 172б,ал.2 от НК. Твърди се в жалбата, че
от доказателствата по делото не може да се направи извод, за наличието на
субективния елемент от фактическия състав на престъплението , което е видно от
цената, по която са продавани очилата -
15 лв. за бройка . Твърди,че с тази продажна
цена и външния вид на очилата, никой не би могъл да се заблуди, че
подсъдимият е продавал оригинали.
Сочи се също
така, че по делото не е доказано от обвинението , да са настъпили вредни
последици за притежателите на търговските марки, поради което заключението на
изготвената експертиза не представлява доказателство, за претърпени от тях
вредни последици. Към жалбата са представено допълнително, подробно писмено
изложение, в подкрепа на оплакванията в нея.
По отношение оплакването за несъставомерност на деянието на подсъдимия,
са изложени доводи, че установените върху
веществените доказателства знаци,представляват имитация на оригиналните за съответната
марка. Сочи се също така ,че обект на защита е оригиналната марка, а не
подобно на нея означение, колкото и да е сходно или близко по означение с нея.
Въззивната жалба се поддържа в открито
съдебно заседание пред окръжния съд лично от жалбоподателя и от защитника –
адв. Здр. Т.. Излага устно, подробни съображения в подкрепа на оплакванията в
жалбата. Посочва, че подсъдимият не е имал умисъл, че предлага за продажба фалшификати
на маркови очила, тъй като ги е купил на едро, като очила без посочени в
документите марки и ги е предлагал по цена 15 лв. за бройка.
Прокурорът изразява становище ,че жалбата
е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Навежда доводи
,че по делото е безспорно установено, че подсъдимия няма лиценз за продажба на
стоки от посочения вид и марки от притежателите на правата върху тях. Сочи
също, че без правно значение е обстоятелството, знаел ли е подсъдимия дали
стоките са оригинални или не, тъй като законодателят е предвидил, търговецът да
притежава лиценз и съгласие от производителя и
собственика на съответната марка. Изтъква също така ,че по делото не е
доказано за притежателите на съответните марки да са последвали значителни
вредни последици, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка, с
деянието на подсъдимия.
Съдът като взе предвид оплакванията в
жалбата ,доводите на страните и данните по делото установи следното:
По допустимостта на подадената жалба,
съдът се е произнесъл в закрито заседание
с определение № 651/ 10.09.2019 г..
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО,ЖАЛБАТА Е
ЧАСТИМНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови съдебния си акт,
първоинстанционният съд е приел за безспорно установена и доказана по несъмнен начин фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на
което е приел, че деянието на подсъдимия осъществява по- тежко квалифицирания
състав на престъплението по чл. 172б,ал.2 от НК. В мотивите към присъдата са
изложени пространни съображения, че в случая при решаването на въпроса за
вредните последици, следва да се има предвид разпоредбата н ачл.76б от Закона
за марките и географските обозначения. С оглед на това е приел, че е налице
възможност за наказателния съд да не изследва настъпили ли са в действителност
вредни последици за притежателите на съответните марки, нито дали те са в пряка
и причинна връзка с престъплението, за което е предявено обвинението срещу А.Д.. Според първоинстанцинония съд, тези вреди се
презумирали и съгласно Директива 2004/48/ЕС, като било допустимо да се включи пропуснатата
печалба на маркопритежателите, с оглед цените , на които те продават
оригиналните маркови стоки.
Окръжният съд намира ,че фактическите и
правни изводи на първата инстанция са необосновани на доказателствата по делото
и направени в нарушение на материалния закон и принципите на наказателното право.
След обсъждане на събраните по делото доказателства,
окръжният съд намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото не се спори и това се установява
от доказателствата ,че с решение от
19.05.1998 г. постановено по фирмено дело № 678/1998г. Окръжен съд - гр.Плевен
, подсъдимият А.Д. се е регистрирал, като едноличен търговец с наименование “А.Д.”,
със седалище и адрес *** . Предмета на дейност на търговеца включва и търговия
на дребно с различни видове стоки. За целта ,подсъдимият наел за търговската си
дейност през 2007г. помещения в гр.
Плевен на ул. „*****“ и търговски щанд на “*****“ . . В тези търговки обекти работели като
продавач- консултант на трудов договор свидетелите Ж.И. и и В.Н..
