РЕШЕНИЕ
Номер 53312.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Росица С. Стоева
Калина С. Пенева
Секретар:Пенка Н. Шивачева
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20202000500274 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 47/20.02.2020 год. по т.д.№ 426/2019 год. по описа на
Бургаския окръжен съд Е ОСЪДЕНО „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова
Василева да заплати на П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № *
сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди настъпили вследствие
виновното причиняване смъртта на М. Ж. С. във връзка с допуснато пътно-
транспортно произшествие от 12.06.2018г. при управление на лек автомобил
марка „ВАЗ“, модел „2107“ с peг. № А 5554 MX, ведно със законната лихва
считано от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като Е
ОТХВЪРЛЕН иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над
присъдения до претендирания от 150 000/сто и петдесет хиляди/ лева и за
присъждане на лихва за времето от 12.06.2018г. до 08.07.2019г. като
неоснователен. ОСЪДЕНО Е „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова
1
Василева да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за
производството в размер на 1800 / хиляда и осемстотин/ лева. ОСЪДЕНО Е
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“
№ 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков
и Бистра Ангелова Василева да заплати на адвокат К. И. Т., вписана в *АК,
личен номер ****667110, ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. “А. Б. С.“ бл.
***, ет. *, ап. ** възнаграждение в размер на 1359 лева. ОСЪДЕН Е П. Д. Д.,
ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № 4*да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата
от 1127 лева за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
1.Подадена е въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова
Василева, чрез процесуален представител адв. М. В. - *АК, срещу
решението в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на ищеца
сумата от 45000 лв., ведно със законната лихва считано от 09.07.2019 г. до
окончателното й заплащане, разноски в размер на 1359 лв. и държавни такси
в размер на 1800 лв.
Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно поради
допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че
от събраните по делото доказателства не се установява особена близка
житейска връзка даваща основание на ищеца за обезщетение, поради
настъпилата при ПТП смърт на неговата баба. Твърди се, че отношенията
между ищеца и неговата баба са били обичайни, а не изключителни, поради
което не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение, разяснени
с ТР по ТД 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, а болките и страданията на ищеца от
загубата на неговата баба не подлежат на репариране от застрахователя.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е приложил пар.96,
ал.3, вр. чл.493а, ал.4 от КЗ, поради което опорочено е счел, че със сключване
на застрахователния договор застрахователят е приел да покрие риска от
възникване на отговорност спрямо кръга от далечни роднини на пострадалото
лице. Изразено е становище, че предвид различния предмет на спора решение
по дело С-277/12 на СЕС е неотносимо. Посочено е, че директивите на ЕС
нямат непосредствено приложение, поради което при определяне на размера
2
на обезщетението неправилно съдът е приложил посочените в решението
директиви. Твърди се и допуснато нарушение на чл.52 от ЗЗД-определеното
от съда обезщетение е неоснователно завишено по размер, не е съобразено с
конкретните факти и с принципите на справедливостта. Не са отчетени
обстоятелствата, че ищецът е пълнолетен и самостоятелен и не се е нуждаел
от издръжката и грижите на баба си. Твърди се, че не са отчетени възрастта
на пострадалата и на ищеца. Твърди се, че съдът неправилно е определил
процента на съпричиняване от страна на пострадалото лице - 10%, тъй като с
неправилното, рисково движение по пътното платно бабата на ищеца е
допринесла за резултата в много по-голяма степен, поради което процентът
на съпричиняване следва да бъде завишен. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваните от ответника части и за цялостно отхвърляне на
предявения иск, както и за присъждане на пълния размер на разноските по
делото. Евентуално е направено искане за определяне на обезщетение в
рамките на законовия максимум от 5000 лв. при съобразяване на
съпричиняване в размер на 1/5 от страна на пострадалото лице.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор по жалбата на ответника
от насрещната страна П. Д. Д., чрез процесуален представител адв. С. Ч. -
*АК. Твърди се, че в обжалваните от ответника части решението е правилно.
