Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 17.03.**10 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На седемнадесети февруари две хиляди и десета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Сн.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1224 по описа за **09 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание член 108 от ЗС.
Ищецът
– К.Д.С. твърди,
че е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ ****ид.ч. от гараж, като собствеността придобил от баща му
– Д.К.С. и майка му – С.К.С.въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *********08г. на нотариус *******град К.. Твърди, че ответниците
владеели процесния имот без правно основание. Сочи, че на *****. изпратил
нотариална покана до ответниците, получена от тях на *****., но до настоящия
момент, същите не са му предали владението върху имота. МОЛИ съда, да постанови решение с
което да осъди ответниците да му предадат владението на ****ид.ч. от гараж,
построен в северозападната част на дворно място с обща застроена и незастроена
площ от *** кв.м., съставляващо *****, в квартал ** по плана на град К.,
съгласно Заповед № *****., като ***** съставлява ПИ № **** с административен
адрес – град К., „****, при граници и съседи: от юг – масивна жилищна сграда,
от север – гараж, , от изток – дворно място и от запад – ****. Претендират
направените по делото разноски.
Ответниците
- Ц.И.П. и И.С.П. оспорват предявения иск
като неоснователен и молят същият да бъде отхвърлен. Твърдят, че
нотариалният акт, който легитимира собствениците на имота по договора за
дарение е констативен нотариален акт № ********08г. на нотариус *******град К.
за извършена обстоятелствена проверка. Оспорват фактическите констатации на
нотариуса при извършената обстоятелствена проверка, като описаните писмени
доказателства и разпитаните свидетели не са обосновали признаването правото на
собственост на молителите. Сочат, че собственици на процесното помещение от **
кв.м. са четиримата собственика на земята върху която е построена сградата - Д.К.С.,
Тодор Колев С., И.С.П. и П.С.С.. Гаражите, построени върху имота са незаконни
постройки и приращения върху имота. За тях строителни книжа не са одобрявани,
не е получавана разрешение за строеж и са се ползвали от собствениците на
парцела. Твърдят, че давността никога не е прекъсвала, данъците са заплащани от
собствениците на парцела, като ищецът няма правно основание да черпи права от
недобросъвестното си поведение на своите праводатели. Оспорват факта, процесния
имот да е придобит по давност от праводателите по договора за дарение.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Във
връзка с установяване на обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния
имот, същият е ангажирал писмени доказателства. От представения нотариален акт
№ *****. на нотариус *******град К. се установява, че по силата на дарение
сключено на *****., ищецът – К.С. е придобил от родителите си – Д.и С.С.процесния
имот, представляващ – ГАРАЖ с площ от ** кв.м., построен в северозападната част
на дворно място с обща застроена и незастроена площ от *** кв.м., съставляващо *****,
в квартал ** по плана на град К. с административен адрес – град К., улица „****.
С
последваща разпоредителна сделка, а именно - покупко-продажба от *****.,
обективирана нотариален акт № *****. на нотариус *******град К., ищецът - К.С.
е прехвърлил на С.Н.Т.***** ид.ч. от процесния гараж. Така, с извършената
разпоредителна сделка, същия е останал собственик на ****ид.ч. от гаража. Идентичността
на имота, в който е построен процесния гаража се установява от представената по
делото скица № *****. на Община К..
Във
връзка с оспорване на предявения иск (както и факта, процесния имот да е
придобит по давност от праводателите по договора за дарение), ответниците са
ангажирани писмени доказателства. От приложената нотариална преписка по
нотариално дело № *****. на нотариус *******град К. се установява, че по молба
на праводателя на ищеца – Д.К.С. е образувано нотариално производство по реда
на член 587 от ГПК във връзка с член 79 от ЗС за извършване на обстоятелствена
проверка и признаване правото на собственост. Във връзка с това, молителят - Д.К.С.
и съпругата му С.К.С.са призвани за собственици на основание изтекла придобивна
давност на следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № ** на първи етаж с площ от ***
кв.м., находящ се в масивна жилищна четириетажна сграда в дворно място със
застроена и незастроена площ от *** кв.м., съставляващо *****, в квартал ** по
плана на град К.; ГАРАЖ с площ от ** кв.м., построен в първия приземен етаж в
източното крило на сградата, с административен адрес – град К., улица „**** и ГАРАЖ
с площ от ** кв.м., построен в северозападната част на дворно място с обща
застроена и незастроена площ от *** кв.м., съставляващо *****, в квартал ** по
плана на град К. с административен адрес – град К., улица „****.
Като
писмени доказателства за удостоверяване правото на собственост в инициираното
нотариално производство, молителят - Д.К.С. е представил нотариален акт № ******.