Подсъдимия А.Д. на 12.12. 2007г. е закупил на
консигнация от „Кадифе“ ООД в гр. София 700 бр. слънчеви
очила по цена 1.80 за бройка и 650 бр. слънчеви очила по цена 2.50 за бройка.
като с тази фирма той имал дългогодишни търговски отношения. Част от тази стока, той разположил за продажба на дребно в
търговските си обекти в гр. Плевен с продажна цена 15 лева за бройка. Подсъдимият А.Д. твърди ,че нямал представа
,че при закупуването на очилата са му необходими документи за техния произход,
както и ,че върши нещо забранено от закона.
На 31.01.2008 година, след постъпил сигнал
от служители на ОД на МВР - Плевен сектор “ Икономическа полиция”, била
извършена проверка и два огледа в търговския обект, на подсъдимия ,в качеството
му на едноличен търговец едноличния търговец, находящ се на улица“ ***** „ и на
сергията, разположена на открито на улица „*****“ в град Плевен. Полицейските
служители направили констатация, че
предлаганите за продан в тези обекти слънчеви очила носят словни и графични означения на различни
марки, за които подсъдимият не
притежавал документи относно техния
произход. На същата дата е започнато
наказателно производство и извършено претърсване и изземване на
предлагани за продан слънчеви очила в тези търговски обекти. От магазина
на улица „*****“ и разположената на главната улица сергия били иззети
следните движими вещи: 41 броя слънчеви очила марка DIESEL, 90 броя слънчеви
очила марка RAY BAN,; 14 броя слънчеви очила марка DIOR,; 42 броя слънчеви
очила марка FERRE; 11 броя слънчеви
очила марка GIORGIO ARMANI и EMPORIO ARMANI,; 1 брой слънчеви очила марка YVES
SAINT LAURENT; 5 броя слънчеви очила марка VERSACE, 9 броя слънчеви очила марка
POLISE; 5 броя слънчеви очила марка GIVENCHY,; 1 брой слънчеви очила марка
ADIDAS; 1 брой слънчеви очила марка NIKE; 2 броя слънчеви очила марка CERRUTI;
11 броя слънчеви очила марка PRADA; 5 броя слънчеви очила
марка DOLCE&GABBANA; 1 брой слънчеви очила марка CHANEL; 1 брой слънчеви
очила марка BULGARI, и 2 броя слънчеви очила марка GUCCI. Извършеното действие
било одобрено от съдия в Плевенски районен съд. Иззетите като веществени
доказателства слънчеви очила били оставени на съхранение в ОД на МВР Плевен.
Фактическата обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, установени от
обясненията на подсъдимия А.Д. ,
свидетелите Ж.И. и В.Н., дадени непосредствено в хода на съдебното
следствие, както и от присъединените
като доказателства по делото по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени средства- два броя протоколи
за оглед от 31.01.2008 год.
Придружаващите ги фотоалбуми; решение на Плевенски окръжен съд № 678/
18.05.1998 година; договор за наем между едноличния търговец, представлявано от
подсъдимия и “ Алфа груп” ООД град Плевен, представлявано от А.Д.А.; справка с
изх. № 11-00-594/09.05.2012 год. от Патентното Ведомство на Република България,
и копие от Консигнационен договор от 12.12.2007г. и фактура към него л. 95, 96
от НОХД № 191/2012г на РС- Плевен.
Окръжният съд дава вяра на обясненията на
подсъдимия, тъй като те намират опора в приетия като писмено доказателство при предходното разглеждане на делото – НОХД
191/ 2012г. Консигнационен договор от 12.12.2007г. и фактурата към него, с
които се установява кога, от кого и по какви цени са закупени от подсъдимия
1000 бр. слънчеви очила на консигнация.
На досъдебното производство е назначена
маркова експертиза, заключението , на която е изготвено от Р.Л.- експерт в отдел
„Спорове“ към Патентното ведомство. Видно от констативно съобразителната част
на заключението, вещото лице е установило, че върху иззетите от търговските
обекти на подсъдимия и приложени, като веществени доказателства по делото слънчеви
очила, са поставени знаци, които са идентични и сходни на регистрираните марки,
от които : словна марка „DIESEL“ – 7
бр. словна марка с рег.№ 608499 и срок
04.10.1993 – 04.10.2013г. и графична „D”
-7бр. с рег. №583708 със срок 19.02.1999 – 15.03.2017г,с притежател „DIESEL
S.P.A. Италия; RAY BAN“ – 90 бр.