Изложени са съображения относно кореспондиране на изводите на съда с
установената фактическа обстановка сочеща изключителна емоционална
връзка, надхвърляща обичайната между ищеца е неговата баба. Споделен е
извода на съда, че лимитите на отговорността по отношение на размерите на
обезщетенията, на които се позовава застрахователя не следва да се прилагат
поради противоречие с директиви на ЕС и решение на СЕС. Изложени са
подробни съображения относно правилно приложение на общностното право
от страна на ОС-Бургас. Отречени са твърденията на ответника за
несправедливо завишен размер на обезщетението и неоснователно занижен
размер на съпричиняването. Твърди се, че са налице основания за намаляване
на размера на съпричиняване и за завишаване на размера на обезщетението.
Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на
съдебните разноски.
2.Подадена е насрещна въззивна жалба от П. Д. Д., ЕГН **********,
от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № *, чрез процесуален представител адв. С. Ч., срещу
3
решението в частите, с които искът срещу застрахователното дружество е
отхвърлен за сумата над 45 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв.
/т.е. за сумата от 105 000 лв./, за присъждане на законна лихва за времето от
12.06.2018г. до 08.07.2019г., и ищецът е осъден за разноски в размер на 1127
лв.
Твърди се, че решението в обжалваните от ищеца части е неправилно
поради противоречие със закона, тъй като обезщетението от 50 000 лв. /преди
приспадане на съпричиняването/ е в занижен размер и не отговаря на
изискванията по чл.52 от ЗЗД за справедливост. Твърди се, че при определяне
на размера на обезщетението съдът не е отчел конкретните икономически
условия и посочените в закона максимални размери на лимитите на
отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“.
Твърди се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е
установена изключителната емоционална връзка между ищеца и пострадалото
лице-негова баба, а също-вида и характера на преживените от него дълбоки и
непреодолими болки и страдания, но при определяне на размера на
обезщетението тези обстоятелства са останали недооценени. Твърди се, че
неправилно съдът е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице, тъй като по делото е установено, че причина
за ПТП са единствено действия на водача на МПС. Евентуално се твърди, че
приетия процент на съпричиняване е завишен. Направено е искане за отмяна
на решението в обжалваните части, за цялостно уважаване на предявения иск
с присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от
момента на ПТП и на разноските по делото.
В срок не е постъпил отговор по жалбата на ищеца от насрещната
страна.
Въззивните жалби са подадени в предвидения в закона срок, от
легитимирани лица-надлежно упълномощени процесуални представители на
страните по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване,
поради което са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
4
Пред въззивния съд страните поддържат въззивните си жалби, молят
същите да бъдат уважени.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с исковата претенция на ищеца
П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № *, срещу "ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000 лева, претърпени вследствие виновното
причиняване на смъртта на М. Ж. С. при пътно-транспортно произшествие на
12.06.2018 год. от Г. Ж. Н. при управлението на лек автомобил марка „ВАЗ“,
модел „2107“ с peг. № А 5554 MX, ведно с дължимата законна лихва от деня
на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърденията на ищеца са, че за деянието си причинителят на ПТП е
осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 72/2019 г. по описа на Окръжен
съд Бургас, а за автомобила управляван от него е налице валидна застраховка
„ГО“ при ответника по делото. Твърди се, че ПТП е настъпило при
изключителна вина на водача. Твърди се, че между ищеца и неговата баба е
била налице трайна и дълбока емоционална връзка. Ищецът твърди, че баба
му е била най-близкият му човек, негова морална опора и втора майка, а
нейната внезапна смърт е оставила траен отпечатък върху емоционалното му
състояние. При научаване на новината изпаднал в шок, изживял
изключително тежко смъртта на баба си и се чувствал потиснат и обезверен.