по описа на РС – К., видно от който по силата на договор за дарение от ******. Д.К.С.,
П.К.С., И.С. С. и П.С.С. са придобили в собственост дворно място в град К. с
площ от ** кв.м., съставлаващо имот с пл. № ***, в квартал ** по плана на
града, за който имот е отреден парцел *** в съсобственост с имот пл. № ****.
С
разделителен протокол от *****., нотариално заверен от същата дата при РС – К.,
собствениците на дворното място - Д.К.С., П.К.С., И.С. С. и П.С.С. са си
разпределили обектите на собственост от проектираната да се построи в процесния
имот триетажна жилищна сграда. Видно от посочения документ, в същия не е
предвидено, респ. не е отбелязано построяване и разпределение на гаражи.
В
последствие по силата на договор за замяна *****., обективиран в представения
по делото нотариален акт № *****г. на РС – К. се установява, че един от
съсобствениците П.К.С. със съгласието на съпругата си В.Г.С.е прехвърлил на Н.
и М.Г. само западния апартамент на третия етаж, находящ се в триетажна жилищна
сграда, построена в имот пл. № ***, парцел ***, в квартал ** по плана на град К.,
но без да се разпорежда със собствеността досежно дворното място.
По
делото съдът е допуснал и изслушал свидетели страни. От показанията на
свидетелите осигурени от ищцовата страна – М.К.Н. и И.П.И. се установява
следното: Свидетелят Н. твърди, че е съсед на страните в процеса и му е
известен спорния гараж. Твърди, че в момента част от този гараж се владее от Ц.П..
Същият владеел най-северната част от гаража на ищеца. Сочи, че в имота били
построени са три гаража, като присъствал на строежа им. Един гараж го ползват
двамата – К.и Ц.. Сочи като дата на построяване 1950-1951-1952 година.
Разказва, че процесният гараж го строил бащата на ищеца и същият го ползвал,
като слагал вътре материали. Впоследствие, бащата на ищеца позволил на Ц.П.
временно да ползва гаража за нанасяне на багаж на родителите му. Сочи, че от
трите гаража, южният е на ищеца, като в същият има две помещения - малко помещение представлявало гараж с
поставени гаражни врати, а голямото помещение няма врати и се ползва така.
Свидетелят И.твърди, че гаражът с площ от около ** кв.м. се
намирал от северната част на построения в имота блок. В момента това помещение
се ползвало от Ц.П.. Твърди, че С. дал на Ц. на баща му да ползва гаража,
когато дошли да живеят в К. някъде през 1**4г. Сочи, че Д.С. му бил колега и той му помагал при
строежа на гаража. Процесният гараж е разделен на две. Имало едно малко
помещение, което било дадено да се ползва от бащата на ответника Ц. По-голямото
помещение от гараж и С. го ползвал, а след това го продадоли на лицето - С.и в
настоящия момент тя го ползвала. Сочи, че когато дошъл на Ц.баща му в града,
същият нямал къде да си сложи багажа и С. го дал на Ц.на баща му. Докато бил
жив на ответника баща му, същият ползвал имота. Твърди, че голямото помещение
имало външни врати, но в момента спорът бил за това малкото помещение, което е
обособено в голямата клетка изчертана на скицата и е била заключена от Ц.П..
Последните **-**години малкото помещение се ползваше общо от С.и от П., а
голямото се ползвало от С.докато го продали на С.. Сочи, че ответницата И. я
познава, не я е видял с ключ да влиза в някои от тези имоти.
От показанията на свидетелите осигурени от ответната страна
– П.С.С. и В.Г.С.се установява следното: Свидетелят С.твърди, че живее на
адреса, в който се намира процесния гараж. Сочи, че това е общ парцел, който са
наследили от техните родители, а къщата са я строили през 70-те години. След 1**2-1**3г.
започнали да се строят гаражните клетки. Никой не го е питал дали могат да
строят и дали е съгласен. Започнали да строят Ц.П. и Д.С., тъй като свидетелят
нямал възможност да си стегна етажа и не ходел в имота. В момента съществували
два гаража като гаражи. Като квадратура същите били еднакви. Описва
постройките, както следва: южната постройка представлява две помещение - едното
е най-малко от всички и се намира под неговата тераса (от жилищната сграда), а
другото е до него гараж с гаражна врата. Другото помещение – още един гараж бил
построен от северната страна. Твърди, че Петър С. продал своя апартамент и
отстъпи втория гараж от юг на купувача на апартамента Н. Г., без да пита
абсолютно никой. Това станало 1**7-78 година. От тогава този гараж южния го
ползал Н. Г., а северния го ползвал зет му - Ц.П., а сестра му - И.П. ползвала
това килерче – по-малкото помещение от южния гараж, намиращо се под терасата.
Това помещение сестра му го ползвала повече от 10 години. Зет му – Ц.П. ползвал
северния гараж, а пък южния го ползвал зетя на Н. Г. и дъщеря му С.. Южният
гараж го ползвали цялата фамилия С.до 1**7 година.