комбинирана марка, рег.№ 4934618 общностна марка,собственост на LUXOTA GROUP
S.p.A. със срок на действие12.04.2007 –
02.03.2016г. ; „Cristian Dior“-13 бр. – комбинирана
марка рег. № 587746 със срок от
05.06.1992г – 05-06.20102 и „D”комбинирана
марка с рег .№ 870135, със срок от 16.09.2005 – 16.09.2015г. , притежание на
CHRISTIAN DIOR COUTURE, Франция; GIVENCHY- 5 бр.- словна марка с рег.№
316161 със срок от 07.11.2013 – 01.07.2016г., притежание на GIVENCHY,Sosiete
anonyme Франция , ADIDAS - 1бр.
комбинирана марка ,регистрация по Мадридската спогодба, рег. № 588920 със срок
от 1992 – 17.06.2012г., притежател
adidas AG , Германия; NIKE-1
бр. словна и фигуративна , с рег. № 51755 със срок от 12.06.2005 – 29.10.2011,
с притежател NIKE INTERNATIONAL, LTD, САЩ.
Вещото лице също така е дало заключение,
че всички тези марки са регистрирани за клас „9 „, който включва очила,
слънчеви очила и оптични уреди, тоест за идентични или сходни стоки.
Окръжният съд приема заключението на
вещото лице Лицова, като обективно и
обосновано на доказателствата по делото и справките в патентното ведомство,
които са приложени към заключението, но
само в частта относно описанието на марките, техните притежателите и срока на
регистрацията.
Съдът не приема заключението в частта
му относно изводите, че комбинирана
марка „Cristian Dior, рег.№ 587746
„ и „ GIVENCHY“ –словна марка с рег.№
316161, са регистрирани по раздел „9“ за идентични или сходни стоки, тоест за очила или слънчеви очила.
Видно от приложените справки , издадени от патентното ведомство при
Търговската палата на Р България, тези марки НЕ СА РЕГИСТРИРАНИ ОТ
ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ ИМ ЗА СТОКИ ИДЕНТИЧНИ ИЛИ СХОДНИ
НА ОЧИЛА И СЛЪНЧЕВИ ОЧИЛА. Видно
от описанието в раздел № 9 ( на френски и английски език) ,в което изчерпателно
са описани стоките и услугите, за които
е регистрацията на съответната марка, тя се отнася само за оптични уреди,
подробно изброени, които обаче не включват стоките „ очила“ или „слънчеви очила“.
Това се установява при проверка
съдържанието на раздел „9“ относно регистрацията на останалите марки, посочени
в обвинителния акт, от което е видно ,че
в този раздел № 9 на всяка регистрация, изрично са включени стоките „очила“ или
„слънчеви очила „ или и двата вида стоки.
На досъдебното производство е допусната и
назначена съдебно оценителна експертиза, в която вещото лице е оценило
слънчевите очила, предмет на престъплението, като оригинални стоки с доказан произход.
Окръжният съд не приема това заключение,тъй като то не
се отнася до действителната пазарна стойност на предмета на престъплението. От
данните по делото е безспорно установено,че подсъдимият не притежава документи
относно произхода на слънчевите очила,носещи
обозначения на посочените марки, той не твърди ,че са оригинали и не ги е
предлагал за продажба на дребно по цените на оригиналните маркови слънчеви
очила с доказан произход. По делото е установено ,че продажната цена на дребно
на всички очила е била 15 лева за бройка. Поради това, няма как да се приеме
,че стойността на общо 111 бр. слънчеви
очила, за които на подсъдимия А.Д. е повдигнато обвинение по чл. 172б,ал.2 НК
във вр. с чл.13,ал.2,т.2 от ЗМГО за това ,че: без съгласието на притежателите
на изключителното право използва в търговската дейност знак – предлага за
продажба слънчеви очила със знак и марка,
които поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността
или сходството на стоките или
услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. С
други думи, обвинението е че подсъдимия
продава неоригинални стоки – фалшификати на регистрирани марки. Ето защо,
окръжният съд приема ,че действителната стойност на предмета на престъплението
следва да се установи по пазарна цена 15 лв. за бройка.