Приживе ищецът можел да разчита за всичко на баба си, през годините тя му
отдавала цялата си любов и го научила на много важни и ценни житейски
уроци. Ищецът споделял с нея всичко, а тя разговаряла с него и се отнасяла с
разбиране към проблемите му. Дори след като станал самостоятелна личност,
ищецът продължил да поддържа връзка със своята баба и прекарвал голяма
част от времето си с нея. Това създало помежду им силна и обвързваща
емоционална връзка. Нелепата смърт на М. С. предизвикала у ищеца усещане
за безнадеждност, вътрешна опустошеност и безсилие. Той престанал да се
усмихва и ограничил контактите си с хората. Станал по-затворен и унил,
нарушен бил сънят му. Внезапната и неочаквана загуба на бабата на ищеца,
му причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
продължавал и щял да продължава да изпитва в бъдеще. Твърди се, че
вследствие на настъпилата смърт, ищецът развил остра стресова реакция и
5
душевно разстройство.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Направено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, тъй като към момента на ПТП същото се е движело по
платното за движение при наличие на тротоар. Отречени са твърденията за
наличието на особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се
от обичайните и нормални отношения между баба и внук, поради което се
твърди, че ищецът не попада в кръга от лица, имащи право на обезщетение и
претенцията му е изцяло неоснователна. Евентуално е направено възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, с
искане за прилагане на § 96 от ПЗР на КЗ във връзка с чл.493а ал.4 КЗ и
възражение за намаляване размера на дължимото обезщетение, поради
наличието на съществен принос на пострадалата за настъпването на вредите.
Оспорен е началния момент, от който се претендира законната лихва, с
твърдение, че този момент следва да се определи при условията на чл. 497, ал.
1 от КЗ.
Страните са поддържали изразените становища, ангажирали са
доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението в
обжалваните части е постановено от законен съдебен първоинстанционен
състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е
валидно.
Решението в обжалваната част е допустимо като постановено по
допустим иск, предявен след като ищецът е заявил претенцията си пред
отговорния застраховател "ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с молба от
09.04.2019 год., но съгласно отговор от 24.04.2019 год. последният е отказал
заплащане на обезщетение.
При проверка за правилност на решението в обжалваните допустими
части, въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби.
6
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка по релевантните факти и обстоятелства:
Установено е по делото, че ищецът е внук по майчина линия на М. Ж. С.
ЕГН ********** поч. на **.**.**** год. при ПТП. Съгласно представеното
удостоверение за наследници, наследник по закон на починалото лице е
нейната дъщеря Г. П. Д. – майка на ищеца.
С влязла в сила присъда от 20.03.2019 год., постановена по НОХД
72/2019 година Бургаският окръжен съд Г. Ж. Н. е признат за виновен за това,
че на **.06.2018 год. в село Прилеп, общ.Сунгурларе, обл.Бургас, при
управление на лек автомобил марка „ВАЗ“ е регистрационен номер А 5554
MX нарушил правилата за движение по пътищата, като не съобразил
предписанията на чл.20 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
М. Ж. С., ЕГН **********, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, изтърпяването, на което е отложено за срок
от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година
и шест месеца.
Представеното е извлечение от медийна публикация със заглавие
“Близките на измамената със златен пендар възрастна жена от П. с
благодарност към полицията: За дни откриха кой измъкна 2380 лв.“ В
публикацията е посочено, че благодарността е отправена от внука на
потърпевшата.
Разпитаната от окръжния съд свидетелка В. Д. - съпруга на ищеца, сочи,
че го познава от четири години. От три години с П. живеят в с. Л. Познава и
баба му, твърди, че П. е бил изключително близък с нея. Сочи, че бабата на
ищеца е живяла в с. П. Често я посещавали дъщеря й и брат й. Когато се
налагало П. да отиде при баба си свидетелката винаги го придружавала.