Свидетелят С.сочи, че като собственици на апартамент от
построената в имота жилищна през 1**7г., продали същия на Н. Г.. Сочи, че не
ú е известно как са строени гаражите, но в имота има такива, като
подчертава, че на Н. Г. прехвърлели само апартамента. Твърди, че при
прехвърлянето на апартамента гараж не се продал и не са получили пари за
продажба на такъв.
От
представеното по делото Писмо № ***от **.01.**10г. от Община К. (на лист 75 от
делото) се установява, че в архивите на Общината не се съдържат строителни
книжа и документи, касаещи процесния гараж, което да е собственост на
ответниците по делото.
С
представено по делото Писмо № ***от **.01.**10г. от Община К. (на лист 58 от
делото) се уведомява, по отношение на гараж с площ от ** кв.м., находящ се в
град К., на улица „**** има подадени данъчни декларации по член 14 от ЗМДТ от Н.и
М.Г.и, както и от С.и Т.Т.. С писмото са представени и квитанции за платени
данъци по отношение на този гараж за периода от **00г. до **08г.
Други доказателства от значение по делото не
са представени.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
средните изводи от правна страна:
За
да възникне претенцията по член 108 от ЗС в полза на едно лице, то трябва да е
титуляр на субективното вещно право, което е нарушено, т.е. да е активно
легитимирано по правоотношението. От друга страна, е необходимо да се знае
срещу кое точно лице е насочена претенцията, от кого може да се иска връщане на
вещта, респективно предаване на владението. Разпоредбата на член 108 от ЗС
определя като длъжник по притежанието - лицето, което към момента я владее или
държи. Тези обстоятелства по делото сочат основателността на предявения иск и
се обозначават като материалноправна легитимация на страните (активна и
пасивна).
При ревандикационния иск ищецът, за да
докаже, че е собственик, трябва да докаже, че е придобил собствеността по
първичен начин. Съдът намира, че в рамките на настоящото производство ищецът е
ангажирал категорични доказателства, въз основа на които съдът да направи
обоснования извод, че той, а не ответниците, са собственици на процесния имот и
че последните ги владеят без правно основание. Аргументите за това са следните:
С оглед представените по делото писмени
доказателства, съдът намира за установено, че имотът, в които е построен
процесният гараж, към момента на построяването му е бил собственост на - Д.К.С.,
П.К.С., И.С. С. и П.С.С., съгласно договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № ******. по описа на РС – К..
В
случая следва да се отбележи, че придобиването на вещни права върху даден обект
не зависи от законността на строителството, а от наличието на вещни права върху
дворното място, в което обектът е построен – право на собственост или право на
строеж, когато се касае за трайно прикрепен към земята обект, какъвто е
процесния гараж. Санкцията от незаконното строителство се свежда само до
премахване на незаконно построената постройка.
От
приетите гласни доказателство безспорно
се установи, че гаражите в процесния имот са построени от Ц.П. и от бащата на
ищеца – Д.С.. В тази връзка, изключение правят само показанията на свидетелката
Серкьова, която въобще не дава показания относно това как са построени
гаражите. Единственото, което е известно на посочената свидетелка е факта, че
към 1**7г. същите били построени в дворното място.
Предвид
представения нотариален акт за собственост на дворното място от ***. (нот.акт №
******.), в който се съдържат данни, че посочените в акта преобретатели към ***.
са придобили само дворно място без сгради и събраните гласни доказателства,
съдът приема, че процесният гараж е построен в периода 1**2-1**4г.
От
представения по делото нотариален акт № *****г. на РС – К. безспорно се
установи, че единия от съсобствениците на дворното място върху което е построен
гаража, се е разпоредил с притежавания от него апартамент, находящ се жилищна
сграда, построена в същия имот, но няма акт на разпореждане с притежаван от
него евентуално гараж. Т.е. преобретателите – Н. и М.Г.са придобили само
западния апартамент на третия етаж, находящ се в триетажна жилищна сграда,
построена в имот пл. № ***, парцел ***, в квартал ** по плана на град К.. По
делото не са представени писмени доказателства (каквито показания дава
свидетелят Сираков), от които да се установява, че същите са собственици на
гараж в процесния имот, какъвто е деклариран от тях пред Община К..
Въпреки, че липсва строителна документация,
установяваща разрешения за строежа на гаражите в процесния имот, същите са
построени през 1**2-1**4г. и към настоящия момент съществуват като обособена
вещ върху имота, представляващ - *****, в квартал ** по плана на град К. с
административен адрес – град К., улица „****, собственост на Д.К.С., П.К.С., И.С.
С. и П.С.С. и представляват годен обект на правото на собственост.