Безспорно е
установено по делото че
процесните стоки били закупени на
консигнация от подсъдимия, в качеството му на
едноличен търговец с договор от 12.12.2007 година. Безспорно е също така
,че подсъдимият не притежава документ, удостоверяващ произхода на слънчевите
очила, от които да се установява ,че това са оригинали от съответните марки,
знаците върху които са поставени със съгласието на маркопритежателите. С други
думи, слънчевите очила ,които е предлагал за продажба са фалшификати или
„ментета“, както е популярното им название всред потребителите.
Безспорно е установено,че на 31.01.2008г.
подсъдимият без съгласието на притежателите на изключителните права е използвал
в търговската си дейност – предлагал за
продажба в търговските си обекти в гр.
Плевен, слънчеви очила, върху които са
поставени знаци идентични или сходни на
регистрираните марки: ; RAY BAN“ – 90
бр. комбинирана марка, рег.№ 4934618 общностна марка,собственост на LUXOTA
GROUP S.p.A. със срок на
действие12.04.2007 – 02.03.2016г. ; „Cristian Dior“-13 бр. – комбинирана марка
рег. № 587746 със срок от 05.06.1992г –
05-06.20102 и 1 бр. с „D”комбинирана
марка с рег .№ 870135, със срок от 16.09.2005 – 16.09.2015г. - притежание на
CHRISTIAN DIOR COUTURE, Франция; ADIDAS
- 1бр. комбинирана марка ,регистрация по Мадридската спогодба, рег. №
588920 със срок от 1992 – 17.06.2012г., притежател adidas
AG , Германия; NIKE-1 бр.
словна и фигуративна , с рег. № 51755 със срок от 12.06.2005 – 29.10.2011, с
притежател NIKE INTERNATIONAL, LTDр САЩ, и поради идентичност и сходство с марката и
идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака
съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност
за свързване на знака с марката, в нарушение забраната на чл.13,ал.2,т.2 от
ЗМГО. Вероятността от объркване е възможна
поради погрешната представа, която посоченото сходство създава у потребителя
относно действителния произход на стоките, а именно че са произведени от или
със съгласието, или под контрола на притежателя на регистрираните марки.
Предвид горните изводи, окръжният съд
намира за безспорно установено ,че с деянието си ,подсъдимият е осъществил от
обективна страна деянието по чл.172б,ал.1 НК, по отношение на общо 93 бр.
слънчеви очила носещи знаци на
регистрираните марки RAY BAN , „D”, NIKE и Adidas.
Това обаче, не се отнася до слънчевите
очила върху които е поставена търговската комбинирана марка „Cristian Dior,
рег.№ 587746 – 13 бр. „ и „ GIVENCHY“ 5 бр. –словна марка с рег.№
316161, тъй като тези марки не са
регистрирани от притежателите им за стоки идентични или сходни на „очила „ и
„слънчеви очила“, а за оптични уреди
изчерпателно изброени в раздел 9 от регистрацията. Поради това не са предмет на престъплението по
чл. 172б,ал.1 от НК, вр. с чл.13,ал.2,т.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗМГО, каквото обвинение е предявено на подсъдимия А.Д..
Поради това ,посочените 18 бр. слънчеви
очила от посочените две марки не са предмет на престъплението по чл.172б от НК.
Деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл. Макар да е
закупил на консигнация, на едро слънчевите очила, подсъдимият е при
разопаковането и предлагането им за продажба в търговските си обекти е
възприел, че те носят характерните за съответните марки словни и фигуративни
знаци. Същевременно, той не притежава документ , удостоверяващ оригиналния им
произход, не ги е закупил от официален дистрибутора на посочените маркови
стоки, нито сам е такъв. С оглед на това , А.Д. е съзнавал ,че предлага за
продажба стоки, върху които са поставени идентични и сходни знаци на популярните марки слънчеви очила „RAY
BAN“,”NIKE”,”ADIDAS” и „D“ без съгласието на маркопритежателите. Съзнавал е
също така, че поради идентичността и сходството на тези знаци ,а също
идентичността и сходството на стоките ,за които са регистрирани, съществува
вероятност ,някои от по- неосведомените потребители, че това са оригиналните стоки.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
На основание установената фактическа обстановка и субективната страна,
окръжният съд намира ,че деянието на подсъдимия А.Д., осъществява фактическия
състав на престъплението по чл. 172б,ал.1
от НК, а не по- тежко квалифицирания състав по по чл. 172 б ал. 2 НК. Основание
за този извод е липсата на каквито и да било доказателства, от които да се
установи по несъмнен начин , че като пряка и непосредствена последица от
горното, са настъпили съставомерните значителни вредни последици за
определени лица и в доказан размер.