Когато се запознала с П. й направило впечатление, че той говори повече за
баба си отколкото за майка си. Много често боледувал в детска възраст,
преживял няколко тежки операции и през това време баба му се грижела за
него. С майка си П. бил в обтегнати отношения от много години, а баба му
играела за него ролята на майка. Свидетелката сочи, че често са посещавали
бабата на П., понякога и по два пъти, а всеки ден П. и баба му разговаряли по
7
телефона. П. изпратил на баба си мобилен телефон и карта за да може да се
свързва с нея. Двамата взаимно полагали грижи един за друг. Баба М. се
тревожела, че П. е слабичък и болнав, винаги искала да го прегърне, да го
погали, а той се грижел тя винаги да има пари-изпращал й често пари по
пощата. Баба М. била вдовица, живеела скромно. От баба М. свидетелката
чула, че дъщеря й прибирала банковата карта, поради което бабата нямала
достъп до пенсията си. П. се грижел за това тя да има пари. Веднъж М. дала
заем на семейство роми, които дълго време не го връщали. П. и свидетелката
сигнализирали полицията и след намесата на полицаите ромите върнали
заема. След това П. написал благодарствено писмо до полицията в гр. С.
Свидетелката и съпругът й П. били на почивка в гр. С., говорили през деня с
баба М., а вечерта им се обадил журналист близък на П. и му казал за
инцидента при който е загинала баба му. Двамата изпаднали в шок и не
знаели какво да правят. Според свидетелката след инцидента П. изпаднал в
дълбока депресия, бил в апатия, спрял да разговаря,често сънувал баба си,
посягал да и звънне без да осъзнава, че нея вече я няма, спрял да се занимава
с благотворителност, каквато дейност извършвал преди това. Бабата на П.
много се гордеела с него особено след като бил номиниран за личност на
годината, показвала навсякъде в селото документите. П. казвал на
свидетелката, че баба му е единствения човек, когото е обичал. Според
свидетелката П. и към момента не е преодолял загубата на баба си, но отказал
да ходи на психолог, като казал на свидетелката, че времето ще го излекува.
Свидетелката твърди, че тя и П. са организирали погребението на М.
Свидетелят Х. Х. работи като таксиметров шофьор и познава П. от 8-10
години във връзка с работата си. Познава и неговата баба М., като много пъти
- един, два пъти седмично дори и вечер късно е превозвал П. до баба му.
Оставали при нея за час, два, а понякога П. оставал да пренощува при баба си.
Бабата се държала с П. почти като майка, отношенията им били много добри.
Често посещенията на П. били без повод - просто за да я види. След смъртта
на баба си П. много се променил, станал неузнаваем. Вече не би веселият
човек, когото свидетелят познавал, и към момента още не е преодолял
загубата. Свидетелят знае, че отношенията на П. с майка му не са много
добри, а баба му е била за него най - близкия човек. Знае, че П. е давал пари
на баба си.
8
Свидетелят Г. Н. - брат на починалото лице и причинител на ПТП,
който също живее в с. П. сочи, че в деня на ПТП искал да почерпи сестра си
след завръщането си от Р. Купил бонбони и отишъл да я търси. Заварил я да
разговаря с приятелка. Свидетелят спрял отляво до тях и поговорил известно
време с нея. След като разговорът приключил свидетелят казал на сестра си
да се качи в колата за да я закара, но тя отказала и тръгнала да се прибира, но
не по тротоара, а по платното за движение. След прекаран инсулт М. се
движела с бастун, по-бавно, защото била трудно подвижна. Свидетелят
запалил автомобила за да потегли. Имало лек наклон, пуснал колата по
инерция, но объркал педалите, дал газ вместо спирачка и ударил сестра си с
предната дясна част на автомобила. Докато спре, сестра му вече била
притисната от задната дясна гума на колата. Свидетелят сочи, че ако сестра
му се е движела по тротоара, който е 10-12 см. е нямало как да я удари.
Според свидетеля погребението на М. е финансирано от дъщеря й - майката
на П. Когато свидетелят отишъл на погребението на М., П. го нямало.
Свидетелят Ч. Я. работил като разследващ полицай до м.април в РПУ-
Сунгурларе, а след това в Пето РПУ гр.Бургас, бил уведомен за трагичния
инцидент около 22 часа вечерта и отишъл на мястото на ПТП. Автомобилът
бил спрян в лявата част на платното за движение, на което нямало пътна
маркировка. Имало лек наклон и тротоари от двете страни на улицата. Имало
следи от спирачки, а тялото било зад задната дясна гума на автомобила. На
място били брата на жертвата - Н. и дъщеря й Г. П. Д. Н. разказал на
свидетеля какво се е случило - че е пуснал колата по инерция и объркал
педала на газта със спирачката.
Съгласно заключението на вещо лице И. по приетата от окръжния съд
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че местопроизшествието е
станало на улица широка 5,30 метра без разделителна линия, в условната лява
лента за движение, на около 1,8 м. в дясно от левия бордюр на пътното
платно, където се е намирала пешеходката. Станало е непосредствено след
потегляне на автомобила, в началото на маневрата. Автомобилът и
пешеходката се движили по пътното платно в източна посока. Вещото лице
сочи, че причините за ПТП са предприемане от водача на маневра потегляне
по инерция, използвайки наклона на пътя, когато вече по него се движела
пешеходка и се намирала в полезрението му, слизане на пешеходката от
9
тротоара на платното и движение по него. При този начин на запалване на
автомобила и при внезапна опасност на пътя се увеличава времето за
избягване на опасността, а понякога се достига и до грешки, както в случая.
Пострадалата е била в полезрението на водача, той знаел, че е трудно
подвижна и се движи с бастун, но не е имало причина тя да слезе от тротоара,
където е била по време на разговора си с Н. и да продължи по пътното платно.
В случая водачът, който е възприел опасността е трябвало да изчака преди
маневрата за да предотврати ПТП.
Съдът дава вяра на свидетелските показания относно релевантните и
лично възприети от тях факти и обстоятелства. Свидетелските показания на
заинтересованата от изхода на делото свидетелка Д. - съпруга на ищеца, съдът
кредитира при съвкупна преценка с останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
обосновано.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прави
следните правни изводи:
За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на
ищеца по делото, който е извън наследниците по закон на починалото при
ПТП лице, за което да се ангажира отговорността на застрахователя, не е
достатъчно да бъдат доказани кумулативните елементи на деликта по чл.45 от
ЗЗД, за чието наличие към момента не се спори. Тези предпоставки се
установяват и съгласно чл.300 ГПК- съдът зачита влязлата в сила присъда
спрямо дееца, сочеща извършване на виновно противоправно деяние от лице,
за което по валидна застраховка „ГО“ би могла да се ангажира отговорността
на застрахователя-ответник.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по т. д.
№ 1/2016 год., ОСНГТК е разширен кръга на лицата, които могат да получат
обезщетение, но при следните граници: материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 год. и Постановление №
5 от 24.ХI.1969 год. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
10
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния случай се събраха доказателства за близки отношения на
ищеца с неговата баба по майчина линия. Доказа се, че те са били в добри
отношения, поддържали са чести непосредствени контакти и постоянна
връзка по телефона, проявявали са взаимна загриженост един към друг,
желаели са си доброто и взаимно са си помагали. Установени са болката и
страданието на ищеца от смъртта на неговата баба и изживения първоначален
шок, след като е научил за катастрофата. Установено е, че ищецът все още
тъгува за баба си и тя много му липсва. Конкретно установените по делото
обстоятелства обаче не сочат изискуемата изключителност на отношенията
извън обичайните такива за този вид родство.
От една страна не всички обстоятелства твърдени от ищеца са надлежно
доказани по делото.
Недоказано е твърдението, че бабата е осъществявала майчината грижа
за него в детството му. Свидетелите Д. и Х., които нямат лични възприятия от
този етап на живота на ищеца, преповтарят неговите думи за това, че баба му
е била като майка за него, но не са изяснени обстоятелствата, които да дават
основание за такъв извод. Не са надлежно установени твърдените влошени
отношения между ищеца и неговата майка, причините за това, както и
обстоятелството, че тя е отсъствала от живота му, а баба му е иззела
майчините функции.
Не е надлежно установено твърдението на ищеца, че финансово баба му
изцяло е зависела от него, че той постоянно й е предоставял парични
средства, че тя е била лишена от достъп до пенсията и парите си. По делото
не се установи ищецът да разполага с източник на финансови средства, които
да му позволяват издръжка на неговата баба, а това се опровергава и от
изявления на самия ищец направени в декларация пред съда - л.124, че не
разполага с имущество и доходи, от които да се издържа. Представеното от
ищцовата страна извлечение от медийна публикация със заглавие “Близките
на измамената със златен пендар възрастна жена от Прилеп с благодарност
11
към полицията: За дни откриха кой измъкна 2380 лв.“ сочи, че месеци преди
смъртта си бабата на ищеца е разполагала с отнетата й от измамник сума,
която доброволно му е предоставила. Относно това, че възрастната жена е
разполагала със свои средства, с които по своя воля се е разпореждала е и
соченото от свидетелката Д., за случай при който баба М. дала на ромско
семейство пари на заем, които не й били върнати дълго време и това
наложило внука й да сигнализира полицията в гр. Сунгурларе, след което
парите били върнати.
Не е надлежно установено твърдението на ищеца, че той е поел
разходите по погребението на баба М., а майка му се е дезинтересирала от
това. Свидетелят Н. сочи, че е видял майката на ищеца на погребението, но не
си спомня да е видял него. Свидетелят Я. - посетил мястото на ПТП като
длъжностно лице сочи, че майката на ищеца - Г. е присъствала и при огледа
след ПТП.
Не е надлежно установено твърдението на ищеца за продължаващо и
към момента състояние на душевно разстройство, в резултат на смъртта на
неговата баба. Дори въз основа на свидетелските показания на свидетелката
Д. и Х. да бъде прието за установено, че непосредствено след смъртта на баба
си ищецът е изживял остра стресова реакция, като е проявявал депресивни
симптоми - ясно изразени тъга, скръб и нежелание за комуникация, липсват
медицински документи от които достоверно да се установи степента на
въздействие и продължителността на промените в психиката на ищеца.
Към момента на ПТП бабата на ищеца е била на ** години, с
придружаващи заболявания, трудноподвижна след прекаран инсулт, което е
налагало постоянно присъствие и необходимост от лични грижи за
възрастната жена. Ищецът и неговата приятелка - свидетелката Д. /към
момента негова съпруга/, са живели в друго населено място в обособено
домакинство. Посещенията от страна на ищеца в с. П. в дома на бабата макар
и чести, могат да бъдат определени само като навестителни. Не се установи,
ищецът някога да е полагал лични грижи за баба си преди смъртта й, каквито
ясно са били необходими след прекарания от нея инсулт. От свидетелските
показания на брата на починалата става ясно, че за нея лични грижи е
полагала дъщеря й - майката на ищеца.
12
От друга страна, съдът взе предвид, че към момента на смъртта на баба
си ищецът е бил на 32 навършени години, клинично здрав и самостоятелен,
завършена и зряла личност, в сериозна връзка с приятелка /след това негова
съпруга/, независещ в житейски и битов план от своите роднини,
включително от своята баба. Битът на неговата баба също е бил обособен и
независим от ищеца. Ищецът е създал свое семейство в друго населено място,
а това, че често е посещавал баба си е типично за нормално протичащите
отношения от този вид. Не могат да бъдат преценени като изключителни
честите посещения на ищеца при неговата баба и проявената загриженост за
нейната безопасност, чрез сигнализиране на МВР за извършени спрямо нея
престъпления. Не е изключителна обичта, която внукът е изпитвал към баба
си и тя към него, тъй като в българския бит това също е характеристика на
обичайните отношения. Не е необичайно, че ищецът е понесъл тежко загубата
на баба си, като първоначално е бил шокиран и съкрушен. Не е необичайно,
че за него загубата на баба му е била и продължава да бъде мъчителна и
болезнена, но не е надлежно установено по делото твърдяното трайно
нарушаване на емоционалното му равновесие. Свидетелката Д. сочи, че
ищецът вярва, че „времето лекува всичко“, което е показателно за
преодоляването на първоначалния силен стрес. Младата възраст на ищеца,
констатираното много преди трагичното събитие отделяне от семейството на
роднините със създаване на свое семейство и социална среда, също са
повлияли за преодоляване на първоначално изпитаните силни негативни
преживявания и болки.
