№ 2514
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110158548 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от М. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. ......... срещу “ЛИЗИНГ ФИНАНС” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 53,
чрез представляващите дружеството ..........., в качеството му на изпълнителен директор,
действащи чрез адв. Щ. Н., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Врабча“ № 8.
Ищецът твърди, че в полза на ответното дружество е бил издаден на 29.04.2009 г. по
ч.гр.д. № 11226/2009 г. по описа на СРС изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да
заплати на ответника сумата от 4 279.64 евро, включваща главница, законна лихва върху
главницата от 24.02.2009 г. и 549.42 лева - разноски по делото. Сочи, че въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 296/2009 при ЧСИ
......., с район на действие СГС и per. № 852, по което с постановление от 11.06.2009г. била
наложена възбрана върху собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в с. Кошница. На
същата дата и с искане до АВ на ....... с изх 03116/11.06.2009 били запорирани 100 броя
дружествени дялове на М. С. Г в “Дъ Ду Ит Фор Ю Тийм” ЕООД, ЕИК *********, а с
искане до АВ с изх 03117/11.06.2007 били запорирани 100 броя дружествени дялове на М. С.
Г. в “Емелин" ЕООД, ЕИК *********. С искане до АВ с изх 03118/11.06.2007 били
запорирани дружествени дялове на М. С. в „Булбрит Пропърти Мениджмънт“ с ЕИК:
*********.
Сочи, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 01.07.2009 г.,
с което било поискане налагането на възбрана на нива в с. Кумарица - 0.217 дка.
На 28.08.2012г. при ЧСИ Каталин Попов била депозирана молба с вх 15958/28.08.2012
1
от Пиреос Лизинг България, съгласно която взискателят поискал да се премести делото при
съдебен изпълнител в гр.Смолян, да бъде насрочен опис на с.Кошница и да се пристъпи към
публична продан на имота, като на 30.08.2012г. ЧСИ ....... изпратил по компетентност
изпълнителното дело за продължаване на изпълнителните действия при ДСИ в гр. Смолян.
Там било образувано изпълнително дело № 373/2012, като ДСИ Мачкърски назначил опис на
едноетажна паянтова сграда с площ от 81 кв. м., построена в имот пл. № 7 с площ от 81 кв м,
участващ в УПИ 1 - Воденица, находящ се в кв. 2 по ПУП на с. Кошница при граници - път
пешеходна пътека, имот пл. № 8, имот № 9 вада и имот № 12, ведно с правото на
собственост върху описания по-горе ПИ на 28.11.2012 година и назначил вещо лице Денка
Стоева с хонорар от 200 лв. Взискателят не заплатил хонорара на вещото лице, като на
27.22.2012 от взискателя била депозирана молба за отлагане извършването на описа до второ
нареждане от тяхна страна. На 13.12.2016 Дияна Миланова - ДСИ Смолян прекратила с
постановление ИД 373/2012, ведно с ИД 296/2009 по описа на СИС при PC - Смолян с
взискател Лизинг Финанс ЕАД (С предишно наименование “Пиреос Лизинг България” АД),
ЕИК *********, като постановила да се вдигнат наложените запори и възбрани.
Постановлението било влязло в сила на 25.01.2017. На 26.01.2017 с молба от „Лизинг
Финанс“, изпратена по пощата на 24.01.2017, била поискана справка ГРАО за постоянен и
настоящ адрес, семейно положение и родствени връзки, както и искане да насрочи опис на
секвестируеми вещи. Ищецът сочи, че съобщението за прекратяване било връчено на адв
Любомира Тодорова на 17.01.2017 с разписка. С изх 324/31.03.2017 Районен съд Смолян
изпратил до „Лизинг Финанс“ уведомление, че оригиналните изпълнителен лист и заповед
за изпълнение ще им бъдат върнати на гише СИС при PC Смолян на изрично упълномощено
за целта лице, като съобщението било връчено на 15.02.2017. На 19.07.2017г. ДСИ Росица
Димчева разпоредила да се уведоми взискателя, че делото е перимирано на основание чл.
433, ал. 1. т. 8 от ГПК с влязло в сила постановление на 25.02.2017г., което разпореждане
било изпратено и получено на 18.08.2017. На 23.08.2017 „Лизинг Финанс“ поискало
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист да им бъдат върнати по куриер за тяхна
сметка, обаче с разпореждане от 28.08.2017. на ДСИ - Районен съд Смолян е било посочено,
че ще им бъдат върнати на гише, за което разпореждане били уведомени на 18.09.2017. На
18.06.2019 г. Ромил Златанов поискал да им бъдат върнати оригиналите на ИЛ и заповед за
изпълнение по дело 373/2012, което било прекратено, както и заверено копие от поканата за
доброволно изпълнение.