Стойността на предмета на престъплението е в размер на 1395 лева,тъй като
93 бр. слънчеви очила, предмет на престъплението са предлагани от подсъдимия по
цена 15 лв. за един брой.
Понятието „значителни вредни последици“, обхваща не само имуществени вреди,
но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото, защото засягат установения правопорядък, правната сфера на
конкретни юридически или физически лица
,създават недоверие към установения държавен строй, финансовата и стопанската
система и др.
Настъпването
на вредните последици не е допустимо да се
презумира в наказателния процес, както
неправилно е приел първоинстанционният съд, а следва да се докажат по вид и
размер, и наличието на пряка причинна връзка с деянието. Съставът на престъплението е бланкетен
,доколкото препраща към разпоредбата на чл. 13 от ЗМГО, в които е дадена
дефиниция относно правата на притежателя на марката и случаите, в които тези
права са нарушени. Недопустимо е обаче,
наказателният съд при решаване на въпроса за наличието на квалифициращото обстоятелство
„настъпили значителни вредни последици“ да използва предположения, както
относно техния размер, така и по отношение на конкретните засегнати лица, за
които приема, че са настъпили. В случая важи императивното правило на чл. 303
от НПК, че присъдата не може да почива на предположения и съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Понятията
„вреда“ и „вредни последици“ в наказателното право не включва , обаче
пропуснатите ползи, а действителното
намаляване на имуществото на засегнатото лице, съответно конкретно
индивидуализирани неимуществени вреди.
В наказателното производство, съставомерните признаци на
престъплението следва да се докажат от обвинението по несъмнен начин както по
вид, така и по размер, тъй като : имуществената вреда представлява разликата между състоянието на имуществото на лицето
след засягането му от деянието и състоянието, което би имало без засягането,
т.е. да е настъпило действително намаление на имуществото му. Предмет на доказване от обвинението са и
твърдяни неимуществени вреди, които трябва да са конкретно посочени . Видно от
обвинителния акт, липсват твърдения и
описания на настъпили значителни неимуществени вреди за конкретни лица.
Първоинстанционният съд неоснователно се е позовал на
разпоредбата на чл.76б. от ЗМГО, като приел ,че следва да предположи, някакви
настъпили за притежателите на марките вреди. Приел, че тези вреди следва да се
изчислят по пазарните цените на
оригиналните стоки от съответни вид и марка, макар да е безспорно, че по делото
не се твърди и не е доказано, подсъдимият да е продал дори една бройка по
цените на оригиналите, които започват от 300 лева нагоре, тези които е предлагал
за продажба са били с цена 15 лв. за бройка. Дори да има такива данни по делото, то същите
не представляват имотна вреда, тъй като от имуществото на маркопритежателя нищо
не е излязло неправомерно.
Би
могло да се говори евентуално за пропуснати ползи, но обезщетение за пропуснати
ползи съгласно чл.82 от ЗЗД може да се
търси само при договорната отговорност, но не и при деликтната отговорност в
случаите на непозволено увреждане и престъпление.
Пропуснатата
полза от своя страна, представлява такъв
пропуск за получаване на сигурна печалба от определен размер и вид лихва, който доход е осуетен единствено от
поведението на ответника. То представлява условие, без което няма да има
пропусната печалба при нормално стечение на обстоятелствата. Пропуснатата
печалба е необходим, а не случаен
резултат от деянието и да е негова пряка, непосредствена и обективна последица,
при което в исковия граждански процес, в тежест на ищеца е да ги докаже. В случая нито един от притежателите на
регистрираните търговски марки, не е претендирал по общия исков ред, такива
пропуснати ползи, за които по делото липсват доказателства.
Безспорно е ,че понятието „вредни последици“ като съставомерен признак на престъпленията
по НК включва единствено вредите, а не пропуснатите ползи, поради което в
случая каква е пазарната стойност на оригиналните маркови стоки от същия или
подобен вид е без значение.
Необосновано първоинстанционният съд се е позовавал на
разпоредбите на чл. 76б от ЗМГО,както и
на Директива 2004/ 48/ ЕС, защото чл.76 и сл. от ЗМГО се отнасят до гражданско правните
искове за определяне на обезщетенията
при нарушение правата по този закон,
а не до начина на определяне
действителните вредни последици от престъплението по чл.172б НК. Дори в
гражданския процес, що се отнася до начина на определяне обезщетението,то
разпоредбата на чл.76б ЗМГО, изрично препраща към разпоредбата на чл. 76а ЗМГО,
според която : „Обезщетение се дължи за
всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица
от нарушението“. Видно е, че
дори в исковото производство ,ищецът е длъжен да докаже пълно и главно не само
настъпилите вреди и пропуснатите ползи ,но и това ,че са резултат от пряка и
непосредствена последица от нарушението“ Както вече се посочи, доказателства по
делото за такива вредни последици, настъпили
за маркопритежателите, пряко от деянието
по делото няма. Директива 2004/ 48/ ЕС от своя страна, няма пряко действие и неин адресат са
държавите членки на ЕС, а не гражданите.
От друга страна, тази директива се отнася
до случаите, когато е налице „заявление“,
т.е предявен е иск от увредената страна до съдебните органи , да постановяват
нарушителят да заплати на притежателя на правото обезщетение, съобразно
претърпените действителни вреди. Освен това, разпоредбите Директива 2004/ 48/ ЕС вече са транспонирани в националното ни
законодателство, и са намерили израз в чл.
76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО, регламентиращо иск за обезщетение за вреди при нарушение
на правото върху марка, поради което не
намират приложение в доказателствената дейност на съд, разглеждащ
наказателни дела.
Доказателствата
по делото не установяват от така извършеното деяние да е настъпило каквито и да било конкретни вредни последици
за притежателите на съответните марки или за потребителите. Не са
представени от обвинението доказателства, за отрицателно да е последвало в
пряка причинна връзка от конкретното деяние, изменение на условията за нормално
съществуване и възможността за упражняване на изключителното право върху конкретни
търговски марки от техните притежатели. Няма данни да са засегнати и то в каквато и да
е степен търговския статус и репутацията на притежателя на изключителното
право, които да имат конкретни имуществени измерения.
Окръжният съдът
не приема , заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, определяща
стойност на иззетите веществени доказателства в размер на 28 350 лева, тъй при
оценяването на процесните стоки неоснователно е използван подход на оценка по
пазарна стойност на оригиналните стоки с
посочените търговски марки. Налице е използване в търговската дейност на
артикули – слънчеви очила със знаци
върху тях, идентични и сходни с оригиналните такива на регистрираните марки, с цени по 15 лева за бройка, от което няма
доказателства за притежателя на
оригиналната мярка, да са настъпили вредни последици , нито пък за купувачите
на слънчеви очила. Друг би бил въпросът, ако по подсъдимият бе продавал
очилата на стойността на оригиналите по 250, 300 или 1000лв. за бройката, в
която хипотеза би могло да се обсъжда настъпили ли са вредни последици за
потребителите, тъй като законът не казва, по отношение на кого следва да са
постъпили.
Анализът на
доказателствата по делото, събрани на досъдебното производство ,в съдебното
производство при предходното разглеждане на делото по НОХД № 191/ 2019 и в при повторното
разглеждане на делото, дават основание да се направи извод, че с деянието си
подсъдимия А.Д. осъществен от обективна
и субективна страна от страна на подсъдимия състав на престъпление по чл. 172 б
ал. 1 НК, във вр. с чл.13,ал.2,пр.2 от ЗМГО. Ето защо окръжният съд намира ,че
присъдата следва да бъда изменена, като се приложи закон за по- леко наказуемо
престъпление и деянието на подсъдимия А.Д. се преквалифицира от престъпление по
чл. 172б,ал.2 от НК в престъпление по чл. 172б,ал.1 от НК, като бъде признат
за невинен и оправдан по обвинението по чл.172б,ал.2 НК, относно квалифициращия признак „причинени
значителни вредни последици“
С оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, окръжният съд намира ,че
той не може да бъде като лице с каквато и да било форма на обществена опасност.
Обществената опасност на деянието е ниска, тъй като предмет на престъплението
по чл.172б,ал.1 от НК са 93 бр. слънчеви очила от посочените марки с продажна
цена общо 1395 лева, а изпълнителното деяние е под формата на предлагане в
търговската мрежа. При това положение, присъдата следва да бъде изменена и в
наказателно осъдителната й част, като се
намали размер на наказанието „лишаване от свобода от пет години на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ,ал.1 от НК следва да се отложи за
срок от три години, а кумулативно
предвиденото наказание глоба от
пет хиляди лева на Петстотин лева.