Според
закона, собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен
ако е установено друго, съгласно разпоредбата на член 92 от ЗС. Следователно, след
като гаражът съществува като годен обект на правото на собственост,
собствениците на земята, върху която е построен гаражът, са станали и
собственици на процесния гараж по силата на приращението, съгласно цитираната
разпоредба. След като гаражът не е построен въз основа на надлежно учредено
право на строеж – суперфиция (каквато и не се твърди в процеса), същият би
могъл да се придобие при осъществяване фактическия състав на друг придобивен
способ, като - давност, с който надлежно може да се обори законовото
предположение на член 92 от ЗС и да се придобие собствеността.
При
така установените по делото факти, съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците, че процесният гараж не е придобит по давност от праводателите
на ищеца по договора за дарение. Съгласно разпоредбата на член 79 от ЗС,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Необходимо е също така, когато се строи в чужд или съсобствен имот, да
се демонстрира, че строежът се извършва с цел да се придобие собственост върху
постройката. Това означава, че праводателите на ищеца, при упражняването на
фактическа власт върху гаража е следвало да предприемат действия, с които да са
отблъснали съсобствениците на имота. Такива доказателства са представени по
делото.
От
събраните гласни доказателства безспорно се установи, че ответникът Ц.П. и
бащата на ищеца – Д.С. са построили в имота двата гаража. В тази връзка са и
показанията и на свидетеля, осигурен от ответната страна – П.С., който в
показанията си твърди, че през 1**2-1**3г. двамата започнали да строят
гаражните клетки, като в момента в имота съществували два гаража с еднаква
квадратура. Процесната южна постройка (гараж) се състояла от две части.
Северния гараж се ползвал от ответникът по делото, а ответницата ползвала и
малкото помещение от южния гараж. От показанията на свидетелите на ищцовата
страна, който съдът намира за непротиворечиви, последователни и кореспондиращи
с останалия по делото доказателствен материал се установи, процесния гараж е
построен от бащата на ищеца - Д.С.. Същият е използвал гаража като свой, но е
позволил на бащата на ответника, когато дошъл да живее в град К. през 1**4г. да
складира в него вещи (багаж - съгласно показанията на свидетелите). По-голямото
помещение С. го е продал в последствие на С.(което се установява и от
представения по делото нотариален акт № *****. на нотариус *******град К.), а
докато бил жив бащата на ответника е ползвал имота. Свидетелите сочат, че към
настоящия момент имотът се владее от ответниците. Т.е., построявайки процесния
гараж, бащата на ищеца - Д.С. е владеел същия в продължение на повече от десет
години и се е считал за негов собственик на основание изтекла в негова полза
придобивна давност. Факта, че е предоставил на бащата на ответника да ползва
гаража, като складира в него вещи не е довело до изгубване на собствеността му.
В случая, последния безвъзмездно е ползвал процесния обект, като по делото няма
данни той да е демонстрирал промяна в намерението си, изразяваща си в намерение
да придобие имота за себе си. Така бащата на ответът , а в последствие и самият
той е държал имота за праводателя на ищеца – С.. Въз основа на приетите и
обсъдени доказателства, съдът счита, че праводателите на ищеца са придобили на
собствеността на процесния гараж на оригинерно основание, годно до ги направи
собственици, в следствие на продължилото повече от 10 години явно и
необезпокоявано владение.
След
като праводателите на ищеца са придобили гаража по давност, с извършената
разпоредителна сделка, съгласно нотариален акт № *****. на нотариус *******град
К. собствеността върху постройката - гараж е преминала върху ищеца. В
последствие същият се е разпоредил с част от гаража, като към настоящия момент
се легитимира като собственик на ****ид.ч. от гаража.
По
делото не е спорно, а и от събраните гласни доказателства се установи, че
частта от процесния имот се ползва и владее от ответниците, поради което искът
за предаване на част от имота следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на ответника,
съгласно член 78, ал. 3 от ГПК, следва да му се присъдят направените по делото
разноски в размер на 313.00 лева, представляващи платен адвокатски хонорар в
размер на 250.00 лева и държавна такса и разноски в размер на 63.00 лева.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 108 от ЗС, Ц.И.П.
и И.С.П.,*** да предадат на К.Д.С. *** с ЕГН ********** собствеността и
владението на процесния имот, представляващ – ****ид.ч. от гараж, построен в
северозападната част на дворно място с обща застроена и незастроена площ от ***
кв.м., съставляващо *****, в квартал ** по плана на град К., съгласно Заповед №
*****., като ***** съставлява ПИ № **** с административен адрес – град К., „****,
при граници и съседи: от юг – масивна жилищна сграда, от север – гараж, , от
изток – дворно място и от запад – ****
ОСЪЖДА, Ц.И.П. и И.С.П.,***
да заплати на К.Д.С. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 313.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните
пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.