В обобщение установените по делото обстоятелства сочат, че ищецът и
неговата баба са имали трайно изградена емоционална връзка, съответстваща
на обичайните връзки между баба и внук, но не изключителна. При преценка
на конкретно установените по делото факти и обстоятелства съдът намира, че
както степента на близост между ищеца и неговата баба, така и преживените
от него болки и страдания в резултат на нейната смърт, са в рамките на
обичайните и типичните за случая, поради което не са налице всички
изискуеми посочени по-горе кумулативни предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя спрямо ищеца за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговата баба, причинена при
ПТП.
13
Горното сочи неоснователност на предявения иск изцяло до
претендирания размер от общо 150 000 лв., ведно с претендираната законна
лихва, поради което претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Като е стигнал до различни правни изводи в частта, с която претенцията
е уважена за размера от 45 000 лв., ведно със законната лихва, Бургаският
окръжен съд е постановил неправилно съдебно решение в тази част -
необосновано като постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Решението в тази част следва да бъде отменено от настоящия
съд, а спорът - решен по същество с отхвърляне на предявения иск за тази
сума и на претенцията за законна лихва върху нея.
В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 45 000 лв.
до 150 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху разликата
считано от момента на деликта и за законната лихва за периода от 12.06.2018
год. до 08.07.2019 год. решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Изходът от спора обуславя неправилност и отмяна на решението и в
частта, с която ответникът е осъден за държавна такса и разноски.
С оглед изхода от делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът, който е
освободен от заплащане на държавна такса и съдебни разноски, но не и от
задължение за заплащане на разноски на насрещната страна, дължи на
ответника направените по делото разноски за двете съдебни инстанции общо
в размер на 4 766 лв. Първоинстанционният съд е присъдил в полза на
ответника разноски в размер на 1127 лв., поради което настоящият съд следва
да присъди дължимата разлика от 3639 лв., като потвърди решението и за
присъдената вече сума от 1127 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 47/20.02.2020 год. по т.д.№ 426/2019 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които:
Е ОСЪДЕНО „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
14
София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори
Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева да заплати на П. Д. Д.,
ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № * сумата от 45 000
лв./четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди настъпили вследствие виновното
причиняване смъртта на М. Ж. С. във връзка с допуснато пътно-транспортно
произшествие от **.06.2018 г. при управление на лек автомобил марка „ВАЗ“,
модел „2107“ с peг. № А 5554 MX, ведно със законната лихва считано от
09.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
Е ОСЪДЕНО „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори
Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 1800 /
хиляда и осемстотин/ лева.
Е ОСЪДЕНО „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори
Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева да заплати на адвокат К.
И. Т., вписана в *АК, личен номер *****67110, ЕГН **********, с адрес гр.
С., ул. “А. Б. С.“ бл. ***, ет. *, ап. ** възнаграждение в размер на 1359 лева.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н. Й. В.“
№ * срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста
Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева да заплащане на сумата от
45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди настъпили вследствие виновното
причиняване смъртта на М. Ж. С. във връзка с допуснато пътно-транспортно
произшествие от **.06.2018г. при управление на лек автомобил марка „ВАЗ“,
модел „2107“ с peг. № А 5554 MX, ведно със законната лихва считано от
09.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/20.02.2020 год. по т.д.№ 426/2019 год.
15
по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Н. Й. В.“ № * да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б сумата от 3639 лв. /три хиляди шестстотин тридесет и девет
лева/ представляваща разликата до пълния размер на дължимите направени
разноски от ответника за двете съдебни инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16