Твърди се, че в последствие през 2019 година било образувано изп.д. №
20197810400569 при ЧСИ Георги Дичев, по което на 21.08.2020г. бил наложен запор върху
дружествените дялове на ищцата в капитала на “3 ЕС ДОГС” ЕООД, с ЕИК *********.
В исковата молба се излагат твърдения, че изпълнителният лист е погасен по давност
на 01.07.2014г., до колкото последното валидно изпълнително действие било извършено на
01.07.2009г. Ищецът се позовава на мотивите на Тълкувателно Решение № 2/201 Зг.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2013г., според което във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение, съдебният изпълнител служебно вдига
2
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Посочва,
че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява само доколкото
чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни
способи. В настоящия казус нямало извършвани изпълнителни действия след посочената
дата, а именно 01.07.2009г. до изтичането на давността на 01.07.2014г. Взискателят не е
искал извършването на конкретни изпълнителни действия по цитираното изпълнително
дело.
Изтъква, че дори да се приеме, че насроченият опис на ДСИ Мачкърски върху
едноетажна паянтова сграда с площ от 81 кв. м., построена в имот пл. № 7 с площ от 81 кв м,
участващ в У ПИ 1 - Воденица, находящ се в кв. 2 по ПУП на с. Кошница при граници - път
пешеходна пътека, имот пл. № 8, имот № 9, вада и имот № 12 ведно с правото на
собственост върху описания по-горе ПИ прекъсвало давността, то последните действия не
били осъществени по искане на взискателя, поради негови бездействия, а именно
незаплащане на определеното от държавния съдебен изпълнител възнаграждение,
респективно описът, който бил поискан през 2012г., не представлявало действие, годно да
прекъсне давността.
С оглед на гореизложеното, всички действия, извършени от ЧСИ Георги Дичев, са били
осъществени след изтичане на установената от закона 5-годишна давност и не могли да
породят правни действия, доколкото изпълнителният титул вече не подлежал на
принудително събиране.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между М. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. ......... и “ЛИЗИНГ
ФИНАНС” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 53, чрез представляващите дружеството ........., че М. С. Г., ЕГН **********
не дължи на “ЛИЗИНГ ФИНАНС” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 53, чрез представляващите дружеството ........., в
качеството му на изпълнителен директор сумата от 4 279.64 евро - представляваща главница,
ведно със законна лихва за периода от 24.02.2009г. и 549.42 лв., представляващи разноски по
делото, на основание издаден изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 11226/2009 година
по описа на Софийски районенсъд, поради погасяване на вземането по давност.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковата
претенция.
Ответникът признава, че срещу ищеца има издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
11226/2009 г. по описа на СРС, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №
296/2009 г. по описа на ЧСИ Каталин Попов.
3
Изтъква, че давността за вземането е била прекъсвана многократно, като с
представените от ищеца писмени доказателства - преписи на запорни съобщения, изпратени
до Агенция по вписванията на 11.06.2009г., се доказвало, че има наложени запори на
дружествените дялове на ищцата в 5 броя дружества.
Твърди, че за вземането тече общата 5 погасителна давност и с образуването на
изпълнително дело № 296/2009 година по описа на ЧСИ ......., давността за вземането била
прекъсната и докато трае изпълнителното производство тя не тече, тъй като изпълнителното
производство е висящо. В отговора се изтъква, че последното изпълнително действие по
делото било извършено на 02.07.2009 г., за което се прилагало ППВС 3/1980 г., за
обстоятелството от кой момент започва да тече срокът за перемпция на изпълнителния
процес на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и след прекратяването на изпълнителното дело
по силата на закона на 02.07.2011г., съобразно ППВС 3/1980 г., новият давностен срок
започнал да тече от 02.11.2011г. и изтекъл на 02.11.2016 година.
Ответникът поддържа, че на 28.08.2012 г. била изпратена молба за извършване на опис
на възбранения недвижим имот по изп. дело № 296/2009 по описа на ЧСИ ....... и макар
делото да е било перемирано на 02.07.2009 г., то установената практика на ВКС била в
насока, че молбата за изпълнително действие прекъсва давностния срок, защото
перемпционния и давностния срок да различни, съответно процесуален и материален и имат
различни правни последици, поради което настъпилата перемпция не влияе с правен ефект
на давностния срок за вземането. ВКС с право приемал, че съдебният изпълнител е длъжен
да действа, именно защото в него се намира изпълнителния титул за вземането и дали ще
образува молбата в ново изпълнително дело или не е канцеларско действие. Посочва, че
когато по изпълнителното дело било направено искане за нов способ, след като перемпцията
била настъпила, съдебният изпълнител не можело да откаже да изпълни искания нов способ
- той дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист,
като единствената правна последица от настъпилата вече перемпция била, че съдебният
изпълнител следвало да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй
като старото било прекратено по право.
При горното се иска от ответника съдът да отхвърли исковата претенция и да му
присъди разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните изводи от
фактическа и правна страна:
В настоящото производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация
чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск дължимостта на претендирани от
ответника суми на основание издаден изпълнителен лист от 29.04.2009 г. по образувано
изп.д. № 296/2009 год. по описа на ЧСИ ....... с рег. № 852 на КЧСИ, район на действие СГС,
поради погасяване на вземанията по давност.
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че срещу
4
ищцата е издаден изпълнителен лист от 29.04.2009 г., въз основана влязла в село Запоред за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 11226/2009 година по
описа на Софийски районен съд и въз основа на него е било образувано изпълнително дело
№ 296/2009 г. по описа на ЧСИ ........
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се
провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В случая ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че е изтекла
давността за вземането, считано от влизане в сила заповедта за изпълнение. С оглед на това
следва да се приеме, че се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на
заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК. Ето защо,
спорът следва да се разгледа по същество. Ищецът се позовава на изтичане на давностния
срок за вземането, т. е. ищецът се позовава на нововъзникнали обстоятелства, поради което
искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.
Съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1
ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1
ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от
страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно
нормата на чл.416 ГПК.
По изложените съображения нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение
и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК/чл.417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
срока по чл.414, ал.2 ГПК.
В случая за вземанията е приложима посочената в чл.117, ал.2 ЗЗД петгодишна
давност, тъй като същите са установени с влязла в законна сила заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
5
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал.2 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл. 424 ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл - определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.З, т.1 ГПК/. Извън иска
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове - чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането.
Въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение по чл.41 ГПК е издаден
изпълнителен лист от 29.4.2009 година. От този момент /29.04.20009г./, според изложените
доводи е започнала да тече давността за вземанията по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на
29.4.20214г. Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело –
изп.дело № 20098520400296 на ДСИ при РС – Смолян давността не е била изтекла.
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта
6
или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че
прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. "б" ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по
чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно
хипотезата на чл.116 б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да
възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес,
че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането
в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността,
нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
давността е винаги петгодишна, ако вземането е установено със съдебно решение.
Според ТР № 3/2020 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС - погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Относно действията, годни да прекъснат давността са приложими дадените
разяснения с приложимото към този момент ППВС № 3/18.11.1980 г. Отмяната на
последното / ППВС № 3/18.11.1980 г./ има действие от 26.06.2015 г. - датата, на която е
прието противоположното тълкуване.
В случая изпълнително дело № 20098500400296 е било изпратено от ЧСИ ....... и е при
ДСИ при РС – Смолян е било образувано изпълнително дело № 373/31.8.2012 година преди
26.06.2015 г. След образуване на изпълнителното дело и след тази дата в хода на това
изпълнително производство са били извършени същински изпълнителни действия, според
дадените разяснения с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, както следва: Насрочен
е опис на Едноетажна паянтова сграда с площ от 81 кв. м., построена в имот пл. № 7 с площ
от 81 кв. м, участващ в УПИ 1 - Воденица, находящ се в кв. 2 по ПУП на с. Кошница при
граници - път пешеходна пътека, имот пл. № 8, имот № 9 вада и имот № 12, ведно с правото
на собственост върху описания по-горе ПИ - на 28.11.2012 година.
Доказва се, че на 13.12.2016 година, ДСИ при РС - Смолян прекратява с
7
постановление изп.дело № 373/2012 година, ведно с изпълнително дело № 296/2009 по описа
на СИС при PC - Смолян с взискател - ответника и постановява да се вдигнат наложените
запори и възбрани. Постановлението е влязло в сила на 25.01.2017 година.
Установява се, че на 23.08.2017 година, взискателят е поискал да му бъде върнат
изпълнителния лист, който му е върнат на 18.6.2019 година – така видно от разписка – лист
76 от изпълнителното дело.
Не се спори между страните, че през 2019 година е образувано изп.дело №
20197810400569 по описа на ЧСИ Георги Дичев. Не се спори между страните, че по същото
на 21.08.2020 година е наложен запор върху дружествените дялове на М. Г. в капитала на “3
ЕС ДОГС” ЕООД, с ЕИК *********.
В периода от прекратяване на изпълнително дело № 373/2012 година по описа на ДСИ
при РС - Смолян – 25.1.2017 година /датата на прекратяване на изп.дело № 373/2012 г./ до
образуване на изпълнително дело № 20197810400569 по описа на ЧСИ Георги Дичев –
давността не е била прекъсвана и спирана.
В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК
на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва
вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че
претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и
въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва
да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен, съобразно
гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и
принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в
минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по
неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той
направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия исков ред. Съответно, не би
следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима само по отношение на
влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение,
доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила
съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността.
Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове,
които са били стабилизирани, /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч.
гр.д. № 221/2010 г. на ВНС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г.
на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО,
определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 2012 година и с
последващото образувано през 2019 година - давността по изпълнителния лист е прекъсната
и не е текла. В този смисъл и е прието с Постановление № 3 от 18.11.1980 г., Пленум на ВС.
8
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че новата давност започва да тече от перимирането на изпълнителното
производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по Т. Д. № 2/2013 Г. ОСГТК, ВКС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че в настоящия случай не е текла
погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, като същата е била
прекъсната.
Дори да се брои датата на перимиране на изп.дело № 373/2012 година – на 19.07.2017
година е постановено разпореждане на ДСИ Росица Димчева да се уведоми взискателя, че
изпълнителното дело е перимирано на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 от ГПК с влязло в сила
постановление на 25.02.2017 година - отново от перимирането на изпълнителното
производство започва да тече нова 5 годишна давност за вземането по изпълнителния лист,
която не е изтекла към датата на образуване на настоящето последвалото изпълнително дело
на ЧСИ Георги Димчев.
Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с предприемането на
действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. "в" ЗЗД). В разглеждания случай с
молбата за образуването на изпълнителното производство кредиторът, е поискал
предприемането на изпълнителни действия, поради което давността е била прекъсната и
оттогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 1
ЗЗД.
Действително, със същата молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител
осъществяването на изпълнителни действия съобразно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Предприемането
на подобни изпълнителни действия по инициатива на съдебния изпълнител, щом по волята
на кредитора са били възложени на съдебния изпълнител, би могло да прекъсне давността (в
този смисъл т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Течението на погасителната давност, както и течението на двугодишния
"перемпционен" срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат прекъснати от един и същ
юридически факт – ако кредиторът-взискател поиска предприемането на изпълнителни
действия. Настоящият съдебен състав обаче споделя актуалната съдебна практика, според
която правните последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни.
Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води до
прекратяването на изпълнителното производство по право и до процесуалната
незаконосъобразност на последващи изпълнителни действия по него.
От друга страна, изтичането на петгодишната погасителна давност води до погасяване
на правото на взискателя да изпълни принудително вземането си и обуславя материалната
9
незаконосъобразност на изпълнително производство и изпълнителни способи, които са
предприети въпреки изтичането й.
Ако взискателят поиска предприемането на действия по принудително изпълнение
след перимирането на изпълнителното производство, но преди изтичането на погасителната
давност, то погасителната давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД (в
този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.;
решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен смисъл
са цитираните съдебни актове в определение № 50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело № 1836 от
2022 г. на ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на тълкувателно решение).
В настоящия случай ответникът носи доказателствена тежест да докаже, че давността е
спирана или прекъсвана, като с оглед на ангажираните доказателства в тази посока,
настоящият състав приема, че не са изтекли пет години и вземанията предмет на процесния
изпълнителен лист не са погасени по давност.
С оглед на горното, настоящия съдебен състав приема, че погасителната давност за
вземането по издадената заповед за изпълнение не е изтекла и сумите по нея са
дължими.
По разноските
При този изход на спора правно на разноски има единствено ответника, който не
претендира такива и не следва да му се присъждат.
С оглед изхода на спора на ищцата не се дължат разноски.
Мотивиран от горното и на основание и на основание чл. 439, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.
......... против “ЛИЗИНГ ФИНАНС” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 53, чрез представляващите дружеството .........
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК, с който се иска да
се признае за установено в правоотношенията между страните, че М. С. Г., ЕГН **********
с адрес: гр. ......... не дължи на “ЛИЗИНГ ФИНАНС” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 53, чрез представляващите
дружеството ......... сумата от 4 279,64 евро - представляваща главница, ведно със законна
лихва за периода от 24.02.2009 година и сумата от 549,42 лв., представляващи разноски по
делото, на основание издаден изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 11226/2009 година
по описа на Софийски районен съд, поради погасяване на вземането по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11