При този изход на делото, присъдата следва да се измени и в
частта за разноските, като подсъдимият не дължи разноски 60 лв. за
възнаграждение на вещото лице по оценителната експертиза.
В
частта относно разпореждането с веществените доказателства, присъдата следва да
бъде потвърдена.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 337,ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК Плевенският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 83 от 11юни 2019г. на Районния съд гр. Плевен, ХІІІ –ти н.с.,
постановена по НОХД № 1832/ 2018г., с която подсъдимият А.А.Д. – роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен,
със средно образование, не работи, неосъждан, ЕГН: ********** е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 172б.,ал.2 ,вр. с ал.1 от НК, като ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА ПО- ЛЕКО НАКАЗУЕМО
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното то А.А.Д. деяние от престъпление
по чл.172б,ал.2,вр. с ал.1 от НК, в престъпление
по чл.172б,ал.1, от НК, като го признава за ВИНОВЕН в това че:
На
31.01.2008г. в гр.Плевен, като едноличен търговец с фирма ЕТ “А.Д.”***, без
съгласието на притежателите на изключителните права и без правно основание
използвал в търговската си дейност марките и знаците“ RAY BAN“, „D“, „ ADIDAS“
и „NIKE“, обекти на това изключително право, с което нарушил чл.13 ал.ІІ т.2
вр. с ал.І т.2,предложение последно от Закона за марките и географските
означения, като предлагал общо 93 бр. слънчеви очила с тези знаци за продажба,
от които : 90 бр “RAY BAN“ - комбинирана марка, рег.№ 4934618
общностна марка,собственост на LUXOTA GROUP S.p.A. ,със срок на действие 12.04.2007
– 02.03.2016г. ; 1 бр. „D” - комбинирана
марка с рег .№ 870135, със срок от 16.09.2005 – 16.09.2015г. - притежание на
CHRISTIAN DIOR COUTURE, Франция; 1бр. „ ADIDAS“- комбинирана марка ,регистрация
по Мадридската спогодба, рег. № 588920 със срок от 1992 – 17.06.2012г.,
притежател „adidas AG“ , Германия; -1 бр „ NIKE“ - словна и фигуративна марка ,
с рег. № 51755 със срок от 12.06.2005 – 29.10.2011, с притежател „NIKE
INTERNATIONAL, LTD“ – САЩ, които поради
сходство с марката и знака, и идентичността или сходството на стоките,за които
е регистрирана марката и знака, съществува вероятност за объркване на
потребителите.
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 83 от 11юни 2019г. на Районния съд гр. Плевен, ХІІІ –ти н.с., постановена по
НОХД № 1832/ 2018г. в наказателно осъдителната й част , като НАМАЛЯВА размера наказанията наложени на подсъдимия А.А.Д.,
с установена самоличност, както следва:
НАМАЛЯВА
размера на наказанието
лишаване от свобода от ПЕТ години
лишаване на свобода на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
НАМАЛЯВА
кумулативно наложеното наказание ГЛОБА от Пет хиляди лева на „ ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН
лева“ .
На
основание чл. 66,ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Признава
подсъдимия А.А.Д., с установена по делото
самоличността ЗА НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА
по обвинението за престъпление по чл.
172б,ал.2 от НК, относно по- тежко
квалифциращото обстоятелство „настъпили вредни последици в размер на
28 350 лева“, както и по отношение
обвинението за 13 бр. слънчеви очила
с марката „Cristian Dior“ – комбинирана марка рег. № 587746 със срок от 05.06.1992г – 05-06.20102 и 5 бр.
слънчеви очила „GIVENCHY“- словна марка с рег.№ 316161 със срок от 07.11.2013 –
01.07.2016г., притежание на GIVENCHY,Sosiete anonyme Франция.
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДАТА
в частта относно разноските, като на основание чл. 189,ал.3 от НПК ОСЪЖДА А.А.Д.
с установена самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените деловодни разноски в размер на
350 лева по смета на ОД на МВР- Плевен и 397 лева по сметката на Районния съд –
Плевен.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата, в ЧАСТТА относно
разпореждането с веществените доказателства.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване и протестиране.
Председател: Членове: