РЕШЕНИЕ № 162
гр. Пазарджик, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско
отделение, на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в закрито
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 203/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл. 376 от ГПК.
Предявен
е иск от прокурор
Стефан Янев към Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик с правно основание чл. 155,
ал. 1, т. 3 от ТЗ за прекратяване на „МЕМО“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Райко Даскалов“ № 26, ет. 1, ап. 1, ЕИК
*********.
Предявеният иск се
основава на следните фактически твърдения:
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че
в продължение
на повече
от три месеца
дружеството няма вписан жив управител. Вписаният към настоящия момент в ТР
към АВп управител В. С. С. е починал на и съответно няма вписан друг управител до датата на
предявяване на иска – 19.09.2019 г., което
обстоятелство дава основание за
прекратяване на ответното дружество, на осн. чл. 155, т. 3 от ТЗ.
На
основание чл. 367, ал. 1 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба
заедно с приложенията на ответника. Съобщението е прието за редовно връчено
на 01.10.2019 г. от служител на дружеството, но отговор на исковата молба не е
депозиран.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните и компетентният съд са законово
регламентирани в разпоредбите на чл. 104, т. 7 от ГПК и чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Подробни
съображения по допустимостта съдът е изложил в определението от 29.10.2019 г. за насрочване на делото по реда на
чл. 374 от ГПК, към което препраща.
Липсата на оспорване от страна на лице, което да се явява продължаващо
дейността на дружеството, както и позоваването
само на писмени доказателства от страна на ищеца, откриват
възможността за произнасяне на съда, сезиран с търговския спор в закрито
заседание на основание чл. 376, ал. 1 от ГПК.
На основание
предоставената от съда възможност с определението от 29.10.2019 г. по настоящото дело, ищецът е представил писмена защита на основание чл. 376, ал. 1 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От извършена служебна справка в ТР към АВп се установява, че е вписано „МЕМО“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Райко Даскалов“ № 26, ет. 1, ап. 1, ЕИК
*********. От 28.03.2011 г. като едноличен собственик на капитала, управител и
представляващ дружеството е вписан В. С. С., ЕГН
**********.
Видно от представеното по делото Препис-извлечение от акт за смърт издаден въз основа на Акт за смърт № /17.05.2013 г., издаден от Община П., лицето В. С. С., ЕГН **********, е починало на .
Доколкото по партидата на дружеството
в търговския регистър няма данни наследниците на починалия едноличен собственик
на капитала да са поискали продължаване или прекратяване на дружеството,
осъществяването понастоящем на търговска дейност от „МЕМО“ ЕООД – гр. Пазарджик, чийто едноличен собственик на капитала, управител и
представляващ е починал преди повече от шест години, е по естеството си нарушение на закона.
Осъществяването на търговска дейност при липса на законовите предпоставки за
това противоречи на принципа на добросъвестност при осъществяване на
търговските отношения и въвежда в заблуждение останалите участници в оборота.
С оглед на горното разбиране,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 155, т. 3 от ТЗ за
прекратяване на ответното дружество. Тъй
като същото осъществява търговска дейност при липсата на вписан
управител, за предвидения в закона тримесечен срок,
предявеният иск следва да бъде
уважен.
Успешното провеждане на иска по чл. 155
ТЗ изисква, като регламентирана в чл. 156, ал. 1 от ТЗ последица, да бъде
открито и производство по ликвидация на дружеството. Съгласно нормата на чл.
156, ал. 2 ТЗ, ликвидатор на дружеството е управителят освен ако с
договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. Доколкото обаче съдът, с оглед фактическия състав,
довел до прекратяване на търговския субект, не може да приложи нормата на чл. 156,
ал. 2, пр. 1 ТЗ, ликвидатор следва да се назначи от Агенция по вписванията.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 80 лева.
Препис от решението следва да се изпрати на страните, като
изпращането има само информативен характер и не променя срока за обжалване – по
арг. от приетото в ТР № 12/2012 г на ОСГК на ВКС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА дейността на „МЕМО“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Райко Даскалов“ № 26, ет. 1, ап. 1, с ЕИК *********, на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ на „МЕМО“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Райко Даскалов“ № 26, ет. 1, ап. 1, ЕИК
*********, на основание чл. 156
от ТЗ.
ОСЪЖДА „МЕМО“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Райко Даскалов“ № 26, ет. 1, ап. 1, ЕИК *********, да заплати в
полза на Пазарджишкия окръжен съд, сумата от 80 (осемдесет) лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за
издаване на изпълнителен лист при неплащане на дължимата сума в срока за доброволно
изпълнение.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от 19.11.2019 г., на основание чл. 376, ал. 3 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните, като
изпращането има само информативен характер и не променя срока за обжалване.
След влизане в сила на
решението, препис от същото да се
изпрати на Агенция по вписванията за вписване и назначаване на ликвидатор.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: