РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330114296 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване на задължения на ответниците, като
наследници на Д.Г. в размер на 443.30 лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит; договорна лихва в размер на 22.42 лева и
обезщетение за забава в размер на 68.90 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между *** и Д.Г. бил сключен договор за паричен заем, с
чиста стойност на заема- 750 лева и договорна лихва от 65.01 лева, платими на 21
седмични погасителни вноски. Заради забавата в плащанията се дължало и
обезщетение за забава. Към момента не били извършвани плащания.
На 01.01.2020г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г. сключен между *** и ***, чийто
правоприемник е кредиторът, с което са прехвърлени дължимите вземания, ведно с
всички привилегии и обезпечения.
Иска се уважаването на претенциите и присъждането на разноски.
Поради неизпълнението срещу Д.Г. била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, срещу която постъпили възражения от ответниците като наследници поради
смъртта му в хода на процеса.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва същата. Правят се възражения за недействителност на договора за кредит
поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Възразява се и за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и неустойка по договора заради
противоречие с добрите нрави. Оспорва се обезщетението за забава поради
недействителност на договора. Възразява, че ответниците не са били уведомени за
цесията. Иска се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора *** срещу Д. Н. Г., по което е образувано ч.
гр. дело № 8091/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от налседниците на длъжника,
предвид смъртта му в хода на процеса и съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете
са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Между *** и наследодателя на ответниците е подписан договор за паричен заем
от 01.02.2019г. С посочения договор е предоставена заемна сума в размер на 750 лева
(получена съгласно чл. 3, ал. 2 от същия). Уговорена е договорна лихва. Фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР)
46.78 %. Заемателят се е задължил да върне сумата в срок до 01.07.2019 г., на 21
седмични погасителни вноски в размер на 38.81 лева всяка, като общият размер на
всички плащания е записан на 815.01 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния договор
заемателят се задължава в срок до три дни, считано от сключване на договора, да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица –
поръчители, който да отговарят на определени условия или банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя. В чл. 4, ал. 2 е уговорено, че при неизпълнение на
задълженията по чл. 4 се дължи неустойка в размер на 370.02 лева, която се разсрочва
на равни части към всяка вноска и по този начин увеличава размера й с 17.62 лева.
Вземанията по процесния договор са цедирани от *** на *** съгласно рамков
договор за прехвърляне на парични вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 от
01.01.2020 г. към него. Съдът намира представените документи за достатъчни
доказателства за установяване извършването на цесията. Представено е пълномощно
2
от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал.
3 ЗЗД. Представено е и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от ищеца, което е
редовно връчено на длъжника чрез лице от адреса. Уведомяване се установява да е
станало и след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК с връчването на препис от ИМ
и приложенията на наследниците. Същото следва да се вземе предвид от съда
съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Решение № ** от 16.04.2014г. по гр.д.
***. на I т.о. на **, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ето защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички
вземания по договора за паричен заем.
Относно действителсността на процесния договор за заем:
*** представлява финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Дружеството е вписано в регистъра на финансовите
институции съгласно чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.
9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая се установява, че не е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Записаната стойност на ГПР не съответства на реалния по договора, тъй като в
него не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради
уговорката, предвиждаща предоставянето на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен
заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не
води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на
задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риска следва да се съобрази от кредитора към момента на
3
сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за
отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това
предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена
в месечните погасителни вноски. По този начин неустойката реално увеличава
печалбата на кредитора заради увеличаването на риска от неизпълнение, защото при
плащането на всички задължения (каквото се иска и в настоящото производство) се
получава едно допълнително възнаграждение.
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите не
отговаря на действителния такъв. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4
ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. /В този смисъл Решение № ***. на *** по в. гр.
д. № *** г.; Решение № ***. на **** по в. гр. д. № *** г.; Решение №*** г. на *** по в.
гр. д. № **** г.; Решение № *** г. на *** по в. гр. д. № ****г.; Решение № *** г. на ***
по в. гр. д. № *** г.; Решение № ***г. на *** по в. гр. д. № ***. и Решение № *** г. на
*** по в. гр. д. № ***г./ ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност,
която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на
уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За разлика от унищожаемостта, която се инициира
от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят– ответник дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи. От представената справка се установява, че са извършени
плащания в размер на общо 545 лева (518+27 за разходи). С тях се покрива част от
главницата до размера от 205 лева. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по
в.гр.д.№ ***г.; в.гр.д.№ ***г.; в.гр.д. № ***г.; в.гр.д.№ ***г.; в.гр.д.№ ***г. и в.гр.д.№
***г.
Искът за обезщетение за забава е неоснователен, защото не се установява
ответникът да е поставен в забава. Предвид недействителността на договора,
посочените в него дати на изпълнение не удостоверяват настъпването на падеж на
задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.
4
Ето защо претенцията за главница е основателна за 205 лева и следва да бъде
отхвърлена за разликата до 443.30 лева. Исковете за договорна лихва и за обезщетение
за забава са изцяло неоснователни.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 23.12 лева за ДТ и 57.52 за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на *** „Г.“ следва да бъде присъдена сумата от 443.91 лева с ДДС за
оказаната безплатна правна помощ в заповедното и исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Д. Г.,
ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН **********, като наследници на починалия в хода на
процеса по ч.гр.д. *** г. на *** Д. Н. Г., ЕГН **********, дължат на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ****, следните суми: 205.00 лева, представляваща
дължима главница по договор за паричен заем от 01.02.2019 г., сключен с ***,
вземанията по който са прехвърлени, съгласно Приложение 1 от 01.01.2020 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен с ***, чийто правоприемник е ***; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 18.05.2021 г. до
окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ претенциите за разликата НАД 205.00
лева ДО 443.30 лева- главница, за 22.42 лева- договорна лихва, дължима за периода
15.04.2019г.-01.07.2019г. и за 68.90 лева- обезщетение за забава за периода от
16.04.2019 г. до 17.05.2021г., за които суми е издадена Заповед № *** от 27.06.2021г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № ***.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН **********, да заплатят
на ***, ЕИК ***, сумата от 80.64 лева – разноски по настоящото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати на ***„Г.“, Булстат ***, адрес – ***,
сумата от 443.91 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на А. Д. Г. и Н. Г. Г. по настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5