Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260099/04.03.
Година
2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На дванадесети януари Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 01827 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №42-0001853/05.10.2020г.,
издадено от директор РД „Автомобилна администрация”, гр. София, на „****“ ЕООД с
ЕИК ***, представлявано от управителя Л.Й. И. е наложена имуществена
санкция 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, за това, че на 16.09.2020г., около 12.15
часа, в гр. Перник, при извършване на
комплексна проверка на транспортната дейност на превозвача „****“ ЕООД,
притежаващ лиценз за извършване на международен
превоз на товари № 19988, валиден
до 24.10.2028г., е установено, че е допуснал извършването на превоз на товари
на 23.05.2020г. с товарен автомобил
Мерцедес 2540 Л, с рег. № ****, управляван от водача П. П. Т. с ЕГН **********, без за автомобила
да е издадено валидно удостоверение за техническа изправност – нарушение на чл.
87а, ал.1, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от
„****“ ЕООД, представлявано от управителя
Л.Й. И.,чрез пълномощника – адв. В.К., с
която моли за отмяна на издаденото наказателно постановление, като се излагат
възражения за допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуални
правила и нарушения на материалния закон.
Същата позиция пълномощникът
поддържа в съдебното производство, като
излага и допълнителни доводи в нейна
подкрепа. Претендира и присъждане на
направените от жалбоподателя разноски в производството.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като издадено
при спазване на процесуалините изисквания и
при правлино приложение на материалния
закон. В съдебното производство представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 09.09.2020г. до управителя на
„****“ ЕООД било изпратено известие, рег. № 11-47-5906/17 с указание за явяване
в седемдневен срок от получаването му в РД „АА“ – гр. София и за представяне на
подробно изброени документи, необходими за
извършване на комплексна проверка на
дейността на дружеството като
превозвач.
След представяне и проверка на
изисканите документи, свидетелите Л.М. и
Г.Д. *** констатирали, че на
23.05.2020г. с товарен автомобил Мерцедес 2540 Л, с рег. № ****, управляван от
водача П. П. Т. с ЕГН **********,
назначен в дружеството като шофьор, е извършен превоз на товари без за
автомобила да е издадено валидно удостоверение
за техническа изправност. Инспекторите констатирали, че за извършването на
превоза с автомобил без валидно удостоверение за техническа изправност, на
същата дата - 23.05.2020г., в град София, срещу водача на МПС е съставен АУАН
серия А-2012, № 273884, като му било
вменено нарушение по чл.147, ал.3,
т.4 от ЗДвП. При извършена проверка в информационната система на ИААА
контролните органи установили, че последното издадено за товарния автомобил удостоверение за извършен периодичен преглед за техническа
изправност е било с валидност до 14.05.2020г.
Съставен бил констативен протокол
за комплексна проверка, в който инспекторите при РД АА подробно отразили констатациите
си. Законният представител на дружеството бил запознат със съдържанието на
протокола, което удостоверил с подписа си.
Въз основа
на установеното фактическо положение, инспектор Л.М. приел, че превозвачът „****“
ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.87а,
т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, тъй като е допуснал извършването на
превоз на товари на 23.05.2020г. с горепосочения товарен автомобил, за който не
е имало издадено валидно удостоверение за техническа изправност, поради което
образувал срещу дружеството административнонаказателно производство със
съставяне на АУАН серия А-2019 №
278038/16.09.2020г.
При предявяване
на акта управителят на „****“ ЕООД не вписал
обяснения и възражения срещу констатациите в него.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.
На 05.10.2020
г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, ангажирал имуществената отговорност на жалбоподателя за горепосоченото нарушение.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.С. М.
и Г. Г.Д., както и от приетите писмени
доказателства: заверени копия на АУАН серия
А-2019 № 278038/16.09.2020г. и АУАН серия А-2012 № 273884/23.05.2020г., справка от информационната система на ИААА, известие,
рег.№11-47-5906/17/09.09.2020г. до управителя на „****“ ЕООД, протокол за
комплексна проверка от 16.09.2020г., заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на МТИТС и заповед
№ 589/31.01.2020г. на изпълнителен директор на ИА АА – София.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
При извършване
на цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдебният състав констатира допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, налагащи отмяната му като незаконосъобразно.
Съображенията са следните:
Преценявайки фактическите
обстоятелства, на които се основава обвинението за нарушение по чл.87а, ал.1 т.1 от Наредба
№33/03.11.1999г. на МТ, съдът счита, че
описанието му е неточно и непълно, както и че изложените факти не изпълват
състава на соченото административно нарушение.
На „****“ ЕООД е вменено като нарушение, че като превозвач е допуснал извършването на превоз
на товари на 23.05.2020г. с товарен автомобил
Мерцедес 2540 Л, с рег. № ****, управляван от водача П. П. Т., без за автомобила да е издадено валидно
удостоверение за техническа изправност. Това деяние в АУАН е квалифицирано
като нарушение на предписанието в чл.87а,
т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България. Нормата регламентира, че лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите на товари само
с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на
техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност /т.1/ и издаден
знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
ППС /т.2/. Разпоредбата е част от
установените изисквания към
лицата по чл.2, ал.1 /превозвачите/ по организация на обществен превоз на
товари .
В случая отговорността на жалбоподателя
е ангажирана на основание нормата
на чл.105, ал.1 от ЗАвП, като е прието, че в качеството си на превозвач е
допуснал извършването на превоза
без валидно удостоверение за техническа
изправност на МПС. Приложените норми обаче не съдържат състав на
допустителство. Съгласно чл. 10 от ЗАНН, допустителите се наказват само в
случаите, предвидени в съответен закон или указ. В действителност, за нарушаване на установените изисквания,
свързани с организацията, допускането или разпореждането извършването на
превозите законът предвижда отговорност
на друго основание - чл.96, ал.5 от ЗАвП,
като при това установява
санкция в значително по-висок размер. При
наличието на специална санкционна норма, нормата на чл.105, ал.1 от ЗАвП е
неприложима .
Отделно от изложеното, правилното прилагане на материалния
закон изисква безспорно посочване и доказване вида на извършвания превоз,
доколкото аналогично на установеното към превозвачите правно предписание в чл.87а, ал.1 от Наредба №33/99г. се съдържа
и в други разпоредби, отнасящи се към останалите
видове превози. Формулирайки констатацията за нарушение актосъставителят и АНО са се позовали на
съставен АУАН срещу водача на товарния автомобил на датата, на която превозът е
извършен, и на направена справка в информационната система на ИААА. От последната
безспорно става ясно, че последното издадено удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на описания автомобил е било с
валидност до 14.05.2020г., макар този факт да не е намерил отразяване при
описание на нарушението. По отношение самото осъществяване на превоза и неговия
вид в обстоятелствената част на акта и НП се препраща към съставения на 23.05.2020г. срещу водача АУАН с №273884,
приет като писмено доказателство. Видно е, че със същия е констатирано
нарушение във връзка с извършван на 23.05.2020г. превоз на товари за собствена
сметка, а не обществен превоз на товари по
смисъла на дефинициите на всяко от понятията в §1, т.1, т.3 и т.4 от
ДР на ЗАвП. При осъществяван превоз товари
за собствена сметка нормите на Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България са неприложими.
Изложеното противоречие и липсата на ангажирани
доказателства за вида на осъществявания на 23.05.2020г. превоз не дава
възможност за проверка в насока правилно
ли е приложен закона, в частност законосъобразно ли установените факти са подведени под нормата
на чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба №33/99г. на МТ.
Основателно е и възражението, че не са изпълнени императивните изисквания към съдържанието на
акта и наказателното постановление по
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за означаване мястото на извършване на
нарушението. Предвид изложените факти в обстоятелствената им част, безспорно е,
че посоченото място /гр. Перник, ОО „АА“/ е това, на което нарушението е
установено при извършената комплексна проверка на жалбоподателя, не мястото на извършване на
самото нарушение. Последното е осъществено в по-ранен момент /на 23.05.2020г/ и
се е изразило в действие – допускане
извършване на превоз на товари с
товарен автомобил, за който не е издадено удостоверение за техническа
изправност. Следователно мястото на нарушението е там, където е започнал
превоза, непосочено и неустановимо от доказателствата по делото. Освен нарушаване на императивното изискване към
съдържанието на акта и постановлението в тази насока, допуснатата неяснота не
дава възможност за установяване спазена ли е местната подсъдност за разглеждане
на делото, както и материалната компетентност на актосъставителя и наказващия
орган.
Съдът не приема за
основателно възражението, че административнонаказателното производство е
образувано в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е
съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя.
Възражението се основава на това, че осъществения на 23.05.2020г. превоз на товари без валидно издадено за МПС удостоверение за техническа изправност е
установен с АУАН, съставен на същата
дата срещу водача на превозното средство.
Поддържа се, че още към този момент нарушението, предмет на
процесното административнонаказателно
производство, изразило се в допускане извършването на този превоз от страна на
превозвача, е било известно на контролните
органи, т.е., че към тази датата
нарушителят е бил открит. В същото време процесният АУАН е съставен
на 16.09.2020г., което е повече
от три месеца след констатираното извършване на превоза.
Съдът не приема тези
аргументи за основателни и счита, че давностният срок за образуване на
административнонаказателното
производство е спазен. Писмените и гласните доказателствени средства по
делото безспорно установяват, че нарушението е констатирано в хода на извършена
комплексна проверка на превозвача, осъществена на 16.09.2020г., за резултатите от която е съставен протокол.
Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34 ЗАНН
предполага установяване на всички елементи от фактическия състав на
административното нарушение, за което се твърди, че е извършено от точно
определено лице, което ще бъде прието като нарушител със съставяне на АУАН.
Съгласно съдебната практика, нарушителят се счита за открит, когато в писмен
документ, показания на свидетели или лично волеизявление на дееца се съдържат
данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. При това, тези
данни следва да са станали достояние именно на компетентния да състави акта, а
не на друг орган. В този контекст, след като компетентният да състави акт орган
е констатирал нарушение в хода на осъществена спрямо дружеството комплексна
проверка на 16.09.2020г., то от тази именно дата за него възниква правомощието да образува администартивнонаказателно производство в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Обстоятелството,
че във връзка със същия превоз е бил съставен АУАН № 273884/23.05.2020г. срещу
друг субект /водача на МПС/, за друго нарушение, при това извършено на
територията на град София, и отразяването на същия акт в информационната система
на ИА АА, не означава непременно, че още към 23.05.2020г. е установено
конкретно нарушение, извършено от „****“ ЕООД. Привличането към отговорност и
на превозвача за допускане на превоза несъмнено е изисквало допълнителна
проверка и събиране на доказателства, което се е случило именно в хода на осъществената комплексна проверка. Доказателствата
по делото сочат, че след приключването й с протокол от 16.09.2020г. актосъставителят
е формирал извод за наличие на извършено нарушение и за неговия автор, след
което закономерно е предприел действия по образуване на
администаративнонаказателно производство срещу „****“ ЕООД
При това положение началният момент, от който следва да се преценява срокът
по чл.34, ал.1 от ЗАНН е 16.09.2020г. и след като АУАН е съставен на същата дата, то
същият е спазен.
Независимо от отхвърлянето на последното възражение, констатираните по-горе нарушения в
административнонаказателната процедура са съществени и са неотстраними, което
ще има за последица отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на закона. При това положение,
разглеждане и обсъждане на въпросите по съществото на спора не се дължи.
По
разноските:
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят „****“ ЕООД е направил разноски за
възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 23.10.2020г., сключен
между дружеството, представлявано от управителя Л.И. и адв. В.К., се
установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално
представителство по а.н. дело, образувано във връзка с обжалването на процесното
наказателно постановление в размер 300 лв., като е отразено заплащането му в
брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на
органа, издал отмененото наказателно постановление. Същото е в минималния
размер предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съгласно чл.63,
ал.4 от ЗАНН няма възможност за
намаляването му.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0001853/05.10.2020г.,
издадено от директор РД „Автомобилна администрация”, гр. София, с което на „****“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, общ. ***, представлявано
от управителя Л.Й. И. на основание чл.105, ал.1
от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 87а, ал.1, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999
г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр. София с адрес гр. София, ул. Гурко №5,
да заплати на „****“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление с. ***, общ. ***, представлявано от управителя Л.Й. И., сума от 300 /триста/ лева,
представляваща направени от дружеството разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К,
№2557182, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на В. Андреева
Николова с ЕГН ********** с адрес ***, е наложена глоба в размер 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.